РЕШЕНИЕ
№ 260033/09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и седми януари двехиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при секретаря Д.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев
в. гр. д. № 1002 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу Решение № 260072/ 04.11.2020 г. по гр. д. № 798/ 2020 г. на Районен съд Димитровград, с което на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на жалбоподателя,
че „БЛУУМ ТИМ“ ООД не му дължи сумата от 537. 39 лв., представляваща стойността
на допълнително начислена по Фактура № **********/ 20.07.2020 г. ел. енергия за
периода от 12.12.2016 г. до 21.02.2017 г. по
партида с клиентски № ***, ИТН *** за обект в гр.***.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния
закон, като се поддържа, че са налице условията на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия
за корекция стойността на консумираната електрическа енергия за
минал период. Иска се да се отмени обжалваното решение и вместо него да се
постанови ново, с което да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск като неоснователен.
Въззиваемият „БЛУУМ ТИМ“ ООД чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по
чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт,
подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът следва да докаже дължимостта на
процесната сума, като установи, че
законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.
По
делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставчик на електроенергия, а ищецът „БЛУУМ
ТИМ“ ООД е потребител въз основа на договор. Между страните няма спор, че ответникът е начислил на ищеца ел.
енергия на стойност 537. 39 лв. по Фактура № **********/ 20.07.2020 г., представляваща
коригирана сметка за ел. енергия за минал период от 12.12.2016 г. до 21.02.2017 г. по партида с клиентски № ***, ИТН *** за
обект в гр.***.
С Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № 337988/ 21.02.2017
г. служителите на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД са демонтирали електромера, обслужващ обект,
находящ се в гр.***, ползван от ищеца „БЛУУМ ТИМ“ ООД.
По делото е
представен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 665/ 22.06.2020 г. на Български институт по метрология, в който е
посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като има
изменение в електрическата схема. На електронната платка към куплунгите на
трите токови вериги допълнително са присъединени пластинки. По този начин са
изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и
преминаваща през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън
границите на допустимото.
Независимо от изложеното съдът намира жалбата за
неоснователна. Основният спор по делото е относно предпоставките, при което
следва да се извърши корекция на отчетените
показатели за потребена електрическа енергия,
и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното
констатиране, без да се изисква да се
доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване.
По този въпрос е налице задължителна
практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на
регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез
монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол
и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.
Но дори и такова да се установи
безспорно размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на
корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към
правилата на ДКЕВР по чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от
ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г.
са Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които регламентират реда и начина за
проверка на средствата за техническо
измерване и начисляване на допълнителна електрическа енергия. Приемането на тези правила не променя
направения по - горе извод, че
доставчикът на ел. енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от
страна на абоната, момента па
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за
да ангажира отговорността на
потребителя. Недопустимо е едностранно с приемането на правила да се въвежда обективна отговорност па потребителя. В процесния случай ответникът, в чиято
тежест е, не установи, че електромерът
е манипулиран от абоната, нито периода и размерът на реално потребената ел. енергия, които са основните предпоставки за коригиране на отчетеното количество
ел. енергия за минал период от време.
Поради това, като е достигнал до извод за основателност на исковата претенция,
районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, въззивникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва
да заплати на ваъззиваемият „БЛУУМ ТИМ“ ООД направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокат в размер на 300
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260072/ 04.11.2020 г. по гр. д. № 798/ 2020 г. на Районен съд Димитровград.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да заплати на „БЛУУМ ТИМ“ ООД направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.