№ 17265
гр. София, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110171345 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. ал 2 ГПК за възражение срещу издадената на 23.12.2021 г. Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№64552/2021 г. на СРС, 118 състав, длъжникът З. КР. Д. е депозирала
възражение, с което е възразила срещу заповедта и е поискала спиране на принудителното й
изпълнение. Твърди се в молбата, че са налице доказателства, че е заплатила вноските по
погасителния план на договроа за кредит и че не е налице основание за предсрочна
изискуемост на задълженията. Оспорва да е надлежно обявена предсрочната изискуемост и
като твърди, че не й е надлежно връчено изявление на кредитора.
Подаването на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1 - 9 ГПК. В тези случаи, за да се спре
принудителното изпълнение, е необходимо или да се представи надлежно обезпечение за
кредитора по чл.180 и чл.181 ЗЗД, в който случай спирането настъпва по силата на закона,
или да се представят убедителни писмени доказателства, от които да се направи извод, че
вземането не съществува, в който случай спирането на изпълнението се извършва по
разпореждане на съда – чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая въз основа на представените доказателства не би могъл да се направи извод, че е
налице основание за спиране на изпълнението. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е постановена при преценка на съда, че са налице доказателства за
надлежно отправено изявление на кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на
вземанията, което е достигнало до знанието на длъжника. Видно от представената разписка
извършено е лично връчване чрез връчител при частния съдебен изпълнител, поради което и
според съда неоснователно е възражението на длъжника, че не е ясно какво е връчено с тази
разписка. Следва да се посочи, че от съдържанието на разписката е видно, че същата касае
връчване именно на документ с вх. №45029/01.11.2021 г., който е представен по делото и с
оглед съдържанието си съставлява ясно изявление на банката, че поради неизпълнение на
1
конкретно посочени падежирали на 11.05.2021г. и на 11.06.2021 г. задължения за заплащане
на вноски съгласно погасителния план по договора за кредит се обявява предсрочна
изискуемост и на непадежиралите вземания. Основанието за обявяване на предсрочната
изискуемост е в рамките на уговорената между страните хипотеза, а именно неизпълнение
/изцяло или частично/ на една или повече вноски по кредита съгласно нарочната разпоредба
на чл. 14 от договора за кредит.
Представените от длъжника доказателства не са достатъчни да обосноват извод за доказано
изпълнение на задълженията за заплащане именно на вноските , чието неплащане е
посочено от банката като основание за реализиране на правото й да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми. Видно от представените доказателства част от тях касаят твърдени
плащания през 2019 и 2020 г., т.е. преди периода, за който се твърди неизпълнение.
Платежните от 03.06.2021 г. и от 10.06.2021 г. за съответно 270 лева и 40 лева не са
достатъчни за установяване плащане на задължения по погасителните вноски от 11.05.2021
г. и от 11.06.2021 г., тъй като на първо място не е ясно дали с тези суми изобщо е погасявана
някоя от тези вноски, а от друга страна – при месечна вноска в размер на 228 лева съгласно
погасителния план, дори и да касаят тези вноски, то същите са недостатъчни за пълно
погасяване на уговорените плащания.
По изложените съображения не може да се приеме, че от представените от длъжника
доказателства следва извод, че процесните вземания не се дължат или че е неправилно
изчислен размерът на вземането – хипотезите на чл. 420, ал. 2, т.1 и т.3 ГПК. Не се твърди
и не се установява и основание по чл. 420, ал. 2, т.2 ГПК – вземането да се основава на
неравноправна клауза по договора за кредит.
Не би могло да се приеме, че е налице основание за спиране на изпълнението и по реда на
чл. 420, ал. 1 ГПК. В случая не е представено обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД,
доколкото не се твърдят и не се представят доказателства за влагане на сума в банка или за
вписано нотариално заверено съгласие за учредяване на ипотека върху собствен имот.
По изложените съображения искането за спиране на изпълнението следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от З. КР. Д., ЕГН ********** , обективирано във
възражение вх. №103708/25.05.2022 г., за спиране на изпълнението по изп.д. №
20228440400236 по описа на ЧСИ СЯ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д.№71345/2021 г. на СРС, 118 състав в полза на ЮБ АД, ЕИК *** .
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на длъжника.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3