Р Е Ш Е Н И Е
Казанлък, 17.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 1616/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.с чл. 415 ГПК, във
вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът
„А.Б.“ ЕАД претендира съдът да признае за установено по отношение П.К.З. с ЕГН:
**********, че същата дължи на „А.Б.“ ЕАД сума в размер на 17.80 лв. потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги №
М4415213/06.02.2015 г. по фактура № ********* с падеж 13.03.2015 г. за отчетен
период 21.01.2015 г. -20.02.2015 г. и фактура № ********* с падеж 08.04.2015 г.
за отчетен период 21.02.2015 г. – 20.03.5201 г., както и 148.50 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване по договор за далекосъобщителни услуги дължима по
договор № М4415213/06.02.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж
31.07.2015 г. Претендира съда да осъди ответницата да му заплати разноските в
размер на 205 лв. по ч.гр. д. № 112/2018 по описа на РС – Казанлък и 255 лв.
разноски по настоящото гр. дело.
Твърди,
че „А.Б." ЕАД и П.К.З. са страни по Договор с индивидуален потребителски
номер М4415213 от дата 06.02.2015 г, и Идентификационен номер на клиента ******,
с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер ******по тарифен
план Ем-Тел Трансфер Екс Ес с месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. На същата дата длъжникът е добавил за ползване и мобилен
номер ******. Твърди, че длъжникът е бил въведен в системата на „А.Б." ЕАД
с индивидуален номер-М4415213 и с „клиентски номер" ******, по който са
издавани и фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича
претенцията му и въз основа, на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу
длъжника. Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми.
На ответника-потребител на мобилни услуги
са издадени следните фактури: № *********/24.02.2015 г., с падеж на плащане
11.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г. до 20.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.90 лв. (осем лв. и 90 ст.); №
*********/24.03.2015 г., с падеж на плащане 08.04.2015 г., за отчетен период от
21.02.2015 г. до 20.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 8.90 лв. (осем лв. и 90 ст.); № *********/31.07.2015 г. , с падеж на
плащане 31.07.2015 г., за отчетен период от 21.06.2015 г. до 20.07.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 148.5 лв. Твърди, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по посочените договори, като не е заплатила в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото му да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник П.К.З.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Претендира сума в размер
на 171.13 лв. - главница, формирана като сбор от предоставените на
ответника далекосъобщителни услуги в размер на 17.80 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4415213 от дата 06.02.2015 г и сума в размер на 148.50 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор М4415213 от дата 06.02.2015 г.
Твърди,
че клаузата за неустойка обикновено е регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора,
неразделна част от индивидуалния договор със задължителна сила за
страните. Настоящият случай не попада в
тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел
Отговорност и гласи „В случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на
договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е
казано, че „А.Б.“ ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към него. А съгласно чл. 54 от ОУ „М. има право едностранно да прекрати
Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.,, За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на
индивидуалните договори на ответника П.К.З. с ЕГН: ********** и до
начисляването на договорна неустойка. Съгласно чл. З7а от Общите Условия, (Доп.
съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията) „А.Б.“ ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползването на предоставените услуги. Неплащането е обусловило правото
на М. /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на П.К.З., правото едностранно да прекрати Договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата и да начисли обезщетение
за неизпълнение - неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е
изрично посочено в раздел „Отговорност“ от Приложенията към цитираните
договорите - „ В случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на
абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има
право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната Сим карта до изтичане на
посочения в договора срок".. „Т.нар. неустойка има обезщетителен
характер, а не санкционен.
Ответницата
П.К.З. не подава отговор на исковата молба. Подала е възражение, че не дължи
изпълнение на издадената заповед, поради това, че договор № М4415213 не
съществува в правния свят. В съдебно заседание представя документ за извършено
на 15.08.2018 г. плащане на 371,30 лв. в полза на ищеца „А.Б.“ ЕАД.
Заявява,
че няма задължения към ищеца независимо, че е направила плащане на търсените от
нея по ч.гр.д. № 112/2018 г. суми.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадена на 04.01.2018 г. заявление е образувано ч.гр.д.
№ 112/2018 г., по което със Заповед № 77/08.01.2018 г. РС- Казанлък е
разпоредил П.К.З., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „М.” ЕАД гр. С.,
ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** сумата: 17,80 лв.
(седемнадесет лева и 80 ст.) – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
М4415213 от 06.02.2015 г.; 148,50 лв. (сто четиридесет и осем лева и 50 ст.) -
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга –
М4415213 от 06.02.2015 г.; 4,83 лв. мораторна лихва за периода от 09.04.2015г.
до 18.12.2017г.; законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018 г. г.
до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото, от които 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на подадено на 15.05.2018 г. от П.К.З.
възражение вх. № 6108 съдът е дал на кредитора срок да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта. В дадения от съда срок на 21.06.2018
г. кредитора е подал искова молба за вземанията въз основа, на която е
образувано настоящото производство. В хода на производството е направен отказ
от претенцията на вземането за лихви в размер на 4,83лв. и производството за
това вземане е прекратено.
Поради прекратяване на производството по делото по част
от иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение е частично
обезсилена.
Твърдението на ищеца, че вземането произтича от
договор М4415213 от 06.02.2015 г. не се подкрепя от представените по делото
доказателства. За доказване на твърденията си, че има вземания към ответницата
ищецът е представил договор № ******/06.02.2015 г., както и приложение № 1,
приложение № 3 и допълнение към приложение № 1, всички към договор № ******/06.02.2015
г., както и 2 бр. фактури: № **********/24.02.2015 г., № **********/24.03.2015
г. за потребител № М4415213 и сметка № **********/31.07.2015 г. с получател П.З.
за сумата 148,50 лв. От представените документи първите два касаят задължения за
месечни такси и отстъпки, а третият за сума начислена като неустойка. Връзката
на посочените в трите документа вземания с посоченото в исковата молба основание - договор
№ ******/06.02.2015 г., не се установява. Връзката на посочените в трите
документа задълженията договор М4415213 от 06.02.2015 г. не се установява.
Въпреки възражението на ответника, ищецът не представи
сключен с ответника договор с № М4415213, посочен изрично като договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга в обстоятелствата, от които произтича
вземането по подаденото от него заявление по реда на чл. 410 ГПК, посочен и като
основание на задълженията в издадената въз основа на това заявление заповед.
С молба с вх. № 14108/20.11.2018 г. ищецът твърди, че
представеният с исковата молба договор, представлява договор с индивидуален
потребителски номер М4415213 и идентификация на клиента ******, където М4415213
е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на
оператора и представлява уникална комбинация от цифри, към която са свързани
услугите, които ползват клиентите, като към един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги, както и да се завеждат всички договори за услуги,
сключени от абоната.
Посочената в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение № **********/31.07.2015 г. не беше представена
по делото, вместо това ищецът представи сметка /извлечение от сметка на клиент/
със същия номер и дата. Основанието за задължаване на сметката на П.З. със
сумата 148,50лв. –неустойка от съдържанието на сметката не може да бъде
установено, връзката му с представения с исковата молба договор или с цитирания
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
договор също не може да бъде установена.
Безспорно в отношенията между страните е, че „А.Б.“
ЕАД е правоприемник на „М.” ЕАД гр. С.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът не доказа съществуването на договора посочен в
заявлението, на който е основал паричните си претенции предмет на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът представи списък на разноските /л.114/.
Ответницата, предвид отхвърлянето на претенциите, не
дължи на ищеца разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.Б.“ ЕАД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** против П.К.З. с ЕГН: **********, с
адрес: *** иск съдът да признае за установено, че П.К.З. с ЕГН: ********** дължи на „А.Б.“ ЕАД с ЕИК *******със
седалище и адрес на управление *** по издадената по ч.гр.д. № 112/2018 год. по описа
на РС-Казанлък Заповед № 77/08.01.2018 год. сумата 166.30 лв. - главница,
представляваща сбор от сумата 17.80 лв. потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и сумата 148.50 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по договор за далекосъобщителни услуги.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 30.05.2019
год. пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: