Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр. Нови пазар, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГА.НА НИКОЛОВА
при секретаря ГА.на Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 501/2017г. по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от общо 13 ищци с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищците сочат, че са наследници на общия за тях наследодател Р.Р.Б., като претенциите им са насочени спрямо трима ответници, от които първият Ф.С.Р. е също наследник на общия наследодател, а останА.те двама са собственици на недвижимото имущество, предмет на делото, представляващо къща, сайвант и плевня със застроено и незастроено дворно място, от 3010 кв.м., находящо се в с. Г., обл. Ш., за което е отредено УПИ ІІІ-185 от кв. 36 по плана на селото.
Имота, предмет на делото е с данъчна оценка в размер на 6330,90лв.
Ищците твърдят, че притежават в лична собственост, придобита по наследство от техния наследодател Р.Р.Б., оставеното от него недвижимо имущество, представляващо имот, в с. Г., общ. К., обл. Ш., ул. „***“ № 5, който е притежавал за имота НА № *** г. на РС Нови пазар и съгласно който акт имота е представлявал къща, сайвант и плевня със застроено и незастроено дворно място от 3100 кв.м., УПИ ІІІ-185 от кв. 36 по плана на с. Г..
Ищците твърдят, че през 2016 г. ответницата Ф.С.Р. се снабдила с КНА за собственост на целия имот въз основа на давностно владение № ***от *** г., като имота по сега действащия план се идентифицира като имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Ищците твърдят, че имота не е бил владян от първата ответница, още повече в продължение на 10 години, т.е от 2006 г. до 2016 г. и същата не е упражнявала фактическа власт над имота и не е прибола собствеността върху него по давност. Ищците твърдят, че са плащА.данъци за имота и не са престанА.да се интересуват от имота.
Ищците сочат, че в деня, в който през 2016 първата ответница се снабдила с нотариален акт тя е продала имота на първия ответник, който е бил в граждански брак с третата ответинца, поради което и предявяват иска си спрямо тях, като другар на втория ответник – купувач. Извършената продажба е станала с НА № *** г.
Според ищците продажбата не е породила вещноправен транслативен ефект, в резултат на което вторият и третият ответници не са станА.собственици на имота, т.к не е била собственик на него и първата ответница – продавачката.
Предвид на горното ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните части от недвижимия имот: З.С.М. – 30/480 ид.ч.; А.С.К. – 30/480 ид.ч.; З. С.В. – 30/480 ид.ч.; Ф.С.Р. – 30/480 ид.ч.; И.С.М. – 24/480 ид.ч.; Р.И.М. – 24/480 ид.ч.; М.И.А. – 24/480 ид.ч.; А.Р.М. – 60/480 ид.ч.; Ш.Р.М. – 60/480 ид.ч.; В.М.А. – 40/480 ид.ч.; Ф.В.М. – 40/480 ид.ч.; Н.В.Р.- 40/480 ид.ч. и Ф.И. С. - 24/480 ид.ч.от недвижимия имот.
Ищците молят съда да отмени издадения в полза на първата ответница КНА № ***от *** г.
Ищците молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Всички ищци се представляват от пълномощника си адв. Н.К. от ШАК.
По делото е постъпил писмен отговор от името и на тримата ответници, подаден от техния пълномощник адв. Т.М..
В отговора е посочено, че исковата молба е допустима, но е частично неоснователна.
С отговора не се оспорва качеството на ищците, както и на първия ответник на наследници на Р.Р.Б. (Р. Р.В., с ЕГН ********** и починал на *** г.)
Спрямо ищците З.С.М., А.С.К., З. С.В., Ф.С.Р., А. Р. М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М. и Н.В.Р. (2, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 12 и 13 от отговора на исковата молба), ответниците твърдят, че не са собственици на имота и исковете им са неоснователни.
Ответниците твърдят, че до смъртта си общия наследодател Р.Б., 1987 г., е живял в имота и е бил гледан само от сина си И.Р.Р. и от никой друг от наследниците си. Поради това Р. Р. е оставил имота на сина си И. и това било известно на всички останА.наследници. Никой от останА.те наследници освен И. не е живял в имота, нито е извършвал каквито и да е действия, които да сочат намерение за упражняване на владение, за стопанисване, за запазване и подобряване на имота, действия които да сочат, че ги интересува този имот като наследство.
Ответниците сочат, че издадените на името на ищците бележки за платени данъци са издадени като дубликат и не означава, че те са плащА.лично данъка, а че дължимите данъци са платени от тяхно име. Ответниците сочат, че представените от ищците копия на приходни квитанции №№ **********, **********, **********, всички от 20.09.2016 г. са платени след смъртта на И.Р.. В същото време ответниците представят копие от оригинал на платежни документи, подпечатани от Община К., доказващи, че ответникът Ф.Н.А. е платил начисления на името на ищците данък за имота (за Х. от 2010 г. насам, за Х. за 2016 г. за Ф. за 2015 е 2016 год.) и по този начин оспорват посоченото от ищците в исковата молба, че са се интересувА.от имота и че са плащА.данъците за него редовно. Ответниците сочат, че за предишните години данъкът е бил плащан лично от И.Р.. Имотът е бил деклариран през 1998 г. от И.Р. Р. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11516000373/ 18.03.1998 г., в която заявителят е посочил всички наследници на баща си. От тогава данъкът се е плащал само от И.Р. и съпругата му. Никой от останА.те деца на Р.Р. не е живял в имота, нито е имал претенции към брат си.
Ответниците сочат, че първоначално, когато бил закупен имота от бащата Р.Р., къщата била стара и синът И. я построил отново, като построил и другите постройки. След смъртта на баща си през 1987 г., И.Р. Р. продължил владението на имота, но вече с мисълта, че е негов и със знанието и без противопоставянето на останА.те наследници, които са живели в с. Г. и са знаели и виждА.това владение на брат си над имота с очевидното намерение да го свои.
Ответниците сочат, че от децата на Р.Р., дъщерята Ф. е починала през 2004 г., а другите две дъщери Х. и Х., както и И. са починА.през 2016 г. и никоя от починА.те сестри до смъртта си не е претендирала собственически права спрямо брат си и съпругата му. През 1989 г. И. отишъл за кратко в Турция, но през 1990 г.се върнал и тогава заживял в имота с бъдещата си съпруга Ф.С.Р., с която сключили граждански брак през 1993 г. От 1990 г. до 2015 г. първата ответница Ф.Р. и съпругът й И.Р. са живели в имота и са упражнявА.давностно владение, в резултат на което са го придобили по давност. Ответницата разполагала с платежни документи за платените ел.енергия и вода. Приживе наследникът на общия наследодател, И.Р. не се е снабдил с НА за собственост, а това е сторила неговата съпруга след смъртта му. Ответниците сочат, че е израз на правна грешка непосочването в акт на неговите наследници – децата му от първия брак и настоящи ищци - Ф.И. С., И.С.М., Р.И.М. и М.И.А..
Относно ищците З.С.М., Р.И.М., М.И.А. и А.Р.М. (под №№ 1, 6, 7 и 8 от отговора на исковата молба) ответниците сочат, че исковете им са основателни и ответниците правят признание на исковите им претенции за установяване, че са собственици на по 24/280 ид.ч. за всяка една от ищците.
Предвид на горното ответниците заявяват, че ищците З.С.М., А.С.К., З. С.В., Ф.С.Р., А.Р. М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М. и Н.В.Р. (2, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 12 и 13 от отговора на исковата молба), не са собственици по наследство на процесния имот, а имотът преди неговото прехвърляне на ответниците Ф.А. и Н.А. е бил собственост на ответницата Ф.С.Р. и децата на починА.я й съпруг, Ф.И. С., И.С.М., Р.И.М. и М.И.А., които са го придобили въз основа на упражнено давностно владение от 1990 до 2015 г., а след смъртта на И.Р., неговата ½ ид.ч. от имота е наследена от съпругата му и четирите му дъщери.
Ответниците правят признание на основателността на иска само на ищците Ф.И. Садула, И.С.М., Р.И.М. и М.И.А., до размера на заявеното от тях 24/280 ид.ч.
Ответниците признават, че НА за продажба № ***г. с вх.рег.№ 442/26.10.2016 г. на Службата по вписванията (НА№ *** г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот.камара *** с РД – РС Н.) не е породил вещно транслативен ефект за собствените на Ф.И. Садула, И.С.М., Р.И.М. и М.И.А. части.
