О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2024 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2289 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искане на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с
правно основание чл. 153, ал. 2
от ЗПКОНПИ срещу
М.П.Д. и А.И.К. за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 204061,82 лв.
С протоколно определение от 17.01.2024 г. съдът
е прекратил производството по гр. д. № 2289/2019 г. по описа на ВОС, на
основание чл. 233 от ГПК, в частта относно предявените искове от КПКОНПИ срещу М.П.Д.,
ЕГН ********** и А.И.К., ЕГН **********, по отношение на следните искови
претенции в общ размер на 137 310,42 лв., в т.ч.:
От М.П.Д.
на основание чл. 151, във връзка с чл. 142. ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141
от ЗПКОНПИ, с цена на иска 3050 лв.:
- Сумата в
размер на 430 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева
с IBAN № BG *******, с титуляр М.П.Д., ЕГН **********, открита в
„Инвестбанк" АД;
- Сумата в
размер на 2620 лв., представляваща получени суми от трети лица по разплащателна
сметка в лева с IBAN № BG*******, с титуляр М.П., Д., ЕГН **********, открита в
„Инвестбанк" АД.
От А.И.К.
на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141
от ЗПКОНПИ, с цена на иска 134260,42 лв.:
- Сумата в
размер на 53780 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *******по кадастралната карта и регистри на гр. Поморие -
жилище, апартамент с площ по документи 53,29 м2, с административен адрес гр. Поморие,
ул. "Манастирска" №16, вх. 2, ет. З;
- Сумата в
размер на 3822,42 лв., внесена на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN № BG98IORT73781008948800,
с титуляр А.И.К., ЕГН **********, открита в „Инвестбанк" АД;
- Сумата в размер
на 7192,48 лв., представляваща вноски и преводи от трети лица по разплащателна
сметка в лева с IBAN № BG98IORT7378I008948800, с титуляр А.И.К., ЕГН **********,
открита в „Инвестбанк“ АД;
- Сумата в
размер на 42217,02 лв., представляваща разликата между внесена на каса по
спестовен влог в лева с IBAN № *******, с титуляр А.И.К., ЕГН **********,
открита в „Инвестбанк" АД и наличните към края на проверявания период
парични средства;
- Сумата в размер
на 25548,50 лв., представляваща вноски и преводи от трети лица по спестовен
влог в лева с IBAN № *******, с титуляр А.И.К., ЕГН **********, открита в
„Инвестбанк" АД;
- Сумата в размер на 1700 лв., представляваща
вноски и преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева № *******, с
титуляр А.И.К., ЕГН **********, открита в „Централна кооперативна банка" АД.
В с.з. ответниците М.П.Д. и А.И.К., чрез адв. Ц.Д.,
са направили искане за присъждане на разноски, като съдът е посочил, че ще се
произнесе в закрито заседание.
По отношение на искането на ответниците, съдът
намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед направения частичен отказ от иска,
съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответниците имат
право на разноски за разглеждането на делото, съразмерно на частта от иска, по
отношение на която производството е прекратено.
Поради липса на специални правила в ЗПКОНПИ
относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на
делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал.
4 от ГПК. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за
прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от
иска. При уреждане на отговорността за разноски, законът не прави разлика и от
гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална
или настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от
предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е
една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК без оглед
поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното
производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според
приложимата правна норма, направените от ответната страна разноски са в тежест
на ищеца.
Следва да се посочи още, че е налице
несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено от
КПКОНПИ, при което се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без
значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника
разноски, че в по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е
била уеднаквена чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен
съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния
смисъл на закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане
чрез тълкувателен акт на ВКС не е изменение на самия закон, за да бъде
приравнено на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и
освобождаващи ищеца от задължението за заплащане на разноски на ответника.
В настоящия случай искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от процесуалния представител на ответниците в
последното открито съдебно заседание, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, видно от който се претендират следните разноски:
- сумата от 5420 лв. за М.П.Д., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в
размер на 5000 лв., 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по жалба срещу
Определение № 260648/05.11.2020 г. по гр. д. № 2289/2019 г. по описа на ВОС и 220
лв. депозит за вещи лица. За доказване реалното извършване на разноските,
страната е представила Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г.,
съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв., Договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020 г. (л. 25 от в. ч. гр.
д. № 1/2021 г. по описа на ВАпС), съдържащ разписка за платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както и платежно нареждане от
30.03.2022 г. (л. 279 от делото) за платен депозит за вещи лица в размер на 220
лв.;
- сумата от 5000 лв. за А.И.К. по Договор за
правна защита и съдействие от 15.06.2022 г. за оказване на безплатна адвокатска
помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
По отношение на ответника М.Д. съдът намира, че дължимите разноски (за
адвокатско възнаграждение по делото, за депозит за вещи лица и за обжалване на Определение № 260648/05.11.2020 г. по гр. д.
№ 2289/2019 г. по описа на ВОС) следва да се изчислят като се съпоставят
с целия материален интерес по делото (съответната стойност на
имуществото, което се претендира за отнемане от него – 3150 лв.). Настоящият
състав приема за основателно и направеното от ищеца възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по делото, съобразно
фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални
действия. Дължимото в полза на М.Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано от претендираните 5000 лв. до 605 лв., съобразно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по редакцията й в ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. - т.е.
тази, действаща към датата на сключване на представения по делото договор между
адвоката и ответника от 15.01.2024 г. След редуцирането на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че извършените от ответника разноски в производството в частта, в която е прекратено производството по
делото по отношение на него (за сумата от 3050 лв.), възлизат в общ размер на 992,46
лв.
По отношение на разноските, претендирани от адв. Ц.Д. за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ответницата А.К., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски,
като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза
на адвоката, осъществил правната помощ.
За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.
Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2
от ЗАдв следва да се тълкува буквално и да се прилага без да се изискват и
събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени
в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв.
Съдът, при определяне размера на хонорара, не е
обвързан от желанието на претендиращия възнаграждение, а съобразява изискването
размерът да не е по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хипотезата на чл. 7, ал.
2 от наредбата, минималният размер е в зависимост от защитавания материален
интерес. По настоящото дело защитаваният материален интерес за ответницата се
съизмерява с частта, за която се прекратява производството във връзка с
направения частичен отказ от иска по отношение на нея, а именно за сумата от 134260,42
лв. Поради това и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата по редакцията й в ДВ
бр. 68 от 31.07.2020 г. - т.е. тази, действаща към датата на сключване на
представения по делото договор между адвоката и ответницата от 15.06.2022 г.,
минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Ц.Д. процесуално
представителство в полза на А.К., е в размер на 4215,21 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪДЖА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на М.П.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 992,46 лв.
(деветстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪДЖА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на адв. Ц.Д., адрес на
упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „В. Априлов“, № 17, сумата в размер на
4215,21 лв. /четири хиляди двеста и петнадесет лева и двадесет и една ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. размер за осъществената безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв на ответницата А.И.К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението
не подлежи на обжалване, но по
искане на страните може да бъде изменено или допълнено по реда на чл. 248 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: