Р Е Ш Е Н И Е
№ 2210
гр. Пловдив, 05.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от
председателя Мариана Шотева адм. дело № 696 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на И.А.Л., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Н., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на:
- сумата в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в
периода от 28.05.2014 г. до 31.08.2017 г.;
- сумата в размер
на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Хеброс“ в периода от
01.09.2017 г. до 07.11.2018 г.;
- сумата в
размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Герзовица“ -
Смолян в периода от 08.11.2018 г. до 13.12.2019 г.
Неимуществените
вреди се сочи, че се изразяват във физически и психически болки и страдания,
стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален
дискомфорт.
Твърденията на
ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените
по-горе затворнически заведения, както следва:
1) нарушено
право на минимална жилищна площ и необходими хигиенно-битови условия (липса на
достатъчно светлина, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които е бил
настанен, наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и влага в същите,
в банята не винаги имало топла вода);
2) нарушено
право на престой на открито;
3) нарушено
право на достатъчна и качествена храна (менюто било еднообразно и изключително
бедно на хранителни вещества);
4) нарушено
право на подходяща работа (ищецът нямал право да избира какво да работи и бил
принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си);
5) нарушено
право на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;
6) нарушено
право на свиждане (не се спазвали правилата за свиждане);
7) нарушено
право на молби и жалби (можел да пише молби и жалби, но не получавал копия от
тях с входящ номер);
8) липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв.м. нетна
площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и
свеж въздух, което водило да задух и кашлица; санитарните възли са с неработещи
казанчета, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и
липсва уединение; за един относително дълъг период, не е имал санитарен възел и
му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си
нужди; в банята има мухъл и плесен, в нея се къпят едновременно 30-40 човека,
освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена или гореща
вода; прозорците са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен
достъп на естествена светлина; вследствие на застоялия въздух, липсата на
светлина и прокапалите тръби по стените и тавана се развили мухъл и плесен,
които били третирани от фирма и по график, но от това нямало полза; по външните
стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е
студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на
молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното му и
постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за
развъждане на дървеници и бълхи в леглата; от администрацията на затвора не се
раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; с ищеца
не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да
участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна
криза; в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода,
поради което всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и
посудата си; липсват и достатъчно мебели, а наличните са изпочупени.
Претендираните
суми, вредите, както и периодите на пребиваване във всяко едно затворническо
заведение, първоначално са заявени в исковата молба, впоследствие уточнени с молба
от 28.09.2023 г. (л. 74-76), приета и поддържана в последното по делото о.с.з. от
пълномощника на ищеца. Претендира се присъждане на сторените разноски, съгласно
представен списък. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност,
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
От Справка за
правното положение на ищеца с рег. № 509/15 от 30.03.2023 г. (л. 18) и
Становище от Г. А. – Инспектор СДВР от 31.03.2023 г. (л. 19) се установява, че
ищецът И.А.Л. *** на 28.05.2014 г., като няма запазени данни в коя стая на
Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други
л.св. е пребивавал съвместно до разпределянето си във Втора група. От
16.10.2015 г. до 30.10.2015 г. е пребивавал в Затвора Ловеч. След връщането си
от Затвора Ловеч отново е настанен във Втора група, където пребивава до
31.08.2017 г., след което е преведен в ЗО „Хеброс“ към Затвора Пловдив, а на
23.10.2018 г. е преместен от ЗО „Хеброс“ в ЗО „Смолян“ към Затвора Пловдив.
Съгласно
Становище рег. № 2166/22.03.2023 г. от 05.04.2023 г., изготвено от ИСДВР инсп.
Д. Б., съгласувано от Началник ЗООТ „Хеброс“ (л. 22-23) обаче, със Заповед №
1105/13.07.2017 г. режимът на ищеца е заменен на общ, прекатегоризиран е от
закрит тип в открит тип и от 13.07.2017 г. е преведен на територията на ЗООТ
„Хеброс“.
А съгласно
информацията в Докладна записка от М.П. – ИСДВР ЗООТ „Смолян“, съгласувана с
Началник ЗООТ „Смолян“ (л. 24), първоначално постановеният строг режим е
заменен на общ от 13.07.2017 г., като ищецът е преведен в ЗООТ „Смолян“ на
07.11.2018 г., като е преведен в ЗООТ „Смолян“ на 07.11.2018 г.
При тези данни,
настоящият съдебен състав приема, че на 28.05.2014 г. ищецът е постъпил в
Затвора Пловдив, където е пребивавал до 15.10.2015 г. вкл., от 16.10.2015 г. до
30.10.2015 г. вкл. е пребивавал в Затвора Ловеч, от 01.11.2015 г. до 12.07.2017
г. вкл. отново е пребивавал в Затвора Пловдив, от 13.07.2017 г. до 06.11.2018
г. вкл. е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ и от 07.11.2018 г. до 13.12.2019 г. вкл. е
пребивавал в ЗООТ „Смолян“.
По отношение на исковата претенция, касаеща Затвора
Пловдив:
В Становище рег.
№ 2166/22.03.2023 г. от 23.03.2023 г., изготвено от ИСДВР П. Унджиян (л. 20-21)
и в Становище към рег. № 2165/22.03.2023 г. от 24.03.2023 г., изготвено от ИФЗ
НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 25) е предоставена информация относно спалните
помещения, в които е пребивавал ищецът и относно битовите условия в същите. Представен
е Договор от 13.11.2018 г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД с предмет услуги
по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби (л.
26-32), ведно с протоколи за извършени ДДД обработки (л. 39 и сл.).
По отношение на исковата претенция, касаеща ТПО
(ЗООТ) „Хеброс“:
От цитираното
по-горе Становище рег. № 2166/22.03.2023 г. от 05.03.2023 г. (л. 22-23) се установява,
че ищецът е постъпил в ЗООТ „Хеброс“ на 13.07.2017 г., т.е. към 01.09.2017 г.
(началната дата на този исков период) ищецът вече е пребивавал на територията
на посоченото от него затворническо заведение, като е пребивавал в него до
07.11.2018 г., когато е бил преведен в ЗООТ „Смолян“. През целия си престой в
ЗООТ „Хеброс“ е бил настанен в спално помещение № 6, което е с площ от 13,63
кв.м., като няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално
помещение. Посочва се единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН
единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на
л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените
от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Установява се
също така, че на територията на ЗООТ „Хеброс“ л.св. имат достъп до баня три
пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник,
сряда и петък, в банята са разположени 6 душа, а към мокрото помещение има
предверие за преобличане. Съгласно списък на разрешените вещи, л.св. могат да
държат при себе си спално бельо до два комплекта и одеяла до 2 бр. На л.св. се
предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на лична
хигиена. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент и отговорност на
осъдения, което е част от превъзпитателния процес, с цел ангажиране на лични
хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и
етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към
собственото им здраве. Посочва се също така в становището, че за периода на
изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Хеброс“ л.св. Л. е наказан веднъж за
притежание на мобилен телефон и е награден веднъж по чл. 98, т. 2 от ЗИНЗС със
заличаване на наложеното наказание за участие в културни мероприятия на
територията на ЗООТ „Хеброс“. От 09.10.2017 г. до 16.10.2018 г. е назначен като
работник кухня в обслужващата дейност на ЗООТ „Хеброс“, петдневна работна
седмица, осемчасов работен ден, с почивни дни четвъртък и събота. Не е участвал
в специализирани програми, поради постоянната си трудова ангажираност.
По отношение на исковата претенция, касаеща ТПО (ЗООТ)
„Смолян“.
Установява се от
Докладна записка рег. № 146/27.03.2024 г. (л. 24), че ищецът Л. е постъпил в
ЗООТ „Смолян“ на 13.07.2017 г., където е пребивавал до предсрочното му
освобождаване на 13.12.2019 г., като през този период е пребивавал в спални
помещения № 111 и № 115.
Стая № 111 се
състои от две помещения – външно помещение с площ от 14,52 кв.м. и вътрешно
помещение с площ от 16,83 кв.м., или общо 31,35 кв.м. и с капацитет до 7 л.св.,
като към момента на престой на л.св. Л. там са били настанявани до 7 л.св.,
включително с него. Тази стая разполага със собствен санитарен възел, в който
има и мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената жилищна площ
на стаята. И вътрешното и външното помещения, както и санитарният възел са
снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два
прозореца с размери 145/145 см., които имат възможност да се отварят и
осигуряват нужното проветряване в помещенията. Дограмата на прозорците е ПВЦ –
поставена през 2018 г. За всеки л.св. е осигурено легло с размери 80/190 см. с
височина 40 см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери
35/100 см. с височина 195 см. Също така разполага с два по-малки шкафа, три
масички и два стола.
Стая № 115 се
състои от две помещения – външно помещение с площ от 15 кв.м. и вътрешно
помещение с площ от 12,24 кв.м., или общо 37,24 кв.м. и с капацитет до 6 л.св.,
като към момента на престой на л.св. Л. там са били настанявани до 6 л.св.,
включително с него. Тази стая разполага със собствен санитарен възел, в който
има и мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената жилищна площ
на стаята. И вътрешното и външното помещения, както и санитарният възел са
снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два
прозореца с размери 145/145 см., които имат възможност да се отварят и
осигуряват нужното проветряване в помещенията. Дограмата на прозорците е ПВЦ –
поставена през 2018 г. За всеки л.св. е осигурено легло с размери 80/190 см. с
височина 40 см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери
35/100 см. с височина 195 см. Също така разполага с два по-малки шкафа, две
масички и три стола.
По отношение на
дезинфекцията се твърди, че ЗООТ „Смолян“ има сключен договор за
обезпаразитяване със специализирана в тези услуги фирма, която извършва
пръскане по стаите на общежитието по график. Представени са протоколи за
извършени услуги по ДДД на територията на ЗООТ „Смолян“ за периода от
08.01.2019 г. до 23.08.2019 г. (л.52-57).
Установява се и
че до предсрочното му освобождаване от ЗООТ „Смолян“ на 13.12.2019 г., л.св. Л.
не е представял молби или жалби против условията в общежитието.
Като
доказателства по делото са приети, освен цитираните по-горе доказателства, така
и Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти
на един л.св. – възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието (л. 38).
Като свидетели по
делото са разпитани А.И.К., В.Н.С. и П.К.Й., чиито показания съдът приема за
логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на
свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени и преценявани от съда, с оглед на
всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната,
която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
По отношение на исковата претенция, касаеща Затвора
Пловдив.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив от 28.05.2014 г. до 15.10.2015 г. вкл. и от 01.11.2015 г. до
12.07.2017 г. вкл. Или, няма данни да е пребивавал на територията на Затвора
Пловдив в периодите от 16.10.2015 г. до 30.10.2015 г. вкл. (доколкото в този
период е бил в Затвора Ловеч) и от 13.07.2017 г. до 31.08.2017 г. вкл.
(доколкото в този период е бил в ЗООТ „Хеброс“ и ЗООТ „Смолян“). Това от своя
страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
С оглед направеното
възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност и
установеното, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 28.05.2014 г. до
15.10.2015 г. вкл. и от 01.11.2015 г. до 12.07.2017 г. вкл., следва да се
приеме, че на 15.10.2015 г., съответно на 12.07.2017 г. твърдените
незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора Пловдив са преустановени, тъй като ищецът на първата
дата е бил преместен в Затвора Ловеч, а на втората – в ЗООТ „Хеброс“.
Следователно, иск за периода от 28.05.2014 г. до 15.10.2015 г. вкл. може да
бъде предявен най-късно до 15.10.2020 г., съответно иск за периода от
01.11.2015 г. до 12.07.2017 г. вкл. може да бъде предявен най-късно до 12.07.2022
г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 14.03.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено
и в тази част искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Или, исковата
претенция в размер на 10 000 лева за периода от 25.05.2014 г. до 31.08.2017 г.
вкл. за понесени от Л. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна,
недоказана, а в една част и като погасена по давност.
По отношение на исковата претенция, касаеща ЗООТ
„Хеброс“.
Както вече се
посочи и по-горе, установява се от събраните и неоспорени от страните
доказателства, че на първата дата от този исков период, а именно 01.09.2017 г.
ищецът вече е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ и е бил там до 07.11.2018 г., на която
дата е бил преведен в ЗООТ „Смолян“.
Във връзка с
направеното от ответника възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, следва
да се приеме, че на 07.11.2018 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия от страна на затворническата администрация в ЗООТ „Хеброс“ са били
преустановени, доколкото на тази дата ищецът вече е бил преведен в друго затворническо
заведение, следователно, искът за периода от 01.09.2017 г. до 07.11.2018 г. може
да бъде предявен най-късно до 07.11.2023 г. Исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, е депозирана на 14.03.2023 г., т.е. преди
изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Следователно,
искът за този период не е погасен по давност.
Установява се на
следващо място, че на Л. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м.
в целия период на пребиваване в ЗООТ „Хеброс“, а именно от 01.09.2017 г. до
06.11.2018 г. вкл. (доколкото на 07.11.2018 г. вече е бил преместен в ЗООТ
„Смолян“) – общо 432 дни, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта,
че от страна на ответника не са представени доказателства с колко други л.св. е
пребивавал в едно спално помещение.
Не се установява
обаче твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от показанията
на разпитания по делото свидетел С. се установява, че на л.св. е осигурен
достъп до санитарен възел в края на коридора с осигурена течаща студена вода. А
от представените данни от ЗООТ „Хеброс“ се установява, че л.св. имат достъп до
баня три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки
понеделник, сряда и петък, като в банята са разположени 6 душа и към мокрото
помещение има предверие за преобличане. Във връзка с наведените от свидетеля С.
твърдения в тази насока, е необходимо да се посочи, че от една страна, същият
не твърди със сигурност, че къпането е било само два пъти седмично, а доколкото
той си спомня и от друга, той също твърди, че работещите са имали един ден
повече за къпане, а в този период се установява, че ищецът е бил работещ, т.е.
ползвал е пълния график за къпане.
По отношение на
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, свързани
с липсата на достатъчно светлина, в каквато връзка от ищеца са направени
доказателствени искания, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че
от страна на ответника не са представени доказателства, следва да се приеме, че
прозорците в спално помещение № 6 са с малък размер, поради което е без
достатъчен достъп до естествена светлина, т.е. на ищеца не е осигурена
достатъчно светлина за целия период на пребиваване в ЗООТ „Хеброс“.
Като доказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на инсекти в
ЗООТ „Хеброс“, тъй като от страна на затворническата администрация не са
представени никакви данни за извършвани дезинфекция и дератизация в това
затворническо общежитие. Отделно от това, от страна на разпитания свидетел С.
се навеждат и конкретни твърдения за наличие на дървеници и хлебарки, които
след като бъде загасено осветлението, излизат и нахапват л.св.
По отношение на
останалите, наведени от ищеца твърдения, свързани с лошите битови условия в
ЗООТ „Хеброс“ обаче, на първо място следва да се посочи, че липсват ангажирани
каквито и да било доказателства, поради което и с оглед доказателствената
тежест, следва да се приеме, че същите са недоказани. Действително, от
показанията на разпитания свидетел С., който по същото време е пребивавал на
територията на ЗООТ „Хеброс“, е възможно да се приеме, че помещенията, в които
е пребивавал Л., са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения
и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При
така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите
хигиенни условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите, наведени твърдения, а именно за: нарушено
право на престой на открито; нарушено право на достатъчна и качествена храна (менюто
било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества); нарушено право
на подходяща работа (ищецът нямал право да избира какво да работи и бил
принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си); нарушено
право на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;
нарушено право на свиждане (не се спазвали правилата за свиждане); нарушено
право на молби и жалби (можел да пише молби и жалби, но не получавал копия от
тях с входящ номер); с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не
му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до
поведенческа и личностна криза. Това е така, защото в производството по чл. 284
и сл. от ЗИНЗС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване
осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. В конкретния казус, от страна на Л. са ангажирани
единствено доказателства, свързани с килиите, в които е пребивавал във всяко
едно затворническо заведение – размер и брой л.св., настанени в тях,
осветеност, договори за ДДД и справка за санитарния възел и банята, от която се
ползва ищецът. До извод в обратната насока не водят и ангажираните свидетелски
показания, доколкото нито един от разпитаните по делото свидетели не навежда
твърдения във връзка с посочените по-горе обстоятелства, поради което и с оглед
доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, следва да се приемат за недоказани твърденията,
свързани с коментираните тук като извършени нарушения.
Независимо от
гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че от страна на ЗООТ „Хеброс“
е предоставена информация, че ищецът не е участвал в специализирани програми,
но същото е поради постоянната му трудова заетост.
С оглед на
всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените
бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчно жилищна площ, липса на достатъчно светлина и
наличие на инсекти в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 01.09.2017 г. до 06.11.2018 г.
вкл. (общо 432 дни). Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това
затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че Л. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в уточнението на исковата молба негативни психически
състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно
и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и при отчитане
икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2017 г. - 2018 г.), според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3 500 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките
на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт
за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат
минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в
Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив
размер за исковите периоди (които са в рамките на 2017 г. – 2018 г.) би
следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано
едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за
период от 432 дни са налице повече от едно нарушение (наличие на пренаселеност
на помещенията, в които е пребивавал ищецът, липса на достатъчно светлина и
наличие на инсекти), именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част тази
искова претенция следва да бъде отхвърлена.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 14.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на исковите претенции, касаещи ЗООТ
„Смолян“.
В ЗООТ „Смолян“ се
установи, че ищецът е пребивавал от 07.11.2018 г., т.е. към 08.11.2018 г.
(началната дата на този исков период) до 13.12.2019 г. (когато е бил
освободен), който период съвпада с исковия такъв. И тук не се констатира да е
налице погасяване по давност, доколкото, искът за този период, а именно от
08.11.2018 г. до 13.12.2019 г. може да бъде предявен най-късно до 13.12.2024 г.,
а исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, както
вече се посочи, е депозирана на 14.03.2023 г., т.е. преди изтичане на
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Следователно, искът за този
период не е погасен по давност.
Констатира се на
следващо място, че през това време Л. е пребивавал в спални помещения № 111 и №
115, които се установи, че отговарят на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
на един л.св. – стая № 111 е с площ от 31,35 кв.м. и с капацитет до 7 л.св.,
като в нея са били настанявани до 7 л.св., а стая № 115 е с площ от 27,24 кв.м.
и с капацитет до 6 л.св., като в нея са били настанявани до 6 л.св.
Не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, доколкото цитираната
разпоредба предвижда, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения, т.е. задължението за наличие на санитарен възел в спалните помещения
е само за заведенията от закрит тип и арестите в затворите, а в конкретния
случай ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип. Независимо от
гореизложеното, установява се от събраните по делото доказателства, че в стая №
111 и стая № 115 е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. По
отношение наличието на топла течаща вода, от разпитания по делото свидетел К.
се установява, че на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно график, като в
сградата е имало обща баня. Действително, същият навежда и твърдения, че има
режим на водата и че същата е кална, но следва в тази връзка да се посочи, че в
случаи на ВиК повреди, когато има режим на водата, не само лишените от свобода
нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели
населени места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда
и/или ниско налягане на подаваната такава, съответно лошото качество на водата
след отстраняване на аварията, не поставя лишените от свобода, в частност ищеца
в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от мръсни килии с наличието
на инсекти в ЗООТ „Смолян“, тъй като от страна на затворническата администрация
са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и
дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в общежитието.
Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗООТ
„Смолян“, в т.ч. и за наличието на инсекти.
Видно от
доказателства по делото, по отношение на помещенията в ЗООТ „Смолян“, в които е
пребивавал ищецът, няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване
чрез наличните прозорци – по два отваряеми прозореца във всяко едно от спалните
помещения и осветителни тела отново във всяко едно от спалните помещения, в
които е пребивавал ищецът, а така също и в санитарния възел.
И тук по отношение
на останалите, наведени от ищеца твърдения, свързани с лошите битови условия в
ЗООТ „Смолян“ на първо място следва да се посочи, че липсват ангажирани каквито
и да било доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест,
следва да се приеме, че същите са недоказани. Действително, от показанията на
разпитания свидетел К., който по същото време е пребивавал на територията на
ЗООТ „Смолян“, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал Л.,
са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и намиращите се в
тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така
установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите
хигиенни условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за: нарушено
право на престой на открито; нарушено право на достатъчна и качествена храна (менюто
било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества); нарушено право
на подходяща работа (ищецът нямал право да избира какво да работи и бил
принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си); нарушено
право на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;
нарушено право на свиждане (не се спазвали правилата за свиждане); нарушено
право на молби и жалби (можел да пише молби и жалби, но не получавал копия от
тях с входящ номер); с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не
му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до
поведенческа и личностна криза. Както вече се посочи и по-горе, в производство
по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а в конкретния казус, от страна на Л. са ангажирани
единствено доказателства, свързани с килиите, в които е пребивавал във всяко
едно затворническо заведение – размер и брой л.св., настанени в тях, осветеност,
договори за ДДД и справка за санитарния възел и банята, от която се ползва
ищецът. До извод в обратната насока не водят и ангажираните свидетелски
показания, доколкото нито един от разпитаните по делото свидетели не навежда
твърдения във връзка с посочените по-горе обстоятелства, поради което и с оглед
доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, следва да се приемат за недоказани твърденията,
свързани с коментираните тук като извършени нарушения.
Или, исковата
претенция в размер на 5 000 лева за периода от 08.11.2018 г. до 13.12.2019 г.
вкл. за понесени от Л. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в ЗООТ „Смолян“, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
На основание чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът
следва да бъде да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение, което съдът
определя на такова в размер на 385 лева, съразмерно на уважената част от иска,
изчислена на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.А.Л., ЕГН **********
***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 28.05.2014 г. до
31.08.2017 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на И.А.Л.,
ЕГН ********** ***, сумата от общо 3 500 (три хиляди и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в ЗООТ „Хеброс“ в периода от
01.09.2017 г. до 06.11.2018 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна
площ и осветление, и наличие на инсекти за 432 дни в посочения период, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба, а именно 14.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния й предявен размер от 5 000 лева и за останалите оплаквания
за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявения
исков период – 07.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.А.Л., ЕГН **********
***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 5 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Герзовица“ - Смолян в периода от
08.11.2018 г. до 13.12.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на И.А.Л.,
ЕГН ********** ***, сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат С.
Костадинов Н. с адрес ***, партер, сумата в размер на 385 (триста осемдесет и
пет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: