№ 150
гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102591 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение в размер на 148.71лв., ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
29.05.2020г., до плащането.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6,
твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника
Д. О. Р. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул. ***, произтичащо от
договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2018г. Твърди, че в изпълнение
на договора е предоставил на ответника мобилни услуги посредством
мобилен телефонен номер **** с абонаментен план по програма „Интернет +
16.99лв.“, чиято стойност за периода 05.08.2018г. – 04.10.2018г. е 148.71лв.,
съгласно фактура №********** от 05.09.2018г. на стойност 11.85лв. за
отчетния период от 05.08.2018г. до 04.09.2018г. с падеж 20.09.2018г. и
фактура №********** от 05.10.2018г. на стойност 136.86лв. за отчетния
период от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. с падеж 20.10.2018г.
1
Поддържа, че цената на услугите не е заплатена от ответника, поради
което договорът е прекратен едностранно. Прекратяването се претендира на
основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1135/2020г. на РС – гр.Пазарджик., която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда
да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът Д. О. Р. е редовно уведомен за инициираното съдебно
производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез
призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в
открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането на делото
в негово отсъствие.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника Д. О. Р. са указани последиците
от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите
си за него.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 205лв., от които 25лв. внесена държавна такса за
производството и 180лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
2
възлизат на 205лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Д. О. Р. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул. ***, дължи
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 148.71лв. – цена
на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 03.08.2018г., дължима за
периода 05.08.2018г. – 04.10.2018г., съгласно фактура №********** от
05.09.2018г. и фактура №********** от 05.10.2018г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
29.05.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №460/02.06.2020г. по ч.гр.д.
№1135/2020г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Д. О. Р. да заплати на ищеца Теленор България“
ЕАД сумата 205лв. - съдебни разноски в исковото производство и сумата
205лв. - съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1135/2020г. на РС-Пазарджик
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да
поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на
основанията, посочени в чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3