Решение по дело №764/2023 на Административен съд - Монтана

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       № 61/15.01.2024 г.

 

  Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в публичното съдебно заседание ,на  дванадесети януари  ,през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                              Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                               РЕНИ ЦВЕТАНОВА

                   

при секретаря……..Антоанета Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№764/2023г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от  АПК  ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

 С решение №287 от 31.10.2023г., постановено по АНД №1190/2023г.по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно постановление №12-2300145/15.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „ДАМЯНИЦА 22“ЕООД, гр.Монтана,в качеството му на работодател е наложено административно наказание„имуществена санкция“ в размер на 1500лв.на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.303,ал.3 от  КТ.

          Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора„ДАМЯНИЦА 22“ЕООД, гр.Монтана,с управител М.Г.Д.,чрез адв.Ц.Д. ***, с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.Представено е писмено становище с доводи по същество на спора.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за  неоснователна.         

Административен съд -Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.

          Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2300145/22.08.2023г. и наказателно постановление№12-2300145/ 15.09.2023г. за това,че при извършена проверка на място на 03.08.2023г.,в 21,37ч. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана е установено,че дружеството в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето Радостина Николаева Красимирова с ЕГН********** на възраст 17г. да престира труд без разрешение на Инспекция по труда-Монтана ,с което  е нарушил чл.303,ал.3 от  КТ, за което  му е наложено административно наказание„имуществена санкция“ в размер на 1500лв., на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

 Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За да потвърди НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан с всички допустими писмени и гласни доказателства ,при което правилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция с оглед установената практика и по други сходни дела.Безспорно е установено по делото ,че дружеството  е допуснало до работа да престира труд лице на 17г. без разрешение на Инспекция по труда-Монтана ,с което  е нарушило чл.303,ал.3 от КТ ,за което му е наложена имуществена санкция“ в размер на 1500лв., на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ.Нарушението е доказано от субективна и обективна страна. Като е потвърдил НП Районния съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при постановяване на решението,при което не са налице основания за отмяна на решението. При това ,решението на съда ,с което е  потвърдено наказателното постановление следва да се остави в сила.

Претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по делото ,чрез неговия процесуален представител юрк.Кръстева му се дължи на основание чл.63д,ал.1 и ал.4 ,5 от ЗАНН ,във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП в размер близък до минималния размер от 100 лв.,платими от касатора.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

                                                     

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №287 от 31.10.2023г., постановено по АНД №1190/2023г.по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА ДАМЯНИЦА 22“ЕООД, гр.Монтана,представлявано от М.Г.Д.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                            

 

 

 

 

                                                           2.