РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. гр. Хасково, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20255640200458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 774270-F758117/14.06.2024г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.4 и на осн.чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Обсейшън” ООД –
гр.Хасково ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което го обжалва в срок. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
нарушението представлява маловажен случай. Нарушението не довело до неотразяване на
приходи. С оглед чл.54 ал.1 от ЗАНН адм.наказателното производство следвало да бъде
прекратено.
Искат да се отмени изцяло НП.
Ответникът по жалбата – Началник Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оспорват жалбата. Атакуваното
НП било правилно и законосъобразно. Същото следвало да се потвърди. Претендират
юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 22.02.2024г., в търговски обект – заведение за бързо хранене, находящо се в
гр.Хасково на ул.“Дунав“ №12, стопанисвано от жалбоподателя „Обсейшън” ООД –
гр.Хасково ЕИК *********, била извършена проверка от св.С. Ч. – гл.инспектор по
приходите. В обекта има регистрирано и монтирано фискално устройство - марка „Datecs
DP-150“ с ИН на ФУ DT4212721 и ИН на ФП 02758284, което било в работен режим.
Проверяващият извършили контролна покупка на 1 брой наденица и 2
бр.гарнитури.
Платил в брой.
Бил издаден касов бон от ФУ.
При проверка на касовия бон, инспекторът установил, че бонът не съдържа
всички необходими реквизити по чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ – и по-точно –
отразеното в него наименование на стоката не позволявало идентифициране на вида на
закупената стока, тъй като и двата закупени артикула били отразени като „хранителни“.
При тази фактическа обстановка е бил съставен Протокол за извършена
проверка серия АА бл.№0114030/22.02.2024г., в който е отразена цитираната констатация.
След това, на 13.09.2022г., в офис Стара Загора на НАП бил съставен АУАН
№F758117/29.02.2024г., в присъствие на управителя на дружеството и връчен лично.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от АУАН и от разпита на св.С. Ч.
и св.В. Б..
Де факто не е спорна и в жалбата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгл.чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, фискалната касова бележка от
ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително следните реквизити – 17 броя в 17 точки.
Измежду тях – в чл.26 ал.1 т.7 от Наредбата - наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
По делото се установява, че проверяващият инспектор извършил контролна
покупка. Платили в брой. Бил издаден касов бон от ФУ.
В издадения фискална касов бон обаче двата различни артикула - 1 брой
наденица и 2 бр.гарнитури били отразени с еднакво наименование – „хранителни“, което
отразяване не позволявало идентифициране на вида на закупената стока. Това означава, че е
2
липсвал реквизит по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Ето защо съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Действително се касае за едно формално административно нарушение.
За съставомерността му няма значение обстоятелството, че ФУ е било
изправно, че е работело нормално, че е подавало информация до НАП за извършваните
продажби от търговеца и че не са били причинени вреди на фиска, или че не е довело до
неотчитане на продажби и укриване на доходи.
При формалните нарушения защитата на обществените отношения е изтеглена
напред. Достатъчно е осъществяването на изпълнителното им деяние и е налице
съставомерно нарушение. Вреди като резултат не са нужни за да е налице довършено
нарушение. И няма значение, че вреди на фиска не са били причинени в случая.
В този случай на формално нарушение според съда не може да има маловажен
случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН, защото аргументите в тази насока се извличат главно от
твърденията за липса на вредоносен резултат от изпълнителното деяние, а както бе посочено
по-горе при формалните нарушения резултатът няма значение за обективната
съставомерност.
В противен случай съдът ще трябва да приема във всеки случай на формално
нарушение маловажен случай само защото не са настъпили вреди.
Дали са настъпили или не няма значение при този вид нарушения.
Вредите, резултатът, може да се обсъждат само на плоскостта на
индивидуализацията на наказанието в такъв случай.
Ето защо доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.
Неоснователни съдът намира и тези за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП.
Посочени са законните разпоредби, които са били нарушени.
Подзаконовият нормативен акт, чиято разпоредба е нарушена, е ясно
индивидуализиран с номер, дата и издаващ орган.
Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.
По-насетне - разпоредбата на чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС предвижда, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т.4. - издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат;
В тази връзка разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които
3
не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1.
Именно такъв е конкретния случай – чл.185 ал.1 предвижда, че на лице, което
не издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
На ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Това означава, че АНО е определил наказанието на минималния размер – т.е е
обсъдил отговорността на ООД при пълен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Това е най-благоприятния за жалбоподателя вариант, при установено
нарушение. Няма как съда да наложи по-леко по размер или вид наказание.
Ето защо съдът счете, че наказанието е правилно определено в вид и размер.
Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН, основателно е искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като същото не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на АНО следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 774270-F758117/14.06.2024г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.4 и на осн.чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Обсейшън”
ООД – гр.Хасково ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА „Обсейшън” ООД – гр.Хасково ЕИК ********* да заплати на ТД
на НАП сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5