№ 3145
гр. Варна , 09.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502179 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Срещу Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр. дело №2299/ 2020 г. по
описа на ВРС са постъпили следните въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от К.Д. Г. и П. Г. П., чрез процесуален представител адв. П. Н., в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове срещу П. М. ХР. да
заплати разделно на всеки от ищците по ½ част от следните суми: сума от 9795 лева,
изтеглена от ответника на 07.09.2018 год. с пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена
от ответника на възложителя – наследодател на ищците Б. П. Г., на основание чл. 284 ЗЗД;
сумата от 1800 лева, изтеглена на 22.10.2018 год. и на 23.10.2018 год. с банкова карта от
банкомат от ответника, с която неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД; 931,45
евро, представляваща част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците
Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание сума, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излага становище за неправилност на постановено
решение в обжалвана отхвърлителна част, като се отправя искане за уважаване на
предявените искове в нея. Жалбоподателите на първо място оспорват извода на съда, че не
са ангажирали доказателства за получаване от ответника на сумата от 1800 лева на
22.10.2018 г. и 23.10.2018 г., като излагат, че между страните не съществувал спор относно
факта, че Х. я е изтеглил след смъртта на тяхната наследодателка, настъпила на 21.10.2018
г., тъй като последният признал този факт с отговора на исковата и в проведените по делото
открити съдебни заседания, както и извънсъдебно – в приложените по делото прокурорски
преписки.
1
Оспорват още приетото за установено от първоинстанционния съд, че Б. Г. е взела
заеми от третите лица А.Н и Т.Т. По отношение на първия от тях считат, че се претендира
заем на обща стойност от 6000 лева, което изключва допустимостта на свидетелските
показания за неговото установяване. В допълнение сочат, че заемът не е породил действие
по отношение на тяхната наследодателката, както и непокрити нейни парични задължения,
които да са налагали тяхното сключване. Въззивниците излагат становище, че от мотивите
на решението не става ясно защо съдът приема, че от показанията на свидетеля Т. и от
писмените доказателства се доказва съществуването на още един заем с кредитор А.Н.
Сочат, че от приложения договор се установява заемно правоотношение между „Зърнени
храни Силистра" АД и „ЮБН Корпорация" ЕООД, а не между физически лица, следователно
същият не е породил действие спрямо Б. Г., поради което свидетелските показания на Т. не
следвало да бъдат кредитирани.
На следващо място жалбоподателите излагат твърдения, че в хода на процеса
ответникът не е доказал какви конкретни разходи са извършени със заетите средства, както
и че Б. Г. е имала нужда от тях. Не е установил още съществуването на разходи по-големи от
обичайните, свързани с нейното лечение. По съображения, че Г. е имала собствено жилище
и е притежавала четири банкови сметки с големи парични наличности, твърдят, че
възражението, че тя е страдала от недостиг на средства, което налагало тегленето на заеми,
се явява нелогично. По делото бил представен още и предварителен договор за покупко-
продажба на имот в с. Близнаци, по който самият ответник е заплатил в брой сумата от 3400
лева на Б. Г. на 18.10.2018 г. Освен това наследодателката на ищците е имала постоянни
месечни доходи през годините от лихви, от наеми, от пенсия, както и спестявания, в същото
време режийните и разходи били покривани частично от Община Варна, както и от нейните
́
родители, които и осигурявали постоянно готвена храна. В същото време останали
́
недоказани твърденията на ответникът, че е внасял лични средства по банковите сметки,
напротив от извлеченията от същите се установявало, че единствено е теглил суми от тях. В
заключение оспорват и изводите на съда за заплащане от страна на Х. на задължения към
„Обреди“ ЕООД за погребението на тяхната наследодателка в размер на 877.04 лева, както и
сумата от 585.75 лева дължима комисионна към „Явлена“ ЕООД. Навеждат и твърдения за
съществуването и на четвърта банкова сметка, от която ответникът е изтеглил сумата от
9779 лева, която е извън предмета на предявените искови претенции. Отправят искане за
разкриване на банкова тайна, а в условията евентуалност за приобщаване на банкови
извлечения и допускане на ССчЕ. Молят за отмяна на решението и уважаване на исковете в
обжалваните части, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. М. ХР., представляван от
адв. С. А. – Н.а, с което се изразява становище, че въззивната жалба е основателна
единствено и само по отношение на формулирания извод, че първоинстанционното решение
е неправилно в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл. 284 от ЗЗД за
2
заплащане разделно на всеки от ищците по ½ част от сумата от 9795 лева, като оспорва
единствено мотивите на съда, поради които е отхвърлил иска, но по същество поддържа
искане за тяхното отхвърляне, съответно за потвърждаване на решението и в тази негова
отхвърлителна част. По отношение на останалите части на съдебния акт счита, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като излага и подробни съображения
за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд, попадащи в предмета на
подадената от него въззивна жалба. Въззиваемият се противопоставя срещу
доказателствените искания на насрещните страни, както и срещу искането им за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
2. Срещу първоинстанционното решение е депозирана също въззивна жалба от П. М.
ХР., чрез процесуален представител адв. С. А. – Н.а, в частта, с която е осъден да заплати на
всеки от ищците К.Д. Г. и П. Г. П. сумата от 639,27 евро, представляваща 1/2 част от 1278,55
евро, която е част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г.
на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50 евро,
представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание;
както и сумата от 2000 евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от
банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от
ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД,
и в частта, с която е осъден да заплати на ищците сторените съдебно-деловодни разноски,
както и в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл.284 от ЗЗД за
заплащане разделно на всеки от ищците по 1/2 част от сумата от 9 795 лв., изтеглена от
ответника на 07.09.2018 г. с пълномощно per. №10192/28.08.2018 г.
На първо място жалбоподателят излага становище, че решението е частично
недопустимо в частта относно иска по чл. 284 от ЗЗД по съображения, че е налице
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като са
изложени противоречиви и непълни твърдения от ищците, както и несъответстващ на
правната квалификация петитум, а в условията на евентуалност, че същото е неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и необосновано.
В останалите части, съдържащи произнасяне по искове по чл. 59 от ЗЗД потвърждава
становището си за неправилност и необоснованост на съдебния акт по съображения, че
фактическата обстановка, възприетата от съда с мотивите на обжалваното решение не е
изяснена в пълнота и е частично неправилна и необоснована. Събраните по делото
доказателства не били подложени на цялостен, задълбочен и обективен анализ от
решаващия състав, а извън полезрението на съда са останали относими към спора по делото
факти и обстоятелства, които по безспорен начин се установяват от събрания доказателствен
материал. Предвид изложеното оспорва извода на съда, че с платежни нареждания от
3
25.02.2019 г. на наследниците на Б. Г. - К.П. и П.П. били изплатени сумите от по 2026.51
лева от "УниКредит Булбанк" АД, съставляващи остатък от наличното по сметка на Г. салдо,
като неправилен и необоснован, тъй като с приложените по делото разписки от 25.02.2019 г.
"УниКредит Булбанк" АД е изплатило на КР. Д. П. и П. Г. П. от същата горепосочена
депозитна сметка на Б. П. Г. с IBAN BG***************** сумите съответно от 2 026.51
евро и 2 026.50 евро, или общо 4 053.01 евро, възстановявайки им изцяло изтеглената от
ответника на 19.11.2018 г. сума от 4 000.00 евро, за която сума ищците са предявили
исковата си претенция по чл.59 от ЗЗД по настоящото дело.
На следващо място жалбоподателят възразява срещу отказа на съда да кредитира
приложената медицинска документация относно здравословното състояние на Б. Г. като
неотносима към предмета на доказване. Сочи, че влошеното здравословно състояние на
наследодателката на ищците през 2018 г. е в пряка връзка с възникването и покриването на
неотложните и необичайно високи разходи, които са релевантни обстоятелства по делото.
Здравословните проблеми на Г. се установявали още и от свидетелските показания на Т.Т и
Н.Г. Оспорва също извода на първоинстанционният съд, че с анекс от 25.10.2018 г.
комисионната на фирма "Явлена-Варна" ООД била предоговорена на 300 евро, тъй като
същият не бил подписан от възложителя. При това положение действие между страните по
договора пораждали предходните им съглашения, съобразно които възнаграждението било
фиксирано на 3% от продажната цена, която в случаят била 72 000 евро, или заплатената
сума възлизала на 2 160 евро. Противопоставя се и срещу отказа на съда да цени
сметки/фактури №75094/28.08.2018 г. за сумата от 51.60 лв., №75407/07.09.2018 г. за сумата
от 251.28 лв. и №76513/18.10.2018 г. за сумата от 69.60 лв., издадени от нотариус Огнян
Шарабански и вносни бележки №45486658/07.09.2018 г. за сумата от 88.40 лв. и
№45486413/07.09.2018 г. за сумата от 10.00 лв., заверени от "Токуда Банк" АД, тъй като
същите били представени с писмено становище от 09.02.2021 г. на молба на ищците от
13.11.2020 г., поради което възможността за приобщаването им не е била преклудирана.
Аналогично счита, че съдът е следвало да уважи доказателствените искания, обективирани в
молба вх. №270116/09.02.2021 г., за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с
информация от стоматолога д-р Н.С и с информация от "УниКредит Булбанк" АД дали
наследодателката на ищците е използвала услугата "мобилно банкиране", като предявени в
законоуставените срокове и относими по делото, като отправя искания в тази насока към
въззивния съд. От друга страна сочи, че приетите като допустими и релевантни писмени
доказателства договор-поръчка за погребение от 22.10.2018 г и фактура
№**********/22.10.2018 г., издадена от "Обреди" ЕООД и пълномощно per.
№12465/18.10.2018 г., както и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля Т.Т
относно общия бюджет на Б. Г. и ответника са останали необсъдени по делото.
С оглед изложеното становище за неизяснена, необоснована и частично неправилна
фактическа обстановка, жалбоподателят твърди, че съдът е направил неправилни и
незаконосъобразни правни изводи. По отношение на иска с правно основание чл. 284 от ЗЗД
сочи, че твърденията на ищците се свеждат единствено до това, че липсвала отчетна сделка
4
за така изтеглената сума, която не била използвана в интерес на тяхната наследодателка, а за
личен интерес на ответника, за което липсвало упълномощаване. До приключване на
устните състезания ищците изобщо не навели твърдения и не представили доказателства
наследодателката им и ответникът да са се обвързали с валиден договор за поръчка, по
силата на който за пълномощника да е възникнало задължение да уведоми доверителя за
изпълнението, да даде сметка и да предаде всичко, което е получил, като изрично оспорва
съществуването на мандатно правоотношение с характера на договор за поръчка. По
подробни съображения, касаещи влошеното здравословно състояние на Б. Г. и полаганите от
него грижи, жалбоподателят обосновава извода си, че предоставеното пълномощно е било в
резултат на взетите съвместни решения от наследодателката на ищците и ответника за
полагане на всички необходими и адекватни грижи за домакинството им, а с изтеглените с
него парични суми са били покривани разходите в домакинството им. Дори и да се
приемело, че в негова тежест е възникнало задължение за отчитане спрямо доверителя, то
същото било извършено, но с оглед отношенията между страните по сделката, основаващи
се на доверие, не били издавани разписки, а то можело да бъде доказана единствено с
косвени доказателства. В този смисъл извън произнасянето на съда останал факта, че сумата
от 9 795 лева е била изтеглена в същия ден като пълномощник на Б. П. Г., с която е
финализирал сделката за покупката на дворното място в с. Близнаци, за което е заплатил в
брой уговорената продажна цена от 3 400 лв., както и разходите за прехвърлянето на имота
в общ размер от 406.78 лв., включително 5.50 лв. банкови такси, съгласно фактури
№75094/28.08.2018 г. и №75407/07.09.2018 г., издадени от нотариус Огнян Шарабански и
вносни бележки №45486658/07.09.2018г. и №45486413/07.09.2018 г., заверени от "Токуда
Банк" АД. Предоставеното близо два месеца след това пълномощно доказвало, че Б. Г. е
била запозната със сделката по придобиването на имота и съответната документация в тази
връзка, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението на ответника, че още на 07.09.2018
г. вечерта е предоставил на наследодателката на ищците всички документи и остатъка от
изтеглената парична сума, за да ги съхранява в къщата в с. Невша, където са живеели. По
гореизложените съображения счита, че претенцията по чл. 284 от ЗЗД е изцяло
неоснователна и недоказана, поради което първоинстанционният съд е следвало да я
отхвърли изцяло, без да приспада признатите от него разходи Х., което се е отразило и
върху размера на уважените искове по чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на последните жалбоподателят също излага становище, че са
неоснователни, като преповтаря твърденията си относно възстановяване на сумата 4 053.01
евро от банката, размерът на заплатена в полза на „Явлена-Варна“ ООД
комисионна, както и неотчетените от съда разходи за погребението на Б. Г.. В
допълнение сочи, че тегленето от банковата сметка на Б. П. Г. парични суми,
макар и с прекратено със смъртта на упълномощителката пълномощно, е било
извършено със знанието и съгласието на ищците и същите са разходвани
стриктно съобразно уговорката му с тях за покриване на разходите по
погребението, връщането на получените парични заеми, заплащането на
5
дължимата за продажбата на апартамента брокерска комисионна, както и за
таксите във връзка със снабдяването с всички необходими документи за
изповядване пред нотариус на сделките за продажбата на апартамента в гр.
Варна и поземления имот в с. Близнаци, собственост на наследодателката на
ищците.
По посочените съображения отправя искане към съда исковете по чл. 284 от ЗЗД да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а не заради приспадане от тях на
признатите на ответника разходи в размер 5 939.55 евро, които да бъдат отнесени към
исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД. От размер на претенциите по тях излага
становище, че следва да бъдат приспаднати и възстановените от банката 4 000 евро, като и
заплатените от ответника задължения на ищците и техния наследодател в размер на 448.42
евро (877.04 лв.) и 1 860 евро (разликата между сумата от 2 160 евро и включената в
заплатените от ответника 11 616.75 лв. сума от 586.75 лв.) или общо 2 308.42 евро. Въз
основа на изложеното формулира становище за неоснователност и на исковете по чл. 59 от
ЗЗД, с което обосновава искането си за тяхното отхвърляне.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Депозираната от П.М Х. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с
която предявените срещу него осъдителни искове по чл. 284 от ЗЗД за заплащане разделно
на всеки от ищците по ½ част от сумата от 9 795 лева са отхвърлени се явява недопустима
поради липса на правен интерес, тъй като с нея се обжалва изгоден за страната резултат.
Жалбоподателят се домогва да обоснове интереса си от разглеждане на жалбата в
посочената част по съображения, касаещи неправилност на мотивите на съдебния акт, което
представлява допълнително основание, обуславящо извода за нейната недопустимост
съобразно задължителните постановки на т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д.. № 1/2000
г., ОСГК на ВКС, съгласно които страната не може да обжалва само мотивите на решението,
когато то я удовлетворява като резултат. В подкрепа на изложеното е и формулираното от
жалбоподателя искане за отхвърляне на исковете в посочената част, което като правен
резултат може да бъде постигнато единствено чрез потвърждаване на решението в тази
негова част.
По посочените съображения въззивната жалба, с която се обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която исковете по чл. 284 от ЗЗД са отхвърлени следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима. От друга страна, възражениеята на жалбоподателя,
касаещи неправилно изчисление и приспадане на извършени разходи и отразяващи се върху
основателността и размера на исковете по чл. 59 от ЗЗД подлежат на разглеждане по
същество с крайния акт в производството.
В останалите части въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от
легитимирани лица с правен интерес, поради което са допустими.
6
По доказателствените искания:
С въззивната жалба от К. и П.П.и е формулирано искане за разкриване на банкова
тайна по чл. 62 от ЗКИ на Б. П. Г. в обслужващата я банка и представяне на информация за
извършените от нея трансакции. Съдът намира, че по същността си то е основателно, но не е
налице необходимост от повторно разкриване на банкова тайна, доколкото с протоколно
определение от 13.11.2020 г. по първоинстанционното дело e изискана информация от
„Уникредит Булбанк“ АД за банковите извлечение и движението по сметките и
представените пълномощни, издадени от Б. П. Г. и П. М. ХР.. По делото е постъпило писмо
вх. № 284471/25.11.2020 г. по описа на ВРС, с което третото лице е изразило готовност да
предостави изисканите данни, но след като бъде приложено определението на съда за
разкриване на банковата тайна. След като това е сторено с писмо от 02.12.2020 г. на ВРС,
„Уникредит Булбанк“ АД е депозирало молба от 14.12.2020 г., с която е изпълнила
указанията на съда частично, представяйки два броя пълномощни, но не и изисканата
информация за поддържаните сметки и извършените трансакции. Посоченото обуславя
необходимостта от третото лице повторно да бъде изискана посочената информация без да е
налице нужда от ново разкриване на банкова тайна по реда на чл. 62 от ЗКИ. Доколкото по
делото са налице писмени доказателства за движението по процесните сметки, искането
следва да бъде ограничено единствено до посочената като новоузната сметка, с IBAN,
завършващ на 8737. С оглед факта, че първото доказателствено искане е уважено по
същество, съдът не дължи произнасяне по останалите предявени като алтернативни, а само
за пълнота на обосновката следва да се посочи, че същите са неотносими към предмета на
доказване.
Ирелевантно се явява и обстоятелството относно извършените спрямо Б. Г. прегледи,
лечения и дентални процедури от стоматолог за периода 01.01.2018 г. до 21.10.2018 г., тъй
като установяването му не би допринесло за разкриване на обективната истина по делото,
поради което искането на П.Х. за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде
оставено без уважение.
Неоснователно като неотносимо и преклудирано се явява и искането на страната за
издаване на съдебно удостоверение за получаване на информация относно използвана
услуга мобилно банкиране от Б. Г., тъй като освен, че е заявено след изтичане на всички
преклузивни срокове, установяването на знание на доверителя за извършване на сделката е
извън предмета на доказване в настоящия спор.
С оглед данните за висящо наказателно производство и приложеното по делото
постановление на ВОП за отмяна на отказ за образуване на досъдебно производство, съдът
служебно ще изиска от РП - Провадия данни за висящността на последното.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от П.М Х. срещу Решение
№262036/23.06.2021 г., постановено по гр. дело №2299/2020 г. по описа на ВРС в частта, с
която са отхвърлени предявените срещу жалбоподателя искове да заплати разделно на всеки
от ищците по ½ част от следните суми: сума от 9795 лева, изтеглена от него на 07.09.2018
год. с пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена на възложителя – наследодател на
ищците Б. П. Г., на основание чл. 284 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената
част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от К.Д. Г. и П. Г. П., чрез
процесуален представител адв. П. Н., срещу Решение №262036/23.06.2021 г., постановено
по гр. дело №2299/2020 г. по описа на ВРС в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателите искове срещу П. М. ХР. да заплати разделно на всеки от ищците по ½ част
от следните суми: сума от 9795 лева, изтеглена от ответника на 07.09.2018 год. с
пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена от ответника на възложителя –
наследодател на ищците Б. П. Г., на основание чл. 284 ЗЗД; сумата от 1800 лева, изтеглена
на 22.10.2018 год. и на 23.10.2018 год. с банкова карта от банкомат от ответника, с която
неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД; 931,45 евро, представляваща част от
изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. Г. на 25.10.2018 г. и
получена от ответника без основание сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от П. М. ХР., чрез процесуален
представител адв. С. А. – Н.а, срещу Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр.
дело №2299/2020 г. по описа на ВРС в частта, с която е осъден да заплати на всеки от
ищците К.Д. Г. и П. Г. П. сумата от 639,27 евро, представляваща 1/2 част от 1278,55 евро,
която е част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на
25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50 евро, представляваща
1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на
ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; както и сумата от
2000 евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД, и в частта
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2179/2021г. на 02.11.2021 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ИЗИСКВА повторно от „Уникредит Булбанк“ АД информация относно банковите
извлечение за периода 01.09.2018 г. до 01.11.2018 г. за движението по сметка с IBAN:
BG************** /закрита/ на името на Б. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 192 от
ГПК.
8
УКАЗВА на задълженото лице, че с писмо на ВРС от 4.12.2020г. /негов вх. № 0911-47-
091481/04.12.2020г./ му е представено заверено копие на протоколно определение, с което е
разкрита банковата тайна по чл. 62 от ЗКИ, поради което следва в едноседмичен срок да
предостави изисканата информация.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Уникредит Булбанк“ АД, че при неизпълнение на задължението
си на основание чл. 192, ал. 3 от ГПК ще му бъде наложена глоба, както и че носи
отговорност пред страните за причинените им вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.М Х. за издаване на съдебно удостоверение
за установяване на извършените спрямо Б. Г. прегледи, лечения и дентални процедури от
стоматолог за периода 01.01.2018 г. до 21.10.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.М Х. за получаване на информация
относно използвана услуга мобилно банкиране от Б. Г..
ДА СЕ ИЗИСКА информация от РП – Провадия за процесуалния етап, в който се
намира наказателното производство – образувано ли е досъдебно производство и има ли
привлечен в качеството на обвиняем по него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение, както и на
третото лице „Уникредит Булбанк“ АД .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба
пред Варненския апелативен съд в частта, с която е производството е прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9