№ 21370
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110110436 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Д. П., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 102940/24.03.2025 г. чрез адв. Х. Х., срещу Р. Н.
П., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде намалено извършеното от
общия наследодател на страните – Д.А. П., с ЕГН: **********, починал на
12.03.2000 г. /баща на ищеца и съпруг на ответницата/ завещателно
разпореждане от 21.05.1995 г. в полза на ответницата Р. Н. П. – за ¼ идеална
част от самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище, апартамент, с
площ от 62.820кв.м., описание: апартамент, градски, стара имотна партида
98932 ведно с мазе от 3.74 кв.м., който имот се намира в гр. София,
*********** с идентификатор 68134.207.202.1.43 и да бъде възстановена
запазената част от наследството на Д.А. П., на ищеца като ответницата Р. Н. П.
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата, която съответства на запазената му
част в пари /доколкото ответницата вече се е разпоредила с имота в полза на
трето лице чрез възмездна сделка/. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът А. Д. П. е син и законен
наследник на Д.А. П., с ЕГН: **********, починал на 12.03.2000 г.
Последният наред с ищеца оставил още двама наследници ответницата Р. Н.
П. преживяла съпруга и лицето Д. Д.а Т. – дъщеря.
Посочва, че приживе наследодателят Д.А. П., с ЕГН: ********** заедно
с Р. Н. П. бил придобил в еднолична собственост недвижим имот с адрес: гр.
София, *********** с идентификатор 68134.207.202.1.43.
1
Със саморъчно завещание от 21.05.1995 г. Д.А. П. завещал цялото свое
движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата Р. Н. П.. Уточнява
се, че самото завещание било обявено с протокол от 12.07.2000 г. В тази
връзка и ответницата се сдобила с констативен нотариален акт № 11 от
10.08.2000 г. за собственост на целия имот с адрес: гр. София, ***********.
Впоследствие чрез сделка по продажба ответницата се разпоредила с
имота в полза на Д. И. Т. – сделката, обективирана в НА от 26.11.2020 г.
Предвид гореизложеното и ищецът счита, че запазената му част от
наследството на Д.А. П. като негов син била накърнена.
Излага подробни доводи, че за завещателното разпореждане научил едва
на 03.02.2025 г., когато направил справка в имотния регистър и посетил СВп
към АВп.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: НА от 1973 г., протокол за съдебна
делба от 1980 г., НА от 2020 г., НА от 2000 г., саморъчно завещание и
протокол за обявяването му и удостоверение за наследници на Д.А. П..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото Р. Н. П. е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло
като неоснователен.
На първо място се сочи изрично, че исковата претенция е погасена по
давност. Обръща се внимание, че завещанието е обявено още на 12.03.2000 г.,
а ответницата са е снабдила с КНА за имота на 12.07.2000 г. От своя страна
настоящият иск се предявявал цели 25 години по-късно. От своя страна
давностният срок за оспорване на завещание бил пет години и течал не от
момента на реалното му узнаване, а от момента, в който ищецът е могъл да
узнае, че правоимащото лице ще се ползва от завещанието. В случая, както
завещанието, така и КНА били вписани още през 2000 г. и оттогава 25 години
ищецът бездействал и не проявил никаква грижа или интерес към имота.
На следващо място се твърди, че имотът представлявал СИО – предвид
данните в протокола от 1980 г. и след смъртта на Д.А. П. в наследството на
същия влизала само ½ част от имота. Поради това и запазената част на ищеца
възлизала на 1/8 част.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично.
В съдебно заседание, проведено на 28.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище за уважаване
на исковите претенции.
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции като погасени по давност.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт от 19.03.1973 г. се установява, че процесният имот –
2
ап. 43, находящ се в гр. София, ******** е придобит от лицата А. Х. П. и Д.А.
П..
Видно от протокол за съдебна делба от 22.11.1980 г. по гр.д. № 1899/1980
г. на СРС процесният имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ********, като
неподеляем е възложен в дял на Д.А. П. и ответницата Р. Н. П..
Със саморъчно завещание от 21.05.1995 г. Д.А. П. е завещал на съпругата
си ответницата Р. Н. П. цялото свое движимо и недвижимо имущество.
Съгласно удостоверение за наследници на Д.А. П. същият е починал на
12.03.2000 г. като е оставил за свои наследници – съпругата си Р. Н. П. и две
деца – ищецът А. Д. П. и дъщеря Д. Д.а Т..
Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание същото е
обявено на 12.07.2000 г. като е вписано в Слжба по вписванията, към Агенция
по вписванията.
Съгласно нотариален акт № 11/10.08.2000 г., том І – к, рег. № 2870,
нот.дело № 46/2000 г. ответницата Р. Н. П. е призната за изключителен
собственик на процесният имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ********.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***** г., том
І, рег. № 2662, нот.дело № ***** г. ответницата Р. Н. П. се е разпоредила с
процесния имот като е продала същия на лицето Д. И. Т..
На последно място съдът съобразява, че исковата молба по настоящото
дело е депозирана под вх. № 62774/21.02.2025 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по по чл. 30, ал. 1 от ЗН- за
намаляване на завещателно разпореждане от 21.05.1995 г., обявено с протокол
от 12.07.2000 г, извършено от Д.А. П. в полза на ответницата и за
възстановяване в пари на накърнена запазена частта на ищеца като наследник
по закон с право на запазена част.
В тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят е починал, че ищецът
е наследник с право на запазена част по чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН; че
наследодателят му е извършил завещателно разпореждане в полза на
ответната страна, с което е накърнил запазената част на ищеца и да установи
размер на запазената си част и стойността, с която последната е накърнена.
Предвид установената фактическа обстановка и доводите на ответната
страна за погасяване на исковите претенции по давност съдът намира
следното:
Завещанието като юридическо действие и правно релевантен факт
съставлява лично, едностранно волеизявление, безвъзмезден акт, направен в
установена от закона писмена форма.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната
от закона възможност на наследника с право на запазена част- чл.30 във вр. с
чл.28 ал.1 от ЗН да поиска от съда да бъдат намалени/ отменени/
завещателните разпореждания на наследодателя в полза на други лица до
размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
3
наследството. Искането за намаляване на завещателни разпореждания е
самостоятелно субективно постестативно / преобразуващо/ право. Чрез
упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН се търси
защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване
на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени
от наследодателя безвъзмездни разпореждания – в случая завещателни
разпореждания.
Този иск се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД. С разясненията на ПП ВС 7-73, т.3 б.“г“ е прието, че
моментът, от който този срок тече в случаите на искане за отмяна или
намаление на завещателни разпореждания – това е моментът на упражняване
правата по завещанието.
Упражняване правата по завещанието изисква установяване на едно
активно поведение от страна на бенефициера, което може да бъде изразено
както с фактически, така и с правни действия или и двете. Съдилищата в
своята безпротиворечива практика приемат, че обявяването на саморъчното
завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от
завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от
негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме
завещаното имущество.
Разпоредбата на чл.112 б“и“ ЗС/ ДВ. бр.34/2000 година/ въвежда
изискването за вписване на обявените завещания с предмет недвижим имот.
Вписването на посочените в разпоредбата на чл. 112 ЗС актове има цел да
осигури публичността им, когато се касае до конкретен недвижим имот, както
и да осигури противопоставимост на правата на страната – титуляр по акта
срещу всички права, придобити от трети лица , след вписването. Като
фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието
на акта и без да може да въздейства на установените по него вещни права.
Извършеното вписване от съответната Служба по вписванията / арг. чл.
7 П./ на завещание с предмет недвижим имот по искане на заветника
предполага:1/ обективна възможност на наследниците по закон с право да
искат възстановяване на накърнена запазена част, засегнати от извършените
със завещанието разпореждания, да бъдат своевременно информирани за
завещанието, поради това и когато е налице такова вписване 2/ това е да се
приеме че е налице упражняване на правата по завещанието и съответно
момента , от който следва да тече срока на погасителната давност на иска по
чл. 30 ал.1 ЗН.
Обстоятелството, че наследниците с право на запазена част са узнали за
наличие на завещание с предмет спорния недвижим имот , не може да наложи
друг извод, тъй като за тях е съществувала възможността при полагане на
елементарни усилия-проверка в службата по вписвания, да узнаят за
завещанието /така Решение № 106/08.01.2015 г. по гр.д. № 2654/2014 г. на
ВКС и много други/.
В процесния случай завещанието на Д.А. П. е обявено и вписано в
Служба по вписванията през 2000 г. В същата година ответницата се е
4
снабдила и с нотариален акт, с който е призната за едноличен собственик на
процесния имот.
От своя страна исковата молба е подадена чак през 2025 г. т.е. над 24
години по-късно. В този период от 24 години ищецът е имал предостатъчно
време и възможност да извърши проверка в Агенция по вписванията и да се
осведоми за наличието на процесното завещателно разпореждане.
По гореизложените съображения исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
С оглед основателност на главното възражение на ответната страна, не е
налице необходимост от обсъждане на останалите й доводи.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото обаче такива се дължат само на ответницата.
Последната претендира разноски от 2000 лева за адвокат. Сумата е
действително заплатена, видно от договор за правна защита и съдействие на л.
91 от делото. Съдът не установява от страна на ищеца да е наведено
възражение за прекомерност на хонорара. Предвид това и предмета на делото
сумата следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на А. Д. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ********** против Р. Н. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, **********, за 1/ намаляване на извършеното
от общия наследодател на страните – Д.А. П., с ЕГН: **********, починал на
12.03.2000 г. /баща на ищеца А. Д. П. и съпруг на ответницата Р. Н. П./
завещателно разпореждане от 21.05.1995 г. в полза на ответницата Р. Н. П.,
обявено на 12.07.2000 г. – за ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда, с
предназначение жилище, апартамент, с площ от 62.820кв.м., описание:
апартамент, градски, стара имотна партида 98932 ведно с мазе от 3.74 кв.м.,
който имот се намира в гр. София, *********** с идентификатор
68134.207.202.1.43 и 2/ за възстановяване на запазената част от наследството
на Д.А. П., на ищеца А. Д. П. като ответницата Р. Н. П. бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата, която съответства на запазената му част в пари
/доколкото ответницата вече се е разпоредила с имота в полза на трето лице
чрез възмездна сделка/.
ОСЪЖДА А. Д. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р. Н. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, **********, сумата от общо 2000 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство по гр.д. № 10436/2025 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6