Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1293
гр.Русе, 11.07.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
24-ти юни през две хиляди и тринадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ш.С.,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2623
по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„Обединена българска банка”АД-София е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на поръчителство
по договор
за потребителски кредит.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение ответницата В.П. се е задължила като
поръчител на главния длъжник С. И..
Кредитът бил изцяло усвоен, но по същия настъпило неизпълнение. В резултат на
това към 25.05.2011 г. по същия имало неизпълнени задължения в размер на 8798,16 лв. - главница, 555,44 лв. -
договорна лихва за периода от 15.08.2010 г. – 25.05.2011 г. и 114,33 лв.- наказателна
лихва за същия период. Общият размер на задължението бил 9467,93 лева. Поради
това подали заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК и било образувано приложеното ч.гр. д № 4843/2011 г. на РРС. По
същото длъжникът В.П. направила в срок възражение, поради което е предявен
настоящия установителен иск за установяване на задължението й по исков ред.
Ответницата В.Т.П. оспорва иска. Позовава се на това, че
ищецът не е предявил претенциите си в
срока по
чл. 147 от ЗЗД, тъй като счита, че при неизпълнение настъпва автоматична предсрочна
изискуемост на задължението по кредита и от този момент следвало да тече 6 –
месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, който бил изтекъл към датата на подаване на
заявлението.
Ищецът е взел становище по
възражението на ответницата. Признава обстоятелството, че
заявлението е подадено след изтичането на 6 – месечния срок по чл. 147 от ЗЗД,
но се позовава на сключването впоследствие на
извънсъдебно споразумение с участието на ответницата, с което тя е
признала задължението си. Счита, че това споразумение –
от 16.08.2011 г., следва да се тълкува като отказ от благоприятните последици на давността на
чл. 147 от ЗЗД.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
Признава се и не се
спори, че ответницата е поръчител по договор за банков кредит от
19.02.2007 г., сключен между ищеца и трето лице – С. И., че по този договор е
налице неизпълнение в общ размер 9467,93 лв., включваща просрочена главница,
договорна лихва и наказателна лихва, че сумата е била претендирана по реда на
заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №4843/2011 г. по
описа на РРС, както и че заявлението по това дело е подадено след изтичане на 6
– месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, както и че ответницата по настоящото дело в
срок е подала възражение по ч.гр. д. № 4843/2011 г. на РРС. Тези обстоятелства
се установяват и от представените по делото писмени доказателства и приложеното
дело. Договорът за предоставяне на потребителски кредит е представен в препис
по делото и от същият е видно, че в чл.21 е предвидено, че при пълно или
частично неплащане на две поредни погасителни вноски кредитът става автоматично
предсрочно изискуем. От представеното по заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на ищеца е видно, че не са били погасени две поредни вноски
с падежи 15.08.2010 г. и 15.09.2010 г., следователно кредитът е станал
предсрочно изискуем на 15.09.2010 г. От тогава започва да тече и срокът по
чл.147 от ЗЗД, в който кредиторът следва да предяви претенциите си срещу
поръчителя за да остане той солидарно задължен с главния длъжник. Заявлението
по заповедното производство по ч.гр.д. №4843/2011 г. по описа на РРС е подадено
в РРС на 26.05.2011 г., която дата е след изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД.
С изтичането на този срок по силата на закона, ex lege, се погасява не правото на кредитора да търси
отговорност от поръчителя, а самата отговорност на поръчителя. В този смисъл е
и съдебната практика - Решение № 1646 от 16.VI.1978
г. по гр. д. № 465/78 г., I г. о. - „Ако кредиторът по едно обезпечено с
поръчителство задължение не предяви иск против длъжника в шестмесечен срок от
падежа на задължението, отговорността на поръчителя отпада. За спазването на
това условие съдът следи и без искане на поръчителя”. При това положение
последващото споразумение от 16.08.2011 г. не може да се счита за отказ от
благоприятните последици от погасяването на отговорността на поръчителя на осн.
чл.147 от ЗЗД, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на
ищеца. Ответницата вече е нямала отговорност като поръчител и споразумението в
частта по отношение на нея е нищожно поради липса на предмет, т. к. предоговаря
задължение, което тя вече няма. Отделно от това в самото споразумение е предвидено, че при
неизпълнението му то се прекратява автоматично, т. е. при неизпълнение, каквото
в случая очевидно продължава да има, споразумението от 16.08.2011 г. автоматично прекратява действието си!
С оглед на изложеното предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Предвид
отхвърлянето на иска в полза на ответницата следва да се присъдят направените
по настоящото производство разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Обединена българска
банка”АД-София, ЕИК ********* срещу ответницата В.Т.П.,
ЕГН:********** – да се признаят за установени задълженията към ищеца на
ответницата, в качеството й на поръчител по договор за потребителски кредит от
19.02.2007 г., както следва: 8798,16
лв. - главница, 555,44 лв. - договорна лихва за периода от 15.08.2010
г. – 25.05.2011 г. и 114,33 лв.- наказателна лихва за
същия период, които са били претендирани по реда на заповедното
производство по ч. гр .дело № 4843/2011 г. на РРС.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка”АД-София, ЕИК *********
да заплати на В.Т.П.,
ЕГН:********** сумата в размер на 200 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: /П/