№ 270
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.ев
Членове:Светла В. Даскалова
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Б. Андр. М.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г.ев Частно наказателно дело №
20223100201496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р.
България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на
решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на
19.11.2019г. от несъдебен орган на издаващата държава – Bezirkchauptmannschaft Neusiedl am See
Австрия, влязло в сила на 01.01.2021г. срещу българския гражданин Ю. С. М..
От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни
„Население” се установи, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Долни Чифлик,
област Варна, ...... поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното
решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в условията на чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл. 16, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде не бъде
признато и приведено в изпълнение, тъй като е изтекла предвидената в ЗАНН давност
Засегнатото лице Ю. С. М. не се явява, нередовно призован, тъй, като не е намерен на
посочения адрес (призовката върната с докладна записка), като същият се представлява от
служебен защитник адв. Г. А..
Защитникът адв. А. посочва, че споделя мнението на ВОП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
1
санкции се установява, че с Решение от 19.11.2019г., влязло в законна сила на 01.01.2020г., на
несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkchauptmannschaft Neusiedl am See Австрия, е
наложена финансова санкция - парична сума в размер на 150 евро на българския гражданин Ю. С.
М. за допуснато нарушение на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата,
От фактическа страна е прието, че на 15.10.2019г. на Nickelsdof A4 Str Km в 09,40 часа
М. е превишил допустимата максимална скорост със 34 км/час.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на ЕС, с което е
била ангажирана административнонаказателна отговорност на българския гражданин. Същият
представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3
ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед
квалификацията на извършеното от Стойков деяние, същото е от кръга на изрично посочените
по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното
административнонаказателно производство М. е бил запознат с правото си да обжалва
решението в сроковете, предвидени в законодателството на издаващата държава. Издаващият
орган е посочил, че в случая се касае за писмено производство, което не е преминало съдебен
контрол, макар засегнатото лице да е имало възможност да отнесе въпроса към компетентен
съдебен орган.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са не са налице
изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и допускане на неговото
изпълнение, тъй като съдът е изтекла предвидената в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН давност
в размер на две години, поради което са налице отрицателните предпоставки, обуславящи отказ
от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЗНАВА Решение от 19.11.2019г., влязло в законна сила на 01.01.2020г., на
несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkchauptmannschaft Neusiedl am See Австрия, е
наложена финансова санкция - парична сума в размер на 150 евро на българския гражданин Ю. С.
М. за допуснато нарушение на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, или общо
парична сума в размер на 150 евро, с левова равностойност - 293 лева.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Bezirkchauptmannschaft Neusiedl am See Австрия, (посредством посоченото в удостоверението
лице за контакт), за непризнаването на решението за налагане на финансова санкция.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство
на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му
пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2