№ 5
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20231890100749 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с искова молба вх. № 4279/02.10.2023 г. по
описа на РС – С. (допълнена с допълнителна искова молба вх. № 1510/15.03.2024 г.),
подадена от И. Б. С. срещу К. С. Г., с която се иска съдът на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да
обяви за окончателен сключения на 15.10.2020 г. между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор №
00223.500.1496, находящ се в село А., общ. С., обл. С., по кадастралните карти и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-204/02.04.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри
със Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника на СГКК – С. област, находящ се в село А., с
площ от 725,00 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – 00223.500.891;
00223.500.867, с номер по предходен план: 785-част, квартал: 17, парцел: II-част, при съседи:
ПИ с идентификатор: 00223.500.867; ПИ с идентификатор: 00223.500.1497; ПИ с
идентификатор: 00223.500.893; ПИ с идентификатор: 00223.500.890, ведно с построената в
същия сграда с идентификатор 00223.500.1496.2, област С., общ. С., с. А., п.к. 2222, вид
собственост: частна, функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой
етажи: 1, застроена площ: 58 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-204/02.04.2019 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника на СГКК –
С. област, ведно с всичките подобрения и приращения.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2020 г., на основание чл. 19 от ЗЗД, ищцата, в
качеството си на купувач, е сключила с ответника К. С. Г., в качеството му на продавач,
предварителен договор за покупко-продажба на гореописания поземлен имот. Сочи се, че за
сключването на окончателен договор в нотариална форма, са били изпълнени поставените в
предварителния договор условия, изразяващи се в провеждане на процедура по изменение
(отстраняване на грешка) в приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на село А.,
като имотът, описан в титула за собственост – НА акт. № 115, т. 3, рег. № 1670, дело 528/2001
г. на нотариус рег. № 069 на НК при РС С., е бил отразен в действащата кадастрална карта на
поземления имот; и в провеждане на исково производство от продавача, с правно основание
1
чл. 21, ал. 4 СК, като с решение е било признато по отношение на бившата му съпруга
А.Г.Н., че имотът – предмет на договора, е негова индивидуална собственост, тъй като тя
няма какъвто и да било принос за придобиването му. Сочи се, че в договора са били описани
цената и начинът на плащане, като крайната продажна цена е в размер на 12500,00 лв.
Твърди се, че предвид отпадане на пречките за сключване на окончателен договор в
нотариална форма съгласно изискването на закона, както и с оглед неспазване на поетото
задължение от страна на продавача, до последния е била изпратена покана, връчена му
лично, чрез ЧСИ Радост Горанова- Чолакова, рег № 925 на КЧСИ, с която ответникът е бил
поканен на 19.12.2022 г. от 9.00 часа, да се яви в кантората на нотариус Георги Веселинов
Чинов, рег. № 634, за прехвърляне собствеността на гореописания недвижим имот в
нотариална форма. Твърди се, че въпреки отправената покана, ответникът не се е явил, което
обуславя и правния интерес от предявяване на иска. По отношение на цената, която следва
да се плати по договора, а именно сумата в размер на 10720,00 лв., се прави уточнение, че
същата е формирана чрез приспадане на сумите по т. 2.1 и т. 2.2 от предварителния договор
за покупко-продажба – продажната цена е в размер на 12500,00 лв., от която са извадени
сумите в размер на 500,00 лв. капаро и разходите за извършеното изменение на
кадастралната карта и за произвеждане на производство по чл. 21, ал. 4 СК, които са в общ
размер на 1280,00 лв. (630,00 лв. за промяната в кадастралната карта и 650,00 лв. разноски
по производството по чл. 21, ал. 4 от СК). Претендират се разноски в производството.
С допълнителна искова молба вх. № 1510/15.03.2024 г., с оглед дадените от съда
указания, ищцата е заявила, че предмет на договора и на предявения иск е и изградената в
имота сграда с идентификатор 00223.500.1496.2, област С., общ. С., с. А., п.к. 2222, вид
собственост: частна, функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой
етажи: 1, застроена площ: 58 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-204/02.04.2019 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника на СГКК –
С. област, ведно с всичките подобрения.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на особения представител на
ответника, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, на 20.12.2023 г.) по делото е постъпил
отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника счита, че искът е
основателен по основание, но не и по размер, като поддържа, че ответникът не дължи
сумата в размер на 10720,00 лв. Твърди, че признава иска за неустойка в размер на 2260,00
лв., но оспорва същия с цена 10720,00 лв. (като следва да се отбележи, че иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД не е предявяван). По отношение на иска за признаване на
предварителния договор за окончателен при условията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предоставя на
съда да прецени основателността му. С отговора на исковата молба са оспорени и подписите
на страните, положени в представения по делото предварителен договор.
В последно проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, се
явява лично и с процесуалния си представител – адв. Т. Т., който поддържа иска на
основанията, посочени в него. Претендира разноски в производството, като представя и
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез особения си представител,
не се явява, представлява се от адв. А. А., който оспорва иска и поддържа оспорването
истинността на предварителния договор, в частност неговото авторството, като твърди, че
подписът, положен от името на ответника не е негов. В последно проведеното открито
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказатеслтва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу
2
задължение за издръжка и гледане № 115, том 3, рег. № 1670, дело № 528/2001 г. от
22.08.2001 г. (вписан в СВ към АВ – С. под вх. № 766/113 от 22.08.2001 г., акт № 113, том III,
дело № 527/2001 г., партидна книга: том 55, стр. 454), на 22.08.2001 г. Тодор Г. Г. и съпругата
му Л.Р.С.-Г.а са прехвърлили на ответника К. С. Г. собствеността върху собствения им
недвижим имот, находящ се в с. А., Софийски област и придобит по време на брака им, а
именно: дворно място от 725 кв.м., представляващо основата на парцел II-втори, отреден за
имот пл. № 785 в кв. 17 по регулационния план на с. А., целият от 1173 кв.м., с неуредени
регулачни сметки за придаваемите се 448 кв.м. към парцела, оставащи за сметка на
приемателя, заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда със
застроена площ около 57 кв.м. и всички останали подобрения, находящи се в дворното
място, при съседи на мястото: улица, З. Л.а С., н-ци на З.М. и А. Д. В., Л.Н.Д., В.А.Д.,
срещу задължението на приемателя да се грижи за цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителите.
По делото е представено Споразумение от 16.07.2020 г., по силата на което К. С. Г.
продава на И. Б. С. наследствен имот, находящ се в с. А. за сумата в размер на 12500,00 лв.
плюс лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***, като във връзка със сделката
И. Б. С. дава капаро на К. С. Г. в размер на 500,00 лв. в присъствието на свидетели В.Р. и
Н.П.. Документът е подписан от ищцата и ответника, като в горната част на страницата е
записано, че ответникът е получил още общо 250,00 лв., за което се е подписал, но които
ищцата не претендира, че са били заплатени.
Видно от представения по делото в оригинал предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 15.10.2020 г., К. С. Г., в качеството му на продавач се е
задължил да продаде на И. Б. С., в качеството й на купувач, а последната да закупи за сумата
в размер на 12500,00 лв., собственият на продавача недвижим имот, находящ се в с. А., общ.
С. и представляващ дворно място с площ от 725 кв.м., представляващо имот с кадастрален
номер 785, включен и съставляващ основната част на УПИ II-785 от квартал 17 по плана на
с. А., общ. С., при съседи на имота съгласно документ за собственост: улица, З. Л.а С.,
наследници на З.М. и А. Д. В., Л.Н.Д. и В.А.Д., ведно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от около 57 кв.м., както и всички подобрения и
приращения, намиращи се в имота, към деня на подписването на предварителния договор,
който имот с приемането на кадастралната карта на с. А., е заснет като северната част на
имот идентификатор 00223.500.891, а сградата – като сграда с идентификатор
00223.500.891.2. Със предварителния договор страните са уговорили, че за изповядване на
сделката е необходимо да се проведе процедура по изменение (отстраняване на грешка) в
приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. А., като имотът, описан в титула за
собственост на продавача – Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 115, том 3, рег. № 1670, дело № 528/2001 г., се отрази в действащата
кадастрална карта като самостоятелен обект, както и продавачът да проведе исково
производство с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, тъй като имотът е придобит по време на
брака му. Уговорено е между страните, че освен тази сума купувачът ще прехвърли на
продавача и собствеността върху лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***.
По отношение на плащането страните са споразумели, че 500,00 лв. от сумата е заплатена в
брой на 16.07.2020 г., че купувачът ще поеме разходите за изменението на кадастралната
карта и за провеждане на производството по чл. 21, ал. 4 СК, които също ще служат за
капаро (задатък), а останалата част от продажната цена представляваща разликата между
уговореното в размер на 12500,00 лв. и платеното от купувача капаро и разноски по т. 2.2 от
предварителния договор, ще се плати от приобретателя при подписването на окончателния
договор за покупко-продажба.
Страните са постигнали съгласие, видно от т. 3 от раздел 3 от предварителния
договор, че сключването на окончателния договор ще се извърши в едномесечен срок от
финализиране на производствата по изменение на кадастъра и по чл. 21, ал. 4 СК. Уговорено
3
е в т. 6 от раздел 4, че разноските за сключване на окончателния договор се заплащат от
купувача.
Видно от представения по делото препис от Скица на поземлен имот № 15-679215-
20.06.2022 г. за поземлен имот с идентификатор 00223.500.1469, находящ се в с. А., общ. С.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
204/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника
на СГКК – С. област, находящ се в село А., същият е с площ от 725,00 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, предишен идентификатор – 00223.500.891; 00223.500.867, с номер по
предходен план: 785 – част, квартал: 17, парцел II – част, при съседи: ПИ с идентификатор:
00223.500.867; ПИ с идентификатор: 00223.500.1497; ПИ с идентификатор: 00223.500.893;
ПИ с идентификатор: 00223.500.890, като видно от скицата в имота има изградена и една
сграда с идентификатор 00223.500.1469.2, за която макар и съдът да е издал на ищцата
съдебно удостоверение, по делото не е представена скица, а същата е била представена
единствено в СВ за вписване на допълнителната искова молба. Няма основание обаче да се
смята, че сградата е различна от посочената в предварителния договор, доколкото няма
данни да има изградени и други сгради, а по силата на предварителния договор имотът се
прехвърля ведно с всички приращения.
Видно от представените по делото и неоспорени от ответната страна преписи от два
броя приходни касови ордери съответно с № 17/01.12.2022 г. и с № 18/12.01.2023 г., ищцата
И. Б. С. е заплатила на „Геосистемс“ ООД сумата в размер на 380,00 лв. за изработване на
проект за изменение на КККР на с. А. за ПИ 00223.500.891 и сумата в размер на 250,00 лв. за
изготвяне на комбинирана скица и удостоверение за ПИ 00223.500.1496 по КККР на с. А..
От представения по делото препис от Решение № 13 от 21.01.2022 г. по гр.д. №
564/2020 г. по описа на РС – С., влязло в сила на 22.04.2022 г., се установява, че по иска,
предявен от К. С. Г. на основание чл. 21, ал. 4 СК, е признато за установено по отношение на
А.Г.Н. (бивша съпруга на ответника), че липсва съвместен принос от страна на А.Г.Н. за
придобиването на недвижим имот – дворно място с площ 725 кв.м. с кад. № 785, включен в
УПИ II-785 от квартал 17 по плана на с. А., представляващ северната част на имот с
идентификатор № 00223.500.891, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда
с площ 57 кв.м. с идентификатор № 00223.500.891.2. Със същото решение А.Г.Н. е осъдена
да заплати на К. С. Г. разноски по делото в размер на 650,00 лв., от които 50,00 лв. държавна
такса и 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Видно от представените по делото преписи от документи от ЧСИ Радост Горанова-
Чолакова, след изтичане на едномесечния срок ищцата, чрез адв. Т., е направила и опит да
покани ответника да сключат окончателния договор, като е подала молба вх. №
7666/14.11.2022 г. до ЧСИ Горанова-Чолакова с искане за връчване на уведомление/покана.
Съдебният изпълнител е направил опит да връчи поканата на ответника, като връчителят е
посетил адреса на продавача на 20.11.2022 г. (неделя), на 30.11.2022 г. и на 19.12.2022 г., но
при посещенията не е установил никой, поради което на 19.12.2022 г. е залепил уведомление
по чл. 47, ал. 1 ГПК, но в законоустановения двуседмичен срок лицето не се е явило в
кантората на ЧСИ.
Видно от представената по делото застрахователна оценка № Е24620003949,
застрахователната стойност на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ****,
рама № WF0BXXGCDBXT27407, е 1816,56 лева.
От показанията на свидетеля Н.П.П., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че свидетелят е във фактическо съжителство с ищцата, като познава ответника
във връзка с историята около делото. Установява се, че свидетелят е присъствал при
сключването на предварителния договор, като първоначално при разговорите с ответника,
4
ищцата и свидетелят не били разбрали, че Г. е имал съпруга и че имотът е придобит по
време на брака му, което е наложило да се заведе дело, за да се установи, че съпругата няма
принос за придобиването имота. Установява се, че искът е бил уважен, но ответницата по
иска не е имала пари да плати разноските по делото, а и Г. не е разполагал с такива, което е
наложило ищцата в настоящото производство – И. Б. С., да заплати същите, като сумата е
била в размер на 650,00 лв. и тази сума ищцата е заплатила лично на ответника Г..
Установява се, че поради неприложена регулация и регулационни сметки към имота е била
придадена и част от друг имот, но не са били заплатени сметките, въпреки че в
кадастралната карта е бил отразен по-големият имот. Това наложило промяна на
кадастралната карта, разноските във връзка с която отново били заплатени от ищцата С.. При
изграждане на изводите си съдът се позова на показанията на този свидетел, доколкото,
въпреки че е във фактическо съжителство с ищцата по делото, същите бяха логични и се
потвърждават и събраните по делото писмени доказателства. В този смисъл съдът намери,
че свидетелят разказа последователно и безпротиворечиво, възприетото от него и на
показанията му следва да бъде дадена пълна вяра.
От заключението по допуснатата във връзка с развилото се производство по чл. 193
ГПК съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът в графа „Продавач“ след
името К. С. Г. на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19
ЗЗД от 15.10.2020 г., сключен между К. С. Г. и И. Б. С., е положен К. С. Г., както и че текстът
„К. С. Г.“ в графа „Продавач“ на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот по чл. 19 ЗЗД от 15.10.2020 г., сключен между К. С. Г. и И. Б. С., е изписан от К. С. Г.. В
този смисъл и предвид категоричното заключение на вещото лице, което е специалист в
областта и е отговорило пълно и обосновано на поставените му въпроси, на основание чл.
194, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че оспорването не е успешно доказано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи.
Районен съд – С., трети състав, е бил сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362, ал. 1 ГПК.
Предварителният договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД, имащ за предмет
прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, представлява двустранен
договор, по силата на който едно лице наричано обещател (продавач) поема задължението да
прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено
вещно право срещу насрещното задължение на друго лице – купувач, да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или
отчасти в или до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви
сключването на окончателния договор между страните в съответната форма, а именно под
формата на нотариален акт – чл. 18 ЗЗД. Когато задължението е за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай, съдът проверява и дали са
налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително
дали отчуждителят е собственик на имота, арг. чл. 363 ГПК, както и дали е налице
самостоятелен обект на правото на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителна
сделка (съдебното решение замества нотариалният акт, поради което съдът извършва
проверките, които нотариусът прави).
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо да
са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на сключен
между страните действителен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, който да не е прекратен; 2) купувачът да е изпълнил задълженията по
предварителния договор или неизпълнението им да е незначително; 3) задължението за
сключване на окончателен договор да е изискуемо; 4) обещателят да е собственик на имота,
който ще бъде прехвърлен със съдебното решение.
5
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата следва да установи при условията на пълно и
главно доказване гореописаните материални предпоставки, а в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите, правопогасяващите или правоотлагащите си възражения, в
случай че има такива.
С оглед направеното от особения представител на ответника оспорване на
истинността на представения по делото предварителен договор и неговото неуспешно
провеждане, предвид заключението на вещото лице, съдът намира, че по делото е
категорично доказано, че между страните е бил сключен предварителен договор за продажба
на недвижим имот, находящ се в с. А., общ. С. и представляващ дворно място с площ от 725
кв.м., представляващо имот с кадастрален номер 785, включен и съставляващ основната част
на УПИ II-785 от квартал 17 по плана на с. А., общ. С., при съседи на имота съгласно
документ за собственост: улица, З. Л.а С., наследници на З.М. и А. Д. В., Л.Н.Д. и В.А.Д.,
ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 57
кв.м., както и всички подобрения и приращения, намиращи се в имота, към деня на
подписването на предварителния договор, които поземлен имот с приемането на
кадастралната карта на с. А., е заснет като северната част на имот идентификатор
00223.500.891, а сградата – като сграда с идентификатор 00223.500.891.2.
Имотът е надлежно индивидуализиран в така представения предварителен договор,
като по делото безспорно се установява, че така описаният имот е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 00223.500.1469, находящ се в с. А., общ. С., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-204/02.04.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
със Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника на СГКК – С. област, находящ се в село А., с
площ от 725.00 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – 00223.500.891;
00223.500.867, с номер по предходен план: 785-част, квартал: 17, парцел II-част, при съседи:
ПИ с идентификатор: 00223.500.867; ПИ с идентификатор: 00223.500.1497; ПИ с
идентификатор: 00223.500.893; ПИ с идентификатор: 00223.500.890, в който поземлен имот
е изградена и сграда с идентификатор 00223.500.1469.2.
По делото се установява, че обещателят-ответник е изключителен собственик на
процесния имот по силата на Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 115, том 3, рег. № 1670, дело № 528/2001 г. от 22.08.2001 г., вписан в
СВ към АВ – С. под вх. № 766/113 от 22.08.20221 г., акт № 113, том III, дело № 527/2001 г.,
партидна книга: том 55, стр. 454 и влязлото в сила на 22.04.2022 г. Решение № 13 от
21.01.2022 г. по гр.д. № 564/2020 г. по описа на РС – С..
В едномесечния срок след изпълнение на посочените в договора процедури по т. 1 и
т. 2 на раздел първи, последната от които е приключила на 22.04.2022 г. с влизане в сила на
решението по иска с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, страните не са сключили
окончателен договор за покупко-продажба. Нещо повече, ищцата е направила опит да
покани ответника да сключат окончателен договор, като е подала молба вх. №
7666/14.11.2022 г. до ЧСИ Радост Горанова-Чолакова и макар и да не е била спазена
процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото посещенията на връчителя не са били
извършени в срок не по-малък от един месец, то това обстоятелство е ирелевантно за
основателността на исковата претенция, доколкото страните са свързали задължението за
сключване на окончателен договор не с поканата, а с изтичане на едномесечен срок от
приключване на процедурите по т. 1 и т. 2 на раздел първи, поради което и задължението за
сключване на окончателния договор е с настъпил падеж.
Причините, поради които ищецът не е поискал обявяване на предварителния договор
за окончателен в посочения срок, а близо година и половина по-късно, е без правно значение
в случая. Право на всяка страна е да прецени кога да заяви претенцията си пред съд, под
6
угроза за погасяване по давност на съответното защитавано право. В случая давност не се
релевира, а и не е настъпила, поради което и не е погасено правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че
ищцата е изпълнила задължението си да заплати капаро в размер на разходите за
изпълнение на изискванията по т. 1 и т. 2 от раздел първи от предварителния договор, като е
заплатила общо сумата в размер на 1280,00 лв., а предварително (преди сключване на
предварителния договор) е заплатила и капаро в размер на още 500,00 лв. в този смисъл не е
налице неизпълнение на задълженията на купувача, като остатъкът от сумата е уговорено да
бъда заплатен при сключване на окончателен договор. По отношение на задължението за
прехвърляне на ответника и на собствеността върху лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, рег. № ***, то същото не е било скрепено със срок за предварително изпълнение,
поради което прехвърлянето му, ведно със заплащането на остатъка от дължимата продажна
цена, възлизащ в размер на 10720,00 лв., ще бъде постановено с решението по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК, с указания за последиците от неплащане, а
именно обезсилване на решението по искане на ответника.
С оглед обстоятелството, че и съдът, въпреки положените значителни усилия по
установяване адреса на ответника с цел изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, не е
успял да намери същия и предвид необходимостта договорът за прехвърляне на МПС да
бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, на ищцата
следва да се укаже, че правото по чл. 362, ал. 2 ГПК се релевира в рамките на самостоятелно
исково производство, в хода на което се преценяват всички обстоятелства, касаещи
неизпълнението на задължението на ищеца, вкл. възможността да се касае за забава на
кредитора.
С оглед всичко изложено съдът намира, че искът е доказан по основание и следва да
бъде уважен, като бъде обявен за окончателен предварителният договор, сключен между И.
Б. С., в качество й на купувач и К. С. Г., в качеството му на продавач.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да заплати следващите се нотариална
такса и местен данък, като върху имота следва да се впише възбрана за обезпечение на
вземанията, като в конкретния случай следва да се съобрази и изрично договореното между
страните в разпоредбата чл. 6 от предварителния договор, съгласно който разноските за
сключване на окончателния договор за покупко-продажба – държавни, местни и нотариални
такси, се заплащат от купувача.
Нотариалната такса се дължи по сметка на съда, чието решение има функцията на
нотариален акт, съгласно чл. 87, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗННД. Относно размера на същата
следва да намери приложение раздел II, т. 8, ред 3 от Тарифата за нотариалните такси към
Закона за нотариусите, съгласно която нотариалната такса при удостоверяван материален
интерес от 10001 до 50000 лв. е в размер на 160,50 лв. + 0,8 на сто за горницата над 10000,00
лв. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗННД удостоверяваният материален интерес е пазарната цена
на вещта, а именно сумата в размер на 14316,56 лв. (представляващата сбора от уговорената
цена и застрахователната стойност на лекия автомобил), доколкото в случая същата е по-
висока от оценката по § 2 ПЗР ЗННД, а именно данъчната оценка (арг. чл. 96, ал. 3 ЗННД, вр.
§ 2 ПЗР ЗННД, вр. чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗМДТ). С оглед на горното, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати нотариална такса в размер на 195,03 лв.
Уговорената между страните цена е база за определяне и на дължимия местен данък
съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ, като размерът му се определя по реда на чл. 47, ал. 2
ЗМДТ, вр. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община С. и възлиза в размер на 2,6 % от оценката (сумата в размер на
14316,56 лв.), а именно данък в размер на 372,23 лв., което задължение следва да се възложи
на ищцата.
За тези суми следва да бъде вписана възбрана върху имота, съгласно разпоредбата на
7
чл. 364, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 364, ал. 2 ГПК в диспозитива на решението следва
да се укаже на ищцата, че след влизането му в сила препис от него след ще бъде издаден,
само след представяне на документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по
прехвърлянето, както и на дължимия на Община С. данък по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ и чл. 35, ал.
2 от Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на Община С..
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се
поражда за ищцата, която е направила своевременно искане в тази насока – още в исковата
молба, като в последно проведеното открито съдебно заседание е представила и списък по
чл. 80 ГПК.
Ищцата е доказала разноски в размер на 50,00 лева, представляваща държавна такса
по предявения иск, определена по правилата на чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2
ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а
именно 4 % от една четвърт от цената на иска (възлизаща в размер на данъчната оценка на
имота, която със сигурност е под 5000,00лв.), но не по-малко от 50 лв. Тази сума следва да се
присъди в нейна полза, като горницата до 108,00 лева за държавна такса е недължимо
платена, поради което не следва де се възлага в тежест на насрещната страна, а подлежи на
връщане, ако това бъде поискано.
Ищцата е направила разноски и за възнаграждението на особения представител, а
имено сумата в размер на 500,00 лв., а също и за издаване на два броя съдебни
удостоверения по делото в общ размер на 10,00 лв., които също следва да й бъдат
възстановени от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 1850,00 лв., видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 18 от делото).
По отношение на искането за присъждане на разноските за вписване на исковата
молба в СВ – С., възлизащи в размер на 15,00 лева, съдът намира че същото следва да бъде
оставено без уважение, доколкото по делото не са представени доказателства за направата
им, като заплащането на държавната такса и нейният размер не са удостоверени и в
положения от СВ – С. печат на исковата молба.
С оглед направеното от особения представител на ответника оспорване, по делото е
била допусната съдебна графическа експертиза на разноски на съда (съобразно
разпределението на доказателствената тежест и по арг. от т. 7 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), като с оглед изхода на делото и
на основание чл. 77 ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – С.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на
15.10.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който К. С. Г., ЕГН **********, с адрес с. А., общ. С., обл. С., ул. „А.“ № 17, продава на И. Б.
С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.“ № *******, собствения си недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 00223.500.1496, находящ се в село А.,
общ. С., обл. С., по кадастралните карти и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-
18-204/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралните карти и кадастралните регистри със Заповед 18-785/22.01.2021 г. на
Началника на СГКК – С. област, находящ се в село А., с площ от 725,00 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, предишен идентификатор – 00223.500.891; 00223.500.867, с номер по
предходен план: 785-част, квартал: 17, парцел: II-част, при съседи: ПИ с идентификатор:
8
00223.500.867; ПИ с идентификатор: 00223.500.1497; ПИ с идентификатор: 00223.500.893;
ПИ с идентификатор: 00223.500.890, ведно с построената в същия сграда с
идентификатор 00223.500.1496.2, област С., общ. С., с. А., п.к. 2222, вид собственост:
частна, функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1,
застроена площ: 58 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-204/02.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, Заповед 18-785/22.01.2021 г. на Началника на СГКК – С.
област, ведно с всичките подобрения и приращения, ПРИ УСЛОВИЕ, че И. Б. С., ЕГН
********** заплати на К. С. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 10720,00 лева,
представляваща остатък от продажната цена, възлизаща в общ размер на 12500,00 лева, и му
прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***,
рама № WF0BXXGCDBXT27407, в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на
решението.
УКАЗВА на И. Б. С., ЕГН **********, че ако в определения срок не изпълни
задълженията си за заплащане на остатъка от продажната цена и прехвърляне собствеността
върху лекия автомобил, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва
решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. Г., ЕГН **********, с адрес с. А.,
общ. С., обл. С., ул. „А.“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „С.“ № *******, сумата в размер на 2410,00 лева, в това число 560,00 лв. – държавни
такси и разноски за особен представител и 1850,00 лв. – заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд – С..
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК К. С. Г., ЕГН **********, с адрес с. А., общ. С.,
обл. С., ул. „А.“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд – С.
сумата в размер на 420,00 лева, представляваща разноски за допуснатата съдебно-
графическа експертиза.
ОСЪЖДА на основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите И. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.“ № *******, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Районен съд – С. сумата в размер на 195,03 лева,
представляваща нотариална такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1, вр. чл. 47, ал. 2 ЗМДТ и чл.
35, ал. 2 от Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на
община С. И. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.“ № *******, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Община С. сумата в размер на 372,23 лева, представляваща местен данък за
придобиване на имущество по възмезден начин.
НАРЕЖДА на основание чл. 364, ал. 1 ГПК служебно ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА
върху горепосочения недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, до
заплащане на разноските по прехвърлянето от страната.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ служебно на Службата по вписванията
към Агенцията по вписванията – С. за вписване на възбраната, след влизането му в сила.
ПРЕПИС от решението на основание чл. 364, ал. 2 ГПК ДА СЕ ИЗДАДЕ на И. Б. С.,
ЕГН ********** СЛЕД влизането му в сила и представяне на доказателства, че са
изплатени разноските по прехвърлянето и дължимите към момента данъци и такси за имота.
Дава на основание чл. 115, ал. 2, изр. първо ЗС шестмесечен срок на ищцата за
отбелязване на настоящото решение в Служба по вписванията към АВ – гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
9
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10