№ 547
гр. Казанлък, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело №
20255510100253 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ****, представлявано от
управителите П.В. и Х.М., чрез пълномощника юрк. Б.Т., против Г. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ищцовото
дружество твърди, че подава настоящата искова молба във връзка с
разпореждане от 30.12.2024г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Казанлък,
получено на 29.01.2025 г., поради което „АПС Бета България“, ЕИК
*********, упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да
признае за установено по отношение на ответника Г. С. Т., ЕГН **********, че
същият дължи на „АПС Бета България“, ЕИК *********, вземане, което е
предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по
ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Казанлък и издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение. Сочи, че на **** година Г. С. Т., ЕГН **********,
сключила Договор за потребителски кредит № **** със „Стик - Кредит“ АД,
по силата на който е получила сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да
върне 1бр. вноска в размер на 200 лева в срок до 15.01.2020 г., когато
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на
42,70%. Твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
1
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен
заем били потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № **** на
**** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел
„Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора
за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява
Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите
ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством
писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосоченият договор
бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени
по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по
2
своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД като
цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в
Приложение № 1, извадка от която прилага. Длъжникът не изпълнил в срок
задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Сочи, че връчването на съобщението
за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването
за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор -
цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и
незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и
от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приемел,
че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес
не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ВКС). С оглед наведените по делото факти и
обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Г. С. Т.,
ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № **** г., а
именно сумата в общ размер от 332,21 лв., формирана както следва: главница в
размер на 200 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 6,00 лв. за периода от **** г. до 15.01.2020 г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 126,21 лв. за период от 15.01.2020 г. до
12.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Сочи, че
претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от
Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от
3
ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне
на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е.
претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. – дв. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника Г. С. Т., ЕГН **********, че
същата дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от юрк. Б.Т. - пълномощник на
управителите, сумата в общ размер от 332,21 лв., формирана както следва:
главница в размер на 200 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 6,00 лв. за периода от **** г. до 15.01.2020 г.; законна
лихва за забава върху главницата в размер на 126,21 лв. за период от
15.01.2020 г. до 12.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. К.Г.
от АК-Стара Загора, в качеството й на особен представител на ответника Г. С.
Т.. Сочи, че е предявен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, който
по закон е допустим, когато е насочен срещу лице пасивно легитимирано да
отговаря по предявения иск и е задължено по закон и договор да отговаря пред
кредитора си, какъвто не бил настоящия спор. По делото не се доказвала
активната легитимация на ищеца, тъй като от приложените към исковата
молба доказателства не се установявало изпълнение на задълженията на
стария кредитор съгласно чл. 99 ЗЗД. Производството по делото следвало да се
прекрати. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове – по основание и по
размер, и моли съдът да ги остави без уважение. He били представени
доказателства, от които да е видно кое лице е получател на сумата от 200 лв.,
изпратена чрез Изипей, /защото за ответника нямало посочена банкова сметка,
каквато е другата възможност за плащане/ каквито били твърденията на ищеца
за извършен превод на сумата. Ищецът следвало да бъде задължен да
представи писмен документ, удостоверяващ извършеното плащане от негова
страна, лицето получател на сумата и на коя дата е получена сумата.
Приложената на стр.45 разписка за извършено плащане удостоверявала
нареждането за плащане, което било паричен превод към ИзиПей, но не
удостоверявало, че сумата е получена от ответника. Платежното нареждане
нямало характер на разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД. Договорът за заем,
какъвто се явявал кредита, се считал за сключен в момента на предаване на
заемателя парите, съгласно договора. Ако не се докажело, че ответника е
получател на договорената сума, моли съдът да приеме, че договор за кредит
4
с нея не е сключен – налице бил отказ от плащане на пари от заемодателя на
заемателя или възможен отказ от получаване на парите от самия ответник като
отказ от договора за кредит. Твърди, че в договора за потребителски кредит
липсвали подписи на страните, но най-малко следвало да има подпис на
заемодателя, предоставящ финансовата услуга. От приложението
„Допълнителна информация по чл. 8 от ЗПФУР“ /стр.16/ било видно, че при
създаване на електронна връзка между кредитодател и кредитополучател не
съществувала възможност кредитополучателят да се запознае с договора. От
това приложение се установявало, че кредитополучателят е имал възможност
единствено да получи и попълни формуляра с искане за кредит. От договора
за потребителски кредит било видно, че е включена декларация от името на
кредитополучателя, че с подписването на настоящия договор се удостоверява,
че преди сключването му е предоставен Стандартен европейски формуляр
съгласно ЗПК, че е запознат с ОУ, уреждащи отношенията между страните по
повод предоставянето от дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние, че е уведомен за всички клаузи по договора и разбира тяхното
значение. Сочи, че категоричният извод е, че на ответницата не бил даван
екземпляр от този договор за установяване на неговото съдържание – това бил
договор от разстояние, в който липсвали данни на коя от страниците в
електронен сайт на кредитодателя кредитополучателя можел да се запознае с
договора предварително. Договорът следвало да бъде подписан от
кредитополучателя с електронен подпис – очевидно било, че няма такова
подписване от страна на ответника. Ищецът в приложението на Допълнителна
информация по чл. 8 от ЗПФУР - т. 11.16 приемал, че договорът/анексът
представлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП и се сключвал чрез
електронно изявление и електронен подпис на потребителя /т. е. две
кумулативни изисквания/. Ищецът приемал, че електронен подпис е всяка
информация в електронна форма логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. В т. 11.13 обаче било
прието, че за да подпише договора потребителят следвало да натисне
посочения в електронното съобщение линк, като след това въведе избраната
от него парола за достъп, която представлявала електронен подпис.
Натискането на бутон, избирането на парола за достъп не представлявали
изявления на потребителя, защото тук можело да има изначална злоупотреба с
лични данни на ответника. По тази причина не можело да се приеме, че имено
лицето-кредитополучател е изразило съгласие за отпускане и за получаване на
кредита. Към изложеното по-горе се установявало, че не е известно на кого
принадлежи IT адреса /стр. 21/ - дали е на ответника по делото или е на трето
лице, което ползвало личните данни на ответника. Отделно от това, от
писмените доказателства се установявали два различни телефонни номера за
контакти, като за Г. С. Т. бил посочен телефон ********** /стр.21/, а на
обратната страна на това писмено доказателство било посочено като лице за
контакти С.С. с телефонен номер **********. В какви отношения се намирали
ответника и С.С. и възможно ли е това лице да е злоупотребило с данните на
5
ответника. Твърди, че от приложените писмени доказателства не се намерило
такова, от което да е видно, че предишния кредитор е прехвърлил на ищеца
своето вземане след като е уведомил длъжника за прехвърлянето. Сочи, че
най-вероятно има злоупотреба с лични данни на ответника и искането за
кредит не изхожда от ответника. Липсата на доказателства, че сумата от 200
лв. е платена чрез Изипей на ответника били в подкрепа на тези съмнения.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение
предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Депозирало е молба, в която поддържа
изложеното в исковата молба.
В откритото съдебно заседание ответникът е представляван от особен
представител, който поддържа заявеното в писмения отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № № **** г. по описа на Районен съд-
Казанлък, съдът е издал в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1404, бул.
„България“ № 81В, ап. 3 срещу Г. С. Т., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Ръжена, ул. „Русалка“ № 2, общ. Казанлък, обл. Стара
Загора заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ главница; 6,00 лв. - договорна
лихва от **** г. до 15.01.2020 г.; 126,21 лв. – лихва за забава от 15.01.2020 г. до
12.12.2024 г.; законната лихва върху главницата от 23.12.2024 г. до изплащане
на вземането; разноски по делото: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **** от **** г. между „Стик Кредит“ АД и Г. С. Т.;
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.03.2024 г.
сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД. Заповедта
за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което
заповедният съд е разпоредил заявителят да предяви исковете по чл. 422 от
ГПК.
На **** година Г. С. Т., ЕГН **********, сключила Договор за
потребителски кредит № **** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е
получила сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да върне 1 бр. вноска в
размер на 200 лева в срок до 15.01.2020 г., когато падежирала последната
вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0
%, както и годишен процент на разходите в размер на 42,70 %. В чл.2 от ОУ
към договора е вписано, че общи условия са неразделна част от сключваните
от страните договори за кредит и определят начина на кандидатстване,
разглеждане, отпускане и погасяване на заемите, както и всички останали
6
съпътстващи права и задължения на страните. В чл. 51 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи,
като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени
посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер
(SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за
кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г.
„Стик - Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било
индивидуализирано в Приложение № 1, видно от приложена по делото
извадка.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл, както и СМС на
посочения от него телефонен номер не е подкрепено с доказателства.
Приложенията към исковата молба съдържат уведомление от името на
„АПС Бета България“ ЕООД.
Действително няма пречка предишният кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ да извърши от негово име
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия както и че не е регламентиран специален ред по който да се извърши
уведомяването. Такова упълномощаване се съдържа в договора за цесия от
22.03.2024г. – чл. 4.3..Уредбата е императивна по отношение на резултата, а не
на пътя до постигането му. Уведомяването трябва да е такова, че до знанието
на длъжника по един договор да е достигнала информацията, че неговият
съконтрагент по договора е предоставил правата си на конкретно трето лице,
на което от момента на уведомяването длъжникът дължи изпълнение по
договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД чл. 99 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието -наличието
на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за
кредит между ответника и цедента; изпълнение на задълженията по договора
за кредит от страна на цедента; основания за възникване на задълженията,
включително валиден договор за цесия, който е произвел действие и размера
на задължението на ответника за главница и лихви.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
7
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си. Настоящият съдебен състав приема, че
уведомяване за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на
ответника по делото особен представител. Безспорно те са връчени на адвокат
Кр. Г. в качеството й на назначен особен представител на ответника по делото
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В случая връчването на договора за цесия, като
приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за
изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда
особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно
уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до
знанието единствено на неговия особен представител, като тук аргументите се
черпят от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, длъжникът не се
представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който
би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на
уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би
могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения
представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е
назначен същия, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл.
47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в
този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г.
по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна
власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че
особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в
материалното правоотношение. По изложените съображения и с оглед на
обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му
вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престира на него,
а на стария кредитор.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е
8
извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на „Стик -
Кредит“ АД. Искането за отпускане на кредит до кредитната институция
представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е
налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Поради което,
ищецът, при наличието на изрично въведени от ответника възражения,
следваше да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната
поща на ответника и приемането на условията по договора. Особеният
представител на ответника възрази, че не му е известно на кого принадлежи IT
адреса - дали е на ответника по делото или е на трето лице, което ползвало
личните данни на ответника. Отделно от това, от писмените доказателства се
установявали два различни телефонни номера за контакти, като за Г. С. Т. е
посочен телефон ********** /стр.21/, а на обратната страна на заявката е
посочено като лице за контакти С.С. с телефонен номер **********.
Пораждало се съмнение от отразеното на последния ред на стр. 21 - обратна
страна, „ЛК т. е „лице за кореспонденция“– приятел“. Бил посочен e-mail:
****, които не се установи да е на ответника. Налице било противоречие в
попълването на формуляра в частта на тип на кредита - до заплата, и във вид
заетост - пенсионер.
На следващо място, следва да се отбележи, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на
договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по
делото, което представлява елемент от фактическия състав на договора за заем
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на този факт ищецът не е ангажирал
никакви доказателства. Сключения договор е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, в който
между страните е постигнато съгласие: едната да заеме, а другата да получи в
заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, който следваше, съобразно разпределената му доказателствена тежест да
установи възникването на валидна облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение. Липсват доказателства, че сумата
от 200 лв. е платена чрез Изипей лично на ответника, още повече че лице за
контакт по договора за кредит бил посочен С.С..
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и с оглед недоказване на елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между
страните валиден договор за кредит от разстояние при описаните условия,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на
претендираните суми по договора. Ето защо, предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: ****, представлявано от управителите П.В.
и Х.М., чрез пълномощника юрк. Б.Т. против Г. С. Т., ЕГН **********, с
адрес: ****, за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:
200,00 лева (двеста лева) – главница по Договор за потребителски кредит №
****/**** г., сключен между Г. С. Т. и „Стик - Кредит“ АД; 6,00 лева –
договорна лихва върху главницата за периода от **** г. до 15.01.2020 г.;
126,21 лева – законна лихва за забава върху главницата за период от 15.01.2020
г. до 12.12.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, прехвърлено с договор за цесия от
22.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № **** по ч.гр.д. № **** г., по описа на РС-Казанлък, на основание чл.
422 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10