Р Е
Ш Е Н
И Е № 470
гр.Сливен, 09.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 242
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните съществувал и валидно
действал Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
индивидуален потребителски номер М3874658 от 18.11.2013г. и ID на клиента *********, с който на ответника били
предоставяни услуги за телефонен номер 08889228141 по тарифен план Мтел iPhonе XL с месечна абонаментна такса 54,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца.
Сочи, че на 09.06.2014г. ответникът сключил
и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален
потребителски номер М4123302 от 09.06.2014г., с който му били предоставяни
услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Трансфер Л с месечна
абонаментна такса 39,90 лв /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Ответникът се възползвал
от възможността да сключи и Договор за продажба на изплащане за мобилен Апарат SAM Galaxy S4 Mini 8GB Black Трансфер L 23м и мобилен апарат SAM Galaxy Core Dual White Transfer M
По двата договора били
издадени фактури с обща стойност 536,55 лв., незаплатени далекосъобщителни
услуги, която сума ответника не заплатил.
Твърди още, че на
ответника била начислена сума в размер на 794 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги. По първия
договор от 18.11.2013г. била издадена фактура № *********/02.06.2015г., с падеж
на плащане 02.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г.,
в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 228,75 лв. за телефонен номер 08889228141. По втория договор
от 09.06.2014г. била издадена фактура № *********/15.12.2014г., с падеж на
плащане 15.12.2014г., за отчетен период от 09.11.2014г. до 08.12.2014г.
Неустойките били
начислени въз основа на изрични клаузи в Приложенията към Договорите, които
били неразделна част от тях. Сочи, че съгласно Общите условия на оператора,
незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило
правото на ищеца да прекрати едностранно договорите или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане срока
за плащане. Твърди, че самото прекратяване на договора настъпвало по силата на
договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. Неустойката била начислена при едностранното прекратяване па
договора от изправната страна, поради забава на плащането от страна на абоната
продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на ищеца.
Сочи се разпоредбата на
чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към договора, въз основа на която била издадена
фактура № *********/02.06.2015г. с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора от 18.11.2013г. в размер на дължимите абонаментни
месечни такси по договора от прекратяването му, считано от м. 06.2015г. до м.
11.2015г., доколкото сьщият бил обвързан със срок от 2 години или сума на
неустойката на 228,75 лв. - 5 месечни такси по 45,75 лв. /без ДДС/.
Втората неустойка била
начислена за предсрочното прекратяване на Договора от 09.06.2014г., съответно
била издадена фактура № *********/15.12.2014г. , отново въз основа на чл. 5.3.1
от Приложение № 1 към този договор. Начислената неустойка в размер на дължимите
абонаментни месечни такси по договора от прекратяването му, считано от м.
12.2014г. до м. 06.2016г., доколкото същият бил обвързан със срок от 2 години
или сума на неустойката 565,25 лв. - 17 месечни такси по 33,25лв /без ДДС/.
Иска се от съда
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 1330.55
лв., от която 536.55 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги и 794 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Претендират се деловдни
разноски, сторени в заповедното производство, както и в настоящото исково.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
не е депозиран.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2013г. между страните бил сключен Договор № ********* за доставка
на далекосъобщителни услуги с тарифен план Mtel iPhone XL с месечна такса 54,90 лв., като услугите се
предоставяли на ответника на мобилен телефонен номер ********** – видно от
Приложение № 1 към договора / л.28 от делото/ и Приложение № 2 – /л.23/. Срокът
на договора бил 24 месеца.
На 09.06.2014г. страните - ищцовото дружество, като доставчик и ответника, като
потребител сключили договор № ********* за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. Видно от Приложение № 1 към договора /л.20/, електронните
съобщителни услуги се предоставяли на ответника на мобилен телефонен номер
********** по тарифен план Мтел Трансфер Л с месечна
абонаментна такса 39,90 лв. Срокът на този договор бил 24 месеца до
09.06.2016г.
На същата дата 09.06.2014г. страните сключили и договор за продажба на
изплащане, като на ответника бил предоставен апарат SAM Galaxy S4 Mini 8 GB Black, за изплащане на
23 броя вноски, с включена лихва в размер на 2,8% годишно с размер на месечната
вноска 18,90 лв.
По първия сключен договор от 18.11.2013г. ищецът издал следните фактури:
- фактура № *********/19.01.2015г. на стойност 58,81 лв. с ДДС за
предоставените далекосъобщителни услуги, включващи месечна такса, разговори,
съобщения, мобилен интернет и такса повторно включване за отчетен период 16.12.2014г. – 15.01.2015г. за
мобилен номер **********;
-фактура № **********/19.02.2015г. на стойност 5,71 лв. с ДДС за
предоставените далекосъобщителни услуги, включващи месечна такса, разговори,
съобщения и мобилен интернет за отчетен
период 16.01.2015г. – 15.02.2015г. за мобилен номер **********;
Издадена била и сметка-фактура №
**********/02.06.2015г. на стойност 228,75 лв., която сума представлява
начислена неустойка по договора.
По втория сключен между страните договор от 09.06.2014г. била издадена една
фактура № **********/09.06.2014г. на обща стойност 453,60 лв. с ДДС включващ
стойността на предоставения на лизинг апарат 368,07 лв. и начислената лихва,
съобразно договора в размер на 11,92 лв.
По този договор от 09.06.2014г. били издадени от ищеца следните фактури,
включващи стойност на далекосъобщителните услуги и лизингови
вноски за апарата на изплащане:
- фактура № *********/13.08.2014г. на стойност 74,47 лв. с ДДС за
предоставените далекосъобщителни услуги, включващи месечна такса, разговори,
мобилен интернет и лизингова вноска в размер на 18,90
лв. за отчетен период 09.07.2014г. – 08.08.2014г.
за мобилен номер **********;
- фактура № **********/12.09.2014г. на стойност 19,08 лв. с ДДС за
предоставените далекосъобщителни услуги, включващи месечна такса, разговори,
мобилен интернет и лизингова вноска в размер на 18,90
лв. за отчетен период 09.08.2014г. –
08.09.2014г. за мобилен номер
**********;
- фактура № **********/12.11.2014г. на стойност 18,90 лв. за лизингова вноска
за отчетен период 09.10.2014г. – 08.11.2014г.
за мобилен номер **********;
Към фактура № **********/09.06.2014г., касаеща предоставения на ответника
на лизинг апарат били издадени следните сметки:
- сметка № *********/13.10.2014г. на стойност лизинговата
вноска 18,90 лв. с падеж на плащане 28.10.2014г.;
- сметка № *********/12.12.2014г. на стойност лизинговата
вноска 18,90 лв. с падеж на плащане 27.12.2014г.;
- сметка № *********/12.01.2015г. на стойност лизинговата
вноска 18,90 лв. с падеж на плащане 01.02.2015г.;
- сметка № *********/12.02.2015г. на стойност лизинговата
вноска 18,90 лв. с падеж на плащане 04.03.2015г.;
- сметка № *********/12.03.2015г. на стойност оставащите лизингови вноски в размер на 283,50 лв. с падеж на плащане
01.04.2015г.
По този договор била издадена и сметка-фактура № **********/15.12.2014г. на стойност 565,25
лв., която сума представлява начислена неустойка по договора.
На 09.08.2014г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Било образувано ч.гр.д. № 4297/2017г.
на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение № 2782/13.09.2017г.,
с която съдът разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 536,55 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по двата договора,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2017г./датата на
подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, сума в размер на 794 лв. –неустойка за
предсрочно прекратяване на двата договора от 2013г. и 2014г., сума в размер на
125,82 лв. – мораторна лихва, както и сума в размер
на 228,30 лв. сторени в заповедното производство разноски.
В заповедното производство
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
което обусловило предявяване на настоящите установителни
искове.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК са допустими
- предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключени между страните договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и закупен на изплащане апарат.
Представените и приети по делото
писмени документи – договори и фактури не са оспорени от ответника, поради
което съдът приема, че двата договора действително са били сключени, че ищецът
предоставил услугите, предмет на договорите и начислил своевременно
задълженията на ответника по тях.
Не се установи твърдението на ищеца за издадена фактура №
*********/19.03.2015г. за отчетен период 16.02.2015г.- 15.03.2015г. на стойност
0,48 лв. Такъв документ не е представен по делото, въпреки указанията на съда
при разпределяне на доказателствената тежест между страните, а именно указано е
на ищеца, че не сочи доказателства за размера на претенциите си – размер по
период от време и за точно какви услуги са начисленията.
Ето защо съдът следва да уважи искът частично до размера на 536,07 лв. за
предоставените далекосъобщителни услуги по двата договора, вкл.и лизингови вноски,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2014г. до
окончателното изплащане, като отхвърли претенцията за сумата от 0,48 лв.,
начислена по фактура № *********/19.03.2015г. за отчетен период 16.02.2015г.-
15.03.2015г., издадена по първия договор № ********* от 18.11.2013г.
По отношение искът за заплащане на неустойка, начислена по двата договора
за предсрочното им прекратяване съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката.
В конкретния правен казус неустойка е предвидена в Приложение № 1 към договор от 18.11.2013г. и
Приложение № 1 към договор от 09.06.2014г. в чл.5.3.1. Предвидено е в случай,
че абонатът наруши задълженията си по Приложението, Договора или Общите
условия, в това число ако по негово искане или вина договора по отношение на
услугите в приложението бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.
В хода на процеса обаче не бе проведено
доказване за налично предсрочно прекратяване на двата договора, сключени с
ответника, кога и от кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си
да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства
за формирането размера на неустойката. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение. Съдът не споделя становището
на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за
валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
за размера на иска.
В случая по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да
му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са
начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването им не е имало
основание за това.
По
изложените съображения съдът намира, че кредитора не се е възползвал от правото
си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, но не и по значение,
неустойките за предсрочно прекратяване на двата договора следва да бъдат
квалифицирани като неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, т. 5
ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г.
на І т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в
това решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор.
В процесния
случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузите за
неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал.
2 ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9
ДР ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Освен това неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /в този см. Решение № 7586/04.12.2013г., постановено по адм. д. № 6627/2013г. на Административен съд - София-град/.
Предвид изложеното, като взе предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите
и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което и
нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво
право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане
на неустойка в
негова полза. В
този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай
на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване
на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси /и то без отстъпките/
без за потребителя да се създават някакви права. Самите клаузи не уреждат
правила за изчисляване на неустойката, съобразно размера на неизпълненото
задължение на потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение,
потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът приема, че идеята, от която се изхожда
при определяне размера на неустойката е, че ищцовото дружество търпи вреди от
това, че няма да получи очакваните със сключването на договора месечни
абонаментни вноски поради предсрочното му прекратяване. От друга страна обаче
при предсрочно прекратяване на договора мобилния оператор няма как
да предоставя услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен.
Следователно няма и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще
претърпи, поради прекратяване на договора е именно размера на месечните такси,
които е очаквал да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така
както е уговорена неустойката в процесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
договора не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да
било услуга на потребителя, т.е. ищеца не предлага каквато и да е насрещна
престация, съпоставима с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -
потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с предвидената в ЗЗП
защита.
Ето защо, отчитайки неравноправността,
респ.нищожността на клаузата на чл.5.3.1 от Приложения № 1 към двата договора с
ответника, съобразно разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП съдът
намира, че ответника не дължи претендираната неустойка в общ размер на 794 лв., поради
което предявеният иск за дължимостта на същата е
неоснователен и бива отхвърлен изцяло.
Съобразно уважена и отхвърлена част от претенциите,
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и разноските, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 4297/2017г. на СлРС в размер
на 91,98 лв.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по
настоящото исково производство разноски, които са 180 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса по делото в размер на 70,87
лв. Съобразно уважената част от претенциите ответникът бива осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 101,07 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковите претенции на
ответника също му се следват разноски, но в процеса не са ангажирани доказателства
за действителната им реализация, нито такива са претендирани,
поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив
в тази насока.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на А.С.К., ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на “Мобилтел”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, чрез пълномощник адв.Виолета Петкова Гепова САК, сума в размер на 536,07 лв. /петстотин тридесет и шест лева и 0,07 ст./,
представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги по договори №
********* от 18.11.2013г. и от 09.06.2014г., съобразно издадени фактура № *********/19.01.2015г.;
фактура № **********/19.02.2015г.; фактура №
*********/13.08.2014г.; фактура № **********/12.09.2014г.; фактура №
**********/12.11.2014г.; сметки към №
**********/09.06.2014г., както следва: № *********/13.10.2014г.; №
*********/12.12.2014г.; № *********/12.01.2015г.; № *********/12.02.2015г.; №
*********/12.03.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.08.2014г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения
размер до пълния предявен размер от 536,55 лв. /петстотин тридесет и шест лева
и 0,55 ст./, съобразно издадена фактура № *********/19.03.2015г. за отчетен период
16.02.2015г.- 15.03.2015г. на стойност 0,48 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД искът на
“Мобилтел” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК
1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, чрез пълномощник адв.Виолета Петкова
Гепова САК против А.С.К., ЕГН: ********** *** за признаване на установено, че
същия дължи сума в размер на 794 лв.
/седемстотин деветдесет и четири лева/, неустойка за предсрочно
прекратяване на Договори за далекосъобщителни услуги № ********* от
18.11.2013г. и от 09.06.2014г., съобразно издадени сметки –фактури №
**********/02.06.2015г. и №
**********/15.12.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.С.К., ЕГН: ********** *** ЗАПЛАТИ на “Мобилтел” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” №
1, чрез пълномощник адв.Виолета Петкова Гепова САК сума в размер на 193,05 лв. /сто деветдесет и три лева и 0,05 ст./, деловодни разноски, от
която сума 91,98 лв. /деветдесет и един лева и 0,98 ст./, сторени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4297/2017г. на СлРС
и 101,07 лв. /сто и един лева и 0,07 ст./, разноски сторени в исковия процес.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: