№ 37951
гр. София, 07.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20211110161454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от (фирма) ЕИК: ****** срещу М. М. Р. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** , с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумите 300,00 лева /триста лева/, представляваща главница по договор за паричен заем
Номер: 457941/01.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 21,39 лева /двадесет и един лева и 39 стотинки/
представляваща договорна лихва за период от 07.10.2020 г. до 03.02.2021 г., договорна
неустойка от 94,61 лв, сумата 34,74 лева /тридесет и четири лева и 74 стотинки/
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 01.10.2021 г., 75,00 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща неустойка за забава, както и разноски по делото в
размер на 25 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва,
обезщетение за забава, неустойка за забава, както и за част от претендираните разноски
съобразно уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави
1
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена
такава в размер на 118,27 лева
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава дълга на
длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
„последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
На следващо място е необходимо да се съобрази и императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди и което
предвижда обезщетение за ненастъпили вреди в изключително прекомерен размер. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото
производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на дружеството
заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски от 20,50 лева
държавна такса и 41 лева възнаграждение за юрисконсулт.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 76774/27.10.2021г. по описа на СРС от (фирма) ЕИК: ******
срещу М. М. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на
вземането за договорна неустойка от 07.10.2020 г. до 03.02.2021г. в размер на 94,61 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3