№ 50847
гр. София, 12.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110154534 по описа за 2025 година
На основание чл. 130 ГПК при проверка на допустимостта на иска, съдът намира, че същият
е недопустим.
Исковият съд счита, че заповедта за зипълнение е влязла в сила и няма основания за даване
на указания към заявителя по чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК да предяви установителен иск за
вземането си.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението;
производството
За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК трябва да са налице две
кумулативни предпостваки 1.да е връчено съобщение по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2
.връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
В случая видно от връченото съобщение връчителят не е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса - като в оформеното съобщени по делото връчителят нито е сочил
данни, че длъжника не живее на адреса, нито е сочил техния източник, както
кумулативно изисква императивната разпоредба на закона, което е и кумулативно
изискване за нейното прилагане. По тази причина разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
, която е едно изключение и се тълкува сетснително не може да се приложи в случая, тъй
като не е налице изобщо вторта кумулативна предпоствака няма данни длъжинка да не
1
живее на адреса, който е съобщил пред държавата по смисъла на чл. 94 ЗГР , поради
което по аргумент от противното се стига до извода, че няма друга разпоредба в ГПК, на
която да се основе даване на указния на заявителя за иск, поради което по -силата на закона
заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане на 1 месец и 2 седмици от последното
посещение и залепването на събощението по чл. 47, ал. 5 ГПК. Тълкуването на тази
разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр.
т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси.
Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на
заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на
Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи
минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален
вестник от 19.09.2018 г.).
По тази причина исково производство е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение е
влязла ви сила.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 54434/2025 г. по описа на СРС.
След влизане в сила на определението да се изпрати делото по ч.гр.д.№ 4364/2025 г. на РС-
Русе за предприемане на необходимите последващи действия и преценка по въпроса за
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1 седмичен срок от ищеца пред
Софийски градски съд.
Да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2