Определение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение N11/24.03.2012г., постановено по гр.д. N 1573/2011г., Кърджалийският районен съд е приел за установено по отношение на ответниците "У." О., Г., и "У." , Г., че дължат солидарно на ищеца "И." Е., Г., сумите по Заповед № 1492/11.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 752/ 2011 г. по описа на РС, Г., а именно – 2 462.27 евро-главница по Запис на заповед, издаден на 13.01.2010 г. в Г. с падеж 15.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2011 г.- датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски от 94.91 лв. –внесена държавна такса и 282.36 лв. –възнаграждение за юрисконсулт. Решаващият съд е осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищеца и сумата в размер на 754.91 лв. , съставляваща разноски в първоинстанционното производство.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от "У." О., Г., и "У.", Г.. Жалбодателите намират за неправилно и необосновано атакуваното решение. Излагат съображения в тези аспекти. С оглед на тях молят настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което реши спора по същество като отхвърли предявената искова претенция. Претендират присъждане на разноски.

В надлежния по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „И.” Е., Г..

В съдебно заседание, жалбодателите "У." О., Г. и "У." , Г., редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, „И.” Е., Г., чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентния първоистанционен Кърджалийски районен съд е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, с която ищецът е целял да бъде признато по отношение на ответниците, че те му дължат признатите му със Заповед № 1492/11.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 752/ 2011 г. по описа на РС, Г., суми в размер на 2 462.27 евро -главница по Запис на заповед, издаден на 13.01.2010 г. в Г. с падеж 15.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2011 г.- датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски от 94.91 лв. –внесена държавна такса и 282.36 лв. –възнаграждение за юрисконсулт.

В аспекта на така очертаната правна рамка, настоящата инстанция приема за установено, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1492/11.05.2011г. по ч.гр.д. № 752/2011г. по описа на КРС е разпоредено ответните дружества да заплатят на ищеца сумата от 2 426.27 евро, представляваща главница по Запис на заповед, издадена на 13.01.2010г. в Г., с падеж 15.08.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 09.05.2011г., до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски от 94.91лв. – ДТ, и 282.36лв. възнаграждение за юрисконсулт.

По повод депозирано от длъжниците възражение, кредиторът, в казуса ищецът "И." Е., Г., е предявил в срок процесния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване по отношение на длъжниците дължимостта на сумата, предмет на заповедното производство.

Доколкото във въззивното производство страните не ангажират нови писмени доказателства, и настоящата инстанция формира фактическите си констатации въз основа на приетите от решаващия съд писмени доказателства, и в частност : Договор за финансов лизинг на оборудване №*24.11.2006г., сключен между ищеца от една страна, в качеството му на лизингодател, и от друга - ответните дружества, от които „У." О., Г. като лизингополучател и "У." , Г. като солидарен длъжник, ведно с приложения А, Б и Г, неразделна част от договора; оферта; Договор за покупко-продажба № */ 13.12.2006 г., ведно с приложение №1 и с приемо-предавателен протокол и Споразумение от 13.01.2010 г.,ведно с приложение №1, неразделна част от същото.

От анализа на посочените доказателства се установява, че между страните - ищеца „И.” Е. и ответниците "У." О., Г. и "У." , Г. са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът се е задължил да придобие оборудването, описано в приложение “А” към процесния договор за лизинг, с цел същото да бъде предоставено за ползване на лизингополучателя, а лизингополучателят се е задължил да заплаща лизингови вноски в евро, съгласно погасителния план, посочен в приложение „Б” към договора. Не се спори, че след изтичане срока на действие на този договор /24.11.2009г./, на 13.01.2010г. страните са сключили споразумение, по силата на което са се договорили дължимите Þ неплатени лизингови вноски по договора за лизинг, за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009г., общо в размер на 29 115.27 евро, ответните дружества да заплатят на ищеца разсрочено на 12 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, съдържащ се в приложение №1. За обезпечение на задължението на "У." О., Г. и "У." , Г. страните са се договорили ответниците да издадат 12бр. записи на заповед в полза на ищеца, с падежи, отговарящи на падежите на месечните вноски, между които и процесната запис на заповед с падеж 15.08.2010 г., съгласно описания погасителен план, съдържащ се в приложение №1. Както споразумението, така и приложение №1 са подписани от трите дружества.

От неоспореното от страните заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводната експертиза, която и настоящата инстанция кредитира изцяло, се установява, че дължимите и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг на оборудване №*24.11.2006г. към 28.12.2009г. са в размер на 29 115.27 евро, като дължимите неустойки за забавено плащане са 3 485.74 евро. След 28.12.2009г. ответниците са извършили плащания в размер на 13 031.77 евро, равняващи се на 25 487.92 лева, като платените суми погасяват задълженията по уговорената последователност в Договора и споразумението с дата 13.01.2010г., а именно: - а/ неустойки, б/ лизингови вноски. Неплатените задълженията по Договор за финансов лизинг на оборудване №*24.11.2006г. към 28.12.2009г. , сумирано са в размер на 32 601. 01 евро. От заключението на вещото лице се установява, че няма регистрирано плащане от ответниците в полза на ищеца на сумата 2 426, 27 евро по запис на заповед с падеж 15.08.2010г. От извършеното от вещото лице уточнение в откритото съдебно заседание от 22.02.2012 г. става ясно, че представеното заключение е изготвено след извършена проверка в счетоводството както на ищеца фирма, така и на условно наречения първи ответник „ У.” О., в чието счетоводство било заведено процесното задължение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан, като на основание чл.272 от ГПК препраща към обстойните мотиви, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд. Следва прочие да бъде допълнено и това, че за съда е безспорно, че каузалната сделка, стояща в основата на процесната за заповедното производство запис на заповед е доказана; както и че ответниците дължат заплащане на сумата по този запис на заповед, тъй като вземането е ликвидно и изискуемо, и нито ответникът "У." О., Г., нито авалиста У." , Г. е извършил плащане на вноската с падеж 15.08.2010г., обезпечена с издадената запис на заповед.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на въззивниците, че били противоречиви доводите на решаващия съд относно правната същност на споразумението от 13.01.2010 г. и относно връзката на това споразумение с претендираното вземане. Напротив в производството решаващият съд събирайки необходимите, допустими и относими доказателства е формирал и формулирал правилния правен извод, а именно че в хипотезата на претенцията си в процесната запис на заповед кредиторът-ищец е установил съществуването на вземането си, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер. И това е така защото в настоящия казус правното понятие „каузалната сделка, поради която е издадена процесната запис на заповед”, съставлява не просто един факт, а съвкупност от юридически факти, изразяващи се в неизпълнение от страна на ответниците на сключения между страните в производството Договор за финансов лизинг на оборудване № *24.11.2006 г., което пък от своя страна довело до сключване между същите страни на процесното споразумение от 13.01 2010 г. Именно сбъдването на тези юридически факти в своята съвкупност установяват и факта, от който произтича процесното вземане, факта на пораждане на процесното задължение, неговият размер, неговата ликвидност и изискуемост.

Или казано в заключение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, постановено по съществото на спора се явява, правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено

При този изход на делото доколкото изрично са поискани, но не се доказват, разноски за въззивната инстанция на ответника по въþзивнагта жалба не се следват.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 11/ 24.03.2012г., постановено по гр.д.N 1573/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението на основание чл.280, ал. 2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.