Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3576 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2018
г. по гр.дело № 4714/2018 г., СРС, І ГО,
159 с-в е осъдил М.А.А., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН ********** и Л.С.А.,
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: *** да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ всеки един от тях сумата от 267,54
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
м.12.2014 г. - м.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „******,
вътрешна сграда, партер в дясно, апартамент, аб. № 000763, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2018 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 8,34 лв., представляваща такса
за дялово разпределение за м.05.2015 г. - м.04.2016 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 448,21 лв.,
разноски в производството, като е отхвърлил
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 264,54 лв. до пълния предявен размер от 566,73
лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - м.11.2014 г., като
погасен по давност и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 99,77
лв. за периода от 15.9.2015 г. до 28.11.2017 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия и за лихва в размер на 1,81 лв. върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение, като неоснователни. Осъдил е „Т.С." ЕАД да заплати на адвокат М.И.Д., с адрес на упражняване на
дейността гр. София, ул. „********адвокатско възнаграждение в общ размер на 533,04
лв. за осъществено процесуално представителство по делото на
ответниците М.А.А., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН ********** и Л.С.А., ЕГН **********.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Т.Ж.в отхвърлителната
част, а именно в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 264,54 лв. до
пълния предявен размер от 566,73 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - м.11.2014 г., като погасен по давност и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 99,77 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 28.11.2017 г. върху
главницата за доставена топлинна енергия и за лихва в размер на 1,81 лв. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Твърди се, че съдът
неправилно е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като вещото лице е работило и
взело предвид по-малък период от исковия, а именно 01.10.2014 г.-30.04.2015 г.
От друга страна, ССЕ е съобразило и посочило всички процесни задължения и
изравнителни сметки, касаещи претенцията на дружеството и е изпълнило
поставените задачи. Относно погасяването по давност и на основание чл.114 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния казус изискуемостта на вземането настъпва с оглед приетите ОУ от
дружеството. В чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г., в който е определен реда и срока,
в който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/ са длъжни да за плащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в този смисъл задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.
Не така е уговорено в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., където след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период. Клиентите не заплащат
обезщетение за забава, съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния
период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху общата фактура. Сочи се, че задълженията за общата
фактура от м.07.2015 г. стават изискуеми едва м.08.2015 г. и от този момент
следва да тече давностният срок. Предмет на първоинстанционното производство е
фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2015 г. В разбивката на фактурата
изрично се сочи, че за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. са издавани
кредитни известия с посочени във фактурата номера. Издадените кредитни известия
за прогнозно начислени суми за периода погрешно са възприети от ответника и от
съда като изискуеми задължения по фактури. Задължението става изискуемо в
посочения в ОУ срок след издаване на общата фактура. Счита се, че съдът
неправилно е обсъдил приложението на чл.111 ЗЗД, тъй като към датата на
депозиране на исковата молба, дължимите суми не са погасени по давност. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части.
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнагаждение.
Въззиваемите
страни М.А.А., ЕГН **********, А.С.А.,
ЕГН ********** и Л.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото
мл.адвокат М.И.Д.-Димитрова, със съдебен адрес: *** оспорват въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в
плащането на цената, при условията на разделна отговорност срещу наследниците на С.Л.А.-М.А.А., А.С.А. и Л.С.А. за следните
суми, както следва: срещу всеки един от тях за сумата 566,73 лв.,
представляваща 1/3 от стойността на потребената топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. - м.04.2016 г., 99,77 лв. представляваща 1/3 от стойността на
законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 28.11.2017
г., главница за дялово разпределение в размер на 8,34 лв. за периода м.5.2015
г. - м.4.2016 г., както и лихва за забава върху тази сума за периода 01.07.2015
г. - 28.11.2017 г. в размер на 1,81 лв.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, бул. „******, вътрешна сграда, партер в дясно, апартамент, аб. №
000763. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия
влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи
условия купувачите на топлинна енергия, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
интернет страницата на продавача. Ответниците била използвали доставената им
топлинна енергия през исковия период, но не били погасили задълженията си. Налице
е облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение, като са изпаднали и в забава.
Ответниците М.А.А., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********
и Л.С.А., ЕГН ********** са оспорил предявените искове по основание и размер, като са
направили и възражение
за изтекла погасителна давност за част от процесния период.
Настоящата инстанция приема също, ответниците са отребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., като собственици и по силата на наследствено правоприемство.
Исковият период обхваща времето от 01.10.2014 г.-30.09.2016 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
Ето защо погасени по давност са вземанията за периода м.05.2014 г.-м.11.2014
г., тъй като исковата молба е подадена на 23.01.2018 г., поради което
вземанията извън погасителната давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след 23.01.2015 г. Издаването на обща фактура № **********/31.07.2015 г. не
променя падежа на общото задължение и то не се дължи от датата на издаване на
общата фактура-31.07.2015 г., респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Изводът е,
че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа
на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би
могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за
доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия
отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за, дялово разпределение. Давностния срок за задълженията за м.05.2014 г. -
м.11.2014 г., е изтекъл на 01.01.2015 г. - преди подаване на исковата молба,
поради което исковете за заплащане на стойност за потребена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.- м.11.2014 г. са неоснователни, както законосъобразно е приел
районният съд.
Действително СТЕ е взело предвид по-малък период от исковия, а именно - 01.10.2014 г. -
30.04.2015 г., но и по реда на чл.162 ГПК съдът е
извършил
съответните изчисления за периода м.05.2014 г. - м.11.2014 г.
Във въззивната жалба не се съдържат доводи за цялостното отхвърляне на иска
по чл.86 ЗЗД, но понеже е извършено обжалване и в частта на мораторната лихва,
въззивният съд ще изложи доводи в тази насока.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на пълномощника на въззиваемите по реда на чл.38, ал.2 във връзка с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за настоящата инстанция в общ размер от 300 лв. съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Настоящата инстанция отчита, че става въпрос за едно общо
правоотношение, по което е изградена обща защита, поради което определя и този
размер на общата сума.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.11.2018 г. по гр.дело № 4714/2018
г. на СРС, І ГО, 159 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт А.К.да заплати
на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на мл. адвокат М.И.Д., с адрес на упражняване на дейността гр. София,
ул. „********адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за настоящата инстанция в общ размер от 300 лв.
Решението е е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.