Решение по дело №2680/2015 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2015 г. (в сила от 15 октомври 2015 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20152230102680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Сливен, 15.10.2015 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на девети  октомври,  през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 2680 по описа за 2015 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

С исковата си молба „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен твърди, че  е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Д.Н. за сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г.Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, по която ответникът е подал възражение, а съдът е  дал съответния срок на ищцовото дружество да предяви иска си. Твърди, че ответникът И.Д.Н. има открита партида във „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен за недвижим имот, находящ се в гр. С. ул. Ч.К. № ... и този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно „ВиК” извършва доставки на питейна вода. Посочено е, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по партида на ответника от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се фактурира.Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода  от 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. независимо от възникналото  задължение, съгласно чл. 31, ал. 2  от Общите условия на ВиК оператора за предоставяне на ВиК услуги, в 30 дневен срок от датата на фактуриране потребителя да заплати ползваните услуги. Сочи се, че в чл. 42 от Общите условия е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора  обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на настъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора, поради което се претендира както главница, така и законна лихва, считано от датата на падежа на всяка отделна сума до изплащане на задължението.Твърди, че от представените по делото фактури се установява, че водомера на ответника е повреден и служебно са начислявани разходи за питейна вода на основание чл. 23 , ал. 3 от Общите условия на ВиК оператора.

Поискано е да бъде признато за установено, че  ответникът дължи на ищеца  сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г.на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., както и мораторната лихва в размер на 157.14 лв., натрупана към 1.04.2015г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, както и да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски и направените разноски в заповедното производство.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от И.Д.Н. не е постъпил.

Съдът e квалифицирал така предявените два обективно кумулативно съединени иска, като такива, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ от ТЗ.

 По искане на процесуалния представител на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от 9.10.2015г. съдът е обявил,че ще произнесе неприсъствено решение по спора.

            Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            От извлечението от сметка, както от представените и приети по делото фактури се установява, че И.Д.Н. дължи на ищцовото дружество сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., както и мораторната лихва в размер на 157.14 лв., натрупана към 1.04.2015г.

На 1.06.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен срещу И.Д.Н. за сумата от  793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., както и мораторната лихва в размер на 157.14 лв., натрупана към 1.04.2015г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство.

На 2.06.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по силата, на която И.Д.Н.  следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., както и мораторната лихва в размер на 157.14 лв., натрупана към 1.04.2015г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство в размер на 26.50лв

Заповедта е връчена на Н. на 4.06.2015 г. На 15.06.2015 г. е входирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С определение от 16.06.2015 г . е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на определението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Определението е връчено на заявителя на 22.06.2015 г. и исковата молба е входирана на 22.07.2015 г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33  от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

   При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

   Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подал отговор,като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането са му връчени на 30.07.2015г.  и в разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на неприсъствено решение, в случай че не представи отговор на исковата молба. Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответникът не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка- ответникът не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, както и четвъртата предпоставка – ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане  да се постанови неприсъствено решение срещу ответника. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК- на  ответникът Н. е указана последицата от неспазването на сроковете за размяна на книжа с разпореждане, връчено на 30.07.2015 г., и последиците от неявяването му в съдебно заседание с призовка връчена на 11.09.2015г.. Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ  за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., съдът намира претенцията за основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Н. съответно не ги е плащала в едномесечен срок от издаването им.Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация.

С оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено, че И.Д.Н. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен сумата от 793.80лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ....

Ще следва да бъдат уважени и предявените акцесорни претенции за признаване на установено,че ответникът дължи на ищцвото дружество законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторната лихва в размер на 157.14 лв., натрупана към 1.04.2015г., съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. С оглед изложеното ще следва да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва срещу ответника.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 435 лв. за исковото производство, представляващи заплатена държавна такса, както и сумата от 26.50лв разноски за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ , вр. чл. 332 от ТЗ, че И.Д.Н., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 793.80лв. / седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.02.2011 г. до 28.02.2015г. на адрес гр. С. ул. Ч.К. № ..., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1.06.2015 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ, че И.Д.Н., с ЕГН **********,***  ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 157.14 лв./сто петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва изтекла към 1.04.2015г.

            ОСЪЖДА И.Д.Н., с ЕГН **********,***  да заплати на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от  435лева/четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща направени по в исковото производство разноски и сумата от 26.50лв,      представляваща, направени в заповедното производство разноски.

На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено И.Д.Н., с ЕГН **********,***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: