РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Ямбол, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101205 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, против М. В. Д. от гр. Я. , с която се иска от съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че като доставчик от последната инстанция, съгласно
разпоредбата на чл.95а ЗЕ и издадената му лицензия от 08.07.2013 г., продава ел.
енергия на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител
по смисъла на чл.94а, ал.1 ЗЕ, до избора им на друг доставчик или когато избрания
доставчик не може да извършва доставки по независещи от крайния клиент причини.
Цените по които ДПИ продавало ел. енергия на клиентите си, се определяли по
утвърдена от КЕВР методика, съгласно чл.15, ал.4 от правилата за търговия с ел.
енергия, обн. В ДВ 66/26.07.2013 г. (ПТЕЕ), като снабдяването се извършвало въз
основа на договор при ОУ и индивидуален писмен договор, уговарящ допълнителните
условия между страните по него. Фигурата на ДПИ допълвала съществуващия модел
на либерализирания пазар на ел. енергия в страната, чрез който клиентите имали
възможност свободно да избират доставчика си. Активирането на ДПИ настъпвало,
когато крайния клиент останел без доставчик на електроенергия на свободен пазар до
избора на нов такъв или когато избрания доставчик не можел да осъществява доставка
по независещи клиента причина. Това следвало от характера на доставката на ел.
1
енергия от ДПИ, която представлявала всеобщо предлагана услуга от обществен
интерес. ДПИ не можело да откаже снабдяването с ел. енергия на краен клиент, който
отговарял на условията за доставка на ел. енергия по реда на чл.95а ЗЕ, а именно да
ползва електроенергия посредством обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа и не е избрал доставчик в законоустановения срок или е останал без такъв на
свободен пазар. При първоначалната си регистрация на пазара на ел. енергия по
свободно договорени цени, всеки краен клиент следвало да сключи договор с ПДИ, а
при липса на сключен такъв, той се сключвал при смяна на доставчика на пазара,
съгласно чл.15, ал.5 ПИКЕЕ. Твърди се, че на 13.05.2021 г. ответника приел ОУ на
ищцовото дружество като ДПИ и бил подписал индивидуален договор към същите.
Договора бил сключен и ОУ били приети на осн. чл.95, ал.6 ЗЕ. Съгласно разпоредбата
на чл.104а ЗЕ, потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били
присъединени обектите им при публично известни ОУ, като действащи между
страните били ОУ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с решение на ДКВР
№ 1/19.03.2021 г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното
им писмено приемане- чл.104а, ал.4 ЗЕ. Обекта на ответника бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни ОУ,
заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на доставчика на
последната инстанция, съгласно чл.28, ал.2 и чл.29, ал.3 ПТЕЕ. В този смисъл бил и
чл.31, ал.1 от ОУ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с решение на ДКВР
№ ОУ-1/19.03.2021 г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо
изричното им писмено приемане- чл.104а, ал.4 ЗЕ.
Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ, одобрени от ДКВР, мрежовите услуги се заплащали
от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност.
Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп
до електроразпределителната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто
обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата
нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения- собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице.
От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставена мощност,
като цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.
Ответника имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т.33а от допълнителните
разпоредби на ЗЕ, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за небитови нужди с
оглед вида на обекта на потребление. Същия бил присъединен на ниво ниско
напрежение, съгласно представените по делото фактури.
Цените на мрежовите услуги се определяли и заплащали на основание решения
на КЕВР, постановени на осн. чл.21, ал.1, т.8 и чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ, като същите не
2
подлежали на договорна свобода.
По силата на чл.9, ал.1 ОУ на ищеца и по силата на чл.11, т.1 ОУ на оператора
на разпределителната мрежа на двете дружества, са се задължили съответно да
снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН ***, находящ се
в гр. Я., кв. „*** и представляващ обект за търговска дейност. За М. В. Д. бил открит
клиентски номер *** , като същата била собственик на процесния обект съгласно
нотариален акт за собственост. Партидата била открита на 22.06.2018 г. на основание
подадени заявление- декларация за започване продажба на ел. енергия до крайния
снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на разпределителната
мрежа. Отвеникът от своя страна, съгласно чл.11, т.2 ОУ се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по
начини определени в същите-чл.17, ал.3. Съгласно чл.26, ал.1 ОУ при неплащане в
срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ и съгласно
чл.94а, ал.1 ЗЕ за периода 01.10.2021 г.- 30.11.2021 г. ищецът доставил до обекта на
ответника ел. енергия, а оператора на електроразпределителната мрежа бил
предоставил мрежови услуги на обща стойност 549, 58 лв., които до момента на
подаване на И.М. били не заплатени.Поради забава в плащането на посочената
главница,същия дължал обезщетение за забавено плащане в общ размер на 10,63 лв.,за
периода 23.11.2021 г.-06.02.2022 г. Обезщетението за забава се дължало за период от
датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.
Издадените фактури,техния падеж и периода на дължимата лихва за забава ,били
подробно описани в препис-извлечение от клиентската сметка на ответното дружество.
За дължимите суми – главница и лихва, ищецът подал заявление по чл. 410 от
ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, като заповедта била връчена на
ответника по реда и условията на чл.47, ал.5 ГПК и в законоустановения срок по чл.
415, ал.1,т.2 ГПК, се предявява настоящия установителен иск.
Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или процесуален
представител,като с молба преди откритото съдебно заседание заявява, че ответника
доброволнолно заплатил задълженията си за главница и лихва, като се иска отхвърляне
на обективно съединените искове поради извършеното доброволно плащане и
претендира за присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, във вр.чл. 79 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. П.- ЯАК. Счита се, че
3
предявените искове са недоказани, като не били представени никакви доказателства в
тази насока. С оглед на това, че особения представител нямал връзка с доверителя си
не можел да представи писмени доказателства, които да установят дали същия е
платил дължимите суми или не.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител, като се иска отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани
с оглед на това, че ответника платил задълженията си.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, от заявител „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД -
гр.Пловдив и длъжник М. В. Д., за сумата от 549,58 лв.-главница, представляваща
стойността на доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 01.10.2021 г. до
30.11.2021 г. , сумата от 10, 63 лв.-обезщетение за забавено плащане за периода
23.11.2021 г. до 06.02.2022 г. ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане.
Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираната по
заявлението сума, съставляваща главница и обезщетение за забава , както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в размер на 75,00 лв.
общо, като заповедта била връчена на длъжника по реда и условията на чл. чл.47, ал.5
ГПК и в законоустановения срок по чл. 415, ал.1,т.2 ГПК, се предявява настоящия
установителен иск.
От представените писмени доказателства, а именно индивидуален договор към
ОУ на ЕВН ЕС за продажба на ел.енергия при условията на доставка от последната
инстанция от 13.05.2021 г., сключен от ищцовото дружество като доставчик от
последната инстанция и клиент М. В. Д.; заявление за услуга –смяна на клиент за обект
на регулирания пазар от 22.06.2018 г. ; декларация приложение № 1 за достъп на
електроразпределителна мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД; заявление-
декларация приложение № 2 за започване на продажба на ел. енергия; нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот от 08.11.2013 г.; два броя фактури и препис
извлечение от сметка, приети и неоспорени от ответника, безспорно се установява, че
в периода 01.10.2021 г. до 30.11.2021 г. ищцовото дружества и оператора на
разпределителната мрежа на основание чл.95а ЗЕ и § 196 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ са
предоставили ел. енергия и мрежови услуги по партидата на ответника с кл. номер №
***, отнасящи се за обект на потребление гр. Я., кв. „***, ИТН *** на обща стойност
4
549, 58 лв. .Поради забава в плащането на посочената главница,същия дължал
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 10,63 лв.,за периода 23.11.2021 г.-
06.02.2022 г. Обезщетението за забава се дължало за период от датата на падежа на
фактурата до датата на образуване на настоящото производство.
От представените писмени доказателства от ищцовото дружество препис
извлечение от сметка от 19.09.2022 г., безспорно се установява, че сумите по двете
фактури на обща стойност 549, 58 лв. за главница и обезщетението за забавено
плащане в размер на 10,63 лв. са платени от ответника на каса на дружеството, като
липсват доказателства за платените разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.422 вр. чл.415 Граждански
процесуален кодекс вр. чл.79 Закон за задълженията и договорите и чл.86, ал.1 Закон
за задълженията и договорите. Съдът намира същите за процесуално допустими .
В настоящия случай страните не спорят, че за ответника М. В. Д. бил открит
клиентски номер ***, като същата е собственик на обект находящ се в гр. Я., кв. „***,
ИТН ***, представляващ обект за търговска дейност, което се установява и от
приложения договор за покупко- продажба. Същата има качеството на небитов клиент,
съгласно § 1, т.33а от допълнителните разпоредби на ЗЕ, като ползваната от нея ел.
енергия е за небитови нужди. В изпълнение на задълженията си по ОУ и съгласно
чл.94а, ал.1 ЗЕ за периода 01.10.2021 г.- 30.11.2021 г. ищцовото дружество доставило
до обекта на ответника ел. енергия., а оператора на електроразпределителната мрежа
предоставил мрежови услуги на обща стойност 549, 58 лв., за които са издадени два
броя фактури и които към момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
образуването на настоящото исково производство не били платени.
Няма спор също и относно това, че дължимите суми не са били заплатени в срок,
поради което и на осн. чл. 26, ал.1 от ОУ задълженото лице дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, която лихва за процесните
периоди по издадените фактури възлиза на сумата от общо 10,63 лв., неоспорена по
размер от ответника. Безспорно е също, че от представените писмени доказателства от
ищцовото дружество препис извлечение от сметка от 19.09.2022 г., се установява, че
сумите по двете фактури на обща стойност 549, 58 лв. за главница и обезщетението за
забавено плащане в размер на 10,63 лв. са платени от ответника на каса на
дружеството.
С оглед на това,че задължението за главница и лихви за забава в претендираните
от ищеца размери са заплатени от ответника в хода на процеса, което от своя страна е
доказателство за признаването на иска,като посоченото обстоятелство не е оспорено и
5
е признато от страна на ищеца. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3
ГПК установителния иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото
дело е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК . Ответника с
поведението си е станал причина за завеждане на установителния иск и поради това
следва да отговаря за направените от ищеца разноски.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение.
В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски и в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален
кодекс, вр. чл.79 Закон за задълженията и договорите и чл.86, ал.1 Закон за
задълженията и договорите от ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив,
ЕИК ***, адрес гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37,против М. В. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. Я., ул. „*** искове, с които се претендира бъде прието за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС, а именно: сумата от 549,58 лв.-главница, представляваща стойността на
доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2021 г. ,
сумата от 10, 63 лв.-обезщетение за забавено плащане за периода 23.11.2021 г. до
06.02.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане, поради
погасяване на вземанията с извършено плащане от ответника в хода на
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Я.,
ул. „***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК № ***, сумата от
475,00 лв. - съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция и сумата от
75.00 лв. – съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ *** г.
по описа на ЯРС .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
6
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7