Р Е Ш Е
Н И Е № 260242
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 241 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 19, ал. 3, вр.
чл. 183 и сл. от ЗЗД.
Ищецът И. Б.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Н.Д., е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като моли да бъде обявен за окончателен сключения с ответниците Р.И.Р. и З.И.Р.
предварителен договор от 07.01.2019 г. за покупко-продажба на недвижим имот в
гр. **.
Твърди, че на 07.01.2019 г. сключили с ответниците Р. и З. Р.предварителен
договор, по силата на който последните се задължили да прехвърлят на ищеца в
срок до 16.12.2019 г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
СОС с идентификатор 56784.503.23.15.1 по КККР на гр. **, последно изменени със
Заповед № КД-14-16-336/16.02.2013 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на
имота: **, който самостоятелен обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.503.23, с предназначение на СОС - жилище,
апартамент; с РЗП от 220,09 кв.м, брой нива на обекта - 3, подробно описан в
ИМ, което жилище е завършено на „100 % груб строеж“, ведно с отстъпеното право
на строеж върху съответните ид.ч. от земята, срещу
заплащане от купувача (ищеца) на продажна цена в размер на 50 000 лв.
Според Констативен протокол от 24.01.2020 г. ищецът И.Б. е направил
изявление, че е готов да плати продажната цена на имота, но ответниците са
изразили нежелание за сключване на окончателен договор на посочената цена, тъй
като считат, че стойността на процесния недв. имот се
е увеличила многократно.
Ето защо, ищецът моли съда да обяви за окончателен сключения с ответниците
на 07.01.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ** на „**“ ЕООД, не е подал
отговор и не е ангажирал доказателства.
Ответницата З.И.Р., ЕГН **********,***, не е подала отговор и не е
ангажирала доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения
иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като
взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, на
22.11.2012 г. с нот. акт № 36, том 2, рег.№ 5151,
дело № 232/2012 г. на нотариус С.П., рег.№ ** на НК, ответниците Р. и З. Р.са
закупили от „Бригада 9“ ЕООД, ЕИК *********, недв.
имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.503.23.15.1 по КККР на гр. **,
последно изменени със Заповед № КД-14-16-336/16.02.2013 г. на Началника на СГКК
– **, с адм. адрес на имота: **, който самостоятелен
обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.503.23, с предназначение на СОС - жилище, апартамент; с РЗП от 220,09
кв.м, брой нива на обекта - 3, подробно описан в цит.
нот. акт, което жилище е завършено на „100 % груб
строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, съгласно Удостоверение за степен
на завършеност изх.№ 3-7000-100/17.12.2009 г. на Район „**“ - **, ведно с
отстъпено право на строеж върху съответните ид.ч. от
земята, за сумата от 160 000 лв., от които 14 000 лв. изплатени при
подписване на нот. акт и 146 000 лв. - преведени
на продавача чрез ипотечен кредит от „**“ ЕАД в 10-дневен срок от вписване на
сделката.
На 07.01.2019 г. ответниците Р. и З. Р.сключили с ищеца И.Д.
предварителен договор за покупко-продажба на описания по-горе недв. имот, като ответниците се задължили да прехвърлят на
ищеца в срок до 16.12.2019 г., съгласно чл. 5 от договора, правото на
собственост върху недвижимия имот срещу заплащане в деня на подписването на
окончателния договор пред нотариус С.П., рег.№ ** на НК, на сумата от
50 000 лв., която цена е окончателна и не подлежи на изменение, съгласно
чл. 2 от договора. Според чл. 9 и чл. 10, т. 1 и т. 3 от договора, продавачите
се задължават незабавно да преустановят предлагането на имота, да не сключват
други договори с него, както и да прехвърлят правото на собственост върху
процесния недв. имот без вещни и други тежести, с
изключение на учредената ипотека в полза на „**“ ЕАД.
Според Констативен протокол от 24.01.2020 г. – Акт № 14, том 1, рег.№
280/2020 г. на нотариус С.П., рег.№ ** на НК, ищецът И.Б. е направил изявление,
че е готов да сключи окончателен договор и да плати продажната цена на имота,
но ответниците са изразили нежелание за сключване на окончателен договор на
посочената цена, тъй като считат, че стойността на процесния недв. имот се е увеличила многократно.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Конститутивният иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е предявен по реда на особеното исково производство по чл.
362 и сл. от ГПК от надлежна страна - купувача по процесния предварителен
договор от 07.01.2019 г., при наличие на правен интерес, доколкото не се твърди
и не се установява страните да са сключили окончателен договор, поради което
съдът намира иска за ДОПУСТИМ, а разгледан по същество - за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 19 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, като предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор и в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Или за да се уважи предявен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва да съществуват следните кумулативно дадени предпоставки: да има валидно сключен и в определената форма за действителност предварителен договор; ищецът да докаже качеството си на изправна страна по този договор; падежът на договора, ако има такъв, да е изтекъл; ответниците да притежават собствеността върху недвижимия имот към момента на вписване на исковата молба и имотът, предмет на предварителния договор, да е годен обект на прехвърлителна сделка. Наред с това, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като действителността на предварителния договор се преценява към момента на постановяване на съдебното решение, а изправността на ищеца се преценява с оглед на обстоятелството изпълнилил ли е вменените му с предварителния договор задължения или да е изявил готовност да ги изпълни, съгласно чл. 362 от ГПК.
В конкретния казус съдът намира, че процесният
Предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот
от 07.01.2019
г., подписан между страните по делото, е сключен в необходимата писмена форма
за действителност, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, и съдържа всички необходими
уговорки относно съществените условия на окончателния договор по смисъла на чл.
19, ал. 2, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД - индивидуализация
на вещта, предмет на покупко-продажбата, със съответните към момента на
сключването му технически характеристики, съгласно чл. 60 от ЗКИР, и цена,
поради което е налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот.
Относно изправността на страните по предварителния договор съдът намира, че
от Констативния протокол 24.01.2020 г. на нотариус С.П., рег.№ ** на НК, се
установява, че страните не са сключили окончателен договор до посочения в същия
краен срок – 16.12.2019 г., чиито падеж е настъпил, като купувачът И.Д. е
направил изявление, че е готов да плати продажната цена на имота, който е
обременен с ипотека на стойност 146 000 лв., но ответниците Р. и З. Р., в
качеството им на продавачи (обещатели) по предварителния договор, но не са
представили всички необходими документи за прехвърлянето на имота, съгласно чл.
3.2 от договора, и са заявили, че не желаят сключване на окончателна сделка, поради
което те не са изпълнили задълженията си по предварителния договор и са неизправна
страна по същия.
Ето защо, ищецът, като купувач, е изправна страна по предварителния
договор, поради което е материалноправно легитимиран
да иска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен, но не е
ангажирал необходимите писмени доказателства, установяващи предпоставките за
прехвърляне собствеността на недв. имот по нотариален
ред, съгласно изискването на чл. 363 от ГПК, включително и дали отчуждителите са собственици на имота към датата на
постановяване на съдебното решение. Тъй като съгласно чл. 362 от ГПК, решението
на съда по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД замества сключването на
окончателен договор, ищецът не е ангажирал доказателства не само за собствеността
на процесния недв. имот към датата на приключване на
съдебното дирене по делото, но и за наличието на предпоставките по чл. 264, ал.
1 от ДОПК за продавачите; данни за липса на наложени обезпечителни мерки по
ЗПКОНПИ върху процесния недв. имот, съгласно изискването
на чл. 25, ал. 2 от ЗННД; документи за платени данъци по ЗМДТ, както и
деклариране от страните на обстоятелствата по чл. 25, ал. 8 от ЗННД.
Предвид гореизложеното, предявеният по реда на особеното исково
производство по чл. 362 - 364 от ГПК иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли и затова съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ,
чрез адв. Н.Д., срещу Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес
***, ** на „**“ ЕООД, и срещу З.И.Р., ЕГН **********,***, конститутивен
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на
Предварителен договор за покупко-продажба на недв.
имот от 07.01.2019 г., с предмет - недв. имот,
представляващ СОС с идентификатор 56784.503.23.15.1 по КККР на гр. **, последно
изменени със Заповед № КД-14-16-336/16.02.2013 г. на Началника на СГКК – **, с адм. адрес на имота: **, който самостоятелен обект се
намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.23,
с предназначение на СОС - жилище, апартамент; с РЗП от 220,09 кв.м, брой нива
на обекта - 3, подробно описан в нот. акт № 36, том
2, рег.№ **, дело № 232/2012 г. на нотариус С.П., рег.№ ** на НК, като жилището
е завършено на „100 % груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ,
съгласно Удостоверение за степен на завършеност изх.№ 3-7000-100/17.12.2009 г.
на Район „**“ - **, ведно с отстъпено право на строеж върху съответните ид.ч. от земята, за сумата от 50 000 лв., като НЕДОКАЗАН
и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/