Поради горното ответниците молят съда да постанови решение, с което 1/ да уважи исковите претенции на ищците Ф.И. С., И.С.М., Р.И.М. и М.И.А., до претендирания от тях размер от 24/280 ид.ч. за всеки един поотделно, като за това правят признание, както и 2/ да отхвърли исковите претенции на ищците З.С.М., А.С.К., З. С.В., Ф.С.Р., А.Р. М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М. и Н.В.Р., като неоснователни и те да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците разноски.
Като съобрази всички
посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно представено удостоверение за наследници № ***г. на Кметство с. Г. се установява, че наследниците на починА.я на *** г. Р.Р.Б., а съгласно удостоверение за идентичност на имената Р. Р.В. (л.54 от делото), са неговите общо 4 деца – Ф. Р. И., починала на *** г., И.Р.Р., починал на ***., Х. Р.А., починала на *** г. и Х. Р.А., починала на **** г. Съпругата на Р. Б., Ф. М. Б. е починала на *** г., съгласно удостоверение за наследници на л.42.
Наследницата Ф. Р. И., която е починала на *** г.е оставила за свои наследници по закон четири дъщери – З.С.М., А.С.К., З.С.В. и Ф.С.Р., трите са ищци по делото (№№ 1, 2, 3 и 4).
Наследника И.Р.Р., починал на ***.е оставил за свои наследници следните лица: Ф.С.Р. – съпруга и четири дъщери - И.С.М. (№5), Ф.И. Садула (ищца по присъединеното гр.д. № 641/2017 г.), Р.И.М. (№6) и М.И.А. (№7) от ищците.
И.Р. е сключил граждански брак с ответницата Ф.С. Б., сключен на *** г. в с. Г..
Наследника Х. Р.А., починала на *** г. е оставила за наследници син и дъщеря – А.Р.М. и Ш.Р.М., които са ищци №№ 8 и 9.
Наследника Х. Р.А., починала на *** г. е оставила за свои наследници по закон съпруг В.М.А. и две деца – Ф.В.М. и Н.В.Р., ищци с №№ 10, 11 и 12.
По делото се установява по безспорен начин, че наследодателят на ищците е бил собственик на недвижим имот в с. Г., който е представлявал дворно място с построено в него къща, сайвант и плевня със застроено и незастроено дворно място, цялото от 3010кв.м., за което по плана на с. Г. е отредено парцел ІІІ-185 от кв. 36 по плана на селото, съгласно посоченото в НА № ***г. на Нотариус при РС Нови пазар.
От приложената по делото скица на имот се установява, че този имот към момента представлява имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3 207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235. Имота е с административен адрес с. Г., ул. „***“ № 5.
На 25.10.2016 г. първата ответница Ф.Р. се е снабдила с консативен нотариален акт по давностно владение № ***г., с който тя е призната за собственик на процесния имот.
С НА за продажба на недвижим имот № ***г. с вх.рег.№ *** г. на Службата по вписванията (НА№ *** г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот.камара *** с РД – РС Нови пазар) ответницата е продала имота на Ф.Н.А., ответник по делото.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че наследодателят Р.Р. е живял в процесният имот до смъртта си - *** г., като освен него в имота са живели още неговият син И. и семейството му.
Първоначално синът И. в имота е живял с първата си съпруга, за която свидетелстват свидетелите по делото, а след смъртта й е сключил граждански брак с ответницата Ф.С. Б., сключен на 15.04.1993 г. в с. Г.. От вторият си брак с ответницата И.Р. няма преки наследници. В имота освен лично самият И., заедно с него са живели децата му и първата (Севие според св. М.М., починала през 1989 г.), а след смъртта й и втората му съпруга. Съпругата на наследодателя Р. Р. е починала същата година, когато е починал и той – 1987 г. ОстанА.те деца на наследодателя Р.Р. след като са се оженили са напуснА.бащиния си дом, но са останА.да живеят в селото според св. Х. С.. След смъртта на Р.Р. в имота са останА.да живеят само семейството на И. – неговите деца и съпруга.
Първоначално в имота е имало стара къща, намираща се в срединната част на парцела, според свидетелите Х. С., М.М., Н. А. и св. В. М., тази къща била съборена и около 1962-1963 г. е построена настоящата къща, където е живяло и семейството на И.Р.. В имота след смъртта на наследодателя не е имало спорове относно ползването на имота от И. и за това свидетелстват показанията на св. Х. С. и никоя от сестрите на И. не е имала претенции към ползането на имота от него. Свидетелят М.М. сочи, че докато И. е бил жив само З. е ходила в имота, която се явява племенница на И., но той категорично сочи, че между наследниците не е имало спор кой да живее в имота. Всички свидетели еднопосочно заявяват пред съда, че докато И. е бил жив, никой от наследниците на Ради Радев и преките наследници на неговите дъщери – сестри на И.Р. не са имА.претенции за имота, не са завявА.намерение да го продават, както и да оспорват ползването му от И. и неговата втора съпруга. Имота – двор и къща е бил поддържан изцяло и само от наследодателя Ради Радев и неговия син И., който е правил това до смъртта си.
Свидетелят Ниязи А. сочи, че след реституцията на земеделските земи И. Р. ги разделил между своите сестри „даде им нивите“ и между тях не е имало спорове относно къщата и двора, в които останал да живее И., който считал имота за свой. Ремонт на къщата е правил единствено и само И., като никой от останА.те наследници на баща му и техните наследници също не му е помагал и не се е грижил за имота. Последните са посещавА.И.Р. според св. Н. А. „от Байрам на Байрам“, т.е само на голям религиозен празник, но не и от загриженост към имота.
Всички свидетели сочат, че никой от останА.те наследници на Р.Р., както и от наследниците на самия И.Р. не е имал претенции към имота. Едва когато в с. Г. се разчуло, че втората съпруга на И. продала имота на дъщеря си Н. и нейният съпруг, сестрите на И.,*** заявили претенции за дял от къщата.
През 2016 г., на 25.10.2016 г. първата ответница се снабдила с констативен акт за собственост върху имота по давностно владение № ***г. на Нотариус с рег. № 682 на нотариалната камара, ***, с който тя е призната за собственик по давност на недвижимия имот с идентификатор № 18188.501.162 в с. Г..
С нотариален акт от същата дата за продажба на недвижим имот № *** г. първата ответница е продала имота си на втория ответник Ф.Н.А., съпруг на дъщерята на продавачката, Н.А.А..
В процесния имот от преди 5-6 месеца, към датата на провеждане на съдебното заседание по делото, не живее никой, а ответницата се е установила при своите деца, синът й вторият ответник и неговата съпруга, също ответница по делото. Свидетелите сочат, че достъп до имота имат само ответниците.
По делото се установи също, че данъци за имота, както и разходите за ток, вода и др. е плащал И.Р. (вн.б-ки от 2005, 2000, 2005, 2010г.) Дан.фактура за платени вода, канал и пречистване от 2004 г., 2007, 2008, 2011, 2012, както и Дан.фактура за платена ел.енергия от 2006 г., 2008, 2009. 2010, 2011, 2012, 2013, 2016, 2017 са били плащани от И.Р..
По делото са представени и приходна квитанция за платен данък за 2016 г., л. 110 -111 от делото от Ф.А., ответник по делото, както и такава за платени от Х. Р.А. и Х. Р.А. данъци.
От така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:
Имотът, за който се води делото е бил собственост на общия за ищците и първата ответница наследодател, починА.я на *** г. Р.Р.Б., а съгласно удостоверение за идентичност на имената Р. Р.В. (л.54 от делото), съгласно представения нотариален акт за собственост НА № ***г. на Нотариус при РС Нови пазар. Този имот към момента представлява имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3 207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235. Имота е с административен адрес с. Г., ул. „***“ № 5.
В този имот наследодателят е живял до смъртта си заедно със съпругата си и семейството на сина си И., с когото заедно са поддържА.имота и са изградили през 1963 г. жилищната сграда, която съществува и в момента.
До смъртта на наследодателя Р.Р. неговите дъщери са живели в с. Г. и не са се противопоставяли по никакъв начин, на факта, че техният брат И. е останал да живее в имота при родителите им, а след тяхната смърт е продължил да живее със семейството си. От своя страна И., след смъртта на двамата си родители през 1987 г. е останал сам със семейството си и се е грижил за имота, ползвал го е и го е владял като свой, явно, трайно, необезпокоявано и с намерението за своене. Това се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, както и това, че никой от останА.те роднини (сестрите на И.) не е оспорвал владението му, още повече, че те са останА.да живеят в същото село и този факт им е бил известен и за оспорването му не са съществувА.никакви бариери. След като децата на И. са се омъжили, отново в с. Г., те не са оспорвА.владението на имота от баща им и с втората му съпруга, ответницата Ф.С.Р., с която той сключил граждански брак на 15.04.1993 г. в с. Г.. От тогава до момента на смъртта на И. двамата съпрузи живели заедно в имота, заедно са го поддържА.и само те са го владели. Това е ставало явно, трайно, необезпокоявано и без претенциите на който и да е от наследниците на наследодателя Р.Р.. Както се установи от показанията на свидетелите, от роднините, само племенницата на И.З. (дъщеря на починалата през 2004 г. негова сестра Ф.) е идвала да го види и то само по празници „от Байрам на Байрам“. ОстанА.те му сестри, които са живели също както и И. до 2016 г., не са го посещавА.и не са му оспорвА.правото да живее в бащиния им имот. До смъртта на И. през 2016 г. и от момента на установяване на самостоятелно за новото му семейство владение, от 1993 г. до 2016 г. са изминА.23 години, през които И. и втората му съпруга Ф.С.Р. са ползвА.имота, владели са го явно, необезпокоявано и с намерението за своене, като свой собствен имот.
В този смисъл, съдът намира, че в полза на И.Р.Р. и неговата втора по ред съпруга Ф.С.Р. е била изтекла придобивна давност, в резултат на добросъвестно владение на имота. Издаването на констативният нотариален акт, след смъртта на И.Р., починал на *** г. е станало на *** г., когато ответницата Ф.С.Р. се е сдобила с нотариален акт за собственост № *** г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот.камара *** с РД – РС Н..
С този констативен нотариален акт в нейна полза е признато правото на собственост върху имота, който някога е бил собственост на нейния свекър, баща на съпруга й И.Р..
Съдът намира, че доколкото владението на имота от 1993 до 2016 г. е
било упражнявано от ответницата и нейният съпруг, то законосъобразно същата се
е снабдила с описания констативен нотариален акт, като титул за собственост
върху имота, на законно правно основание по смисъла на чл. 78, ал.1 от ЗС. Придобивната 10 годишна давност е била изтекла в полза и на
двамата съпрузи, доколкото след смъртта на своя баща И.Р. на собствено
основание е установил владение на имота като свой, и т.к не се е снабдил с
титул за собственост към този момент, той от момента в който е сключил
гражданският си брак с ответницата Ф.Р. е започнал да владее имота съвместно с
нея. Съгласно оборимата
презумпция на чл. 21, ал.3 от СК
относно съвместният принос в придобиване на имущество по време на брака на
съпрузите, то упражняваното върху имота владение е било такова и от двамата
съпрузи, поради което и след смъртта на единия от съпрузите – И.Р., ответинцата Ф.С.Р. законосъобразно се е снабдила с
констативен нотариален акт. Съдът намира, че установеното в полза на
ответницата добросъвестно владение е законосъобразно и не засяга имуществените
права на ищците, като наследници на общия за всички наследодател Р.Р., т.к те напълно са се десезирА.от
имота, не са проявявА.никаква заинтересованост и
желание да го владеят през годините. Те не са демонстрирА.желание
да владеят имота и към момента на предявяване на иска, а техните интереси са
насочени към извършената в последствие от първата ответница продажба на имота в
полза на нейния зет – Ф.Н.А..
Плащането на данъци и такси
от ищците не е доказателство за упражнено владение или оспорено такова на
ответниците, то е изпълнение на едно публично задължение, което не доказва, че
ищците са оспорили добросъвестното владение на имота от И.Р. и неговата втора
съпруга.
Съгласно нормата на
чл. 99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Придобивайки правото на собственост върху имота, по силата на констативният нотариален акт в полза на първата ответница, ищците са изгубили своето право на собственост по наследство, доколкото през времето, когато ответницата Ф.Р. и нейният съпруг И. са упражнявА.правото на владение на имота, никой от ищците не е оспорил това тяхно право и явно демонстрирано намерение за своене на имота като свой собствен. В този смисъл, съдът намира, че на основание чл. 99 от ЗС ищците са изгубили своето право на собственост, т.к ответницата Ф.Р., го е придобила на основание чл. 78, ал.1 от ЗС по давност.
Съдът намира, че доколкото от името на ответниците е направено признание на исковете по отношение на ищците, наследници на И.Р.Р., неговите четири деца - И.С.М. (ищца №5), Ф.И. Садула (ищца по присъединеното гр.д. № 641/2017 г.), Р.И.М. (ищца №6) и М.И.А. (ищца №7), то съгласно чл.237 от ГПК това признание следва да бъде преценено от съда с оглед на неговата законосъобразност. Основанието за направеното признание се основава на това, че „правна грешка е, че в нотариалният акт не са записани като собственици по наследство децата на И.Р. …“. Признават се исковите претенции на ищците И.С.М., Ф.И. С., Р.И.М. и М.И.А. до размерът на заявеното от тях от по 24/280 ид.ч.
Съдът намира, че не са нА.це основания за постановяване на решение по при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл. 237 от ГПК относно направеното от ответниците „признание“ на исковете на посочените четири ищци, т.к формалното признание на иска, без каквито и да е факти или факти, различни от установените по делото няма обвързваща сила. В случая дори, не може да се говори и за признание на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, т.к направеното признание, всъщност има характер на признание на едно вече установено, безспорно обстоятелство, каквото е качеството на посочените четири ищци на наследници на починА.я И.Р.Р., т.к те са негови деца, родени от първата му съпруга. Съдържащото се в отговора на исковата молба твърдение, че децата на И. са живели в имота, не е достатъчно за да се прецени неговата относимост към посоченото в констативният нотариален акт за собственост на първата ответница, относно придобивния способ. Към 2016 г., когато ответницата Ф.С.Р. се е снабдила с констативен акт за собственост въз основа на давностно владение на имота, продължило повече от 10 години, децата на нейният съпруг, сочените четири ищци не са живеели в имота. Според посоченото от св. Х. С. в имота, след 1993 г. са живели само двамата съпрузи – И.Р. и ответницата Ф.Р. и „никой друг не е живял там“, а това означава, че и дъщерите на И. от първият му брак със С. не са живели в имота. Същото сочи и св. М.М., че в имота, след 1991 г. насам са живели само И. и Ф.. С особена тежест са и думите на св. Р.В., съпруг на ищцата З. С.В., който сочи, че след смъртта на първата съпруга на И., той се оженил и там е живял с втората си жена. Свидетелят В. М. посочва, че когато починала първата съпруга на И. през 90-те години, когато била голямата екскурзия, тогава „при И. нямаше деца, те бяха женени вече“. Свидетелят сочи, още, че след смъртта на първата съпруга, след 2-3 години И. се оженил за баба Ф. и заживели в къщата на И. „от тогава насам в къщата никой друг не е живял. Само бабата и И.“. Показателно за отношението на ищците, деца на И. е и казаното от този свидетел, че след като сключил брак с втората съпруга „се скараха с дъщерите, нямаше здравей – здрасти, не са ги посещавА.“. Децата на И. не са ходили в процесния имот след брака му с ответницата Ф..
Към датата на сключване на гражданският брак на наследодателя И.Р. с втората му съпруга Ф.С.Р., през 1993 г., най – голямата от четирите му дъщери М.И.А. е била на 36 години, а най – младата от тях, Р.И.М. е била на 28 години.
В обобщение на казаното от свидетелите се установява, че дъщерите на И.Р.Р. не са живели в имота след 1993 г., а вероятно и от по – рано, когато са се омъжили и са създА.свои семейства. Това показва, че в имота действително са живели само И. и неговата втора съпруга Ф.С.Р..
Съдът намира, че направеното „признание“ от страна на ответниците на претенциите на четирите ищци, наследници на И.Р.Р. и съответно внуци на общия наследодател Р.Р.Б. е неотносимо към предмета на делото, доколкото ищците се позовават в претенцията си по чл. 124 от ГПК като собственици на по 24/280 ид.ч., но по наследство, а издадения констативен нотариален акт за собственост на ответницата Ф.Р. е издаден в нейна полза въз основа на съвършено различен оригинерен придобивен способ – изтекла придобивна давност. Събраните по делото доказателства и в частност многобройните и еднозначни свидетелски показания напълно опровергават направеното от ответниците признание, и водят до извода, че в периода от 1993 г. до 2016 г. единствено и само починА.ят И.Р. и неговата съпруга Ф.С.Р. са упражнявА. владение върху имота, явно, необезпокоявано, трайно, неоспорено по никакъв начин от който и да е от ищците и с явното намерение за своене на процесния имот. В този смисъл направеното от ответниците признание не обвързва съда при постановяване на решението по делото.
Съдът намира, че издадения в полза на първата ответница констативен нотариален акт № ***г. на Нотариус с рег. № 682 на нотариалната камара, *** е законосъобразен и удостоверява посоченото в него придобивно основание за собственост на процесния имот, а именно изтекла придобивна давност, продължила повече от 10 години, към 25.10.2016 г. В този смисъл ответницата Ф.С.Р. е станала собственик на имот, представляващ имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Извършената след снабдяването с този нотариален акт продажба на имота в полза на ответника Ф.Н.А., съпруг на ответницата Н.А. А. е действителна и е породила целеният от страните по нея вещнотранслативен ефект на правото на собственост, като придобито въз основа на един деривативен способ, какъвто е продажбата. Продавачката по тази сделка е била собственик на имота в обема, в който го е и продала, поради което и ответниците – купувачи, Ф.Н.А. и съпругата му Н.А. А. са станА. негови собственици. Ответницата Н.А. А., както страните сочат е дъщеря на първата ответница Ф.С.Р.. Именно това е породило интереса на ищците да водят настоящето производство, т.к в резултат на тази сделка, имотът, който е бил някога собственост на техния дядо Р.Б.Р. е станал собственост на дъщерята на втората съпруга на неговия син И., т.е имуществото е напуснало рода на наследодателя. Мотивите на ищците, водени от желанието им да върнат имуществото на наследодателя в рода му, обаче не са достатъчно основание за да се приеме, че исковете им са основателни. Правото на собственост се придобива съгл. чл. 77 от ЗС чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, конкретно за настоящето дело това е станало първо от първата ищца Ф.Р. по давност, а от останА.те ответници и чрез правна сделка, и в същото време се губи съгл. чл. 99 от ЗС, ако друг го придобие. В този смисъл ищците са изгубили своето право на собственост върху процесния имот, породено от факта на наследяване на общия наследодател Р.Б.Р., т.к ответниците са го придобили на собствено правно основание.
В този смисъл, съдът намира, че исковете на ищците са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.
В съответствие с приетия от съда извод относно основателността на исковете, то искането на ищците за отмяна на издадения констативен нотариален акт № № ***г. на Нотариус с рег. № 682 на нотариалната камара, ***, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е неоснователно. Това искане няма характер на иск и няма самостоятелно съществуване, а е законна последица единствено при уважаване на иск за защита на правото на собственост, което издаден в охранително производство нотариален акт би засегнал, поради което съдът не дължи произнасяне в диспозитива си по този въпрос.
Видно от приложения по делото договор за правна защита (л.91) ответниците Ф.Н.А. и Н.А. А. са платили за адвокатски хонорар възнаграждение в размер на 700лв., за който е представен списък на разноските (л. 126), съгл. чл. 80 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на присъждане на направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част. Поради това, че исковете спрямо ответниците се отхвърлят изцяло, то ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски от всеки от ответниците по делото. Ищците са общо 13 и всеки от тях дължи на двамата ответници по 53,85лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на З.С.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че З.С.М. с ЕГН ********** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на А.С.К. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че А.С.К. с ЕГН ********** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на З.С.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че З.С.М. с ЕГН ********** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Ф.С.Р. с ЕГН ********** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на И.С.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че И.С.М. с ЕГН ********** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Р.И.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Р.И.М. с ЕГН **********е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на М.И.А. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че М.И.А. с ЕГН ********** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на А.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че А.Р.М. с ЕГН ********** е собственик на 60/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Ш.Р.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Ш.Р.М. с ЕГН ********** е собственик на 60/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на В.М.А. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че В.М.А. с ЕГН ********** е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Ф.В.М. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Ф.В.М. с ЕГН ********** е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Н.В.Р. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Н.В.Р. с ЕГН ********** е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Ф.И. Садула с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, СРЕЩУ Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Ф.И. Садула с ЕГН ********** с постоянен адрес *** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18188.501.162 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18188.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18188.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18188.501.236, 18188.501.237, 18188.19.1, 18188.501.167, 18188.501.163, 18188.501.168 и 18188.501.235.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, З.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** ***
и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет
и три лева осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.С.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** ***
и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет
и три лева осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, З.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** ***
и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет
и три лева осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.С.Р. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.И.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ш.Р.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.М.А. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева осемдесет
и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.В.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.В.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** ***
и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет
и три лева осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.И. Садула с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 53,85лв.(петдесет и три лева
осемдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен съдия: .............................................
ГА.на Николова