№ 13
гр. Плевен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20214400900043 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. О. Д. от гр. Плевен, ул. „***“ № 6, ЕГН
**********, чрез АД „М. и Д.“, упълномощен представител и съдебен
адресат: гр. С., р-н ***, ул. „***“ № 6, ет.3, ап.8 против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., 1202, район „***“, бул. „***“ № 87,
представлявано от С.С.П. – изпълнителен директор, като е предявен иск с
правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД за сумата 350 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни
увреждания и сумата от 13183,01 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 12.10.2020 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
суми, считано от 08.03.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, на
кръстовището на ул. „***" и ул. „***" е настъпило ПТП между мотоциклет
1
марка „***", модел „***", с рег. № ***, с водач М. О. Д. и лек автомобил марка
„***", модел „***", с peг. № ***, с водач Д. Р. Д.. Твърди се, че водачът на лек
автомобил марка „***", модел „***", с peг. № *** - Д. Р. Д. се е движил по ул.
„***" и на кръстовището с ул. „***" не е съобразил поведението си с пътен
знак Б2, навлязъл е в кръстовището и е отнел предимството на правилно
движещия се по път с предимство по ул. „***" в посока Панорама „Плевенска
епопея 1877" водач М. Д.. При реализирания удар и настъпилото
произшествие е пострадал М. О. Д., в качеството си на водач на мотоциклет
марка „***", модел „***", с peг. № ***. Твърди се, че произшествието е
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „***", модел „***", с peг.
№ ***, който не е спрял на знак „Стоп", не е пропуснал и е отнел
предимството на мотоциклета, движещ се направо по път с предимство, като
по този начин е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и и ал.2 от ЗДвП и чл.20
ал.1 от ЗДвП.
В исковата молба се посочва, че отговорността на виновния водач,
управлявал лек автомобил марка „***", модел „***", с peг. № *** е
застрахован в ЗД „***" АД, със застрахователна полица „Гражданска
отговорност" № BG/02/***, валидна до 31.10.2020 г. Настъпилото
произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП №
***/14.10.2020 г., като е образувано и досъдебно производство № 252/2020 г.
по описа на РУ на МВР - Плевен.
Ищецът твърди, че непосредствено след процесното ПТП е откаран от
екип на Спешна помощ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен,
където е приет в Клиниката по „Неврохирургия" и след направен скенер на
цялото тяло и ехография на коремни, са установени: множество травми по
главата и тялото; контузия на главата със загуба на съзнание; политравма;
фрактури на телата на ТХ5, ТХ6 с прекъсване контура на телата; фрактура на
тялото на Л2 с дислокация на фрагменти и компресия на медуларен канал;
контузия на гръбначния мозък; фрактура на 7 ребра (от 4 до 10 ребро) в дясно;
контузия на белия дроб; хемоторакс билатерализ; парциален пневмоторакс в
дясно; луксация на лява раменна става с парастезии на крайника; авулзия
плексус брахиализ синистри; контузионни огнища в белодробния паренхим;
силно ограничени болезнени активни и пасивни движения в лява раменна
става;
2
Ищецът твърди, че е приет в спешна помощ, макар и вече в съзнание,
силно объркан, имал е силни болки в кръста и гръдния кош, ограничени
движения на долните крайници и лекостепенна долна пареза, бил е с
отслабено дишане вдясно и дисателектаза двустранно, имал е силно
ограничено движение в лява лакътна и раменна става, множество болезнени
контузии с отоци по цялото тяло, охлузвания в областта на лява лакътна става,
голяма разкъсно-контузна рана в областта на дясна колянна става, поставен му
е катетър, който е отстранен след повече от един месец.
Ищецът твърди, че на 15.10.2020 г. е опериран под обща анастезия, като
му е извършено скелетиране на паравертебраната мускулатура двустранно,
ламинектомия на Л2 и 8-винтова транспедикуларна стабилизация. Твърди, че
е бил хоспитализиран за периода от 12.10.2020 г. до 30.10.2020 г., като е
изписан с отпадна неврологична симптоматика по повод авулзия брахиалис
вляво, изразяващо се в тежка проксимална пареза. Транспортиран е до вкъщи
в лежащо състояние и е поставен да лежи в домашни условия на болнично
легло, с препоръка след 10 дни, под контрол на физиотерапевт и задължително
поставен тораколумбален корсет да бъде вертикализиран в амбулаторни
условия, което е извършено забавено във времето, поради тежкото състояние,
в което се е намирал.
Ищецът твърди, че на 15.12.2020 г. е хоспитализиран във ВМА - МБАЛ -
С., Клиника по „Артроскопска травматология" повторно, поради оплаквания
от болки и ограничени движения в раменната става вляво, като му е поставена
диагноза: руптура масива тенд. м. супраспинатус син. травматика, тендинитис
с. I. m. биц. брахии син. Статус пост реинсерзионем тенд. М. супраспинатус
кум. анкерс № 3, тенотомиам ет тенодезим субпекторалис с. I, т., биц. брахии
син. кум анкер № 1, декомпресионен субакромиалис ет, акромиопластикам,
артроскопикам КП 159 МКБ S 46.7.
Ищецът твърди, че на 16.12.2020 г. му е извършена операция на лява
раменна става, при която, след щателно почистване и покриване на
оперативното поле, със стандартни предни задни достъпи се е достигнало до
лява раменна става, извършена е тенотомия със субпекторална деза на
сухожилието на дългата глава на м. бицепс брахи с помощта на 1 бр. 5,0
титаниев анкър, опресняване на ръбовете на лезията на t m. supraspinati и
реинсеция с 3 бр. титаниеви анкъри, прослоен шев, дрен, стерилна превръзка.
3
Изписан е от ВМА – МБАЛ - С. на 18.12.2020 г. с препоръки за отбременяване
на крайника за срок от 30 дни, сваляне на конците от оперативната рана на 12
следоперативен ден, указания за опорно-двигателен режим,
противовъзпалителна и антитромбатична терапия за 10 дни, както и
кинезетерапия.
Ищецът твърди, че е търпял интензивни и продължителни болки и
страдания, търпи ги в настоящия момент и ще ги търпи в бъдеще. Твърди, че е
изпитвал силно главоболие световъртеж, водещи до отпадналост и
дискомфорт. Извършените операции неизменно са последвани и ще бъдат
последвани от следоперативна медикаментозна терапия, контролни прегледи и
рехабилитация. Твърди, че вследствие на настъпилия удар е изпитвал силни
болки по цялото тяло, претърпял е множество болезнени натъртвания,
последвани от отоци и посиняване. Твърди, че счупването на гръбначните
прешлени му е причинило изключително силни болки, които продължават и
към настоящия момент, като посочва, че и най-малките движения, които
прави са тежки и болезнени, което затруднява нормалния му начин на живот и
налага приемането на обезболяващи лекарства ежедневно. Твърди, че
движението на лявата ръка е изцяло ограничено, като е налице тежка пареза
на същата.
Ищецът твърди, че животът му е променен изцяло и трайно, затворил се
е вкъщи, не може да се движи, да спортува, да се грижи за своето дете и да
работи. Твърди, че е бил напълно обездвижен повече от месец, не е можел да
става и стъпва на краката си по никакъв повод, почти два месеца не е можел да
ходи до тоалетна като нормален човек, да се къпе и поддържа минимална
хигиена, да се храни нормално. Твърди, че майка му е била денонощно до него
и се е грижила за него. Твърди, че и към настоящия момент изпитва болки и
дискомфорт, може само да се движи и обслужва самостоятелно, но не се е
върнал към нормалния си начин на живот, не е работоспособен, не спортува,
не се натоварва физически, прекарва времето си предимно вкъщи, почивайки
си и лежейки.
Ищецът твърди, че изпитва силен стрес и страх, вследствие на
изживения инцидент, изпаднал е в депресия, чувства се тревожен и изнервен,
като е нарушена способността му да спи, както от изпитваната болка, така и от
негативните емоции и страхове, които изпитва. Твърди, че е диагностициран с
4
посттравматично стресово разстройство. Твърди, че изпитва схващане на
крайниците, стягане в тилната област, болки в сърдечната област и главата,
както и има високи стойности на кръвно налягане, намалена е действената му
активност и инициативност. Твърди, че е ангажиран мисловно с
хипохондрични опасения и опасения за безперспектиност, затруднен е
нормалният му начин на живот, както и този на неговите близки, които следва
да полагат грижи за него и да му оказват помощ. Твърди, че е обсебен от
мисълта за опасността, която е грозяла неговия живот, от възможността да не
може да види повече своето дете, от опасността да остане обездвижен за цял
живот и от реалната възможност да не се възстанови напълно никога. Твърди,
че се страхува, че ще остане неработоспособен и няма да има възможност да
издържа своето дете и да се грижи за своето семейство. Твърди, че работата
му като бояджия и механик е свързана с физическо натоварване и труд, към
които няма да може да се завърне в близко бъдеще, като не е оптимистична
прогнозата дали някога ще може отново да работи тази работа, в която се е
специализирал.
Ищецът твърди, че във връзка с лечението си е направил разходи в
размерна 13 183,01 лв. за закупуване на медицински изделия за извършените
операции, лекарствени средства, медицински изследвания и прегледи и други
разходи, свързани с оздравителния процес.
Ищецът твърди, че съобразно разпоредбата на чл.380 от КЗ на
11.11.2020 г. е завел пред ЗД „***" АД претенция за изплащане на обезщетение
за причинените му от процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди,
като е образувана ликвидационна преписка по щета, но застрахователното
дружество и към настоящия момент не е определило и изплатило
застрахователно обезщетение по доброволен ред.
Ищецът моли съда, да осъди ЗД „***" АД да му заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 350
000,00 лв. и сумата от 13 183,01 лв. за претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от
08.03.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението от застрахователя.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД – С. чрез пълномощника – адв.
5
Т. М. от АК - Габрово, в който се оспорва исковата претенция по основание и
размер.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените с
исковата молба доказателства нямат установителен характер по отношение
начина на настъпване на същото. Твърди, че Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № *** от 14.10.2020 г. не се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП" и не
установява сам по себе си механизмът на ПТП. Твърди, че същият е съставен
при посещение на място след настъпване на произшествието, дори два дни по-
късно от твърдяното ПТП, т.е. съставителят не е бил очевидец и не е възприел
непосредствено механизма на протичане на ПТП.
С оглед съдържащи се данни в исковата молба за образувано ДП №
252/2020 г. по описа на РУ на МВР – Плевен, ответникът прави искане за
спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до
приключване на наказателното производство. Посочва, че без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това, кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45 ал.2 ЗЗД.
Ответникът оспорва твърдението, че виновен за настъпилото събитие е
водачът на лек автомобил „*** ***" с ДК № ***, както и оспорва изложените
в исковата молба твърдения относно механизма на ПТП. Оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на лек
автомобил „*** ***" с ДК № ***. Ответникът твърди, че събитието е
случайно за водача на МПС, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва
твърденията в исковата молба за допуснати от водача на лек автомобил „***
***" с ДК № *** нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Оспорвам
твърденията единствено този водач да е нарушил правилата за движение, като
твърди, че поведението на самия ищец като участник в ПТП е основна
причина за настъпване на произшествието.
Ответникът твърди, че е налице съпричиняване, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД,
като счита, че процесното ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени
и от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия
6
за настъпването на инцидента и съответно, произтеклите от него вреди.
Посочва, че от изложеното в исковата молба и доказателствата към нея не
става ясно дали ищецът е използвал предпазна екипировка за защита от
травми.
Ответникът оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП,
ищецът е претърпял посочените в исковата молба телесни повреди по вид и
степен, като счита, че няма данни и доказателства по делото същият да е
претърпял уврежданията в такъв интензитет, какъвто се твърди, както и
уврежданията да са вследствие на произшествието и в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на сочения за деликвент
водач. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока. Оспорва
твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са
довели до продължителни болки и страдания. Оспорва твърденията за дълъг
възстановителен период.
Ответникът оспорва предявеният иск и по размер, като твърди, че
претендираната с исковата молба сума от 350 000,00 лв. е силно завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Счита, че при определяне на евентуално обезщетение следва да бъдат взети
предвид възрастта на пострадалото лице, възстановяването му в обичаен
порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или
пожизнени последици за здравето му, както и наличието на съпричиняване.
По отношение на предявения иск за претърпени имуществени вреди,
ответникът посочва, че в исковата молба е заявен такъв иск в размер на
13183,01 лв., но в депозираната от ищеца претенция до застрахователя от
11.11.2020 г. е направено искане за други по вид и размер имуществени вреди
от твърдяните с исковата молба. Ответникът оспорва тази претенция, като
неоснователна и неотносима.
Ответникът моли съда, да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, да намали размера на
претедираното обезщетение, с оглед направените възражения.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от М.
О. Д. чрез Адвокатско дружество „М. и Д.“, действащо чрез адв. Н. М. и адв.
Поля Д., в която се поддържат изложените в исковата молба аргументи.
7
Ищецът счита, че възражението на ответника за спиране на настоящото
производство е неоснователно, като твърди, че не са налице предпоставките
на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК за спиране на производството по делото. Твърди, че в
настоящия случай няма разкрити в хода на настоящото дело престъпни
обстоятелства, а единствено е налице образувано досъдебно производство,
което не е основание за спиране на производството по делото на основание
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, както и не е изпълнена и другата от двете кумулативни
предпоставки по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, а именно изходът на гражданският
спор по процесното дело да зависи от установяването на престъпните
обстоятелства. Цитират се съдебни актове и се обсъжда съдебната практика в
тази насока. Излагат се доводи, че поради обстоятелството, че при деликта
важи презумпцията, заложена в гражданското право, че вината се предполага
до доказване на противното, изходът на наказателното производство не е
обуславящ, с оглед изхода на процесното дело и не е налице преюдициалност
по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.
Относно твърдението в отговора на исковата молба, че не е установено
чия е вината за настъпване на процесното ПТП, както и механизма на същото,
ищецът посочва, че съгласно представеното с исковата молба заверено копие
на Констативен протокол за ПТП № ***/14.10.2020 г., виновен за настъпване
на произшествието е водачът Д. Р. Д., който при наличието на знак Б2 е
навлязъл в кръстовището и е отнел предимството на правилно движещия се по
път с предимство по ул. „***" в посока Панорама „Плевенска епопея 1877"
водач М. Д., с което е нарушил разпоредбата на чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Относно направеното оспорване от ответника на механизма за
настъпване на процесното ПТП, ищецът заявява, че същото е неоснователно,
а застрахователят не навежда твърдения за механизъм, различен от описания.
Посочва, че във връзка с изясняване на механизма на ПТП са и направените
доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение, както и за
допускане на съдебна автотехническа експертиза.
Досежно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, ищецът заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от негова страна, а твърдението на ответника не е подкрепено с
доказателства. Според ищеца, че не съществува нормативно изискване спрямо
8
водачите на двуколесни пътни превозни средства да използват каквото и да
било „предпазно облекло", изразяващо се в посочените от ответника
ръкавици, протектори и ботуши.
Оспорването от страна на ответника на причинно-следствената връзка
между процесния пътен инцидент и получените травматични увреждания при
М. О. Д., както и степента и тежестта на настъпилите неимуществени вреди,
ищецът счита за неоснователно, като посочва, че в тази връзка с исковата
молба са представени медицински документи, издадени по съответния ред.
Посочва, че в тази връзка са и направените доказателствени искания за
допускане и назначаване на комплексна СМЕ и за разпит на двама свидетели.
Ищецът счита направеното от ответника оспорване на размера на
претендираното застрахователно обезщетение, като прекомерно завишен за
неоснователно, като посочва, че в тази връзка ще бъде проведено пълно и
главно доказване в процеса. Посочва, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението. Посочва, също така, определеният лимит по смисъла на чл.
432 КЗ на отговорност за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
телесно увреждане или смърт от 10 000 000,00 лв. за едно застрахователно
събитие, независимо колко са пострадалите лица към момента на възникване
на произшествието /чл. 492, т. 1 от КЗ/, който лимит очертава и рамката на
паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на
неимуществените вреди.
По отношение на претърпените имуществени вреди, ищецът уточнява,
че при предявяване на претенцията по доброволен ред са претендирани
имуществени вреди в размер на 10 004,00 лв., като с последваща молба,
получена от ответника на 05.02.2021 г. е представил допълнителни
медицински и разходни документи, свързани с извършеното му последващо
лечение и извършени разходи по отношение на същото.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор на
допълнителната искова молба от ЗД „***“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника –
адв. Т. М. от АК – Габрово, с който ответникът заявява, че поддържа
9
първоначалния си отговор. Поддържа искането си за спиране на настоящото
дело, предвид факта, че са налице данни за образувано ДП № 252/2020 г. по
описа на РУ на МВР – Плевен.
С определение № 211/09.06.2021 г. е спряно производството по т.д. №
43/2021 г. по описа на ПлОС на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до
приключване на наказателното производство по ДП № 252/2020 г. по описа на
ОД на МВР – Плевен /Д № 2429/2020 г. по описа на РП – Плевен/ с влязла в
сила присъда или влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство.
С определение № 505/21.10.2024 г. е възобновено на основание чл.230 от
ГПК производството по т.д. № 43/2021 г. по описа на ПлОС, с оглед постъпило
писмо от Районен съд - Плевен, от което се установява, че наказателното
производство е приключило с влязло в сила на 16.08.2024 г. Решение №
352/15.07.2024 г., постановено по АНД № 1237/2024 г. по описа на Плевенски
районен съд за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
В открито съдебно заседание, ищецът М. О. Д. лично и чрез
процесуалния си представител – адв. С. Н. – К. от САК, моли съда, да уважи
изцяло исковата претенция със законните от това последици. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗК „***“ АД чрез
процесуалния си представител – адв. Т. М. изразява становище, че
предявеният иск е в изключително завишен размер, с оглед характера на
претърпените вреди, като счита, че при определяне на размера на
обезщетението, следва да се има предвид степента на съпричиняване от
мотоциклетиста и определения от съда размер да бъде намален с 50%.
Претендира направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от
ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
По делото е безспорно установено, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, на
кръстовището на ул. „***" и ул. „***" е настъпило ПТП между мотоциклет
10
марка „***", модел „***", с рег. № ***, с водач М. О. Д. и лек автомобил марка
„***", модел „***", с peг. № ***, с водач Д. Р. Д., при което водачът на лек
автомобил марка „***", модел „***", с peг. № *** - Д. Р. Д., движейки се по ул.
„***", на кръстовището с ул. „***" не е съобразил поведението си с пътен знак
Б2, навлязъл е в кръстовището и е отнел предимството на движещия се по път
с предимство по ул. „***" в посока Панорама „Плевенска епопея 1877" водач
М. Д.. При реализирания удар и настъпилото произшествие е пострадал М. О.
Д., в качеството си на водач на мотоциклет марка „***", модел „***", с peг. №
***.
По делото е прието за безспорно установено, че лек автомобил марка
„***", модел „***", с peг. № *** е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „***" АД по застрахователна полица №
BG/02/***, валидна до 31.10.2020 г., с която се покрива отговорността на
застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „***", модел „***", с peг. № ***,
ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността
на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл,
ищецът М. О. Д. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от
КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото претенция от ищеца М. О. Д., получена от
ответника с вх. № ОК687407 от 11.11.2020 г. е видно, че същият е предявил
пред ответното Застрахователно дружество писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 350 000,00 лв., както и имуществени вреди в
11
размер на 10 004,00 лв., претърпени вследствие на произшествието и тъй като
в срока по чл.496 ал.1 от КЗ ответникът не е отговорил на претенцията, то
искът, предмет на настоящото производство е допустим.
Във връзка с настъпилото ПТП на 12.10.2020 г. е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***/14.10.2020 г. на сектор „ПП“ при
ОД на МВР - Плевен, заверено копие от който е приложен на л.6 от делото.
Образувано е досъдебно производство № ЗМ 252/2020 г. по описа на ОД на
МВР – Плевен.
С протоколно определение № 344/18.09.2024 г., постановено по НОХД
№ 1235/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен е одобрено споразумение, по
силата на което Д. Р. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
12.10.2020 г. в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“,
при управление на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
*** нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП –
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.50 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а
именно Я. С. Г. и М. О. Драгомиров, като на основание чл.343 ал.3 б. „а“ вр.
ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е
наложено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, което е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
С Решение № 352/15.07.2024 г., постановено по АНД № 1247/2024 г. по
описа на Районен съд – Плевен, М. О. Д. е освободен от наказателна
отговорност за това, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, на кръстовище,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при управление на МПС – мотоциклет
„***“, модел „Р 1“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Я. С. Г., като на
основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в
полза на държавата в размер на 1000,00 лв. и право да управлява МПС за срок
от пет месеца за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1
от НК.
Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за
вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил марка
„***", модел „***", с peг. № *** е била покрита от ответното дружество, по
12
силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица № BG/02/***,
валидна до 31.10.2020 г.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, осъществен ли е деликтния фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС, налице ли е съпричиняване от страна на
пострадалия, както и досежно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
психологическа експертиза и съдебна автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани Д. Р. Д., Г.П.Д., В.В.Д. и Я. С. Г..
От показанията на свидетеля Д. Р. Д., който е управлявал лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № *** се установява, че на процесната дата
12.10.2020 г. по обяд, свидетелят се е движил по ул. „***“ в гр. Плевен, спрял е
на кръстовището с ул. „***“ и понеже не е имал видимост е навлезнал малко в
кръстовището, за да може да вижда. Видял е моториста до пицария
„Кантоната“, отдясно е видял бяла кола, която леко се движи, преценил е, че
не представлява опасност за движението и е тръгнал да пресича улицата. В
това време е видял, че колата вече е била по-близо и в същото време е чул
мотора, че е изръмжал. Свидетелят твърди, че дори не е имал време да се
обърне, когато моторът го е ударил и се е завъртял. След удара, свидетелят е
слезнал от колата и се е обадил на телефон 112. Свидетелят твърди, че е
възприел мотора на стотина метра от него, до пицария „Кантоната“, като
моторът се е ударил в неговата предна лява гума. Ударът е станал на средата
на платното, на осовата линия, дори малко в насрещното платно. Свидетелят
твърди, че се е движил съвсем леко. Твърди, че моторът се е ударил в портата
на съседна къща, а момчето е лежало до него. Когато е говорил по телефона
със 112, свидетелят е видял, че има момиче, което е било хвръкнало на
тридесет метра по-нагоре и тогава е разбрал, че на мотора са били двама
човека. Твърди, че момичето е било седнало на земята и не е имало каска на
13
главата.
От показанията на свидетелката Г.П.Д., която е майка на ищеца се
установява, че същата е видяла сина си в деня на катастрофата в Спешно
отделение, където е бил на носилка. Свидетелката твърди, че ищецът е бил
много зле, целия е треперел. След направените изследвания се е установило,
че същият е със счупен гръбнак, като му е направена операция на гръбначния
стълб. Бил е изведен от реанимация след около седмица, тъй като е имал
възпаление на белия дроб. След като е бил изведен от интензивно отделение,
свидетелката се е грижила за него в болницата, като посочва, че ищецът е бил
с катетър и на памперси. Твърди, че ищецът е бил в болницата около двадесет
дена, след което възстановяването му е продължило вкъщи, където само е
лежал, тъй като не са му разрешавали да става, като това е продължило около
два месеца. След това са му разрешили да се изправя със специален корсет.
Свидетелката твърди, че през това време не са обърнали внимание на ръката,
тъй като тогава е била пандемията и никой ортопед не е искал да прегледа
ищеца вкъщи и когато е започнала да го учи да се изправя, са започнали
изследване за ръката. Твърди, че във ВМА в гр. С. на ищеца е направена
операция на ръката, като след нея се е наложило ръката да е вързана на
определено място от тялото и възстановяването е продължило около шест-
осем месеца. Твърди, че в дома им е идвал физиотерапевт, който му е правил
раздвижване и прохождането е било много трудно. Свидетелката твърди, че
ищецът е бил и психически беше много зле, не е искал да вижда никой,
постоянно е нервничил, карал се с всички, като са му изписвани
успокоителни, тъй като не е можел да спи. Твърди, че и в момента продължава
неговата нервност, затвореност, избягва да излиза от вкъщи, не иска да се
среща с никой. Твърди, че ищецът е бил здрав, прав мъж, занимавал се с
фитнес, спортувал, а сега има нужда от помощ, тъй като движенията му са
ограничени, лявата му ръка е трудно подвижна, постоянно трябва някой да му
помага.
От показанията на свидетеля В.В.Д., който е приятел на ищеца М. Д. се
установява, че e разбрал за инцидента на 12.10.2020 г., десет минути след като
се е случило ПТП-то и веднага е отишъл на място. Бил е с ищеца, докато са го
приели в Неврохирургията, като доколкото си спомня, М. е имал три счупени
прешлена, 7-8 счупени ребра и доста други травми и натъртвания, които не си
спомня точно. М. е бил в болницата, в реанимация около седмица, след това
14
му е направена операция за планката на кръста и тогава е стоял в болницата
около 20 дни. Свидетелят е посещавал ищеца вкъщи, след изписването му от
болницата, като твърди, че състоянието му е било тежко, М. е бил на
специално легло, като дълго време лекарите не са давали да се изправя и
надига. Твърди, че ищецът е имал нужда от постоянна помощ, за да се
обслужва, дълго време е бил на обезболяващи и на лекарства, които се му
помагали да преодолее депресията и стреса. Твърди, че преди инцидента М. е
бил борбен, амбициран, но след инцидента е бил психически сринат. Според
свидетеля, към момента има някакво възстановяване при М., тъй като тогава
не е можел почти нищо, но не е човека, който познава.
От показанията на свидетелката Я. С. Г., която се е возила с ищеца на
процесния мотоциклет се установява, че движейки се към пицария
„Кантоната“ по ул. „***“, от улицата, която е отстрани под детската градина е
излезнала кола, сива на цвят, „***“ и те са се ударили в колата, като тя се е
прехвърлила през колата. Свидетелката заявява, че не може да прецени
скоростта, с която се е движил мотоциклета, както и скоростта на колата.
Посочва, че е била с каска, горнище и клин. Свидетелката твърди, че е имала
счупен таз, счупена ръка, счупени пръсти на крака, раздробено бедро. Твърди,
че са й направени четири операции и сега й предстои пета операция. Твърди,
че са й присадили два кокала, нова планка и още пирони. Свидетелката не си
спомня на мястото на ПТП-то да е имало пешеходна пътека. Твърди, че М. е
бил с каска на главата, като след удара той е паднал и се е ударил в ограда.
Твърди, че М. е паднал отстрани на бордюра, от лявата страна на пътя.
Свидетелката е видяла, че са се ударили в предницата на автомобила, според
нея в преден ляв калник. Посочва, че е прелетяла над капака, а не над цялото
купе. Не си спомня, дали М. се е опитал да избегне удара. Посочва, че времето
е било топло. Свидетелката твърди, че автомобилът не е спрял, преди да
излезе на главната улица.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че в резултат на процесното
ПТП, ищецът М. О. Д. е получил следните травматични увреждания: контузии
(натъртвания на меките тъкани) в областта на тялото и крайниците
(политравма); контузии (натъртвания на меките тъкани) в областта на главата
15
съпроводено с лекостепенно мозъчно сътресение; счупване на телата на пети
и шести гръдни прешлени и на първи поясен прешлен на гръбначния стълб;
натъртване (контузия) на гръбначния мозък и гръбначно-мозъчните нерви в
областта на счупените прешлени; счупване на 7 броя ребра (от 4-то до 10-то) в
дясно, довели до частичен пневмоторакс (проникване на въздух) в дясната
гръдна половина; контузии (натъртване) на паренхима на белите дробове;
изкълчване (луксация) на лявата раменна става и увреждане (авулзио) на т.н.
„плексус брахиалис" (мишничен сплит от нерви) и частично разкъсване на
сухожилията на мускулите на лявото рамо, изграждащи т.н. „ротаторен
маншон'" на лява раменна става. Вещото лице посочва, че ищецът е
постъпил в Неврохирургичната клиника на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ –
Плевен, където му е извършена операция на гръбначния стълб, отстранени са
костните фрагменти, които са притискали гръбначния мозък и са
имплантирани два метални титаниеви конектори (метални пръчки) с дължина
16 см. за укрепване на гръбначния стълб. В Клиника по артроскопска
травматология на ВМА – С., ищецът отново е бил опериран, посредством
артроскопия за възстановяване на функцията на лявото рамо, след което е бил
насочен към рехабилитация, която е била с обща продължителност между 6 и
9 месеца. Вещото лице е приело, че лечението на ищеца е продължило до 9-10
месеца, през които същият е търпял болки и страдания. В експертизата е
посочено, че медико-биологичната квалификация на описаните травматични
увреждания е трайно затруднение на движенията на снагата; трайно
затруднение на движенията на лява ръка; разстройство на здравето, временно
опасно за живота; разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Вещото лице е извършило преглед на ищеца, при който е установило,
че се касае за мъж на възраст, съответна на календарната с правилно развити
костна и мускулна система и адекватно поведение. При прегледа е установен
белег от оперативна рана с линейна форма, локализиран в долната половина
на гърба, разположен вертикално, с дължина 18 см., мек, еластичен,
неболезнен, бледо сивкав, слабо личащ. На ляво рамо са установени четири
малки линейни белези с форма на кръст, с размери 1,2/1,4 см. на разстояние 4
см. един от друг. Белезите са меки, еластични, неболезнени, незабележими от
разстояние повече от ½ метър. При прегледа са установени още ограничени и
слабо болезнени движения в поясната област; ограничени и слабо болезнени
движения на лява раменна става, почти невъзможни движения в лакътната
16
става и слабо ограничени и слабо болезнени движения в китката на лявата
ръка. Вещото лице е дало заключение, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и травматичните увреждания на ищеца М. Д.,
чието лечение е изисквало две хоспитализации, две операции и
продължителна рехабилитация. Според вещото лице завинаги и за цял живот
ще останат като остатъчни явления ограничени и слабо болезнени движения в
поясната област; ограничени и слабо болезнени движения на лява раменна
става, почти невъзможни движения в лакътната става и слабо ограничени и
слабо болезнени движения в китката на лявата ръка, за които ТЕЛК му е
присъдил 95% трайно намалена трудоспособност пожизнено. Вещото лице е
посочило, че белегът, който се е оформил след операцията на гръбначния
стълб е с линейна форма, сивкав цвят, слабо различаващ се от околната тъкан,
мека и еластична консистенция, вертикално разположение и дължина 18 см.,
белезите на лявото рамо от артроскопската ортопедична операция, извършена
в гр. С. са съвсем малки по размери (до 1,4 см.) и са почти невидими от
разстояние по-голямо от 50-60 сантиметра, а локализацията на белезите не е
по откритите и видими части на лицето и шията. По отношение на
извършените от ищеца разходи във връзка с лечението, вещото лице е
установило, че всички фактури и касови бележки са пряко свързани с лечебно-
диагностичните процедури на травмите от ПТП-то. В представените
финансови документи, експертът не открива медикаменти или здравни
услуги, които да не са свързани с травматичните диагнози на ищеца, изброени
по горе.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице доц. д-р Д. Д. е
уточнил, че остатъчните явления, като медико-биологична квалификация
могат да се приемат като практическо осакатяване на лявата ръка. Той има
ръка в анатомичен смисъл, но основната нейна функция в много значителна
степен е увредена. Всички видове хватателни движения в значителна степен
са нарушени. Вещото лице е посочило, че в областта на рамото няма тежки
деформации, като има по-голям белег в областта на поясните и гръдните
прешлени, а освен това, белезите не са на открити места. Според вещото лице,
най-същественото е това, че не може да движи ръката си, като ръката има
намалена мускулна сила, но е лекостепенна.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Ч. Д. М., което
17
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че процесното ПТП се е отразило
негативно на психическото състояние на ищеца М. Д., като получените
психически травми са в причинна връзка с процесното ПТП. Ищецът е
изпитвал болки и страдания по време на болничното лечение и
възстановителния период. Чувствал се е безпомощен, със снижено
самочувствие, поради което се е отдръпнал от семейството и близките си.
Вследствие получените травми от процесното ПТП, ищецът не е способен да
си служи пълноценно с лявата си ръка, което е променило в много голяма
степен възможността да се справя сам с обичайните за него занятия. Това
снижаване на способностите го кара да се чувства непълноценен.
Невъзможността на ищеца да извършва самостоятелно обичайната за него
трудова дейност е породило у него състояние на фрустрация и е възникнал
общ постоянен емоционален фон на напрегнатост, неудовлетвореност и
раздразнителност. Вещото лице е установило, че при ищеца е налице
депресивна реакция в рамките на адаптационния синдром, при която са
комбинирани както астенични изживявания на снижено самочувствие,
чувство за безнадежност, непълноценност, така и стенични прояви на
раздразнителност, агресивност и активност в делата му. Според вещото лице,
към настоящия момент не е възстановено психическото здраве на М. Д.,
спрямо психичното му състояние, преди ПТП-то. Съпоставяйки обективното
му състояние, описано в приложените амбулаторни листове от психиатрични
прегледи с настоящото, е възстановена активността му, спрямо периода
февруари-март 2021 г. Полученото увреждане на ръката, вещото лице
възприема като невъзстановимо, като посочва, че в този случай не би се
възстановила и психиката на пострадалия, тъй като в твърде дълъг период,
след получаване на увреждането, ищецът не е успял да се адаптира към новата
си телесна конфигурация и ограничена физическа дееспособност.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице Ч. М. уточнява, че
вследствие на процесното ПТП е променено телесното състояние на ищеца,
който трябва да приеме и да се адаптира към новия си телесен образ и когато
го приеме, ще изчезне депресията. Посочва, че ищецът е възобновил
предишната си активност в степента, в която му е възможно, има адаптация,
но към момента тя няма как да е пълна. Според вещото лице, това състояние е
преодолимо, но зависи от ищеца.
18
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
сблъскване на две МПС по следния механизъм: навлизане на лек автомобил
"*** ***" с рег. № *** в кръстовище от ул. „***" в гр. Плевен към ул. „***",
страничен-кос удар при сблъскване с мотоциклет „*** Р 1" с рег. № *** и
движение на двете МПС и мотоциклетист и возещата се на мотоциклета след
удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, причините за настъпване на
процесното ПТП са комплексни. От една страна, те са свързани с действия
/бездействия/ от страна на водача на процесния лек автомобил „*** ***" с рег.
№ *** с органите за управление /скоростен лост, педали на газта и
спирачката/, чрез които този водач е имал възможността да реализира спиране
на челната част на управляваното МПС, преди навлизане върху пътното
платно на ул. „***" в гр. Плевен, да възприеме процесния мотоциклет "*** Р
1" с рег.№ *** като местонахождение, посока и направление, да го пропусне, а
след това да реализира ускорително движение в избраната от него посока, с
което да предотврати ПТП. От друга страна, причина за ПТП са действия
/бездействия/ от страна на водача на процесния мотоциклет „*** Р 1" с рег. №
*** с органите за управление, чрез които този водач в населено место и
наличие на вертикална маркировка В 26, ограничаваща движението със
скорост до 40 км/час, се е движил със скорост от 101,2 км/час към момента на
навлизане на автомобила в кръстовището. Вещото лице е установило, че
мотоциклет „*** Р 1" с рег. № *** непосредствено преди и към момента на
удара с лек автомобил „*** ***" с рег. № *** се е движил със скорост от 101,2
км/час, която е несъотносима с максимално разрешената за съответния пътен
участък от 40 км/час, т.е. скоростта на мотоциклетиста непосредствено преди
и към момента на удара е в причинно-следствена връзка с получените телесни
увреждания на мотоциклетиста. Експертът е стигнал до извода, че водачът на
мотоциклет "***" е имал техническа възможност да предприеме спиране и да
спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП при скорост на
движение от 40 км/час и по-малка от нея, но сам се е поставил в това
положение, движейки се със скорост значително по-голяма от разрешената.
Водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да възприеме
19
своевременно наличната вертикална маркировка, намираща се на около 60 м.
преди кръстовището, като е имал възможността чрез органите за управление
да намали скоростта след наличната маркировка до 40 км/час, а към момента
на навлизане на автомобила в кръстовището да предприеме спиране и спре до
мястото на удара, с което да предотврати ПТП, т.е. чрез своите действия
/бездействия/ пострадалият мотоциклетист е допринесъл за настъпване на
констатираните телесни увреждания.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице инж. В. Т. И. е
уточнил, че при така определената скорост на движение на мотоциклетиста,
същият е имал възможност да предприеме спиране, но не и да спре, както и да
заобиколи автомобила. Според вещото лице, ако мотоциклетистът е карал със
скорост от 40 км/час, технически е възможно, при предприемане на
своевременни действия за спиране, да спре и да предотврати катастрофата. По
отношение на водача на лек автомобил „*** ***", вещото лице е уточнило, че
същият сам се е поставил в невъзможност, като не е реализирал
непосредствено спиране, преди навлизане.
По делото, като писмени доказателства са представени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***/14.10.2020 г. на сектор „ПП" при
ОД на МВР - Плевен, както и Протокол № 344/18.09.2024 г. по НОХД №
1235/2024 г. по описа на ПлРС, приключило с одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по отношение на Д. Р. Д. - водач
на лек автомобил „*** ***" и Решение № 352/15.07.2024 г., приключило с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание по чл.78а
от НК по отношение на ищеца М. О. Д. – водач на мотоциклет „*** Р 1" с рег.
№ ***. Приложена е и медицинска документация, издадена на ищеца М. О. Д.
по повод лечението и здравословното му състояние във връзка с процесното
ПТП.
По делото е приложено Експертно решение № 91155/15.04.2024 г.,
издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, от
което е видно, че на ищеца М. О. Д. е определена 95,00% ТНР без чужда
помощ, пожизнено, с водеща диагноза: Счупване на гръбначния стълб в
поясната област.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
20
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с протоколно определение №
344/18.09.2024 г., постановено по НОХД № 1235/2024 г. по описа на Районен
съд – Плевен, с което е одобрено споразумение, по силата на което Д. Р. Д.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен,
на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при управление на МПС –
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.6
т.1 от ЗДвП, чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
21
телесни повреди на повече от едно лице, а именно Я. С. Г. и М. О.
Драгомиров, като на основание чл.343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1
от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание в размер
на пет месеца лишаване от свобода, което е отложено на основание чл.66 ал.1
от НК с тригодишен изпитателен срок.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лек автомобил марка „***", модел „***", с
peг. № *** е била покрита от ответното дружество, по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/02/***, валидна до 31.10.2020 г. Налице е и
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/14.10.2020 г.
на сектор „ПП" при ОД на МВР - Плевен. Поради това, в случая е налице
застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със застрахования през
застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води
до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
С оглед изложеното, съдът приема, че деянието на водача на лек
автомобил марка „***", модел „***", с peг. № *** осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание
чл.432 ал.1 от КЗ.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, на ищеца М. О. Д. са причинени контузии
/натъртвания на меките тъкани/ в областта на тялото и крайниците
/политравма/; контузии /натъртвания на меките тъкани/ в областта на главата,
съпроводено с лекостепенно мозъчно сътресение; счупване на телата на пети
и шести гръдни прешлени и на първи поясен прешлен на гръбначния стълб;
натъртване /контузия/ на гръбначния мозък и гръбначно-мозъчните нерви в
22
областта на счупените прешлени; счупване на 7 броя ребра вдясно, довели до
частичен пневмоторакс /проникване на въздух/ в дясната гръдна половина;
контузии /натъртване/ на паренхима на белите дробове; изкълчване /луксация/
на лявата раменна става и увреждане /авулзио/ на т.н. „плексус брахиалис"
/мишничен сплит от нерви/ и частично разкъсване на сухожилията на
мускулите на лявото рамо, изграждащи т.н. „ротаторен маншон'" на лява
раменна става. Лечението на ищеца е продължило до 9-10 месеца, през които
същият е търпял болки и страдания.
От приложените по делото писмени доказателства се установяват
извършените медицински интервенции, изследвания и посещения при личен
лекар във връзка с провежданото лечение на ищеца М. О. Д. по повод
уврежданията, получени при процесното ПТП. Установява се, че тези травми
са довели до последващо увреждане, което е намалило работоспособността на
ищеца с 95%. Този факт е надлежно установен от компетентния медицински
орган в РБ. Установиха се по делото и настъпилите психологични промени и
депресии, в следствие на промените във физическите му възможности и
увредите по тялото.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди следва да се отчете
23
обстоятелството, че ищецът е мъж в млада, работоспособна възраст.
Продължителността на търпените от същия болки е страдания е в рамките на
9-10 месеца. Ищецът е претърпял две операции, едната от които на
гръбначния стълб, с отстранени костни фрагменти, които са притискали
гръбначния мозък и са имплантирани два метални титаниеви конектори за
укрепване на гръбначния стълб и операция за възстановяване на функцията на
лявото рамо. Във връзка с извършените две операции на ищеца е проведена
продължителна рехабилитация. Следва да се вземат предвид констатациите
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, според които
завинаги и за цял живот при ищеца ще останат като остатъчни явления
ограничени и слабо болезнени движения в поясната област, ограничени и
слабо болезнени движения на лява раменна става, почти невъзможни
движения в лакътната става и слабо ограничени и слабо болезнени движения в
китката на лявата ръка. В тази връзка, съдът съобрази и Експертно решение №
91155/15.04.2024 г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен, от което е видно, че на ищеца М. О. Д. е определена 95,00%
ТНР без чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза: Счупване на
гръбначния стълб в поясната област. Съдът съобрази и становището на вещото
лице, че остатъчните явления, като медико-биологична квалификация могат
да се приемат като практическо осакатяване на лявата ръка, като основната
нейна функция в много значителна степен е увредена. В областта на рамото
няма тежки деформации, като има по-голям белег в областта на поясните и
гръдните прешлени, а освен това, белезите не са на открити места. Ищецът не
може да движи ръката си, като ръката има намалена мускулна сила, но е
лекостепенна.
Във връзка с твърденията в исковата молба за психологически проблеми
при ищеца, вследствие инцидента, съдът взе предвид изложеното в
заключението на съдебно-психологичната експертиза за това, че процесното
ПТП се е отразило негативно на психическото му състояние, като получените
психически травми са в причинна връзка с процесното ПТП. Ищецът е
изпитвал болки и страдания по време на болничното лечение и
възстановителния период. При ищеца е налице депресивна реакция в рамките
на адаптационния синдром, при която са комбинирани както астенични
изживявания на снижено самочувствие, чувство за безнадежност,
непълноценност, така и стенични прояви на раздразнителност, агресивност и
24
активност в делата му. Съдът взе предвид становището на експерта, че към
настоящия момент не е възстановено психическото здраве на М. Д., спрямо
психичното му състояние, преди ПТП-то. Полученото увреждане на ръката,
вещото лице възприема като невъзстановимо, като посочва, че в този случай
не би се възстановила и психиката на пострадалия, тъй като в твърде дълъг
период, след получаване на увреждането, ищецът не е успял да се адаптира
към новата си телесна конфигурация и ограничена физическа дееспособност.
Ищецът е възобновил предишната си активност в степента, в която му е
възможно, има адаптация, но към момента тя няма как да е пълна. Според
вещото лице, това състояние е преодолимо, но зависи от ищеца. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че самото произшествие е от такъв характер,
че неизбежно води до негативни психични въздействия за пострадалия,
свързани с преживения стрес.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване е основателно. В тази връзка, съдът взе
предвид Решение № 352/15.07.2024 г., постановено по АНД № 1247/2024 г. по
описа на Районен съд – Плевен, съгласно което М. О. Д. е освободен от
наказателна отговорност за това, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, на
кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при управление на МПС –
мотоциклет „***“, модел „Р 1“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение,
25
регламентирани в ЗДвП – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Я. С. Г., като на
основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в
полза на държавата в размер на 1000,00 лв. и право да управлява МПС за срок
от пет месеца за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1
от НК. Съдът взе предвид, също така, и становището на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, че мотоциклет „*** Р 1" с
рег. № *** непосредствено преди и към момента на удара с лек автомобил
„*** ***" с рег. № *** се е движил със скорост от 101,2 км/час, която е
несъотносима с максимално разрешената за съответния пътен участък от 40
км/час, т.е. скоростта на мотоциклетиста непосредствено преди и към момента
на удара е в причинно-следствена връзка с получените телесни увреждания на
мотоциклетиста. Водачът на мотоциклет "***" е имал техническа възможност
да предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати
ПТП при скорост на движение от 40 км/час и по-малка от нея, но сам се е
поставил в това положение, движейки се със скорост значително по-голяма от
разрешената. Водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да
възприеме своевременно наличната вертикална маркировка, намираща се на
около 60 м. преди кръстовището, като е имал възможността чрез органите за
управление да намали скоростта след наличната маркировка до 40 км/час, а
към момента на навлизане на автомобила в кръстовището да предприеме
спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП, т.е. чрез
своите действия /бездействия/ пострадалият мотоциклетист е допринесъл за
настъпване на констатираните телесни увреждания.
Досежно претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди в
размер на 13 183,01 лв., вследствие процесното ПТП, съдът намира същата за
основателна. По делото са приложени заверени копия от фактури и касови
бонове за извършени изследвания и заплатени медикаменти и медицински
консумативи от ищеца М. О. Д.. В тази връзка, съдът съобрази и заключението
на назначената съдебно-медицинска експертиза, в която експертът е отразил,
че е проучил всички фактури и касови бележки и счита, че тези суми са пряко
свързани с лечебно-диагностичните процедури на травмите от ПТП-то, като в
представените финансови документи експертът не открива медикаменти или
здравни услуги, които да не са свързани с травматичните диагнози на ищеца.
Съобразявайки така установените обстоятелства, като взе предвид
26
получените от ищеца травматични увреждания, представляващи трайно
затруднение на движенията на снагата; трайно затруднение на движенията на
лява ръка; разстройство на здравето, временно опасно за живота; разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, продължителността на
лечението до 9-10 месеца, през които същият е търпял болки и страдания,
както и трайните увреждания, в резултат на които е издаденото Експертно
решение № 91155/15.04.2024 г. от ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен, съгласно което на ищеца М. О. Д. е определена 95,00% ТНР без
чужда помощ, пожизнено и конкретните икономически условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът намира, че в
конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 120 000,00 лв., която
сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на
настъпване на процесното ПТП – 12.10.2020 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 610,00 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от
КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. При определяне на процента на съпричиняване следва
да се отчетат всички установени факти и обстоятелства по делото, като в
конкретния случай подходящ размер на съпричиняване е 50%.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът счита, че на ищеца М.
О. Д. следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2020 г. в размер на 60 000,00 лв.
Претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди в размер на
13 183,01 лв., вследствие процесното ПТП, също следва да бъде съобразена с
определения размер на съпричиняване от 50%, поради което същата следва да
бъде определена в размер на 6591,50 лв.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
27
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗД „***“ АД на
11.11.2020 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 11.11.2020 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
28
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът Застрахователно дружество „***“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ул. „***“ №
87, представлявано от С.С.П. – Изпълнителен директор да заплати на М. О. Д.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ № 6 сумата от 60 000,00 лв.
/шестдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени
телесни увреждания, както и сумата от 6591,50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпило ПТП на
12.10.2020 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/02/***, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната претенция –
11.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираната сума от 350 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както и за разликата до претендираната
сума от 13 183,01 лв. за причинени имуществени вреди, в резултат на
настъпило ПТП на 12.10.2020 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, исковете
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
Застрахователно дружество „***“ АД, ЕИК*** следва да бъде осъден да
заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения
иск в размер на 2663,66 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на
такси по делото, както и 150лв. възнаграждение за вещо лице от бюджета на
съда.
Следва да бъде осъден ответникът Застрахователно дружество „***“ АД,
ЕИК*** да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. С. К. Н. от САК –
пълномощник на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв., определено от съда съобразно
- цената на предоставените услуги, видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото в съответствие с решение на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г.
По разноските:
29
Ищецът е направил разноски в размер на 718лв. Исковете за
имуществени и неимуществени вреди са предявени общо за 363183.01лв.
Уважени са за 66591.50лв. Ето защо следва да бъде осъден ответникът
Застрахователно дружество „***“ АД, ЕИК*** да заплати на ищеца М. О. Д.,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото производство
в размер на 131,65 лв. /възнаграждение за вещи лица и депозит за свидетели /,
съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът е направил разноски в размер общо на 11640 лв. Исковете за
имуществени и неимуществени вреди са предявени общо за 363183.01 лв.
Отхвърлени са за 296591.51 лв. Поради това следва да бъде осъден ищецът М.
О. Д., ЕГН ********** да заплати на ответника Застрахователно дружество
„***“ АД, ЕИК*** направените деловодни разноски за настоящата инстанция
в размер на 9505,75 лв. /възнаграждение за вещи лица, депозит за свидетел и
адвокатско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ***, ул. „***“ № 87, представлявано от
С.С.П. – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М. О. Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. „***“ № 6 сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, както и сумата от 6591,50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от настъпило ПТП на 12.10.2020 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG/02/***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на Застрахователната претенция – 11.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 350 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и
за разликата до претендираната сума от 13 183,01 лв. за причинени
30
имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 12.10.2020 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество ОТХВЪРЛЯ исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
Дружество „***“ АД, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна
такса върху уважената част от предявения иск в размер на 2663,66 лв., тъй
като ищецът е освободен от заплащане на такси по делото, както и 150лв.
възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД, ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. С. К. Н. от САК –
пълномощник на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Дружество „***“ АД, ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на М. О. Д., ЕГН ********** направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 131,65 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА М. О. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Дружество „***“ АД, ЕИК*** направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 9505,75 лв., съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
31