Р Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Варна, 27.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1833 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от управителя С.Ч. срещу Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. обективно кумулативно съединени главни искове,
както следва:
1) Искове с правно основание чл.72 от ЗС за
осъждане на Б.С.Х. да заплати на ищеца сумите както следва: 46704,09 лева, представляваща ½ част
от увеличената стойност на собствения му имот, представляващ ½ ид.част
от притежавания в съсобственост с Л.Х. първи жилищен етаж на сграда с
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №
18 и 1/2 ид.част от дворното
място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна в следствие на
извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на
добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до
15.01.2013г., сумата от 5800 лева представляваща
увеличената стойност на собствения му имот – жилище заемащо трети /тавански/ етаж в сградата с ид. ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна в следствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на
добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г.; сумата от 9215,58 лева,
представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на
общите части /основи и покрив/ на сградата
с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху
сумите считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.08.2017г. до окончателното й изплащане.
2) Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на Б.С.Х. да заплати на „Феномен“ ЕООД сумата от 2490,90 лева,
представляваща половината от общо заплатените от ищеца 4981,81 лева /3698,86
лева – главница за местни данъци и такси и 1282,95 лева – лихви за забава/ в
полза на Община Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и
построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна събрани
принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д..
3) Искове с правно основание чл.72 от ЗС за
осъждане на Л.С.Х.-О. да заплати на ищеца сумата от общо 65018,91
лева, формирана както следва: 46704,09
лева, представляваща ½ част
от увеличената стойност на собственият й имот, представляващ ½ ид.част
от притежавания в съсобственост с Б.Х. първи жилищен етаж на сграда с
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №
18 и 1/2 ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по
КК на гр.Варна, в следствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД
в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г., сумата
от 9099,24 лева представляваща увеличената стойност на собствения й имот –
жилище заемащо втори етаж в сградата с ид. ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна в следствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на
добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г.; сумата от 9215,58 лева,
представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на
общите части /основи и покрив/ на сградата
с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху
сумите считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г.
до окончателното й изплащане;
4) Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на Л.С.Х.-О. да заплати на „Феномен“ ЕООД сумата от 2490,90
лева, представляваща половината от общо заплатените от ищеца 4981,81 лева
/3698,86 лева – главница за местни данъци и такси и 1282,95 лева – лихви за
забава/ в полза на Община Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на
гр.Варна и построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна
събрани принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д.
и предявени в условията на евентуалност искове
1) С правно основание чл.73, ал.2 и чл.74 от ЗС
за осъждане на ответника Б.Х. и съответно на ответницата Л.Х. да заплатят на ищеца сумите
по пункт 1) и 3) като стойност на реално вложените суми за извършените от тях
ремонтни и подобрителни СМР в качеството им на недобросъветни владелци на
процесния имот, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното и
заплащане.
В исковата молба ищецът „Феномен“ ЕООД твърди, че се е
легитимирал като собственик на процесния имот – дворно място с ид.10135.1507.876 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 307 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда плюс тавански етаж с ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна и с площ от 146 кв.м. и стопанска постройка с площ от 31,50 кв.м. по силата на договор за
покупко-продажба обективиран в нот.акт № 27/27.01.2006г. Посочва, че в периода
от 27.01.2006г. до 15.01.2013г. в качеството си на добросъвестен владелец е
извършил редица дейности целящи ремонт и запазване на вещта на обща стойност
18431,17 лева, както и такива, с които същата е подобрявана на стойност
108307,43 лева, с които се е увеличила и стойността й. Твърди, че
към 2006г. двете сгради са били опожарени, което е наложило извършването на
неотложен ремонт, извършено е укрепване на основите, изграден е наново целият
партерен етаж, извършени са земни и бетонни работи, извършени били СМР по
подмяна на всички сградни инсталации – ВиК, електро инсталация, изпълнени били
хидро и топло изолации, външни изолации и мазилки; направен бил изцяло нов
покрив с дървена конструкция, дъсчена обвивка, импрегнация и хидроизолация,
топлоизолация с минерална вата, покривна обшивка с ламарина, улуци и проходни
тръби; извършена била подмяна на дограмата, поставени били интериорни витрини
на партерния етаж, който служел по предназначение като магазин. Изпълнена била
нова стоманобетонна плоча на пода на партерния етаж, варова мазилка по стените,
шпакловка, боядисване с латекс, окачен таван с изпълнена осветителна
инсталация, климатична инсталация, изграден бил и санитарен възел с поставен
фаянс и теракот, бойлер, мивка и моноблок. На втория етаж била изпълнена
стоманобетонна плоча на санитарния възел, подмяна на изгорелите настилки, нови
мазилки и боядисване. Уточнява обема, вида и времето на извършените дейности в
уточняваща молба от 29.09.2017г. Твърди, че дружеството е заплатило и получило
виза за проектиране на 11.12.2006г. и е възложило на „Лагис“ ЕООД извършването
на проектански услуги за цялостна реконструкция на сградата, както и за
пристрояване и надстрояване, за което е заплатило и сумата от 8000 лева, като
тези действия са довели до увеличаване стойността на имота. Излага също, че в полза на Община Варна е заплатил
дължимите за имота данъци и лихви за забава върху дължимата сума в размер на
общо 4981,81 лева. Поради това, че с влязло в законна сила решение по гр.д. №
145/2013г. по описа на ВОС са уважени предявените от
ответниците Б.Х. и Л.Х.-О. срещу него искове с правно основание чл.108 от ЗС,
моли да бъдат уважени предявените искове за заплащане на сумите на сторените
разходи за необходимите ремонти за запазване на вещта и тези, с които се е
увеличила стойността на имота в следствие на извършените подобрения, а в
евентуалност само стойността на същите, както и тази на заплатените данъци за
имота и лихва за забава върху тях, с които ответниците са се обогатили за
сметка на ищеца. Претендира и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците по иска – Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. са депозирали писмен
отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявяват становище за
неоснователност на същите. Оспорват твърдението на ищеца, че в периода от
2006г. до 2013г. е бил владелец на имота, включително, че е имал качеството на добросъвестен владелец. По
отношение на твърденията на ищеца за извършвани дейности за запазване и
подобряване на имота – същите се оспорват с твърдения, че никога в имота не е
имало пожар, нито пък са извършвани дейности по укрепване на основите с бетон,
такива по изграждане наново на партерния етаж, цялостен ремонт на сградата и на
втория и третия /тавански/ етаж. Напротив, твърдят, че към момента на
извършване на въвода във владение на ответниците в имота същият е бил в окаяно
състояние, сградата била пълна с гълъби, прозорците били изпочупени, а
дограмата изгнила. Дюшемето на места било изгнило и имало дупки в него, а
достъпът до втория и третия етаж и до покрива бил ограничен. Оспорва се също да
са правeни разходи от
ищеца за снабдяване с виза за проектиране и за изготвяне на проекти. Оспорва се
и твърдението, че ищецът е направил разходи в размер на 4981,81 лева по
цитираното изпълнително дело 20158070402820 по описа на ЧСИ
Н.Д., които да са по повод заплащане на данъци за имота. Твърдят, че описаните
в искова и уточняващата молби СМР и дейности касаят съседен на процесния имот –
този на ул.“Сан Стефано“ № 16, който дори е бил адрес на управление на ищцовото
дружество. Посочват, че именно за този имот са били изготвени и въпросните
проекти. Правят възражение за погасяване по давност на евентуалните вземания на
ищеца за сторени разходи за ремонтни и подобрителни дейности извършени в
периода от 2008г. до 2012г. Правят и възражение за прихващане на евентуално
дължимите към ищеца суми с тяхно вземане за сумата от 18000 лева „получен от
ищеца наем, а ако ищеца оспорва получения наем, дължимо от ищеца на ответниците
обезщетение за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2017г., както и със сумата от 7418,77 лева – задължение на
ищеца „Феномен“ ЕООД към ответниците по изп.дело № 611/2017г. по описа на ЧСИ З.Д..
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът – „Феномен“
ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа предявените искове
за осъждане на всеки от ответниците да заплати припадащата му се част увеличената
стойност на имота в следствие на подобряване на сградата на ул.“Сан Стефано“ №
18, както и припадащата се част от сторените необходими разноски за запазване
на общите части на сградата. Моли исковете да бъдат уважени както и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците - Б.С.Х. и Л.С.Х.-О.,
чрез процесуалния си представител поддържат оспорванията направени в отговора
на исковата молба. Считат, че ищецът не е извършил на място в собствения им
имот претендираните подобрения, поради което молят предявените срещу тях искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени сторените от
тях съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен
нот.акт № 117, том 4, рег.№ 5084, дело № 658/2005г. на нотариус С.С., видно от
който въз основа на извършена обстоятелствена проверка на 16.12.2005г. С.И.Ч. е признат за собственик по давностно
владение при условията на СИО на имот, а
именно Дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18 с площ от
307 кв.м. съставляващо ПИ с пл.№ 1764 по плана на осми микрорайон на гр.Варна,
ведно с построената в този имот сграда на два етажа с обща площ от 146 кв.м.
Видно от представения по делото
нот.акт № 27, том 1, рег.№ 421, дело № 23/27.01.2006г. С.И.Ч. и М. Г. Ч. са
продали на „Феномен“ ЕООД собствения си придобит при условията на СИО в
следствие на давност имот, а именно Дворно място, находящо се в гр.Варна,
ул.“Сан Стефано“ № 18 с площ от 307 кв.м. съставляващо ПИ с пл.№ 1764 по плана
на осми микрорайон на гр.Варна, ведно с построените в този имот сграда на два
етажа с обща площ от 146 кв.м., от които първият се ползва като магазин и
второстепенна сграда /стопанска постройка/ с площ от 32,50 кв.м.
С влязло в законна сила на
29.06.2017г. решение по гр.д.№ 145/2013г. по описа на ВОС, постановено от ВКС по
гр.д.№ 2113/2016г. по повод проведен инстанционен контрол, е прието за
установено по отношение на „Феномен“ ЕООД, че Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. са собственици
на първи етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18, в който са
включени магазин, антре, клозет, една
стая, кухня, клозет, антре със стълбище за избата, едно избено помещение, ведно
с прилежащите общи части от жилищната сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна,
заедно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена с площ от 307 кв.м.
с ид.10135.1507.876 и на основание чл.108 от ЗС осъжда „Феномен“ ЕООД да им
предаде владението. Със същото решение е прието за установено по отношение на
дружеството, че Л.С.Х.О. на основание съдебна спогодба и договор за дарение №
105/03.12.1990г. е собственик на жилище съставляващо втори етаж от жилищната
сграда, ведно с прилежащите части от общите й части, заедно с 1/3 ид.част от
дворното място, в което е построена, като „Феномен“ ЕООД е осъден да й предаде
владението на имота, както и е прието за установено, че Б.С.Х. на основание
съдебна спогодба и договор за дарение № 106/03.12.1990г. е собственик на жилище
съставляващо трети /тавански/ етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите
части от общите й части, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е
построена, като „Феномен“ ЕООД е осъден да му предаде владението на имота.
Няма спор между страните, че въводът
във владение на Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. срещу „Феномен“ ЕООД е извършен на
03.10.2017г., който факт се установява и от представеният по делото протокол за
въвод във владение.
Пои делото е представена съгласувана с
Министерство на културата със заповед №
РД 09-0575/10.10.2011г. виза за проектиране на нова сграда на три етажа и
надстройка с един етаж на съществуваща триетажна сграда в УПИ IV-4A=1764 от кв.63 по плана на осми микрорайон
на гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18.
Видно от приложената покана за
доброволно изпълнение по изп.дело № 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д.
изпратена до „Феномен“ ЕООД на 13.07.2015г. дружеството е поканено да заплати в
полза на Община Варна задължение в размер на 5577,80 лева, включващо дължима
главница в размер на 3698,86 лева, лихви в размер на 12,35 лева, неолихвяема
сума в размер на 1282,95 лева и разноски по изпълниелното дело.
По делото е проведена
Съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е поддържано в съдебно
заседание от вещото лице Е.Т.. От същото се установява, че в счетоводството на
„Феномен“ ЕООД са осчетоводени първични счетоводни документи – фактури,
плащания и приложения към тях за извършени разходи за СМР по подобрения и
проектиране касателно имота на ул.“Сан Стефано“ № 18 в гр.Варна на обща стойност
33030 лева, от които 8000 лева е осчетоводеният разход за проектиране по договор № 86/16.11.2012г. Вещото лице е
посочило, че дружеството е направило разходи за заплащане на сума в размер на
общо 5076,39 лева за дължими задължения за главници по дължими към Община Варна
данъци за процесния имот и лихви върху тях, както и такси и разноски по
образуваното за принудителното им събиране изп.дело № 2820/2015г. по описа на
ЧСИ Н.Д. на стойност 643 лева. Плащанията на главницата и лихвата са направени
в периода от 11.08.2015г. до 09.02.2016г.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-техническа експертиза поддържана в съдебно заседание от вещото
лице П.М. се установява, че след оглед на място и справки е установено, че
сградата е в много добро конструктивно отношение, без данни да е горяла, както
и за пукнатини или необходимост от укрепване на основите й. Констатирано е, че
стойността на всички разходи сторени за ремонтитане, укрепване и подобряване на
общите части на сградата, а именно за основите на сградата, двата етапа на
ремонта на покрива и тези по общите части, които действително са извършени на
място са на обща стойност 17862,50 лева, а разходите за подобряване на дворното
място са на стойност 8904,89 лева. Посочено е, че основните ремонти и СМР са
извършени на първия етаж на сградата заета от магазин и те са на стойност
21291,33 лева. Аналогично реално вложените средства за ремонтиране на втория
етаж на сградата са в размер на 2003,52 лева, а по отношение на третия етаж,
вещото лице дава заключение, че не са извършвани никакви дейности и не са правени
разходи за необходими ремонти или подобрения. Вещото лице е дало заключение и
за увеличената стойност на отделните части на сградата /етажи и общи части/
като е посочило, че увеличената стойност на сградата в следствие на извършените
подобрителни и ремонтни дейности касателно
общите части на сградата е 20103,08 лева; увеличената стойност на дворното
място в следствие на извършените подобрителни дейности е 9985,23 лева; увеличената
стойност на сградата в следствие на извършените ремонтни и подобрителни
дейности по първия етаж на сградата и сутерена /магазина/ е 26592,43 лева, а на
втори етаж – 2281,33 лева.
По делото е проведена и тройна
Съдебно-техническа експертиза, с идентични въпроси на първоначалната, чието
заключение е поддържано в съдебно заседание от вещите лица Т.О., В.С. и В.М..
Същите посочват, че сградата е построена около 1920г., а всички извършени СМР в
сутерена, първия и втория етаж на сградата са качествено изпълнени. От
отговорите на вещите лица в съдебно заседание, както и от самото заключение и
приложенията към него се установява, че общият размер на разходите за всички
действително извършени СМР по първия и сутеренния етаж на процесната сграда към
момента на извършването им е 35315,24 лева, от които 21004,85 лева е стойността
на подобренията, а в следствие на извършените подобрения стойността на имота /първи
етаж/ към настоящия момент се е увеличила със сумата от 28929,04 лева;
Стойността на реално вложените средства за ремонтни и СМР към момента на
извършването им касателно втория етаж са в размер на 3601,35 лева, от които
стойността само на онези имащи характер на подобрения са 932,76 лева и те са
довели до увеличаване стойността на втория етаж със сумата от 1026,96 лева. По
отношение на общите части на сградата е посочено, че стойността на реално
вложените средства за ремонтни и СМР към момента на извършването им е в размер
на 13128,59 лева, от които стойността само на онези имащи характер на
подобрения са 4090,19 лева и те са довели до увеличаване стойността на имота
със сумата от 4499,32 лева. По отношение на дворното място е дадено заключение,
че общата стойност на разходите за ремонтни и подобрителни дейности към момента
на извършването им е 5899,01 лева, от които подобренията са на стойност 4997,64
лева и те са довели до увеличена стойност на имота с 4997,64 лева. Вещите лица
са посочили, че на третият етаж не са извършвани никакви дейности, поради което
не са посочил стойности на сторени разходи и на увеличена стойност на имота в
следстие на тях. Направили са този извод в следствие на констатациите си за
наличие на опадала мазилка и следи от течове. Посочили са, че издадената за
имота виза за проектиране на нова сграда на три етажа и надстройка презаверена на 18.05.2012г. и съгласувана с
НИПКН, както и издаденият към нея архитектурен проект на фаза технически проект
не води до увеличаване на стойността на имота, поради това, че проектът не е
подписан от всички проектанти, не е заверен от надзорната фирма, не е одобрен
от Община Варна и не е заверен от НИПКН, поради което в този си вид не е годен
за употреба.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.А.М., М.Н.Ж., Е.А.П.-П. и И.М.С.,
последната при проведен разпит по делегация от СРС.
Свидетелят Е.М. посочва, че познава
имота, който собственикът на „Феномен“ ЕООД – С.Ч. *** – къщата, която преди
години била собственост на Б.С.– Т.. През годините от 2000г. до 2006г. С.,
който имал строителна форма си държал в този имот материалите. През 2006г.
избухнал пожар и покривът и бил опожарен. След пожара С. започнал ремонт на
къщата, като я ремонтирал като своя -
поправил покрива – сменил гредореда и циглите, махнал дюшемето и излял плоча на
първия етаж, сложил теракотни плочки, направил пълен ремонт на водопровода, канализацията
и ел.инсталация, сменил дограмата на цялата къща с ПВЦ. Отлял плоча и в мазата
и за ремонта на основите бил докаран и използван бетон. Направил самиране на
цялата къща и изолация на предната фасада. На втория етаж била сменена
дограмата, направени били и инсталцациите – вода, ток и канал. Ремонтът
продължил около две години и свидетелят останал с впечатление, че С. ремонтира
собствения си имот. С. сторил и съседната на тази къща – на ул.“Сан Стефано“
16, но това било преди ремонта на процесната на № 18.
СвидетЕ.та Ж. посочва,че е помощник
съдебен изпълнител и е участвала при извършването на въвода във владение на
ответниците /взискатели/. СвидетЕ.та посочва, че не е посещавала сградата преди
въвода и по тази причина не може да посочи дали в същата е извършван ремонт.
Посочва обаче, че помещението на първия етаж, в който се влизало откъм ул.“Сан
Стефано“ било в по-добро състояние в сравнение с тези на втория и третия етаж,
в които се влизало от задната страна на сградата. Те не приличали на ремонтирани.
От показанията на св.Е.П.-П. – втора
братовчедка на ответниците се установява, че в периода от 1966г. до 1971г. е
живяла в процесната къща, а след това отново в периода от 1985г. до 2002г. През
тези години в къщата живеел чичото на братовчед й Б. – Т.Т.. През 2002г. свидетЕ.та
и семейството й напуснали имота, който ползвали под наем, тъй като започнал
ремонт на съседната къща на ул.“Сан Стефано“ № 16, по повод на който били
прекъснати токът и водата в къщата на № 18. До този момент на всички етажи на
къщата ималио ток, вода, мивки и тоалетни. За напускането си, както и за
започналия в съседство имот свидетЕ.та уведомила братовчедка си Л.. Посочва, че
Б. и Л. не са живели в този имот, тъй като през 1988г. Б. се изместил в Канада,
а Л. *** до заминаването си също в Канада. След напускането на имота през
2002г. свидетЕ.та посетила отново имота през 2008г. заедно с инкасатор на
енергото, за да се установи, че вече не живеят на адреса с цел закриване на
партидата. Влезли в сградата през помещението от към улица „Сан Стефано“, което
представлявало офис, на който бил извършен ремонт. През годините това помещение
било използвано като магазин /1990-2000г./, на който бил извършен добър ремонт
от наемателя- извършени били укрепителни мероприятия в мазата и ремонт в самото
помещение. През 2008г. помещението на първия етаж вече се използвало за офис на
туристическа фирма, като договорът за наем бил сключен от Ч. и той получавал
наемите за помещението. СвидетЕ.та установила, че след 2002г. единствената
промяна, която настъпила била, че дограмата и прозорците на втория етаж били
сменени. СвидетЕ.та посочва, че след 2002г. до 2014г., при малкото си проведени
разговори с Б. и Л., не е коментирала с тях за състоянието на къщата. След
2014г. свидетЕ.та имала връзка с братовчедите си по мейл и тогава узнала за
воденото дело във връзка с имота.
