Р Е
Ш Е Н
И Е № 260493
07.12.2020г, гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав,
в публичното заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди
и двадесета
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря
П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2256/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на адв.Ц.Б.,
като пълномощник на Д.И.П., с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 2248/
06.07.2020г. постановено по гр.д.№ 16 460/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд – ІІ бр.с., с което e отхвърлен предявеният
от Д.
И. П., ЕГН ********** *** срещу
П. П. П.,
ЕГН ********** *** иск за намаляване
размера на издръжката, постановена
с Решение № 3058/26.10.2010г. по бр. дело №
11358/2010г. на ПдРС за детето
М. Д. П.,
ЕГН ********** от 250,00 лева
месечно на 140,00 лева месечно, считано от завеждане на иска в съда – 11.10.2019г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на падежа до окончателното изплащане, като в тежест на ищеца са възложени
направените от ответницата разноски за първоинстанционното производство в
размер на 300 лева. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на така предявения иск.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата страна М. Д. П., чрез законния си представител П.П.В. ***,
представлявани от адв.П.Д., в който отговор се оспорва жалбата като
неоснователна, по мотивирани подробни съображения в отговора.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.269, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Д.И.П. чрез проц.си
представител адв. Цв.Б. е сезирал съда с иск по чл150 СК против П.П.В. като
законен представител на малолетната М.Д.В. за намаляване на присъдена с
предходно съдебно решение по гр.д.№ 11358/ 2010г. на ПРС – І бр.с. месечна
издръжка за малолетното дете в размер на 250 лв , за която е поискано
намаляването й до размера от 150 лева. Като обстоятелства, основаващи искането
за намаляване на месечната издръжка на малолетното дете са посочени обстоятелствата ,че така определения размер
от 250 лева е непосилен да бъде изплащан от ищеца, тъй като бил трайно
безработен към настоящия момент, живеел с болната си майка, за която също трябвало
да се грижи, поради което няма възможност да заплаща този висок размер
издръжка.
С обжалваното решение
районният съд, изхождайки от установените по делото доказателства във връзка с
нарасналата възраст на детето/ понастоящем в ІV клас/ и увеличените нужди от
средства за издръжка, както и неустановено съществено изменение на материалните
възможности на родителите, както и
изхождайки от законово установеното задължение по чл.143 от СК на
родителите за издръжка на непълнолетните
си деца, е отхвърлил така предявеният иск като неоснователен.
С
депозираната въззивна жалба обжалваното решение
се счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано с оплакванията,
че не били обсъдени всички доказателства по делото, налице били доказателства относно настоящото
положение на бащата, а не били събрани никакви доказателства относно доходите
на майката, постановени били противоречиви мотиви, в частта на разноските се
счита също постановеното решение да се явява неправилно.
Жалбата е неоснователна.
Правно релевантни
обстоятелства относно иска по чл.150 СК е установяване заявеното от ищеца
основание за изменение на обстоятелствата, свързани с определен предходен
размер на издръжката, които обстоятелства касаят както материалното положение
на съответния родител, така и неговата възраст, здравословно състояние и
трудоспособност. В доказателствена тежест на ищцовата страна е при условията
на пълно и главно доказване установяване
на така заявените обстоятелства за намалени възможности, след което с оглед
тяхното оспорване наличието на необходимост от събиране на други доказателства,
вкл. свързани с обстоятелства относно размера на доходите на ответната страна.
В настоящия случай заявените с исковата молба фактически обстоятелства са наличие
на безработност за ищеца и наличие на полагани грижи за болна майка на ищеца.
От представената по делото справка изх.№ 11-01-39/ 21.01.2020г. на ТД на НАП се установява участие на ищеца в
дружество : „Д.Н. Транс груп“ ЕООД – едноличен собственик, представляващ
субекта и управляващ, както и от
разпитания, ангажиран от ищеца свидетел И. Г. К. се установява понастоящем
ищеца да работи и да получава доходи. Посоченият ангажиран свидетел И. Г. К. е разпитан в качеството на живеещ на семейни
начала с майката на ищеца. Така установените обстоятелства опровергават
заявените с исковата молба твърдения на ищцовата страна от една страна, а от
друга принципно задължението за даване
на издръжка за низходящ е приоритетно спрямо задължението за даване на издръжка
на възходящ, съобразно изричната
регламентация на чл.141 СК. Поради това налице е неустановеност на фактическия
състав на разпоредбата на чл.150 СК за изменение чрез намаление на така
определения размер на месечната издръжка за малолетното дете М., р.***г. от 250
лева на 150 лева. Отделно от това пред въззивния съд са представени от
въззиваемата страна писмени доказателства, които установяват продължаващата
необходимост от парични средства за покриване на допълнителни образователни
нужди на малолетното дете, които и макар и непряко относими по предявения от
ищеца иск, установяват тенденцията относно развитието на фактическите
обстоятелства касателно нуждите на малолетното дете. Предявеният иск е
неоснователен, а обжалваното решение е правилно и в съответствие с
доказателствения материал по делото, поради което следва да се потвърди.
Определеното възнаграждение за проц.представител на ответната страна е в
размера по чл.38, ал.1 ЗА във връзка с чл.9 от Наредбата №1/ 2004г на ВАдвС,
съобразно действащата редакция , изм.- ДВ, бр.84 от 2016г./
Разноски не се претендират от
въззиваемата страна.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 2248/ 06.07.2020г. постановено по гр.д.№ 16 460/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ІІ бр.с., с което e отхвърлен предявеният от Д. И. П., ЕГН ********** *** срещу
П. П. П.,
ЕГН ********** *** иск за
намаляване размера на издръжката,
постановена с Решение № 3058/26.10.2010г. по бр. дело №
11358/2010г. на ПдРС за детето
М. Д. П.,
ЕГН ********** от 250,00 лева
месечно на 140,00 лева месечно, считано от завеждане на иска в съда – 11.10.2019г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на падежа до окончателното изплащане,
както и в частта на разноските.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: