№ 361
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А. В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от А. В. ВЪЛКОВ Административно наказателно
дело № 20242120201141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ж. Ж., ЕГН **********, чрез адв. А. А. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-001840/07.09.2023 г., издадено от началник на група
в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А. А. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - началник на група в сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище, с което се моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2023 г., около 08:48 ч., в гр. Бургас, в ж.к. З...., до ........ в посока ул. Д. Д.....,
жалбоподателят Ж. управлявал собствения си лек автомобил Х..... с рег. № ....., като
преминавайки покрай спрелия л.а. Т..... с рег. № А ......... удря задната му дясна броня и
допуска ПТП. Жалбоподателят Ж. не усетил настъпилото съприкосновение и продължил
движението си. Същият бил издирен в последствие и установен от служители на МВР -
Бургас.
1
С оглед на горните констатации св. К. М. решил, че с поведението си жалбоподателят
е осъществил съставите на нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, поради което и му съставил АУАН. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него без да прави възражения.
На 07.09.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил
на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, обективни и логични
и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на група в
Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Бургас, видно от приложената по делото Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор в Сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за
нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок.
По отношение на първото вменено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът
счита, че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми, а размерът на санкцията е законосъобразно определен.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал собственото си МПС, както и че е ударил л.а. Т...... В тази връзка са показанията
на свидетелите, както и снимковия материал. Като цяло тези факти не се оспорват и от
жалбоподателя. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с
2
поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като по
достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от
състава на нарушението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В
случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице с
поведението си е причинил материални щети (охлузване) по другия автомобил. Лицето
безспорно е нарушило посочената разпоредба, поради което правилно е била ангажирана
неговата отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в
закона - "глоба" в размер на 20 лв. и не може да става въпрос за неговото изменение
(Решение № 2282/22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по д. № 2902/2017 г.). Конкретното деяние
не може да се счете за маловажно, тъй като не бележи значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
По отношение на второто вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обаче,
съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаните
свидетели, не може да се направи категоричен извод за наличие на знание у жалбоподателя
за настъпилото съприкосновение между двата автомобила. В случая ударът не е бил силен, а
се касае само до охлузване, което е трудно да се усети от водача.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя досежно първото
вменено нарушение, поради което и в тази част НП следва да се потвърди. По отношение на
второто нарушение съдът счита, че същото е останало недоказано, поради което и НП
следва да се отмени по втори пункт, като незаконосъобразно.
3
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят наполовина в полза и на
двете страни. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който
договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., поради
което съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят половината разноски
- 250 лв. В полза на АНО следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв. и с оглед на потвърдената част от наказателното постановление на АНО следва да
се присъдят разноски в размер на 40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-001840/07.09.2023 г.,
издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, в
ЧАСТТА с която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП,
на жалбоподателя Д. Ж. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001840/07.09.2023 г., издадено от
началник на група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, в ЧАСТТА с която
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя Д. Ж. Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Д. Ж. Ж., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - Бургас сумата в размер на 40 лв., представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Д. Ж. Ж., ЕГН
**********, сумата в размер на 250 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4