Решение по дело №1146/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1399
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20197050701146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ ………….../………………. гр. Варна

  

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета г., в състав:

                                              

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА адм. дело № 1146/2019 г. на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. и чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Образувано е предвид Решение № 5861 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 14118/2018 г. на ВАС, с което е отменено Решение № 1886 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 1492/2018 г. на АдмС-Варна и е върнато за ново разглеждане и обсъждане на новопредставени доказателства – писмо на ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., както и митническа декларация J15212012549 от 26.12.2017 г. от Малайзия за износ на палмово масло.

Оспорването е по жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н **, ул. „А.М.П.“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от П.Д.П., против Решение рег. № 32-132827/10.05.2018 г. към MRN 18BG002005H0002350/13.02.2018г. на Началника на Митница Варна. С оспорения акт, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МК, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за прилагане), вр. чл. 5, т. 39, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от МК, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 13.02.2018г; определена е нова митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 5665 колета по 20 кг, 113300 кг нето, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,37 лв/кг, установена по МRN 18BG002002H0010822/19.01.2018 г.;  разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция и начислено и взето под отчет мито (А00) в размер на 9 236,44 лв., ДДС (В00) – 22 683,70 лв., които са заплатени, са определени дължимите суми за доплащане мито (А00) в размер на 4 733,45 лв. и ДДС (В00) – 11 465,46 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определено „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.

Оспорващият настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, буква „б“ от МК, т.к. на митническите органи са представени договор за покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с които е доказана декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно. Позовавайки се на Решение на СЕС по село С-291/15, оспорващият изтъква, че не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, а трябва и вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са налице кумулативно. Настоява се, че напълно тенденциозно митническите органи поставят несъществуващо изискване за справка за кореспонденцията по имейл или телефон с купувача, както и за износна декларация.

На следващо място се твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. В тази връзка сочи, че митническите органи са ползвали информационната си система селективно и не са отчели, че са налице по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица, като за целта се изисква не само наличие на една декларация с по-ниска стойност, а определяне на средностатистическа стойност от други вносове на по-ниска цена за периода на вноса. Твърди и че митническите органи напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на същото търговско равнище, както и дали сходните стоки имат същата търговска марка. Относно данните от сайта на независим интернет издател на новини оспорващият сочи, че такъв способ за определяне на митническата стойност не съществува. Относно данните в табличен вид за цените на палмово масло по държави се настоява, че извършеният анализ е противоречив, т.к. съдържа информация, която не се отнася за процесния внос – както по период, така и по количество и стойност. Освен това, представената информация е за средни цени между държавите членки, а не средностатистическа стойност. Относно данните за средна стойност на палмовото масло в страните членки, публикувани на сайта на Европейската комисия се поддържа, че същите представляват статистика, която не може да бъде вменена като стойност на отделния вносител. По отношение констатацията в решението, че общото количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит, не потвърждава договорената цена се твърди, че кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а само определя размера на задължението, което не следва да се надхвърля за периода на отложено плащане. Искането е да се отмени оспореният акт.

В хода по същество на спора, адв. С. Ж. – процесуален представител на оспорващия настоява, че представеното от Митница Варна писмо на бланка от ОЛАФ от Директора на Дирекция до г-жа П от Агенция Митници не представлява окончателен доклад, респ. официален документ с обвързваща за съда доказателствена сила, като такава е и практиката при обсъждане на това доказателство по 19 броя дела на ВАС, както и по 5 броя постановени решение от АдмС-Варна след връщането на делата от ВАС. Изтъква се, че по повод на това писмо оспорващият е отправил запитване до ОЛАФ и Генералния директор е отговорил (като писмото е приложено по делото), че писмото до г-жа П от Агенция Митници не е окончателен доклад и няма обвързваща сила и за ОЛАФ по отношение на твърдението, че „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД системно занижава стойността с 30%. По отношение на износната декларация, оспорващият сочи, че същата според трайната съдебна практика е частен документ и няма обвързваща доказателствена сила, не е изготвена от вносителя и същият не може да носи отговорност за верността на данните в нея, респ. не е документ, който да докаже по-висока митническа стойност. На следващо място осповащият поддържа, че в рамките на последващия контрол, осъществен от Агенция Митници, е представено Рамково споразумение с продавача на стоките за търговска отстъпка в размер на 30%, в същото време в износната декларация, в клетката за износни мита е записана стойност „0“, като под нея има текст, според който за износителя възниква право на възстановяване на данък по Закона за покупките, поради което, ако Митницата беше разглеждала в цялост износната митническа декларация, а не само клетката за стойността на стоката, щеше да разбере, че неправилното деклариране не е при оспорващото дружество, а е при изпращача и не следва стойността от износната декларация да се прехвърля на вносителя. Настоява се, че писмото на ОЛАФ и износната декларация нямат нищо общо с правното основание на оспорвания акт – чл. 74, ал. 2, буква „б“ от МК, според което Митницата, за да увеличи митническата стойност на процесната декларация, следва да ползва стойност за сходни стоки, внасяни от трето лице, като е необходимо да бъдат спазени законовите изисквания за този метод на увеличение на митническата стойност, а в случая тези изисквания категорично не са спазени. Прави се искане за присъждане на разноски за трите инстанции.

Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници (правоприемник на Митница Варна, съгласно структурни промени, считано от 07.01.2019 г. и Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите), чрез процесуалния си представител юрк. Т.К поддържа изразените становища по делото и прави искане за потвърждаване на обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 13.02.2018 г. в Митнически пунк „Пристанище Варна“ при Митница Варна е представена MRN 18BG002005H0002350/13.02.2018 г. (л. 105 от адм.пр.) за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 5665 колета по 20 кг нето тегло, 113 300 кг нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 61 465,25 USD, при валутен курс за митнически цели 1,58341 лв/$.

С цел да се установи дали декларираната митническа стойност е приемлива е извършен документален контрол на основание чл. 140 от Регламент № 2015/2447, с писмо рег. № 32-46587/14.02.2018 г. (л. 66 от адм.пр.) Началникът на Митница Варна е изискал от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация представянето на следните документи : износна митническа декларация; документи, доказващи каква част от прихода за всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача или на друго лице, с което са налице договорни отношения по разпространението на стоките в България; документи, доказващи наличието на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използването на авторски права и подобни права, отнасящи се до изработването на внасяните стоки, продажбата за износ на внасяните стоки, използването или препродажбата на внасяните стоки; документи относно плащанията, съществуващи към дружеството-доставчик и към други юридически или физически лица, с които има договор за доставка и разпространение на внасяните стоки – приложение на платежни документи; външнотърговски договори; търговско досие по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, писма и др; Сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата; договори /ако има такива/ с юридически или физически лица, на които се подава или дава под наем стоката по митническата декларация. Всички фактури /ако има такива/ за извършени продажби на аналогични на внасяните по декларацията; документи, посочващи, подробно как ще се формира продажната цена на вътрешния пазар /калкулация/-комисионна, печалба, общи разходи. Дневник за покупки и дневник за продажби за три предходни месеца; всякакви други сведения и документи, необходими за установяване на стойността на стоките, както и доказателства за техния произход.

Изискана е и писмена декларация относно: какви са съществуващите връзки с продавача, в т.ч.: дали са свързани лица; продажбата или цената подчинена ли е на условията или съображенията, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките връщат ли се пряко или косвено на продавача; какви плащания съществуват към доставчика или други юридически или физически лица, свързани с внесените стоки – като се приложат платежни документи.

С писмо вх. № 32-49488/16.02.2018 г. (л. 69 от адм. пр.) „Милки Груп Био“ ЕАД представя договор за продажба от 07.08.2017 г. (л. 122 от делото), проформа фактура, търговска фактура, платежно нареждане, счетоводни документи, документи, придружаващи стоката, справка, че стоката e застрахована.

Във връзка с изисканите документи с писмото от 16.02.2018 г. са дадени следните обяснения: дружеството не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права; относно документите във връзка с разпространението на внасяните стоки и наличието на външнотърговски договори, е посочено, че към момента на изготвяне на обясненията няма разрешение за вдигане на стоката, поради което договори и фактури не могат да бъдат предоставени; относно търговското досие по сделката е посочено, че „Милки Груп Био“ ЕАД и „Ифко Фелда“ са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 години. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Представени са документи – фактура, товарителница, опаковъчен лист и търговски договор във връзка аналогични продажби на внасяните стоки.

След проверка на представените документи съмненията на митническия орган относно декларираната стойност по митническата декларация останали, т.к:

1. В приложената към митническата декларация търговска фактура № 37637822/28.12.2017 г. е посочено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи, като същевременно са вписани данни за банка и банковата сметка на изпращача. Липсва информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване. Липсва договор за покупката на стоката;

2. Към митническата декларация е приложена информация, според която стоката по коносамент Mscupm 997701 от 28.12.2017 г. e застрахована и застрахователната премия е 116,79 лева. Липсва информация за какво се отнася посочената застрахователна премия и възниква въпрос какъв вид застраховка е сключена. Следва да бъде представена застрахователната полица. При условието на доставка FOB и датата на коносамента, стоката е натоварена на 28.12.2017 г., което означава, че от този момент всички разходи и рискове от загуби и повреди на стоката се поемат от купувача. Съществува обосновано предположение застраховката да е направена за сметка на купувача за периода от 28.12.2017 г. до пристигане на товара в пристанището на натоварване;

3. След справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А, е установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки. За 2016 г. митническата стойност на процесната стока е по-ниска от тази за сходни стоки в останалите държави членки. Анализът за 2017 г. потвърждавал същата тенденция. При детайлен анализ на митническата стойност на внесени в Европейския съюз палмови мазнини от код КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. в отделните държави членки е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска, като относителния дял за 2017 г. на допуснатите за свободно обращение стоки от „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София е 84,52 %. При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни анализ, е установено, че за периода 30 октомври 2017 г. – 27 ноември 2017 г. цената на палмовата мазнина RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 662,00 до 617,50 щатски долара за 1 тон, а от 27 ноември 2017 г. до 01 януари 2018 г. – в диапазона 617,50 до 636,50 щатски долара за тон. След справка в системата МИС3А е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество – MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмово масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5 250 кашона по 20 кг. нето – 105 000 кг. – митническа стойност 1,37 лева за 1 кг.

4. Органите се позовават на Договора за продажба BUL/SV/171120/254/01/20.11.2017 г., с който е договорена доставка на 1 699,50 тона (±2%), като количеството е окончателно, при договорена цена от 542,50 американски долара на тон, период на договора: м. декември 2017 г. до м. януари 2018 г.. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 542,50 долара на тон. Липсвали уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т. 5 от договора. В търговска фактура № 37637822/28.12.2017 г. е вписан договор 24119028, различен от представения.

5. Липсва износна митническа декларация;

6. Не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. В подкрепа на твърдението, че заявката за доставката е направено по телефона, дружеството би могло да представи справка за проведените телефонни разговори.

7. Във връзка с представената фактура издадена от „Милки Груп Био“ ЕАД на CROSO SRL Румъния, не е представена информация как се формира продажната цена на вътрешния пазар. Извън дневниците за продажби, митническите органи следва да разполагат с информация относно общите разходи, комисионни, размера на печалбата и др.

Посочените обстоятелства органът е приел, че са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност.

С писмо рег. № 32-57770/23.02.2018 г. (л. 20 от адм.пр.) по реда на чл. 22, § 6 от МК, Началникът на Митница Варна е уведомил „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД за посочените обстоятелства, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламент № 952/2013 и че не приема декларираната от него митническа стойност, че определената нова митническа стойност е в размер на 155 221 лв. на основание чл. 74, § 1 и § 2, буква „б“) от МК и че по декларацията възниква задължение за заплащане на мито, в размер на 13 969,89 лв. и ДДС 34 149,16 лева. Посочено е още, че за да бъде разрешено вдигането на стоката следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение до определената нова стойност в размер на 16 198,91 лева.

В тази връзка е постъпило становище вх.№ 32-82392/20.03.2018 г. (стр.28), с което дружеството е дало разяснения и е направило възражения по всяко едно от обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи по достоверността на договорната стойност, както следва:

-с писмо № 1262/16.02.2018 г. на митническите органи е представена цялата налична, към момента на искането, документация;

- относно липсата на информация за срокове на заплащане на стоката в търговска фактура № 37637822/28.12.2018 г., съгласно ЗДДС и ППЗДДС информацията за сроковете на заплащане на цената не е задължителен реквизит на фактурата;

- договорът за покупка на стоката е представен с писмо № 1262/15.02.2018 г..

- съгласно условия на доставката FOB по Инкотермс, застраховката не е задължение, а право на получателя. Несъстоятелно е митническите органи да правят обосновано предположение за наличие на застраховка, при положение че дружеството е дало еднозначен отговор, че стоката е застрахована. Застрахователната премия по застраховката на стоката по коносамента Mscupm 997701 е в размер на 116,79 лева, като в потвърждение представя заверена от застрахователната компания абонаментна застрахователна полица.

- относно справките и анализите на информацията за митническата стойност на палмова мазнина в други държави членки е посочено, че същите са неотносими към вноса през 2018 г..

- относно цените, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS е посочено, че се касае за анонимен източник, който не посочва референция за направените от него анализи и изследвания и не може да бъде взет под внимание като официална статистика;

- относно договорения кредитен лимит е посочено, че същият не е критерий за изчисляване стойността на стоката. Кредитния лимит, като вид финансов инструмент, се съгласува и определя като обща стойност и срок и няма отношение към цената.

- относно договор № 24119028, посочен в търговска фактура № 37637822 е посочено, че това е вътрешен номер, под който системата записва поредност на операцията, за което прилага официално писмо от изпращача.

- относно износната декларация е направено запитване до доставчика.

- относно представянето на цялото досие по сключване на сделката е посочено, че са представени договор, фактура, проформа фактура. Не е обичайна търговска практика да се документират телефонни разговори, поради което дружеството не разполага с технически средства за запис на проведените разговори.

- посочени са компонентите, които влияят върху цената на последващите доставки.

- относно митническата декларация, въз основа на която ще се определи новата митническа стойност е посочено, че липсват данни, обосноваващи сходство на стоките - за търговското равнище, транспортните разходи, застраховки, производител, както и че по-ниската стойност не е мотив за неприемане на договорната стойност за митнически цели.

Въпреки така дадените разяснения е прието, че представените от дружеството документи и обяснения не са довели до отпадане на съмненията относно митническата стойност, поради следните обстоятелства:

- липсват уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента, съгласно т. 5 от договора.

- в търговска фактура № 37637822/28.12.2017 г. е вписан договор № 24119028, различен от представения.

- не е представена застрахователната полица във връзка със застраховката на стоката. Съгласно ИНКОТЕРМС 2010 договореното условие на доставка FOB Порт Кланг означава, че продавачът е осъществил задълженията си по доставката до момента, в който стоката е натоварена на борда на кораб в уговореното пристанище на натоварване. Видно от коносамента, стоката е натоварена на 28.12.2017 г. на място, различно от посоченото в договора. Съгласно чл. 71, пар. 1, буква д) i) и ii) към цената на стоката при договореното условие FOB Порт Кланг следва да бъдат добавени разходите в страна на износа, направени във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките, данни и документи за което не са представени.

- не е представена изисканата износна декларация.

- не е представено цялостно досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил информация (данни и документи), посочващи как се формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите доказателства за проведени телефонни разговори при договаряне на цената.

- след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. За 2016 г. митническата стойност в България е по-ниска от средната за всички държави членки. Анализът на данните за 2017 г. потвърждава същата тенденция. За периода 01.01.2017 - 30.11.2017 г., с изключение на м. февруари, август и ноември, митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София с произход Малайзия спрямо общото количество е 83,63 %. Договорената от „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS.

- За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. След справка в системата МИС3А за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18BG002002H0010882 от 19.01.2018 г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5 250 кашона по 20 кг. – нето 105 000кг., с митническа стойност 1,37 лева за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите стоката анализни сертификати, при идентични методи, са установени сходни стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на кипене.

По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, Началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18BG002002Н0010882/19.01.2018 г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1,37 лв/кг и е установено за доплащане мито /А00/ в размер на 4 733,45 лв. и ДДС (В00) – 11 465,46 лева.

Съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът напълно възприема, като обективно, правилно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. От заключението се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637822/28.12.2017 г. е в размер на 61 465,25 щатски долара. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 61 465,25 щатски долара за 113 300 МТ.

По реда на чл. 192 от ГПК по делото са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи митническата декларация 19.01.2018 г. на „Глобъл линкс“ ЕООД – договор от 07.08.2017 г. и общи условия към него, писмо от производителя, товарителница от 22.12.2017 г., фактура от 17.12.2017 г., удостоверения за анализ от 11.12.2017 г., застрахователна полица от 17.12.2017 г., опаковъчен списък/кантарна бележка от 17.12.2017 г..

 

Съдът, като съобрази поддържаните от страните доводи, както и фактите, които се установяват от приложените по делото доказателства, приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена в 14-дневния срок, определен с чл. 149, ал. 1 от АПК (съобщението за оспорвания акт е получено от дружеството-жалбоподател на 14.05.2018 г., видно от известието за доставяне, приложено на л. 17 от адм.пр., а жалбата е с входящ номер при ответника от 16.05.2018 г. – л. 4 от делото). Оспорващото дружество е лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото е адресат на оспорения акт и с него му се създават задължения.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. в този аспект не е налице основание за отмяната му. От посочените в решението на Началника Митница Варна фактически и правни основания стават ясни юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Оспореният акт, обаче е в противоречие с материалноправните разпоредби, като неправилно е приложено и европейското право.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.

По правило и съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм.д. № 4902/2012 г.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008г., Sopropé, C-349/07, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т.49.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Действително с писмо рег. № 32-46587/14.02.2018 г. (л. 66 от адм. пр.) от дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МК, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.

В съответствие с чл. 140 от Регламента за прилагане, в писмо с изх. № 32-57770/23.02.2018. на Началника на Митница Варна до „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност.

 

Направените изводи от Началника на Митница Варна, настоящият състав на съда намира за неправилни и неосноваващи се на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения. Необосновани са посочените в решението за корекция съмнения.

С основание оспорващият настоява, че е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени транспортни разходи.

 

Ирелевантно към определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в коносамент Mscupm 997701 липсва позоваване на договора с доставчика. Съгласно чл. 103 и чл. 108, ал. 1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/, коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор. Освен доказателство за наличието на превозен договор, с издаването на коносамента се доказва и приемането на посочения в него товар. Съдържанието на коносамента е регламентирано с разпоредбата на чл. 110 от КТМ, в която липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба. В случая, представеният коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид удостоверителната му функция по чл. 117, ал. 1 от КТМ – че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на т. 5, d) от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора – при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в достоверността на договорната стойност.

Относно застраховката на стоката по коносамент Mscupm 997701, в хода на административното производство жалбоподателят е представил справка по абонаментна застрахователна полица „Товари по време на превоз“, с потвърждение, че посочените в същата превози са платени. Видно от тази справка стоката е застрахована и застрахователната премия е в размер на 116,79 лева. Действително с договора от 20.11.2017 г. е договорено условие за доставка FOB Port Klang, а съгласно коносамента стоката е натоварена в друго пристанище – Pasir Gudang. За пръв път обаче с обжалваното решение е направено оспорване на изпълнението на изискването на чл. 71, пар. 1, буква д), т. i) от МК, като е посочено, че към стойността следва да бъдат прибавен разходите в страната на износа, направени във връзка с транспортиране или разтоварване на стоките от Port Klang до Pasir Gudang, данни за каквито не били представени. От мотивите на обжалваното решение не става ясно какво налага представянето на полицата и по каква причина изготвената от застрахователя справка не е кредитирана, при положение че от митническите органи не се оспорва изпълнението на изискването на чл. 71, §1, буква д), т.i) от МК. Позоваването на липса на представени документи за разходите във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките от съответния порт, направено за пръв път в обжалваното решение, е в нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение, поради което и по арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49, не може да се тълкува в негова вреда.

Относно посочването във фактурата от 28.12.2017 г. на договор, който се различава от представения в административното производство, следва да се посочи, че обстоятелството, че фактурата е свързана именно с договора от 20.11.2017 г. се установява безспорно от представената проформа фактура (цитирана в търговската фактура), издадена именно въз основа на този договор. Отделно, в отговора си от 20.03.2018 г. дружеството надлежно е обяснило „разминаването“ в номерата на договорите като в тази връзка е представило информация от производителя, че се касае за вътрешен номер на договор от SAP системата на доставчика. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице разминаване в търговската фактура, което да обосновава наличие на съмнение, че същата е във връзка именно с процесния по делото договор.

Неправилно е тълкувано във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12 от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, т.35. Следва да се посочи и че във връзка с представената в производството пред ВАС износна декларация съдът намира, че с основание оспорващият изтъква, че става въпрос за частен документ, без материална доказателствена сила. Преценката за фактите, които се установяват от процесната износна декларация следва да бъде направена поотделно, но и в съвкупност с установяващото се от останалите доказателства по делото. В случая не може да се направи безспорен и категоричен извод, че с оглед представената износна декларация оспореният акт се явява законосъобразен.

Обстоятелството, че не е представена справка за проведени телефонни разговори, оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция с доставчика, не може да се тълкува във вреда на дружеството, т.к. не е спазено посоченото по-горе условие, изведено от практиката на СЕС по дело С-263/06, т.52, допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето. Не е ясно и с каква цел е изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.

От клаузите на договора от 20.11.2017 г. следва, че същият е за продажба с отложено плащане. Както основателно жалбоподателят сочи, договореният в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за „клиента по този договор“ – т.е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че жалбоподателят купува от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.

Следва да се посочи, че от заключението на вещото лице безспорно се установява и че е налице плащане по Фактура № 37637822/28.12.2017 г., визирана в процесната по делото митническа декларация.

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.

Определената митническа стойност на процесната стока е 1,37 лв/кг, като същата е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018г. (Cost, Insurance and Freight – т.е. включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за „Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“), на разликата в договорените количества (1 699,50 тона от „Милки груп био“ ЕАД и 105 тона от „Глобъл линкс“ ЕООД), на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство, което по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, е без съмнение релевантно.

Сходството на стоките несъстоятелно е обосновано и с анализните сертификати към двата вноса. При сравнение на данните от удостоверенията за анализ на стоката, представени при двата вноса, се установява следното:

 

характеристики

метод на изпитване

мерни единици

Резултат

Милки груп био

Глобъл Линкс

свободни мастни киселини

AOCS Ca 5a-40

%

0,066

0,44-0,448

Влажност

AOCS Ca 2b-38

%

0,03

0,034-0,039

Стойност на пероксида

AOCS Cd 8b-90

%

0,6

0,56

Цвят

AOCS Cc 13е-92/МРОВ Р4.1

 

2,4

2,8-2,9

точка на топене

AOCS Cc 3-25

°C

38

38,4-38,5

 

Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена (както твърди ответната страна), като липсва анализ, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, пар. 2, т. 14) от същия, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – то това все пак не е достатъчно, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано.

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно, за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от „Милки груп био“ ЕАД (1 699,50 тона) и „Глобъл линкс“ ЕООД (105 тона), както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Освен това такъв анализ изобщо липсва за следващите периоди и конкретно за месец февруари 2018 г., през който е подадена декларацията за процесния внос.

Всъщност, с оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя по-скоро това изискване не изглежда да е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено.

Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS.

Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т.к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. са неотносими, т.к. не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква б от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване.

Данните относно стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.

С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б от МК, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, Началникът на Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

Представените в касационното производство писмени доказателства – писмо на Директора на Отдел Митнически и търговски измами в ОЛАФ - ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация с рег. № J15212012549 от 26.12.2017 г. не променят изводите за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Съдът вече изложи съображенията си по отношение на представената износна митническа декларация, като следва да се посочи и че износната декларация е неотносима към законосъобразността на оспореното митническо решение, тъй като митническата стойност на процесната стока не е оспорена и е приета в размер на декларираната договорна стойност. Износната митническата декларация обаче е неотносима към определянето на конкретния размер на митническата стойност по реда на член 74, параграф 2, б.(б) от МК. Наред с това, от представеното писмо на генералния директор на ОЛАФ от 03.09.2018 г. се установява, че проверката извършвана от ОЛАФ не е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. В отговор на запитване от страна оспорващото дружество (приложен на л. 43 от делото на ВАС), изрично от ОЛАФ се позовават на неокончателността на изразеното становище в писмото, на което се позовава ответникът, като се разяснява цялата процедура, протичаща пред тази институция. Представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б) от МКС.

 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в общ размер на 3 800 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, както следва: При първото разглеждане на делото направените от оспорващия разноски възлизат общо на 1 400 лв., от които: 50 лв. – държавна такса за образуване на делото; 150 лева – възнаграждение на вещото лице по приетата ССчЕ; и 1 200 лв.– изплатено адвокатско възнаграждение; За производството пред ВАС (адм. дело № 14118/2018 г.) и за повторното разглеждане на делото от АдмС-Варна оспорващият е представил доказателства за направени разноски в размер на по 1 200 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите.

Възражението на ответника (касатор пред ВАС) за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисления данък, т.к. в случая не е налице двойно облагане с ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административният съд 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-132827/10.05.2018 г. на Началника на Митница Варна към MRN 18BG002005H0002350/13.02.2018г., подадена от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, с което е:   отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 13.02.2018 г.;   определена е нова митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 5665 колета по 20 кг, 113 300 кг нето, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,37 лв/кг, установена по МRN 18BG002002H0010822/19.01.2018 г.;  разпоредена е корекция на митническата декларация като стойността в кл. 46 „Статистическа стойност“ вместо 102 627,46 да се чете 155 221, а в кл. 47 „изчисляване на вземанията“ да се чете А00 сума 13 969,89 и В00 – 34 149,16;  разпоредено е да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания; след извършената корекция и начислено и взето под отчет мито (А00) в размер на 9 236,44 лв., ДДС (В00) – 22 683,70 лв., които са заплатени, са определени дължимите суми за доплащане мито (А00) в размер на 4 733,45 лв. и ДДС (В00) – 11 465,46 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като за длъжник е определено „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.Д.П..

ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н **, ул. „А.М.П.“ № *, ет. *, ап. **, представлявано от П.Д.П., сумата в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса - 50 лв., депозит за вещо лице - 150 лв. и адвокатски хонорар общо в размер на 3 600 лв., с включен ДДС.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                        СЪДИЯ: