№ 5570
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110168168 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищeцът предявява искове за признаване за установено, че не дължи чрез
принудително изпълнение, на ответника *** – взискател по ИД 20127860400429 по описа на
ЧСИ Миладинов, рег. № 786, сумата от 1262,89лева – .главница, заедно със законна лихва от
24.2.2010г. до плащането, сумата от 149,73 лева лихва за забава от 15.12.2008г. до 6.1.2010г.,
сумата от 128,25 лева разноски, по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 8984/2009г. от
СРС, 74- ти състав.
Ответникът, в срока за отговор, счита иска за неоснователен, като сочи, че дори да се
приеме, че има перемпция, тя е без правно значение за давностния срок, защото от
прекратяването на изпълнителното дело, и е правено искане за извършване на изпълнителни
действия, съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че на 30.6.2010г. по гр.д.№ 8984/2009г., СРС, 74-
ти състав, е издал изпълнителен лист въз основа влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, за сумите : от 1262,89лева – .главница, заедно със
законна лихва от 24.2.2010г. до плащането, сумата от 149,73 лева лихва за забава от
15.12.2008г. до 6.1.2010г., сумата от 128,25 лева разноски, при заявител – ***, че по
образуваното по молба на заявителя от 21.3.2012г., изпълнително дело, на 20.5.2015г.,
ответникът е подал искане за присъединяване, въз основа сключен договор за цесия.
От ответното дружество, подало молба за присъединяване към образуваното
1
изпълнително дело, не се твърдят, нито се доказват / нито се правят доказателствени искания
в тази връзка/, извършвани по негов почин изпълнителни действия по това изпълнително
производство. Не са налице отбелязвания за плащане на гърба на представения по делото
заверен препис от изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада
под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на
чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит / основанието е видно от
изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма
данни за подадено възражение. Искът по чл-439 ГПК, се основава на факти, настъпили
след издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Относно спорния въпрос дали давността за вземането е изтекла, са приети две
Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ
на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие
за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на
ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е
спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
При съобразяване на горните две задължителни за СРС тълкувания на закона, следва
да се приеме, че 5- годишната давност за вземането по изпълнителния лист е изтекла към
датата на подаване на отговора на исковата молба от ответното дружество. Изпълнителното
производство е образувано преди 26.6.2015г., но от тази дата, до подаване на отговора от
страна на ответника на 21.2.2023г., 5- годишната давност е изтекла, тъй като по делото няма
никакви изпълнителни, по посочения смисъл действия, които да прекъсват давността.
С оглед изложеното, искът е основателен изцяло.
Ищецът е сторил разноски за 563,33 лева, от които 500 лева адвокатско
възнаграждение, 61,63 лева такса и 1,70 лева такса за банков превод, които му се следват.
2
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че М. М. П. ЕГН ********** с
адрес *** не дължи чрез принудително изпълнение на *** ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумата от 1262,89 лева главница, ведно със законна лихва от
24.2.2010г. до плащането, 149,73 лева лихва за забава за период 15.12.2008г. до 6.1.2010г.,
128,25 лева разноски - вземания по изпълнителен лист, издаден в полза на *** на
30.6.2010г. по гр.д.№ 8984/2009г. от СРС, 74 състав, вземането по който е било прехвърлено
на *** с договор за цесия от 25.3.2015г.
ОСЪЖДА *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на
М. М. П. ЕГН ********** с адрес ***сторените по делото разноски от 563,33 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3