№ 260366 / 14.10.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.10.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.Д.№ 1103 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV ГПК и е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Т. В. Б. xxx като майка и законна представителка на малолетното дете А. А. Б. твърди, че с ответника сключили граждански брак на 10.01.2007 г. в гр.Монтана, от който брак имат едно дете - А. А. Б.. Поддържа, че през 2010 година с ответника се развели, като след развода на нея й били предоставени за упражняване родителските права, а ответникът бил осъден да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното дете месечна издръжка в размер на 60,00 лева. Твърди също, че през 2010 г. се установила да живее в град София, като сключила брак с лицето Д. И. К.. От този втори по ред брак се родили две деца - В. Д. И. и А. Д. И.. Заявява, че през 2018 година се развела, като децата посочени по - горе останали да живеят при баща си като техен родител и законен представител, а тя да заплаща на двете деца издръжка в размер на по 130,00 лева за всяко едно от тях. Твърди също, че след развода заминала да живее в Република Австрия, като с нея се установило в Австрия и малолетното дете – А. А. Б.. Поддържа, че поради пандемичната обстановка, която се установила през последната година имала постоянна работа и изкарвала добри доходи, за да може да живее нормално. В началото на 2021 година нямала постоянна работа, работила почасово в определен ден от седмицата и доходите й не са добрИ. Твърди, че малолетното дете А. А. Б. се развива и учи добре макар и в чужда държава и разходите около нея са вече големи, с които тя не може да се справя. Твърди също, че й е необходимо да изпраща в България пари, за да изпълнява задълженията си към двете деца от втория брак. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка от 500,00 лева като майка и законна представителка на малолетното дете А. А. Б., считано от датата на предявяване на настоящия иск до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на същата, както и да й присъди сторените по делото разноскИ.
Ответникът А.А.Б. xxx е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба. Прави възражение за местна подсъдност и моли делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд - град София. Заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна, тъй като от една страна детето няма съответни нужди, като например специфични нужди, които да се явяват промяна в обстоятелствата, налагащи такива високи разходи и от друга, че доходите му, не позволяват заплащане на тази по-висока сума. Счита иска за основателен до минималния размер на издръжката съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималният размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Счита за ирелевантно обстоятелството, че ищцата плаща издръжка за децата си от друг брак. Твърди, че доходите му не са се увеличили, като за последните 12 месеца са в размер на минималната работна заплата.
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана в писмено становище по делото счита, че Районен съд – Монтана ще постанови решение, което в максимална степен ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето А. А. Б..
Доказателствата по делото са писменИ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 21.05.2010 година, постановено по гражданско дело № 212/2010 година по описа на Районен съд – Монтана, съдът е прекратил брака между страните и е утвърдил постигнатото между тях споразумение. По силата на това споразумение е осъдил бащата А.А.Б. да заплаща на Т. В. Б. като майка и законен представител на малолетното тогава дете А. А. Б. месечна издръжка в размер на сумата от 60,00 лева, считано от постановяване на решението за развода им, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й.
От тогава до приключването на съдебното дирене по настоящото дело е изминал един изключително дълъг период от време, през който период е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящи определянето на размера на издръжката. През изминалия период от около единадесет години и четири месеца детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Променен е и размерът на минималната за страната работна заплата, която се използва за база за изчисляване на минималния размер издръжка на едно дете.
Няма спор между страните, че детето А. А. Б. е на 14 години и 4 месеца и понастоящем е ученик. От доказателствата по делото е видно, че бащата на детето е работещ и реализира средно месечно брутно възнаграждение в размер на 589,88 лева. По делото не се установи ответникът да има задължение за издръжка към други лица.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 от СК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже следните обстоятелства, обуславящи основателност на иска, а именно – че ответникът е родител на детето, нуждата от получаване на издръжката в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. В случая съдът намира, че са налице разнопосочни изменения на различните обстоятелства, обуславящи размера на издръжката, съобразно доказателствата по делото. От една страна за изминалия дълъг период от време – единадесет години и четири, детето А. А. Б. е пораснало и нуждите му от стредства за съществуване и образование, лечение и социално – културно развитие са се увеличилИ. Нарасналите в немалка степен обичайни потребности на детето се установяват и от самия факт на биологичното му съществуване и изминалия до момента период от 11г. и 4м от постановяване на сегашната издръжка. Не е необходимо да се обосновават специално, промяната в условията на живот, особеностите на възрастта на детето, при които бързо нарастват социално-културните му, спортни и материални потребности (за пълноценна храна, дрехи, обувки и т.н.), респективно разходи по тяхното задоволяване, в сравнение с възрастта на детето към момента на предходното определяне на месечната му издръжка.
За изминалия период от време от постановяване на предходния размер издръжка от 60,00 лева до настоящия момент именно обичайните потребности на детето, предвид всички изложени обстоятелства, са се увеличилИ. По отношение на материалните възможности на бащата, същият реализира трудови доходи към минималния размер на установената минимална работна заплата за страната. Но същият е млад, здрав, работоспособен и би могъл да реализира трудови доходи поне в средния за страната размер.
С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че за детето е необходима сумата от около 380,00 лева – месечна издръжка, като ответникът следва да участва в издръжката с квота в размер на 190 лева. Следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само право, но и нравствено задължение. Родителите са длъжни да осигурят такива средства за правилното отглеждане, възпитание и развитие на децата си, както ако живееха заедно. В тази връзка определяне на месечна издръжка от 190 лева, ще бъде обосновано решение.
Като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето А. А. Б. със сума от 190 лева, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която непосредствено полага и ще полага занапред грижи за детето. Издръжката следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба, а именно 28.04.2021 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане. В останалата част – над уважения размер от 190 лева до заявения размер от 500 лева, исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 187,00 лева, 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение по гражданско дело № 212/2010 година по описа на Районен съд – Монтана издръжка като:
ОСЪЖДА А.А.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на непълнолетното дете А. А. Б., с ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на своята майка Т. В. Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 60,00 лева - месечна издръжка - по 190,00 лева - месечна издръжка, считано от 28.04.2021 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 500,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.А.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 187,00 лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта, с която е присъдена издръжка, подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 18.10.2021 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :