№ 1054
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110172093 по описа за 2021 година
Ищецът „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Д. С. К., ЕГН **********, гр. София, .....,
дължи сумата от 1 228.21 лв. потребена вода за имота на горепосочения адрес от
11.05.2020г. до 07.05.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2021г. до изплащане на
вземането, 59.30 мораторна лихва от 21.06.2020 г. до 07.05.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51465/21 г. на
СРС, 72 състав. Ищецът твърди, че за процесния период между него и ответницата е
съществувало правоотношение свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими
общи условия на ищеца като оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответницата е потребител
на ВиК услуги по силата на тези общи условия като собственик на имот в гр. София, ж.к.
Красно село, бл. 27 а, вх. Г, ет. 7, ап. 74, за който са издадени фактури за дължима, но
неплатена потребена и отведена вода. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Моли да се установят вземанията. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на ВиК
услугите, както и предоставянето им в посочените количества и стойност. Моли за
отхвърляне на исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения
положителен установителен иск, а именно - валидно възникнало договорно отношение с
ответника за продажба на ВиК услуги за процесния имот, качеството потребител за
ответника като собственик на имота, изпълнение на задължението за доставка на ВиК
услуги за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта до докаже, че е платил.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира искът за неоснователен.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност.
Т.е. облигационната връзка по предоставяне на ВиК услугите възниква само при
определените от закона предпоставки и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
2
По делото обаче няма надлежни доказателства от какво произтича качеството на
ответницата на потребител на ВиК услуги като насрещна страна по правоотношението с
предмет предоставянето им. Не са ангажирани доказателства за реализирането на правно
основание за придобиване правото на собственост върху имота. Представената справка от
АВ не е документ за собственост, тъй като не удостоверява реализирането на правно
основание за придобиване на вещно право върху имот, още повече в нея се съдържат данни
за няколко разпореждания с идеални части от имота, при което не става ясно към настоящия
момент ответницата собственик ли е на имота и на каква част от него, което би обусловило
и размера на отговорността й. При приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че ищецът не
установи с ответницата да е възникнало правототношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги и тя да отговаря за заплащане на стойността им.
Отделно от горното, съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23,
ал.1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводните
отклонения. По изключение, при отказ на потребителя да осигури достъп до водомера или
при липса на водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода се определя на база по посочените в разпоредбите съответно на
чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, че за
процесния период количеството потребена вода е начислявано служебно.
В случая по делото не става ясно на какво основание сумите за ВиК услуги на
ответницата са начислявани на база – липсват твърдения и доказателства в тази насока от
ищеца относно това има ли монтиран индивидуален водомер в имота, ако има – преминал
ли е съответните първоначална и периодични проверки, в изправност ли е, или се касае до
неосигурен достъп. От заключението на вещото лице също не става ясно при какви
обстоятелства потреблението е изчислено на база. Няма доказателства и за заявения брой
живущи лица в имота, както и относно останалите обстоятелства, относими към изчисляване
на потребление на база.
При това положение неприложим е чл. 162 ГПК, след като не е доказано от ищеца
наличието на основание за служебно изчисляване на консумацията.
Т.е. по делото не се доказа от ищеца и да е доставил ВиК услуги в претендираните
количества и стойност.
Предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост, съответно
неоснователна и подлежаща на отхвърляне е и акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. С. К., ЕГН **********, гр. София,
....., дължи сумата от 1 228.21 лв. потребена вода за имота на горепосочения адрес от
11.05.2020г. до 07.05.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2021г. до изплащане на
вземането, и сумата от 59.30 мораторна лихва от 21.06.2020 г. до 07.05.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
51465/21 г. на СРС, 72 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4