РЕШЕНИЕ
№ 6706
гр. София, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110167616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от ЮЛ против Й. П. М. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 672,69 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.11.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот –
апартамент ***, находящ се в адрес, абонатен № ***, сумата в размер на 91,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 03.11.2020 г., сумата в размер на 44,85 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.11.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 9,48 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 03.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. № 56249/2020 г. по описа на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на
услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на потребените услуги. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. В исковата молба са изложени
твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят начислени суми, като съгласно Общите условия
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията, които не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 17.06.2022 г., като едномесечният
срок за подаване на отговор по чл. 131, ал.1 ГПК е изтекъл на 18.07.2022 г. / присъствен
ден/.
По делото е постъпила молба-становище от ответника от 25.07.2022 г. чрез
процесуалния му представител адвокат Н. Ц., в която страната сочи, че признава исковата
претенция. Ответникът излага твърдения, че процесните вземания са погасени посредством
плащане, в подкрепа на които доводи е представен препис от касов бон от 08.07.2022 г. за
заплатена сума общо в размер на 988,66 лева. В молбата са изложени доводи, че страната не
е дала повод за завеждане на делото, тъй като заплащани от нея в полза на ЮЛ суми са
отнасяни от дружеството за погасяване на стари задължения, а не на процесните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на твърденията на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с
доклада e обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между
ищцовото дружество и ответника в процесния период е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което за процесния имот и период е доставена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение на посочена в исковата молба стойност, върху които вземания
е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и че до подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение вземанията не са били погасени.
От представения по делото касов бон от 08.07.2022 г. се установява, че в хода на
настоящото производство ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 988,66
лева, с която са погасени претендираните главници за топлинна енергия и дялово
разпределение ведно с претендираните върху тях обезщетения за забава, законната лихва до
момента на плащането и сумата в размер на 50 лева, представляваща съдебни разноски.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
посредством плащане.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което не дължи заплащане на съдебни разноски. С определение
№ 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е разяснено, че
2
въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен от
поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът от
иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV
ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно
правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да
плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При
погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично
задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно
е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна
защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му
бъдат възстановени от ответника.
В разглеждания случай ответникът, неизпълнявайки задължението си да заплаща
процесните вземания е дал повод за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Следва да се отбележи, че в хода на заповедното производство длъжникът е
подал възражение с доводи за извършено плащане, които обаче са оспорени от заявителя,
поради което съдът е указал на ЮЛ, че може да предяви иск за установяване на дължимостта
на вземанията по заповедта за изпълнение. От представения по настоящото дело препис от
касов бон се установява, че плащане в погашение на задълженията по заповедта за
изпълнение е извършено едва в хода на настоящия исков процес. Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи направените
от ищеца съдебни разноски. При съобразяване на отправеното от процесуалния
представител на ищеца искане в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените в заповедното и настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
адрес срещу Й. П. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в адрес, обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 672,69 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 12.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща
незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в адрес, абонатен № ***, сумата в
3
размер на 91,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 03.11.2020 г., сумата в
размер на 44,85 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
12.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 9,48 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 03.11.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. №
56249/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, като погасени в хода на делото посредством
плащане.
ОСЪЖДА Й. П. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в адрес, да заплати на ЮЛ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното и
исковото производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 56249/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4