СвидетЕ.та И.С., разпитана от
делигираният СРС на въпроси на страните е посочила, че познава ответниците Б. и
Л. от повече от 50 години, тъй като са приятели. Излага, че познава имота на
ул.“Сан Стефано“ № 18 в гр.Варна, тъй като през 1992г. е гостувала там и е
отседнала на втория етаж. Посочва, че ежегодно посещава града, но не е ходила
до къщата, тъй като знае, че Б. и Л. не са там. При посещение през 2001-2002г.
установила, че е направен офис на туристическа агенция, за който предположила,
че не е извършен от Л., тъй като знаела, че тя има по-сериозни проблеми в
Торонто. Посочва, че през годините не е съобщавала на Л. и Б. факти за имота им, тъй като не са я
питали и не е ставало на въпрос.
Същата свидетЕ. Ирина С. е била
разпитвана в това и качество и по време на висящността на гр.д.№ 145/2013г. по
описа на ВОС, като в показанията си касателно процесния имот е посочила, че при
посещението си в гр.Варна през 2008г. констатирала, че къщата е „грейнала“ – с
други прозорци, измазна и с един офис отдолу. Посочва също, че често
комуникирала с приятЕ.та си Л. и по време на разговорите винаги ставало думи и
за тази къща, като през 2008г. свидетЕ.та я уведомила за това, че къщата е
променена.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По главните искове по чл.72 от ЗЗД:
Предявените от ищеца „Феномен“ ЕООД искове са за осъждане на всеки от
ответниците да му заплати увеличената стойност на собствения им имот на ул.“Сан
Стефано“ № 18 в следствие на извършените от дружеството в качеството му на
добросъвестен владелец подобрителни дейности в него на основание чл.72, ал.1 и
ал.2 от ЗС, а в условията на евентуалност – да му заплатят стойността на реално
сторените разходи за тях съобразно притежаваното от всеки ответник право на
собственост в процесния имот на основание чл.73, ал.2 от ЗС и чл.74 от ЗС.
Основателността
на главните искови претенции предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване от ищеца, чиято е доказателствената тежест, наличието на
всички елементи от кумулативната даденост, а именно: качеството добросъвестен
владелец; извършени в имота подобрения; увеличаване стойността на имота в
следствие на тези подобрения в претендирания размер.
В
настоящия случай ищецът е въвел твърдения, че е добросъвестен владелец на
процесния имот находящ се в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18 – дворно място с ид.10135.1507.876 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 307 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда плюс тавански етаж с ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна и с площ от 146 кв.м. и стопанска постройка с площ от 31,50 кв.м.
позовавайки се факта на упражнявано владение въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 27/27.01.2006г. Цитираното
придобивно основание на ищеца е било отречено с влязло в законна сила решение
по гр.д.№ 145/2013г. по описа на ВОС по предявен от ответниците срещу него
ревандикационен иск, в следствие на което „Феномен“ ЕООД е осъден да предаде на
собствениците Б.Х. и Л.Х.О. владението на процесната сграда.
Между страните не е налице спор досежно фактът на
осъществявано от ищеца владение на имота в периода от 27.01.2006г. /датата на
договора за покупко-продажба/ до 15.01.2013г. /датата на осъществения въвод във
владение на ответниците в имота/. Спорът е имал ли е ищецът качеството на
добросъвестен владелец с оглед легитимацията му да претендира за сумата, с
която се е увеличила стойността на имота в следствие на извършените от него подобрения.
Съгласно
чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, ако владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма на сдЕ.та, на която основава правото си, е
била опорочена.
В
случая владението на имота от дружеството ищец е започнало в началото на 2006г.
въз основа на правна сдЕ. – покупко-продажба, която е годно основание да го
направи собственик, без данни да е било налице знание за това, че праводателите
му – С.Ч. и М. Ч. не са собственици. В чл.70, ал.2 от ЗС е уредена презумпция,
че упражняващият владение на имота е добросъвестен владелец. Оборването и
възлага в тежест на ответниците да установят, че ищцовото дружество е било
недобросъвестно, т.е че законният му представител към този момент – Фима Ч. е
знаела факти, които предпоставят права на трети лица по отношение на имота.
Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото, а недобросъвестността
обективно не произича от факта, че Фима Ч. е майка на продавача С.Ч.. Напротив
от събраните по делото доказателства в това число съставеният констативен
нот.акт за собственост № 117, том 4, рег.№ 5089, дело № 685/2005г. се
установява, че праводателите на „Феномен“ ЕООД - С.Ч. и съпругата му М. Ч. са
владяли имота за себе си в изискуемият от закона период от време, в следствие
на което са били признати за собственици от компетентен огран – нотариус имащ
удостоверителни правомощия за издаването на констативният акт за собственост. В
качеството си на майка на продавача С.Ч. и свързано с него лице, законният
представител на дружеството – Фима Ч. логично е имала знание, че собственик на
имота е нейния син и съпругата му, а не трети лица. Доказателства в противен
смисъл не са ангажирани, поради което съдът прави извод, че спрямо „Феномен“
ЕООД е приложима нормата на чл.70 от ЗС, въз основа на което приема, че считано
от 27.01.2006г. владее имота като добросъвестен владелец. Горното прави
дружеството материално легитимиран ищец с права по чл.72, ал.1 от ЗЗД, а именно
да търси от собствениците на имота сумата, с която се е увеличила стойността му
вследствие на подобренията, които е извършил, като това увеличение следва да
бъде определено към деня на постановяване на решението.
В
случая от съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – гласни,
писмени и експертни заключения се установява, че в периода от 2006г. до 2013г. ищецът
е направил както необходими разходи за поддържане на вещта, така и такива, с
които се е увеличила стойността й, в качеството им на подобрения. В този смисъл
са и събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Е.М. и св.Е.П.-П., които
посочват, че през годините са наблюдавали как сградата се променя – първият е
обстоятелствен относно авторството на всички дейности по сградата, в това число
ремонт на покрив, етажи на сградата, инсталации и др. от бригадата на собственика
на „Феномен“ ЕООД - С.Ч., а втората посочва, че е след 2002г. е виждала отвън
на сградата, доколкото не е имала достъп до вътрешността й промяна на дограмата
и прозорците на втория етаж на сградата,
а също и извършенитят ремонт на офиса на първия етаж при посещението си
през 2008г.
При
формиране на изводите си касателно оценката на тези разходи съдът кредитира
заключението на тройната СТЕ, доколкото същата отразява изводите на три вещи
лица, след прецизиране на задачите на единичната експертиза и на това основание
отразяваща по-точно и детайлно стойностите на разходите сторени подобряване на
вещта и които са довели до увеличаване на стойността й. Заявените от ищеца
претенции по отношение на двамата ответници са за присъждане на увеличената
стойност на имота в следствие на подобренията, които е направил по него - по
първия жилищен етаж, втория и третия /тавански/ етаж и по дворното място, както
и за присъждане на стойността на сторените необходими разноски за запазване на
общите части на сградата /основи, покрив и др./
Съобразно заключението на трите вещи лица
обективирано в таблицата на л.12 от заключението /л.760/, съдът достига до
извода, че в следствие на извършените
подобрения по първия етаж на сградата ма стойност 21004,85 лева, стойността му
се е увеличила със сумата от 28929,04 лева. Увеличената стойност на дворното
място в следствие на подобренията е 4997,64 лева. Тъй като първият етаж и
дворното място се съпритежават от двамата ответници при равни квоти, то всеки
от тях е отговорен пред ищеца – подобрител за половината от тази стойност, т.е
за по 16963,34 лева /половината от увеличената стойност на първия етаж –
28929,04 лева + половината от увеличената стойност на дворното място – 4997,64
лева/. До този размер исковете на ищеца по чл.72 от ЗЗД касателно притежаваните
от двамата ответници при равни квоти части от първия етаж и от дворното място
се явяват основателни, а за разликата над 16963,34 лева до пълните претендирани
размери от по 46704,09 лева се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът
е претендирал за осъждане на ответника Б.Х. да му заплати сумата от 5800 лева
- представляваща увеличената стойност на собствения му имот – жилище заемащо
трети /тавански/ етаж в сградата с ид.
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна в следствие на извършени от ищеца
подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г. Доколкото не
се установи „Феномен“ ЕООД да е извършил каквито и да било подобрителни
дейности на третия /тавански етаж/, то съдът намира, че обезщететени за
направени подобрения не му се следва и искът в тази част следва да бъде
отвхърлен като неоснователен.
Освен увеличената стойност на първия етаж,
третия етаж и дворното място в следствие на извършените подобрения ищецът е
претендирал за осъждане на ответника Б.Х. да му заплати и сумата от 9215,58
лева представляваща половината от общо
сторените необходими разноски за запазване на общите части на сградата.
От заключението на тройната СТЕ е видно, че общият размер на изпълнените СМР по
общите части на сградата е 13128,59 лева, а стойността на онези онези от тях,
които имат характер на подобрения е 4090,19 лева. Т.е сторените разходи за
необходими разноски за запазване на общите части на сградата е разликата между
двете стойности, т.е 9038,40 лева. В този смисъл са разясненията дадени от
вещите лица в съдебно заседание касателно начина на определяне на стойността на
направените разходи за необходими разноски /разликата между стойността на действително
изпълнените СМР и стойността на подобренията/. Доколкото сградата се съпритежава
от двамата ответници при равни квоти, то всеки от тях е задължен към ищеца с
половината от сумата на сторените разходи за необходими разноски, а именно със
сума в размер на 4519,20 лева. До този размер исковата претенция за присъждане
в тежест на отвеника Б.Х. на необходимите разноски за запазване на общите части
на сградата е основателна, а за разликата до пълният претендирания размер от
9215,58 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Аналогично
по исковете предявени срещу ответницата Л.Х.-О.. Същата дължи на ищеца сумата
от 16963,34 лева като увеличена стойност на притежаваната от нея ½
ид.част от първия етаж и ½ ид.част от дворното място в следствие на
подобренията извършени от ищеца, а искът за разликата до пълният претендиран
размер от 46704,09 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
е претендирал за осъждане на ответницата Л.Х.-О. да му заплати и сумата от
9099,24 лева – увеличена стойност на собствения й имот – жилище заемащо втори жилищен етаж в сградата с ид. ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна в следствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на
добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г. Съгласно заключението на вещите
лица ищецът е извършил подобрения на втория етаж на стойност 932,76 лева, които
са довели до увеличаване на стойността му с 1026,96 лева. Следвателно искът се
явява основателен до този размер и неоснователен за разликата до пълният
претендира такъв от 9099,24 лева. И по отношение на ответницата Х.-О. ищецът е
претендирал за присъждане на сумата
от 9215,58 лева представляваща
половината от общо сторените необходими разноски за запазване на общите
части на сградата. Изложените по-горе мотиви за основателност на претенцията
срещу ответника Б.Х. до размера на 4519,20 лева лева са важими и по отношение
на ответницата Л.Х.-О., поради което до този размер исковата претенция е основателна,
а за разликата над 4519,20 лева до пълният претендиран размер от 9215,58 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно
направеното искане присъдените суми на подобрения и необходими разноски следва
да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното им изплащане.
Съдът
съобразно изложеното от вещите лица по тройната СТЕ, че одобрената виза за
проектиране и изготвеният архитектурен проект от 2012г. не водят до увеличаване
стойността на сградата доколкото проектът не е подписан от всички проектанти,
не е заверен от надзорната фирма, не е одобрен от Община Варна и не е заверен
от НИПКН, поради което в този си вид не е годен за употреба, обуславя извод, че
претендираната сума в размер на 8000 лева като част от дължимото от ответниците
обезщетение за сторените от ищеца разходи за подобрения касателно собствения им
имот на ул.“Сан Стефано“ № 18 в гр.Варна не следва да бъде присъждано в полза
на ищеца.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за необходими и полезни разноски касателно сградата на
ул.“Сан Стефано“ № 18. Вземането за извършени подобрения в чужд недвижим имот
има облигационен характер, поради което и съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД за него тече обща 5 годишна погасителна давност. Съгласно възприетото
разрешение в ППВС № 6/1974г. и в трайната съдебна практика, вземането на
подобрителя става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от
момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или най-късно от момента, когато бъде смутено от
собственика по исков ред, обикновено чрез предявяването на ревандикационен иск.
В настоящият случай исковата молба по повод на която е образувано гр.д.№
145/2013г. и с която срещу ищеца са били предявени осъдителени искове за
собственост с правно основание чл.108 от ЗС е депозирана в съда на 15.01.2013г.
Следователно
към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело /22.08.2017г./ 5-годишната
погасителна давност за вземанията за подобрения от страна на ищеца не е изтекла,
респективно вземането не е погасено по давност.
Уважаването на исковете на въведеното
главно основание – за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие
на извършените подобрения прави безпредметно разглеждането на предявените в
условията на евентуалност искове за присъждане на стойността на реално
направените разходи за подобренията.
По исковете по чл.59 от ЗЗД:
Съгласно заключението на вещото лице по
проведената ССчЕ, сумата която ищецът „Феномен“ ЕООД е заплатил в полза на
Община Варна като дължими данъци за имота на ул.“Сан Стефано“ № 18 за периода
от 2006г. до 2015г. и лихва за забава, събрани принудително по изп.дело №
2820/2015г. по описа на ЧСИ Н.Д. е на стойност 5076,39 лева, от които 3758,42 лева е сумата на заплатената главница
и 1317,97 лева е заплатената лихва за забава. Като съсобственци на имота всеки
от ответниците дължи заплащане на съответната на собствеността му част от
дължимият данък. С факта на заплащане на чуждо задължение ищецът „Феномен“ ЕООД
се е обеднил за сметка на обогатяването на всеки от ответниците, които са
спестили разходи за дължимият от тях местен данък и лихвата за забава. Ответниците
са съсобственици при равни квоти, поради което всеки от тях е дължал половината
от заплатената от ищеца сума на данъка и начислената лихва за забава, а именно
в размер на по 2538,20 лева. Доколкото ищецът е претендирал от всеки от
ответниците сума в размер на по 2490,90 лева, то исковете се явяват основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
По исканията за разноски:
Страните са направили искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора
основателни се явяват и двете искания. Ищецът е направил разходи в размер на
12346,13 лева съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
сторените разходи. Съдът намира, че в общият размер на сумата на разходите не
следва да се включват сумите на
внесените от ищците депозити за назначаване на особени представители по чл.47,
ал.6 от ГПК, поради това че същите са били своевременно освободени от ангажимента
по делото предвид представянето на доказателства за упълномощаването на адвокат
от самите ответници и не са извършвали процесуални действия. При липса на
доказателства съдът приема, че ищецът е сторил по отношение на исковете срещу
всеки от ответниците разходи в размер на половината от общо сторените, т.е в
размер на по 6173,07 лева.
Ответниците са
направили разходи за съдебно-деловодни разноски
в размер на 6215 лева включващи депозити за вещи лица, заплатени такси
за призоваване на свидетели, за издаване на съдебно удосторение, както и 5000
лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно
с оглед броя и вида на предявените искове срещу двамата ответници и тяхната
фактическа и правна сложност. Към общият размер на разходите на ответниците не
следва да се включват таксата за „вписване на искова молба в АВ“ и „таксата
преписи на документи от Кметство Одесос“, доколкото по делото липсват
доказателства за техния размер и за това, че действително са направени. При
липса на доказателства съдът приема, че всеки от ответнииците е сторил съдебно-деловодни
разноски за защита срещу предявените срещу него искове в размер на половината
от общо сторените, т.е в размер на по 3107,50 лева.
Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъда присъдени разноски в размер на 2304,70 лева
дължими от ответника Б.Х. и разноски в размер на 2286,06 лева дължими от
ответницата Л.Х.-О..
Съобразно отхвърлената част от
исковете, в полза на Б.Х. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1947,32 лева, а в полза на Л.Х.-О. – разноски в размер на 1956,71 лева, които
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан
Стефано“ № 16, ет.2,
ап.3, представлявано от управителя С.Ч. както следва: 1) сумата от 16963,34 /шестнадесет
хиляди деветстотин шестдесет и три и 0,34/ лева представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения му имот,
представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Л.Х.
първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с
адм.адрес: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18 и 1/2 ид.част от дворното място, в което е построена с
ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна в следствие на извършените в имота
подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в
периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 16963,34 лева
до пълният претендират размер от 46704,09 лева; 2) сумата от 4519,20 /четири
хиляди петстотин и деветнадесет и 0,20/ лева представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване
на общите части /основи и покрив/ на сградата
с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 4519,20 лева до
пълният претендиран размер от 9215,58 лева, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за осъждане на
ответника Б.С.Х. да заплати на ищеца сумата от 5800 лева представляваща увеличената стойност на собствения му имот –
жилище заемащо трети /тавански/ етаж в
сградата с ид. ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна в следствие на извършени
от ищеца подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г.
до 2013г., на основание чл.72 от ЗС.
ОСЪЖДА Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя С.Ч. както следва: 1) сумата
от 16963,34 /шестнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и три и 0,34/ лева представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения й имот, представляващ ½ ид.част от притежавания
в съсобственост с Б.Х. първи жилищен етаж на сграда
с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“
№ 18 и 1/2 ид.част от дворното
място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна в следствие на
извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на
добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до
15.01.2013г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
16963,34 лева до пълният претендират размер от 46704,09 лева; 2) сумата от 1026,96 /хиляда двадесет и шест и 0,96/
лева, представляваща увеличената
стойност на собствения й имот – жилище заемащо втори етаж в сградата с ид.
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна в следствие на извършени от ищеца подобрения
в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане , КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 1026,96 лева до пълния претендиран
размер от 9099,24 лева; 3) сумата
от 4519,20 /четири хиляди петстотин и деветнадесет и 0,20/ лева представляваща
половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части
/основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 4519,20 лева до
пълният претендиран размер от 9215,58 лева, на
основание чл.72 от ЗС.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан
Стефано“ № 16, ет.2,
ап.3, представлявано от управителя С.Ч. сумата от 2490,90 /две хиляди четиристотин и деветдесет и 0,90/ лева представляваща половината от общо заплатените от ищеца
главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна,
дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в него
сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна събрани принудително по изп.дело
20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя С.Ч. сумата от 2490,90 /две
хиляди четиристотин и деветдесет и 0,90/ лева представляваща половината от общо заплатените от ищеца главница за местни
данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с
ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в него сграда с
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна събрани принудително по изп.дело
20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“
№ 16, ет.2, ап.3,
представлявано от управителя С.Ч. сумата от 2304,70 /две хиляди триста и четири и 0,70/ лева съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Феномен“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя С.Ч. сумата от 2286,06
/две хиляди двеста осемдесет и шест и 0,06/ лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА“Феномен“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя С.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1947,32 /хиляда деветстотин четиридесет и седем и 0,32/ лева
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА“Феномен“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя С.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1956,71
/хиляда деветстотин петдесет и шест и 0,71/ лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: