О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………………/05.01.2024 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
По делото е подадено възражение, вх.
номер 288800/25.10.2023 г. от Н.Г. ООД, ЕИК ********срещу обявения на 20.10.2023 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на К.
ООД (н) ЕИК ******** Списък на неприетите вземания на кредиторите на К. ООД
(н), предявени по реда на чл. 688, ал.1 от ТЗ, съставен от синдика В.Г..
Във възражението срещу включването на
три предявени вземания на Н.Г. ООД, ЕИК ********в списъка с неприетите вземания
е посочено, че синдикът е допуснал грешка, като е посочил, че се касае за частично
плащане, без правен интерес на публични вземания главница и лихви по ревизионен
акт № 2202217003813-091- 001/19.11. 2018 г., при условие, че е предявено
вземане във връзка с извършено частично плащане
по ревизионен акт № Р-22221019002727-091-001/02.01.2020 година. Оспорват се и
изводите на синдика, че не е налице основание за суброгация по чл. 73 от ЗЗД вр
чл. 180 от ДОПК, като се поддържа, че е предявено вземане с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, доколкото се касае за плащане без правен интерес по чл. 74 от ЗЗД вр чл. 73 от ЗЗД, нито при изпълнение на нравствен дълг. Оспорва се и
Поради това се сочи, че синдикът се е произнесъл на непредявено основание на
вземането от 300 лева. Сочи се, че е
направено реално плащане от 300 лева, с което е намален дълга на К. ООД (н) -
пасива на дружеството в несъстоятелност към кредитора НАП. И доколкото се касае
за разместване на имуществени блага, то правното основание на вземането, поради
което подлежи на връщане даденото е чл. 59 от ЗЗД.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на възражението. Сочи се, че действително е допусната
техническа грешка в посочване на номера на ревизонния акт, по който е извършено
плащане. Оспорват се обаче довидите на кредитора с неприето вземане, като се
сочи, че е налице злоупотреба с право, тъкй като целта на кредитора е да придобие
вземане по чл. 59 от ЗЗД. Поддържа се, че няма неоснователно обогатяване,
доколкото дългът не е намален, а евентуално само е променен титуляра му –
вместо НАП е кредитора с неприето вземане. По този начин обаче се постигал
забранен от закона резултат – цесия на публични вземания – чл. 190 от ДОПК,
като не са налице основанията затова – чл. 180 от ДОПК.
Длъжникът изразява становище за
основателност на възражението. Сочи се, че са налице основанията по чл. 180 от ДОПК, тъй като със съгласието на длъжника са погасени публични задължения на К.
ООД (н) към фиска. Твърди се, че щом е предвидена възможността да се погаси
безспорно вземане, то може да се погаси и оспорено вземане.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,
VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по
несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за
временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.
На 03.08.2023 г. Н.Г. ООД предявява вземане в размер на 300 лева – частично платено публично задължение на длъжника - част от дължимата главница по ревизионен
акт № Р-22221019002727-091-001/02.01.2020 година. Сочи се, че плащането е
направено без правен интерес, не е в резултат на грешка, не е в изпълнение на
нравствен дълг, а само с намерение Н.Г. ООД да встъпи като кредитор на К. ООД
(н) по т. дело 1500/2020 г. по описа на СГС въз основа на нововъзникнало
вземане в размер на 300 лева за изравняване на неоснователно обогатяване. Сочи
се, че публичния дълг на длъжника се е намалил, без принос на длъжника К. ООД
(н) с 300 лева в резултат на плащането от страна на Н.Г. ООД. Поддържа се, че
се касае за нововъзникнало вземане, което се предявява след изтичане на
сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал.1 от ТЗ.
На 20.10.2023 г. по партидата на „К.“
ООД, ЕИК ******** е обявен допълнителен списък на неприетите вземания на
кредиторите по чл. 688, ал.3 от ТЗ, с което посочените вземания са включени в
списък с неприети вземания.
Подадено е възражение, вх. номер 288800/25.10.2023
г. на Н.Г. ООД, ЕИК********, срещу допълнителен списък на неприетите вземания
на кредиторите по чл. 688, ал.3 от ТЗ, обявен на 20.10.2023 година.
Към молбата за предявяване на вземане е
приложено платежно нареждане от 27.07.2023 г., видно от което Н.Г. ООД нарежда
по сметка на ТД на НАП София Град сумата от 300 лева, с основание за плащане –
„част.пл.без пр.интер.гл.Нипал Груп, РАР
-22221019002727-091-001/02.01.2020 г. задължено лице К. ООД.“
Установява се, че допълнителен списък на
приетите вземания на кредиторите на К. ООД (н), предявени в срока по чл.688,
ал.1 от ТЗ обявен в ТР на 27.04.2021 г. е прието вземане на Държавата, чрез НАП
в размер на общо 11 007 410,62 лева – главници и лихви - публични вземания за корпоративен данък по
ЗКПО за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г, съгласно невлязъл в сила
ревизионен акт РАР -22221019002727-091-001/02.01.2020 г., потвърден с решение
470/24.03.2020 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – обжалван –
приемане под условие – чл. 725 от ТЗ вр чл. 165, ал.5 от ДОПК.
С определение 263658/07.07.2021 г. на
СРС, VI-10
състав по т. дело 1500/2020 г. е одобрен списък на предявените в сроковете по
чл. 688 от ТЗ вземания на кредиторите на К. ООД (н), в който вземанията на
Държавата в размер на общо 11 007 410,62 лева – главници и лихви - публични вземания за корпоративен данък по
ЗКПО за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., съгласно невлязъл в сила
ревизионен акт РАР -22221019002727-091-001/02.01.2020 г., потвърден с решение
470/24.03.2020 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – обжалван, са
включени в списъка с приетите вземания под условие – като спорни.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Възражението е постъпило в срока по чл.
690 от ТЗ от кредитор, предявил вземане, и е ДОПУСТИМО.
Настоящата съдебна инстанция поддържа становището,
че в конкретната хипотеза, доколкото кредиторът, предявил вземането си на
03.08.2023 г. се позовава на извършено плащане на 27.07.2023 г. в полза на
трето лице – кредитор с вече прието вземане (определение за одобряване на
списъка от 07.07.2021 г.), в резултат на което твърди, че за него е възникнало
ново вземане срещу длъжника на основание неоснователно обогатяване, то не се
касае на хипотеза на „заместване на кредитор“ – напр. при хипотезата на
универсално правоприемство в правата на кредитора с прието вземане, при която
не е нужно да се предявява отново вземането в производството по
несъстоятелност, а е достатъчно да се уведоми синдика, за да съобрази
настъпилото правоприемство след одобряване на списъка с приетите вземания в
правата на кредитор с прието вземане, а следва да се предяви това
нововъзникнало вземане, което се основава на ново, различно основание от
основанието, на което е прието вземането
на първоначалния кредитор, и да се спази процедурата по чл. 688—чл. 690 от ТЗ
(аргумент и от определение № 879 от
13.05.2014 г. по в. ч. т. д. № 495/2014 г. на Пловдивския апелативен съд).
Поради това и производството е
допустимо.
Разгледано по същество, възражението е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На първо място следва да се отбележи, че
в рамките на производството Съдът дължи да разгледа възражението на кредитора с неприето вземане,
на базата на изложените в молбата за предявяване на вземания основания за
възникване на вземането на кредитора. Задължение
на синдика и на съда в производството по чл. 690 от ТЗ е да даде правната
квалификация на изложените от кредиторите вземания.
Съдът намира, че синдикът по съществото
си се е произнесъл по предявеното вземане, като е изследвал наведеното
основание – твърдението, че са налице условията по чл. 59 от ЗЗД, и е достигнал
до извод, че не е налице имуществено разместване на блага между страните и няма
намаляване на пасива (задълженията) на длъжника. Добавянето на допълнителни
доводи (според доводите на кредитора с неприето вземане), не прави
произнасянето на синдика недопустимо.
Действително, допусната е техническа
грешка в номера на ревизионния акт, което не се отразява върху крайното
становище.
Както е посочено в решение № 5 от
04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС суброгацията е
институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на
кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и прЕ.нава върху
него заедно с всичките му принадлежности, т.е суброгацията е способ за прЕ.наване на вземания, а не за погасяване
на задължения. Суброгацията се определя като прЕ.наване на правото на кредитора
върху трето лице, което го е удовлетворило.
Съгласно разпоредбите на чл. 74 ЗЗД този
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на
удовлетворения кредитор - т.е. от суброгационното право се ползва не всяко
трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има
правен интерес от изпълнението.
Наличието на правен интерес за третото
лице от изпълнението означава, че облигационното отношение между кредитора и
длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Правният интерес
на третото лице, изпълнило чуждо задължение, винаги е конкретен и е обусловен,
както от евентуалните регресни права на изпълнилия, така е налице и за
платилия, който не е задължен лично или реално, но са застрашени имуществените
му права.
Правният интерес на платилия по смисъла
на чл. 74 ЗЗД се схваща като опасност от настъпване на неблагоприятни
имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение и се
търси във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане, т. е.
облигационното отношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни
имуществени права на платилия“ (така решение № 143/17.12.2009 г. по т. д. №
77/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г. на ВКС, ГК, V ГО; решение №
984/04.06.2002 г. по гр. д. № 1677/2001 г. на ВКС, ГК, V ГО и др.).
Както правният интерес намира конкретно
проявление в различните случаи на изпълнено чуждо задължение и подлежи на
доказване в производството по иска по чл. 74 от ЗЗД, така и квалификацията на
интереса - за запазване на собственост, за предотвратяване на изпълнителни действия,
спрямо имот за обезпечаване на връщането на парична сума, се определя от
фактическите обстоятелства по спора (така определение № 212 от 19.12.2008 г. по
т. д. № 635/2008 г., ТК, І ТО на ВКС).
В конкретния случай възразилият
кредитор, видно от изложените съображения в молбата за предявяване на вземания
по чл. 688 от ТЗ сочи, че няма правен интерес от плащането на публичното
задължение на длъжника в несъстоятелност, като в същото време сочи, че го е направил,
за да се включи като кредитор в производството по несъстоятелност на К. ООД (н).
Доколкото обаче не се твърди и не се
установява, че Н.Г.ЕООД е имало правен интерес, с оглед изложеното по - горе
разбиране за правен интерес, да извърши погасяване на част от публичните
задължения на длъжника, то не се поставя и въпросът за наличие на суброгация по
смисъла на чл. 74 от ЗЗД.
В допълнение, доколкото се касае за
твърдения за погасяване на публични задължения, Съдът намира, че в тази хипотезата
разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД по принцип е неприложима.
Съгласно чл.190, ал.1 от ДОПК публичните
вземания са непрехвърлими. Нещо
повече, видно от на чл. 190, ал. 2 от ДОПК е уредил непрехвърлимост и на
вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на други вземания от
надвнесени публични задължения.
Поради тези ограничения, в чл. 180
от ДОПК са предвидени специални условия,
при които трето лице, изпълнило чуждо публично задължение, може да встъпи в
правата на Държавата срещу задължението лице, вкл. и обезпеченията и
привилегиите.
Съдът намира, че хипотезите на чл. 74 от ЗЗД и чл. 180 от ДОПК се съотнасят като обща към специална, поради което и е
недопустимо в конкретната хипотеза за възразилия кредитор Н.Г. ООД да се
твърди, че е встъпил в правата на в правата на Държавата чрез НАП в оспорени публични задължения (не се
установява, че вземането на НАП по описания РА е окончателно установено) срещу
длъжника К. ООД (н).
Поради това и следва да се прецени дали
са налице основанията да се приеме, че кредиторът с предявено, но неприето от
синдика вземане има вземане на основание чл. 59 от ЗЗД от длъжника в размер на
платената част от публичното задължение.
При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се
по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между
обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. И обедняването и обогатяването обаче
следва да са последица от други общи за двете факти, без да произтичат едно от
друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на
конкретната фактическа обстановка. Вземането на неоснователно обогатяване е
изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този
момент тече погасителната давност.
Съдът намира, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че е налице
обогатяване на длъжника, дори и да се приеме, че е налице обедняване на
кредитора – същият е превел посочените суми по сметка на НАП, т.е лишил се е от
тях.
На първо място, от представеното
платежно не се установява, че сметката на длъжника К. ООД (н) при НАП е
заверена.
Не се установява и, че НАП е отнесъл
получените от Н.Г. ООД сума за погасяване на конкретни задължения на длъжника К.
ООД (н), т.е че реално длъжникът се е обогатил с платената сума, тъй като е
намаляло публичното му задължения с тази платена сума. В допълнение – не е
установено, че се касае за окончателно установено публично вземане, доколкото
същото е прието при хипотезата на чл. 725 от ТЗ, съответно не е доказано дали
изобщо подобно плащане е имало погасителен ефект.
Установяването на всички факти от
фактическия състав на неоснователното обогатяване на чл. 59 от ЗЗД бе в тежест
на възразилия кредитор, който не ангажира доказателства в тази насока.
За пълнота, Съдът намира, че с оглед
забраната на чл. 190, ал.1 от ДОПК, подобен начин за погасяване на публични
задължения чрез плащане от произволно трето лице, без да са налице изискванията
на ДОПК (Съдът намира, че изискванията на чл. 180 от ДОПК очертава единствената
хипотезата, при която трето лице може да погаси публичните задължения на едно
данъчно задължено лице и да настъпи съответния погасителен, съответно
суброгационен ефект) е недопустимо, доколкото фактически се стига до цесия на
публични вземания.
Поради това и възражението следва да
бъде оставено без уважение.
На 20.10.2023 г. по партидата на К. ООД
(н) е обявен и списък със служебно приетите вземания от синдика на К. ООД (н),
като срещу този списък не е подадено възражение.
Водим от горното, СГС, VI
- 10 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, списък на служебно приетите вземания на
кредиторите на „К.“ ООД, с ЕИК: ********, предявени по реда на чл.688, ал.(1)
от ТЗ на К. ООД (н) , ЕИК ******** (обявен в Търговския регистър на 20.10.2023
г.).
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение,
вх. номер 288800/25.10.2023 г. от Н.Г. ООД, ЕИК ********срещу обявения на 20.10.2023 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на К.
ООД (н) ЕИК ******** Списък на неприетите вземания на кредиторите на К. ООД
(н), предявени по реда на чл. 688, ал.1 от ТЗ, съставен от синдика В.Г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението на основание чл.692, ал.5
от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на
синдика.
СЪДИЯ: