РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Русе, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря Веселина Л. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520202193 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Оргахим Резинс“ АД против Наказателно постановление
№ 31/18.12.2024 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Русе /РИОСВ-Русе/, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 000,00 лева (петстотин хиляди лева), за
това, че при извършена извънредна проверка в периода 09.10.2024 г. – 15.10.2024 г., съгласно
констатации, отразени в Констативен протокол № 17-ЯХ/2024 г. като оператор на
инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни
лакове и полиестерни смоли, която инсталация се експлоатира съгласно условията на
Комплексно разрешително № 15-Н1-ИО-А0/2019 г. издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, не е изпълнило Условие № 9.4.1. от
визираното Комплексно разрешително, а именно: „Притежателят на настоящото
разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ
разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“, с което
е нарушило разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността и
неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение
на материалния закон, поради което се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се
1
представлява от адв. П. И. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството й на упълномощен
защитник, като поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от фактическа и правна
страна в пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт М. К.. Пледира правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Представя писмени бележки. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – наказателното постановление е издадено на 18.12.2024 г., а
жалбата е депозирана на 23.12.2024 г. с вх. № 38708/23.12.2024 г., касае подлежащо на
съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, във вр. с
чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Решение № 15-Н0-И1-А1/15.01.2014 г. Изпълнителният директор на ИАОС е
изменил Решение № 15-Н0-И0-А1/2010 г. за актуализиране на Комплексно разрешително №
15/2004 г. като за оператор е определен „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК ********* за
експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1) Производство на смоли, лакове,
безири и пластификатори (т. 4.1 (б) от Приложение 4 на ЗООС); 2) Производство на
електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т. 4.1 (б) от Приложение 4 на ЗООС) и 3)
Производство на акрилни дисперсии и лепила (т. 4.1 (а) от Приложение 4 на ЗООС). С
Решение № 15-Н0-И1-А2/28.11.2016 г. Изпълнителният директор на ИАОС е актуализирал
комплексното разрешително на „Оргахим Резинс“ АД.
С Решение № 15-Н1-И0-А0/30.09.2019 г. Изпълнителният директор на ИАОС е издал
на „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК ********* Комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г. за
експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1) Инсталация за производство на
смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т.
4.1 бук. (б) от Приложение 4 на ЗООС); 2) Инсталация за производство на акрилни
дисперсии и лепила (т. 4.1 бук. (а) от Приложение 4 на ЗООС).
Съгласно т. 1 от Условие № 2 на Комплексното разрешително Инсталацията за
производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и
полиестерни смоли (т. 4.1 бук. (б) от Приложение 4 на ЗООС) включва Цех „Смоли“ – 14
броя бункери за прахообразни суровини; 14 броя реактора (производство на различни видове
смоли); 29 броя смесителя (разреждане на получената смола); 2 броя дисолвера
(производство на гелове и полиестерни смоли) и пълначно отделение и Цех „Смоли 2“ – 4
броя реактори (производство на смоли); 4 броя смесители (разреждане на получената смола)
и пълначно отделение. Съгласно т. 2 от Условие № 2 на същото разрешително Инсталацията
за производство на акрилни дисперсии и лепила (т. 4.1 бук. (а) от Приложение 4 на ЗООС)
включва Цех „Акрилни дисперсии и лепила“ – 3 броя реактора (производство на акрилни
дисперсии и лепила) и 3 броя смесителя (разреждане на получената дисперсия и лепило).
Съгласно Условие 9.4.1 от горепосоченото комплексно разрешително операторът на
2
инсталациите е задължен да извършва всички дейности на площадката по начин,
ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената
площадка.
В периода от 09.10.2024 г. до 15.10.2024 г. в централната част на град Русе, кв.
Тракция, кв. Здравец, кв. Възраждане, Западна Промишлена зона, Източна Промишлена Зона
и Административната сграда на РИОСВ-Русе с адрес гр. Русе, бул. „Придунавски“ № 20 Я.
Л. Х. на длъжност гл. експерт в дирекция „ПД“ при РИОСВ-Русе и Н. Р. Р. на длъжност мл.
експерт в дирекция „КОС“ при РИОСВ-Русе извършили извънредна проверка с цел
извършване на обход за наличие на миризми от промишлен характер, както и проверка по
документи в Административната сграда на РИОСВ-Русе. Проверката се извършила въз
основа на Заповед № 578/09.10.2024 г. на Директора на РИОСВ-Русе, с която били
определени следните обекти на обход/проверка: „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД,
„Оргахим“ АД и „Оргахим Резинс“ АД, за времевия период от 19,00 ч. до 22,00 ч. на
09.10.2024 г.
Констатациите от извършената извънредна проверка били обективирани в
Констативен протокол № 17-ЯХ/2024 г. Съгласно същият протокол:
В 19,50 часа под моста, водещ към Западна Промишлена Зона, бул. „Трети март“ се
усещала химическа миризма, която наподобявала органични вещества. По бул. „Трети март“,
в посока „Оргахим“ АД и „Оргахим Резинс“ АД, в локален участък се усещала химическа
миризма наподобяваща летливи органични съединения /ЛОС/. Миризмата била повече във
въздуха и по-малко идвала от канализационната мрежа, през шахтите разположени по бул.
„Трети март“. Към този момент данните от Пункт за мониторинг на качеството на
атмосферния въздух /ПМКАВ/ Станция Русе - АИС Възраждане сочели, че посоката на
вятъра е от югозапад, със скорост 1,20 м/сек.
В 21,05 часа, в района под моста, водещ към Западна Промишлена Зона, бул. „Трети
март“ се усещала химическа миризма, която наподобявала смоли и смесица от органични
вещества. Миризмата се усещала и на моста. Същата се засилвала и ставала интензивна до
площадката на „Оргахим Резинс“ АД (имот с идентификатор 63427.3.732). Към този момент
данните от ПМКАВ Станция Русе - АИС Възраждане сочели, че посоката на вятъра е от
югозапад, със скорост 0,87 м/сек.
В случая, извън площадката на „Оргахим Резинс“ АД и в близост до нея, по бул.
„Трети март“, до имот с идентификатор 63427.3.732, се усещала химическа миризма, която
наподобявала смоли и смесица от органични вещества. Същата химическа миризма била
характерна за дружеството. Миризмата по същество можела да бъде смес от много и
различни химични съединения. Като оператор по условията на Комплексно разрешително №
15-Н1/2019 г. на „Оргахим Резинс“ АД се извършвали ежегодни проверки, а във връзка с
получени сигнали за неприятни миризми и ежемесечни такива. В тази връзка, миризмата,
характерна за този тип производство (на жалбоподателя) била позната и разпознаваема за
проверяващия екип. Тя можело да бъде оприличена на летливи органични съединения
/ЛОС/. Поради своята органична природа тези химични съединения имали силна и
отличителна миризма.
В 21,07 часа на дежурния телефон за подаване на сигнали на РИОСВ-Русе бил
получен сигнал чрез Спешен номер 112: г-жа М., съобщавала за замърсяване на въздуха от
дружествата Оргахим по ул. „Борисова“, ж. к. Хъшове. Във връзка със сигнала била
обходена ул. „Борисова“, като в действителност химическа миризма се усещала при
Художествената галерия. Тази миризма отново наподобява летливи органични съединения.
Проверяващите приели, че сигналът на г-жа М. е основателен.
За целите на контролната дейност на РИОСВ-Русе, с Писмо изх. № И-4121/11.10.2024
г. Директорът на РИОСВ-Русе изискал от Изпълнителния директор на „Оргахим Резинс“ АД
информация за режима на работа на цех „Смоли“, в т. ч. работни смени по часове (за
3
периода 01.10. до 10.10.2024 г.); натоварването на експлоатационните производствени
мощности в цех „Смоли“, спрямо капацитета на предприятието.
В отговор на горепосоченото писмо с характер на предписание (по смисъла на чл. 14,
ал. 4 от ЗООС) с писмо изх. № 164/15.10.2024 г. операторът е предпоставил изисканата
информация и документи, съгласно които: на 09.10.2024 г. са извършвани процеси на синтез
при следните работни смени: първа смяна от 6,00 ч. до 14,00 ч.; втора смяна от 14,00 ч. до
22,00 ч.; трета смяна от 22.00 ч. до 6,00 ч.; редовна смяна от 8,00 ч. до 16,30 ч. На тази дата
са произвеждани алкидна, полиестерна и акрилатна смола. Натоварването на
експлоатираните производствени мощности на цех „Смоли“ спрямо капацитета на
предприятието за периода 07.10.-10.10.2024 г. е била 51,12 %.
Съобразявайки гореизложеното Я. Л. Х., на длъжност главен експерт в дирекция
„Превантивна дейност“ при РИОСВ-Русе, приел че дружеството-жалбоподател като
оператор на инсталация с издадено Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019 г., не е
изпълнило „Условие 9.4.1. Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички
дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка“ като на 09.10.2024 г., в интервал от 19.00 часа до
22.00 часа, на територията на производствената площадка на дружеството и извън нея
разпространило миризми, с което дружеството жалбоподател нарушило разпоредбата на чл.
123в, т. 2 от ЗООС, съгласно която операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява
условията в комплексното разрешително.
В тази връзка Я. Х. съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 0002869/18.11.2024 г. като същият бил връчен на упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател, който го подписал като посочил, че има възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с изх. № 190/25.11.2024 г. били депозирани
подробни възражения.
Въз основа на съставения АУАН Директорът на РИОСВ-Русе издал оспореното
Наказателно постановление № 31/18.12.2024 г. като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а,
като за осъщественото нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС на основание чл. 164, ал. 1 от
ЗООС било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500000,00 лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Я. Х., Н. Р., П. Д. и И. П..
От показанията на св. Я. Х. – актосъставител се установи, че във връзка със заповед
на директора на РИОСВ-Русе № 578/09.10.2024 г. той и св. Р. на 09.10.2024 г. в часовия
интервал от 19:00 ч. до 22:00 ч. са извършили обход със служебен автомобил и пеша на гр.
Русе и по-конкретно Източна промишлена зона, Западна промишлена зона, централната част
на Русе и различни квартали на града. Обходът започнал в 19:00 ч. Направените констатации
по часове отразили в Констативен протокол № 17-ЯХ от 2024 г. В 19,50 ч. на моста, водещ
към Западна промишлена зона бул. „Трети март“ усетили химическа миризма. Тази миризма
била в локален участък по бул. „Трети март“ и ставала по-интензивна в близост до площадка
на „Оргахим Резинс“. В 22,05 ч. отново усетили същата химическа миризма по бул. „Трети
март“, която се засилила и станала по-интензивна до площадката на „Оргахим Резинс“ -
имот с идентификатор 63427.3.732. Малко след това на дежурния телефон на РИОСВ се
получил сигнал от г-жа М., която съобщавала за силна миризма по ул. „Борисова“. С
автомобила се придвижили да проверят сигнала. При Художествената галерия се усещала
силна химическа миризма.
В 19,05 ч. св. Х. и св. Р. тръгнали от централната градска част, в 19,25 ч. били в
Източна промишлена зона до Еконт, в 19,25 ч. в Индустриален парк, в 19,30 ч. до
площадката на „Линамар“, в 19,36 ч. в кв. „Здравец“, в 19,40 ч. по ул. „Борисова“, а в 19,45
ч. по ул. „Николаевска“ към Западна промишлена зона. Автомобилът паркирали на
4
обособено място до спирката на „Фазан“. Придвижили се пеша по бул. „Трети март“ до
площадката на „Оргахим Резинс“. Св. Р. обходил шахтите по булеварда, а св. Х. се
придвижил по-нагоре към площадката на „Оргахим Резинс“ и усетих характерната миризма
на „Оргахим Резинс“, наподобяваща смес от летливи органични съединения, лесно
разпознаваема, поради органичния си характер. Били обходили три или четири шахти по бул.
„Трети март“, най-близките до площадката, намиращи се в оста на пътя. Свидетелят останал
на северната граница на площадката на бул. „Трети март“ № 21 5-6 минути, тъй като на
дежурния телефон се получил сигнал и трябвало да се придвижат на друго място - към ул.
„Борисова“. Свидетелят неколкократно влизал вътре в производството на „Оргахим Резинс“
и заявява, че можел да разпознае тази характерна миризма, тъй като била много специфична
за това производство - синтез на смоли. Заявява, че миризмата била най-интензивна до
площадката на „Оргахим Резинс“ АД, от другите околни предприятия не се усещала такава
интензивна специфична миризма. В съседен имот оперирали „Оргахим“ АД, но те не
произвеждали смоли, а произвеждат алкидни бои, грундове, водни мазилки, също отделяли
миризми, но не на смоли. Различавал ги, тъй като миризмите на „Оргахим“ АД били като на
водни мазилки, на разредители, леко сладникава миризма, също специфична.
Обходили и съседните предприятия, намиращи се в непосредствена близост до бул.
„Трети март“ пеш и с автомобил. Спирали автомобила пред всяка производствена
площадка. Сочи, че площадката на „Оргахим Резинс“ се намирала в Западна промишлена
зона бул. „Трети март“ № 21. Не граничела в непосредствена близост с булеварда, първо
била административната сграда, после производството. Площадката на „Оргахим“ АД се
намирала западно от „Оргахим Резинс“, граничела с бул. „Трети март“. Административната
сграда на „Оргахим Резинс“ граничела с бул. „Трети март“, производствената не. Заявява, че
летливите органични съединения /ЛОС/ били букет от миризми и било невъзможно да се
определят точно.
За процесната дата четири пъти посетили бул. „Трети март“. Не са влизали в
предприятията, тъй като било нощно време. В близост имало много наематели на площадки.
В два случая, посетили района около „Еконт 91“ с автомобила. Спирали в различни точки с
автомобила. Извършили обход на „Юта“, които се намирали непосредствено до булеварда.
Миризмата била от северната страна на площадката на „Оргахим Резинс“. На всички
дружества в Западна промишлена зона извършили проверка около булеварда: „Оргахим
Резинс“ „Оргахим“ АД, „Винпром“, „Еконт 91“, „Юта“ долу в ниското, където имало
различни наематели. Сочи, че св. Р. е управлявал автомобила по време на обхода. Твърди, че
миризмата до „Оргахим резинс“ АД и тази на ул. „Борисова“ били абсолютно идентични.
Другите предприятия около „Оргахим Резинс“ били с много по-малък капацитет на работа,
може би на 30-40% от капацитета на „Оргахим Резинс“. При аварийни ситуации в тях би
могло да се разпространи миризмата към ул. „Борисова“, но било невъзможно да се отдели
толкова силна миризма при нормалната им работа. Миризмата не била променлива в
зависимост от това какво произвежда дадено предприятие, понякога била по-интензивна, но
била същата миризма.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Х., тъй като същите са подробни и
последователни и напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото
писмени доказателства – в частност показанията на св. Р., касателно обходът, времето,
мястото и начина на установяване на административното нарушение, Констативен протокол
№ 17-ЯХ/09.10.2024 г. - заверено копие; Пътен лист на получен сигнали по зелен телефон на
РИОСВ - Русе, Приложение 1 - с №№ С-1063/10.10.2024 г.; Заповед № 578/09.10.2024 г. на
директора на РИОСВ - Русе - заверено копие; Заповед № 16/11.01.2023 г. на директора на
РИОСВ – Русе; Пътна книжка на служебен автомобил KIA Ceed, per. № Р 8987 КС; GPS -
Vivakom F1eet пътен лист, придружен с маршрутна карта;
Свидетелят прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически
5
положения в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително.
От показанията на св. Н. Р. се установи, че е участвал по време на проверката на
09.10.2024 г. във връзка с издадена заповед на директора на РИОСВ-Русе за обход в Западна
и Източна промишлена зона. Обходът започнал в 19:00 ч. от центъра на гр. Русе със
служебен автомобил. Свидетелят установява идентично на показанията на св. Х. маршрута
на предприетия обход, както и че около три пъти били обходили бул. Трети март в диапазона
от 19:00 до 22:00 ч., описва и местонахождението на администрацията на „Оргахим Резинс“
АД, както и тази на производствената площадка на предприятието. В часовия диапазон
около 20 ч. в Западна промишлена зона установили миризми, специфични за „Оргахим“ -
органолептично като смоли, характерни за производството. На моменти спирали автомобила
и продължавали пеш, като той управлявал автомобила, с който извършвали обхода. Първият
път спрели на точката около моста в долната част под моста, където установили частично
миризма. След това се качили по бул. „Трети март“ и спрели пред предприятието, тъй като
миризмата, която усещали била характерна за производството на предприятието. Там
констатирали наличие на миризма, тъй като имало канализационни шахти и миризмата се
усещала от тях. След като продължи обхода, получили сигнал на „зеления“ телефон чрез тел.
112 от жена за миризма, наподобяваща на производството на „Оргахим“ по ул. „Борисова“.
Свидетелите се насочили на там, по ул. „Борисова“ св. Р. спрял лекия автомобил на спирката
до хотел „Космос“, след което излезли от него. Същата миризма била усетена от свидетеля и
по ул. „Борисова“, не била силно интензивна, но се усещала. Св. Р. си спомня от предходни
посещения в администрацията при жалбоподателя, че същата доловена от него миризма е
характерна миризма за това предприятие - леко сладникава, на смоли. Св. Р. близост до
„Оргахим Резинс“ познавал предприятията „Ирим“, „Приста ойл“, „Сириус Стар“. Знаел
какви са производствените им дейности - „Ирим“ дървообработване, „Приста ойл“ масла,
„Сириус Стар“ извършвали други процеси, „Оргахим Резинс“ - производство на смоли и
бои. Не бил се запознавал с производствената дейност на „Оргахим“ АД, тъй като работел
по друго направление, доколкото знаел произвеждали бои.
Обходът свидетелите осъществили с автомобил с рег. № Р 8987 КС „Киа сийд“.
Свидетелят Р. съставил пътен лист и пътна книжка за обхода, в който били отразени началото
и края на маршрута. Свидетелят сочи, че не познавал различните миризми, не може да ги
характеризира, основно можел да характеризира типичната за „Оргахим Резинс“ миризма
като леко сладникава, неприятна и доста остраСвидетелят сочи, че разпознава миризмите,
характерни за „Линамар“ и ги определя като разтопен алуминий, заварка, хората казват
„бакелит“. Те били много по-тежки.
Действително показанията на св. Р. не са така убедителни по отношение на това какви
миризми разпознава лично и към кои предприятия ги асоциира, както и по отношение на
производствените дейности на всички други предприятия в района. От същите показания
обаче (и еднопосочно с тези на св. Х.) се установява времето, мястото и начина на
установяване на процесното нарушение, извършения обход, приемането на сигнала. В
показанията на свидетеля няма никакво съмнение по отношение на възприетите от него
фактически положения, имащи отношение към предмет на настоящото производство,
включително и относно факта, че процесната усетена при проверката миризма на посочените
от свидетеля места е идентична с тази, която е долавял при посещенията си в
административната сграда на „Оргахим Резинс“ АД. В останалата част неточностите и
несигурността на свидетеля съдът отдава на краткото време, в което работи на заеманата от
него длъжност в АНО, както и фактът, че същият сочи, че никога не е влизал в
производствените сгради на жалбоподателя, а единствено в административната такава.
Показанията на свидетеля относно времето, мястото и начина на установяване на
нарушението се подкрепят от тези на св. Х., Констативен протокол № 17-ЯХ/09.10.2024 г. -
заверено копие; Пътен лист на получен сигнали по зелен телефон на РИОСВ - Русе,
Приложение 1 - с № С-1063/10.10.2024 г.; Заповед № 578/09.10.2024 г. на директора на
6
РИОСВ - Русе - заверено копие; Заповед № 16/11.01.2023 г. на директора на РИОСВ – Русе;
Пътна книжка на служебен автомобил KIA Ceed, per. № Р 8987 КС; GPS - Vivakom F1eet
пътен лист, придружен с маршрутна карта.
В показанията на св. Х. и Р. липсват противоречия по отношение на главните факти
от предмета на доказване в настоящото производство. Отделно от това и двамата свидетели
разказват освен за релевантните по делото обстоятелства и за други такива съпътстващи
констатираното нарушение – извършения цялостен обход, останалите места, които са
обходили, и на които са спирали автомобила за извършване на проверка за наличие на
миризми и пр. Същите са индиция за пълнотата и достоверността на изложените от тях
твърдения относно обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Показанията им се
възприеха по описания по-горен начин от настоящия съдебен състав напълно.
От показанията на св. П. Д. се установи, че на 18.11.2024 г. в РИОСВ-Русе в
присъствието на Я. Х. и Н. Р. бил съставен и връчен на представител на жалбоподателя
АУАН. Същото обстоятелство се подкрепя от процесния АУАН и не е спорно в настоящото
производство между страните. Ставало дума за нарушение на Условие № 9.4.1 от
Комплексно разрешително на „Оргахим Резинс“. В останалата част показанията на този
свидетел са извън предмета на настоящото производство. Относно посочените
обстоятелства показанията на свидетеля се възприеха от съда напълно.
В показанията си, дадени устно и непосредствено пред съда св. И. П. подробно
разказва за начина на организиране на различните дейности в цех „Смоли“, в „Оргахим
Резинс“ АД на съответните коти, където се извършвали различни процеси. Най-високо на
кота 15,60 ставало дозирането на твърдите суровини за зареждане на реакторите. Имало 14
бункера. Тези твърди суровини, голяма част от тях, миришели също като бензоена киселина,
адепинова също. На тази кота, според свидетеля в самото помещение имало специфична
сладникава (според свидетеля) миризма, защото тя била букет от всички тези съединения.
На кота 0 бил изхода на самите смоли, там също имало специфична миризма вече на
готовите смоли. Свидетелят подробно и обстоятелствено описва изградените вентилационни
системи, пречиствателни съоръжения, компенсационната система, както компенсационна
система, която обхващала реактори и смесители, както и два броя ръкавни филтри
„Доналдсън“, които били за обирането на праховите частици и при дозирането на твърдите
суровини. При ръкавните филтри миризмата излизала в атмосферата, тъй като при тях
нямало нещо, което би спрямо миризмата. От изброените източници също при нормална
работа се отделяли определени миризми, както и от всички 8 вентилатори по котите. На кота
0 били 8 осеви всмукателни, на 3,60 - 11, на 9,60 и на 15,60 били пак по 8 вентилатори, които
са прозоречен тип, разположени на прозорците в цеха. Свидетелят сочи, че няма
производство, свързано с химията, при което да не се отделят миризми от различните
процеси.
Свидетелят сочи, че производствената сграда на жалбоподателя можело да се приеме
като обемен източник на миризми, защото ако тази вентилация е спряна и бъде пуснат само
един вентилатор, ще се отделят миризми от там. Това не било херметична система и били
налични точки, които са изход към атмосферата и от самите работни помещения, и от самите
технологични съоръжения. Чист въздух в работните помещения се осигурявал от
нагнетателна инсталация, от която по всяка кота имало два газохода, където отвън се вкарвал
свеж въздух, с дебит, според свидетеля, 2х12000 м3 и после се изкарвал навън от работната
среда.
Свидетелят не бил участвал в процесната проверка на 09-10.10.2024 г. Когато е
посещавал производствената сграда на оператора на кота 15,60 е виждал в някои служители
производството да предизвиква сълзене, щипане в носоглътката, докато за него усещането
било по-различно - нямал такива ефекти върху физическото си състояние, просто усещал
специфична сладникава миризма. Такава била миризмата и там, където ставало клоненето
7
на готовия продукт смолата, но по различен начин, повече на масло, понеже част от състава
на смолата било растително масло.
Свидетелят сочи, че вентилацията била изградена с двойно предназначение:
противопожарна и общообменна за микроклимат и работна среда.
Показанията на този свидетел в частта касателно начина на организация на работния
процес в цех „Смоли“, извършваните дейности, разположението на котите и описаните от
него внедрени съоръжения и системи и субективните му усещания относно характерната за
производството на жалбоподателя миризма съдът кредитира изцяло. Същите обстоятелства
се подкрепят от извадка от Публичен регистър на комплексните разрешителни към
Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ на Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1-
ИО- А0/2019 г., Екологична оценка, както и от назначената и приета по делото комплексна
експертиза в съответната й част.
В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя беше допусната и
изготвена комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза (назована от
експертите съдебна технико-икономическа), от заключението на която се установи, че всеки
от процесите в цех „Смоли“ на оператора може да бъде източник на миризми. Установената
от вещите лица миризма, при посещение във въпросния цех, е характерната за органичните
съединения, в това число и за тези, които се определят като летливи органични съединения
(ЛОС).
Според експертите, в интервала от 09:00.ч. до 22:00 ч. на 09.10.2024 г. са работили
Реактори 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11 от цех „Смоли“ като 5 и 11 са произвеждали полиестерна
смола, а останалите алкидна, и през целия интервал са работили 5 бр. Реактори - 4, 5, 8, 9 и
11. На 09.10.2024 г. в процесния цех са били използвани следните химични вещества:
растително масло, пентаеритрит, фталов анхидрид, глицерин, малеинов анхидрид, гликоли,
бензоена киселина, ксилен, стирен. Всеки от химичните процеси на производство може да се
яви източник на миризми. За ограничаване на миризмите/ емисиите на вредни вещества, в
„Оргахим Резинс“ АД е имало изградени пречиствателни съоръжения и изпускащи към тях
устройства (ИУ), през които при нормална, безаварийна работа на производствени
мощности и при спазване на технологията биха се изпускали вредни емисии в атмосферата
от организирани източници. Изпускане от неорганизирани източници може да има в случай
на пожар, производствена авария или други непредвидени събития, в тава число и повреди
при товарно-разтоварна дейност на химикали, за каквито събития на 09.10.2024 г. вещите
лица не са намерили данни. Считано от 13.09.2024 г. операторът събирал реакционните води
в IBC контейнери, а по информация от жалбоподателя водата от санитарните колони е била
в оборотен цикъл и също не била изпускана.
Метеорологът сочи, че при отделяне на миризми, независимо от техния произход и
вид, ако същите са с източник в района по бул. „Трети март“ № 21, при посочената в
експертизата синоптична обстановка на 09.10.2024 г. и с оглед на ориентацията на бул.
„Трети март“ и долината на р. Русенски Лом, те биха напуснали територията на
производствената площадка и биха достигнали до „Художествената галерия“ по ул.
„Борисова“ в ж.к. „Хъшове“.
Съобразявайки данните от резултатите от ежедневния мониторинг на контролните
параметри на пречиствателните съоръжения (извършвани в съответствие с Условие 9.1.1.2
на Комплексното разрешително) експертизата достигнала до извод, че на 09.10.2024 г. са
били въведени механизми за предотвратяване допускането на миризми извън
производствената площадка, изразяващи се в нормална работа на описаните в заключението
съоръжения.
Въз основа на предоставена от жалбоподателя информация експертите установяват,
че на 09.10.2024 г. при производствената си дейност операторът е формирал 680 кг процесии
води, които са постъпили на кота +0.00 в събирателен съд за гравитачно разделяне на два
8
слоя-горен ксилен, а долен - вода, с цел ксилена да бъде върнат обратно в рецикъл за
използване. По вътрешна технологична организация, водата от събирателния съд се
прехвърляла в IBC контейнери само в понеделник по време на първа работна смяна. На
09.10.2024 г. - ден сряда, процесиите води не са прехвърляни в IBC контейнер.
Според експертите, събирането на отделяните води в IBC контейнери намалява,
ограничава отделянето на миризми по принцип и може да се каже, че така се предотвратява
отделянето на миризми от технологичните/ производствените процеси в посочените цехове.
В Западна промишлена зона, в близост до „Оргахим Резинс" АД има разположени
предприятия, като Оргахим АД, „Екон-91“ ЕООД, „Тих Труд – Русе“ ЕООД, няколко
автосервиза и предприятия за мебели за баня и други мебели, както и за дограма. Всички те
в производствената си дейност използват органични съединения, сходни (идентични) с тези,
прилагани в производството на смоли от „Оргахим Резинс" АД и тези производства
генерират в различна степен емисии на вредни вещества, със специфична органична
миризма, характерна за т. н. ЛОС. Според експертите, поради изложеното, на 09.10.2024 г. е
имало възможен източник на миризми на други предприятия, разположени на територията
на Западната промишлена зона на гр. Русе, които да наподобяват миризми,
близки/идентични с евентуално генерираните от „Оргахим Резинс“ АД.
Според метеорологът, при посочената в експертизата синоптична обстановка на
09.10.2024 г. с доминиране на югозападен вятър, с оглед на ориентацията на бул. „Трети
март“ и долината на р. Русенски Лом, е напълно допустимо всички други вещества и
техните миризми, ако има такива, с предполагаеми източници на емисиите в участъка
между м-н „Метро“ (и дори още по на югозапад от този обект) и производствената
площадка на „Оргахим Резинс“ АД по бул. „Трети март“ № 21 в Западната промишлена
зона, да достигнат, вероятно в намаляващи концентрации, както горепосочения обект
(производствената площадка на оператора), така и да продължат своето разпространение на
североизток към западните части на гр. Русе, вкл. и „Художествена галерия“. Вещества и
миризми от предполагаеми източници в участъка между „Оргахим Резинс“ АД и
„Художествена галерия“ не биха били усетени осезаемо в района на първия обект или в
предходно посочения участък (между магазин „Метро“ и производствената площадка),
доколкото те остават от наветрената страна, но биха били доловени в западната част на гр.
Русе, вкл. и „Художествена галерия“, тъй като те попадат откъм подветрената страна. При
това, ако концентрацията, летливостта, възможните свойства на взаимодействие с влагата
във въздуха и други вещества с природен и техногенен произход и др. специфични
характеристики на веществата и техните миризми в участък 1 (между магазин „Метро“ и
производствената площадка на оператора) и участък 2 (производствената площадка на
оператора и „Художествената галерия“ са еднакви или сходни, то тези от участък 2 биха
били по-бързо (спрямо времето на излъчване от съответните източници) и по-силно
осезаеми в района на „Художествена галерия“, заради по-голямата териториална близост.
Експертите не могат да дадат категоричен отговор на въпроса „Има ли съоръжения
(шлангове, тръбопроводи, вентилатори и въздуховоди), които могат да се използват за
нерегламентирано изпускане на миризми извън производствената площадка на „Оргахим
Резинс“ АД (чрез действия или бездействия на служители на дружество)?“, тъй като по
делото не са установени документи, които да съдържат такава информация. Вещите лица
допускат, че е възможно да има съоръжения, които могат да се използват за нерегламенирано
изпускане на миризми извън производствената площадка на „Оргахим Резинс" АД, но
приемат, че това е малко вероятно, тъй като това би дало отражение на производствения
процес.
С вписване № 20250818142131 в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството-
жалбоподател е извършена промяна на правната му форма като дружеството е станало
еднолично акционерно дружество („Оргахим Резинс“ ЕАД).
9
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - копия от АУАН № 0002869/18.11.2024 г.; Възражение против АУАН №
0002869/18.11.2024 г. от „Оргахим Резинс“ АД, с вх. № АО-5966/25.11.2024 г.; Покана на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изх. № И-4355/29.10.2024 г.; Наказателно постановление №
31/18.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - Русе; Справка за периода 09.10. 00.00 часа до
10.10.2024 г. 23.00 часа на Станция Русе - АИС Възраждане; Писмо изх. № 164/15.10.2024 г.
на „Оргахим Резинс“ АД, ведно с приложение; Писмо изх. № И-4121/11.10.2024 г. на
директора на РИОСВ - Русе; Констативен протокол № 17-ЯХ/09.10.2024 г. - заверено копие;
Пътен лист на получен сигнали по зелен телефон на РИОСВ - Русе, Приложение 1 - с №№
С-1063/10.10.2024 г.; Заповед № 578/09.10.2024 г. на директора на РИОСВ - Русе - заверено
копие; Заповед № 16/11.01.2023 г. на директора на РИОСВ – Русе; Извадка от Публичен
регистър на комплексните разрешителни към Изпълнителна агенция по околна среда
/ИАОС/ на Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1-ИО- А0/2019 г.; Подробна справка от
измерванията на станция Русе - АИС „Възраждане" по всички показатели за 09.10.2024 г.;
Пътна книжка на служебен автомобил KIA Ceed, per. № Р 8987 КС; GPS - Vivakom F1eet
пътен лист, придружен с маршрутна карта; Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г. на
директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 168/20.03.2024 г. на Районен
съд - Русе по АНД № 2367/2023 г., ведно със заверка на решение № 2120/08.07.2024 г. по
КАНД № 378/2024 г. на Административен съд - Русе; Наказателно постановление №
22/13.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение №
519/11.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 482/2023 г., ведно със заверка на решение
№ 304/19.12.2023 г. по КАНД № 304/2023 г. на Административен съд - Русе; Наказателно
постановление № 21/13.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от
Решение № 527/13.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 481/2023 г., ведно със заверка
на решение № 253/31.10.2023 г. по КАНД № 301/2023 г. на Административен съд - Русе;
Наказателно постановление № 18/07.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен
препис от Решение № 501/06.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 454/2023 г., ведно
със заверка на решение № 484/08.02.2024 г. по КАНД № 374/2023 г. на Административен съд
- Русе; Наказателно постановление № 10/10.01.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с
приложен препис от Решение № 523/12.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 297/2023
г., ведно със заверка на решение № 38/05.01.2024 г. по КАНД № 306/2023 г. на
Административен съд - Русе; Справка за подадените сигнали приети по „Зелен телефон",
централата, е- формата на интернет страницата на РИОСВ - Русе, за периода 01.01.-
31.12.2024 г., с характер на химия и смоли, които се асоциират с дейността на „Оргахим
Резинс" АД -/22 стр./; Доклад от Екологична оценка с придружително писмо от 28.03.2018г.;
Писмо изх. № АО-5796-/7/ от 17.12.2024г. на Директора на РИОСВ; Писмо изх. № АО-5796-
21/27.02.2025г. на Директора на РИОСВ-Русе; Протокол Образец 16; Писмо от ОДМВР-Русе
№ 336000-9378/18.11.2024 г.; Писмо от РИОСВ № И-4858/02.12.2024 г.; Уведомление вх.№
21300/30.06.2025 г. от Директора на РИОСВ-Русе, ведно с приложения; Писмо от 02.06.2025
г. от Директора на РИОСВ-Русе до „Оргахим Резинс“ АД; Писмо от 02.06.2025 г. от
Директора на РИОСВ-Русе до Директора на ИАОС и Годишен доклад за 2024 г. на „Оргахим
Резинс“ АД; Уведомление вх.№ 21751/04.07.2025 г. от РОП; Уведомление вх.№
21797/04.07.2025 г. от РРП; Молба с вх.№ 27415/28.08.2025 г. от „Оргахим Резинс“ АД с
доказателствено искане и приложения с 4 броя писма; Доклад, ведно с писмо от „Оргахим
Резинс“ АД до РИОСВ-Русе, както и други писмени документи, приобщени по делото,
гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. Л. Х. – актосъставител, Н. Р. Р., П. Д.
Д., И. Ц. П. и заключение по изготвената по делото съдебна технико-икономическа
експертиза и съдебно-метеорологичната част към нея.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия
10
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
1. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗООС „Оператор“ е всяко физическо или юридическо
лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира
определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея;
б) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация,
включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или
бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията,
включително част от нея“.
Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗООС "Комплексно разрешително" е индивидуален
административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация
или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на
инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една
или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на
една и съща площадка са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да
не попадат в обхвата на приложение № 4.
В чл. 117, ал. 1 от ЗООС е предвидено, че изграждането и експлоатацията на нови и
експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени
дейности по приложение № 4 от същия закон се разрешават след издаването на комплексно
разрешително съгласно разпоредбите на раздел II от глава седем. Чл. 120, ал. 1 от същия
закон е предвидил, че Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда
е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране, отменяне на
комплексните разрешителни.
В т. 4 от Приложение № 4 към ЗООС са предвидени производството от химическата
промишленост, за които са необходими комплексни разрешителни. Част от предвидените
дейности са и тези с инсталации за производство на органични химични вещества, като: а)
прости въглеводороди (ациклични или циклични, наситени или ненаситени, алифатни или
ароматни); б) кислородсъдържащи въглеводороди, като: алкохоли, алдехиди, кетони,
карбоксилни киселини, естери и смеси от естери, ацетати, етери, прекиси и епоксидни
смоли и пр.
Условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (чл. 119, ал. 1 от ЗООС) са
уредени в Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР),
приета с ПМС № 238 от 02.10.2009 г.
Съгласно чл. 14, ал. 5 от НУРИКР „Новият оператор по ал. 1 е отговорен за
изпълнението на условията на комплексното разрешително и на изискванията на глава
седма, раздел II от ЗООС, и на тази наредба“.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от НУРИКР „Контролът по изпълнението на условията в
издадено комплексно разрешително или решението по реда на чл. 99, ал. 5 от ЗООС се
извършва от РИОСВ“, а съгласно Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от наредбата в образеца е
предвидена т. „9.4. Интензивно миришещи вещества“.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими
емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в
атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации
(ННДЕЛОСИОСГАВРУРОИ) , издадена от МОСВ, МИ, МРРБ и МЗ „Неорганизирани
емисии“ са всички изпускани във въздуха, почвата и водите емисии на летливи органични
съединения, които не се съдържат в отпадъчните газове, както и съдържащите се в каквито и
да е продукти разтворители, освен ако в приложение № 2 не е посочено друго“, а съгласно §
11
1, т. 11 от ДР на същата наредба „Норма за допустими емисии“ е масата на ЛОС, изразена
посредством определени конкретни параметри, концентрацията и/или нивото на емисиите,
които не може да бъдат превишавани по време на един или на повече периоди от време“.
В § 1, т. 11 от ДР на ННДЕЛОСИОСГАВРУРОИ е дадена легална дефиниция на ЛОС
– „Летливо органично съединение“ е всяко органично съединение, което при температура
293,15 ° К (20 ° C) има налягане на парите от 0,01 kPa или повече, или има съответстваща
летливост при конкретните условия на употреба в дадена инсталация. Фракцията креозот,
която превишава посочената стойност на налягане на парите при температура 293,15 ° K (20
° C), се счита за ЛОС“.
Не се спори, че с Решение № 15-Н0-И1-А1/15.01.2014 г. Изпълнителният директор на
ИАОС е изменено Решение № 15-Н0-И0-А1/2010 г. за актуализиране на Комплексно
разрешително № 15/2004 г. като за нов оператор е определен „Оргахим Резинс“ АД. С
Решение № 15-Н0-И1-А2/28.11.2016 г. Изпълнителният директор на ИАОС е актуализирал
комплексното разрешително на „Оргахим Резинс“ АД, а с Решение № 15-Н1-И0-
А0/30.09.2019 г. Изпълнителният директор на ИАОС е издал на „Оргахим Резинс“ АД ново
Комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г.
Съгласно Условие 9.2.2.1-продължение, Условие 9.2.2.3-продължение и Условие
9.2.2.4-продължение от КР № 15-Н1/2019 г. нормата на допустими емисии на ЛОС е 150 mg
3
OB/Nm, а нормата за неорганизирани емисии във въздуха е 3% КВР.
Съгласно Условие 9.4.1 от същото КР операторът следва да извършва всички
дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка а съгласно Условие 9.5.1 „Емисиите на отпадъчни
газове на площадката не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на
вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха“.
2. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото, въз основа на него, НП, по начин напълно
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност. Както в АУАН, така и в НП са намерили отражение всички приети за
осъществили се факти, за които е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател.
Съдът приема за неоснователни инвокираните от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, касаещи персоналната некомпетентност на издателя на НП и
наличието на негов пряк личен интерес от изхода на административното производство,
както и неговата пристрастност.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН законодателят е предвидил, че не
може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването
на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Цитираното
нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата
разпоредба, са израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите - чл. 1 от ЗАНН, същностна част, от които са
12
принципите на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от
значение за делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват.
При анализ на визирана норма се установява, че законодателят е имал предвид,
длъжностно лице, което ще издава наказателното постановление. Това е така по няколко
причини. Законодателят е употребил термина административнонаказателна преписка в
няколко разпоредби от закона - на първо място в чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, като впоследствие се
съдържа и в други разпоредби – чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Тълкувайки нормите
граматически, както и систематично, е очевидно че се отнася до вече образувано
административнонаказателно производство, за което приключване съответния
административнонаказващ орган /адресат на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН/ следва да се произнесе
относно наличието или не на елементите от фактическия състав на вмененото във вина на
посоченото в АУАН административно нарушение, каква е вината на нарушителя, дали
същият е адресат на посочената като нарушена норма, налице ли са предпоставките на чл.
28 и т. н.
В конкретния случай, не се установява длъжностното лице да е участвало лично и
непосредствено в извършването на проверката и в последствие да издало НП по обвинение,
основано на факти, при установяването на които е участвал лично, поради което да е налице
заинтересованост, в следствие на която да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, резултатирало в нарушаване правото на защита на наказаното лице,
а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП.
Доводите си за наличието на пряк личен интерес (заинтересованост от изхода на
административното производство) на административнонаказващия орган жалбоподателят
основа на представените в съдебното производство Писмо изх.№ 336000-2308/21.03.2025 г.
на Директора на ОД на МВР-Русе, Писмо изх.№ И-4858/02.11.2024 г. на Директора на
РИОСВ-Русе и Писмо изх.№ И-6079/24.04.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе.
Посоченото от жалбоподателя в молба вх.№ 27415/28.08.2025 г. Писмо изх.№ 336000-
9379/18.11.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Русе е служебно известно на настоящия
състав, доколкото същото е представено по АНД. № 819/2025 г., по описа на Районен съд
Русе, по което същият е съдия-докладчик.
Процесното Наказателно постановление е издадено на 18.12.2024 г., а сочените от
процесуалния представител Писмо изх.№ 336000-2308/21.03.2025 г. на Директора на ОД на
МВР-Русе и Писмо изх.№ И-6079/24.04.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе са от
следващата календарна година, поради което е невъзможно кореспонденция, следващата с 3-
4 месеца издаването на НП да обоснове наличието на заинтересованост от изхода на
административното производство. Към момента на размяна на визираната кореспонденция
административното производство е приключило и е налице висящност на съдебно такова
(настоящото производство).
Видно от писмата на Директора на ОД на МВР-Русе са се извършвали проверки с
оглед наличие на данни за престъпление по чл. 352 от НК. Нормата на чл. 352, ал. 1 от НК
предвижда, че „Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни
течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски
води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България,
и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им
за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от
свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева“. Видно от
Писмо изх.№ 336000-2308/21.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Русе проверката се
извършва „по жалба от П. Пенчев от гр. Русе, относно нарушения от страна на „Оргахим
Резинс“ АД на комплексното разрешително и допускане и разпространение на миризми
извън границите на производствената площадка на дружеството“, т. е. жалбата и проверката
не касаят евентуално извършено престъпление от Директора на РИОСВ-Русе, което да
13
обоснове предполагаем негов пряк и личен интерес (заинтересованост от изхода на
административното производство). Отделно от изложеното, настоящият състав не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и определя същите като защитна
теза, че може да се констатира причинно-следствена връзка от евентуално извършвана
проверка от прокуратурата (пр.пр. № 6576/2024 г. РРС и № 890/2025 г. на РОС) и издаването
на процесното наказателно постановление. В производството не се установи
заинтересованост от изхода на административното производство, т. е. че издаването на
наказателното постановление е в пряк и личен интерес на Директора на РИОСВ-Русе като
чрез него същият ще бъде облагодетелстван по посочените по-горе преписки, каквито
индиции са наведени в молбата от 28.08.2025 г. Отделно от изложеното, следва да се отчете
и фактът, че Директорът на РИОСВ-Русе е назначен на длъжността със заповед от
07.08.2024 г. на МОСВ, е проверките касаят период с начало 01.01.2021 г.
Не на последно място, проверките, обективирани в писмата на Директора на ОД на
МВР-Русе касаят замърсяване на въздуха, а както е посочено в следващата точка от
настоящото решение Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи
органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат
на употребата на разтворители в определени инсталации е неприложимата в настоящото
производство, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на
задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на
летливи органични съединения (ЛОС).
Нормата на чл. 352, ал. 2 от НК касае длъжностно лице, което е допуснало при
проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да
не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните
зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и
курортните места, какъвто настоящия случай не е, поради което е и неприложим по
отношение на административнонаказващия орган.
От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗООС компетентен да предприема
предвидените в закона действия и дейности е директорът на РИОСВ. Чл. 14, ал. 1 от с. з.
предвижда, че РИОСВ осигурява провеждането на държавната политика по опазване на
околната среда на регионално равнище. Чл. 148, ал. 3 от ЗООС вменява задължение на
директорите на РИОСВ да осъществяват контрол върху компонентите на околната среда и
факторите, които им въздействат на регионално равнище, а чл. 168 от същия закон
задължение за издаване на наказателни постановления.
Чл. 6, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите, издаден от Министъра на околната среда и водите
(обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г.) предвижда задължение на директорите на РИОСВ да
издават наказателни постановления и/или прилагат принудителни административни мерки
при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда. Чл. 14 от
същият правилник урежда осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол,
свързан с прилагането на нормативните и административните актове, регламентиращи
качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат.
Неизпълнението на задълженията на Директора на РИОСВ (включително неиздаването на
наказателни постановление при установено нарушение) би бил основание за ангажиране на
отговорността му (по арм. от чл. 4, ал. 2 от ПУДРИОСВ).
Видно от писмо вх.№ 21797/04.07.2025 г. на РРС не са установени образувани
наказателни производства по отношение на директора и служители на РИОСВ с предмет
нарушаване на екологични норми и допуснати противоправни действия от страна на
„Оргахим Резинс“ АД. От писмо вх.21751/04.07.2025 г. на РОП се установи, че към
30.06.2025 г. в Окръжна прокуратура – Русе не са образувани наказателни производства по
14
отношение на директора на РИОСВ и служители на РИОСВ с предмет допуснати
противоправни действия от страна на „Оргахим Резинс“ АД, свързано с нарушаване на
екологичните норми.
С оглед изложените по-горе аргументи съдът формира извод, че не е налице
твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение (чл. 51, ал. 1, б. „в“, предл. I от
ЗАНН) при издаване на оспореното наказателно постановление.
По отношение на наведените в молбата от 28.08.2025 г. доводи на процесуалния
представител на жалбоподателя касателно процесуално нарушение при издаване на АУАН-а
– чл. 37, ал. 3, т. 2, предл. I от ЗАНН (заинтересованост от изхода на административното
производство от страна на актосъставителя) настоящият състав намира същите за
неоснователни, по подробно изложени по-горе съображения за административнонакзаващия
орган, към които препраща. За пълнота следва да се отбележи, че АУАН № 0002869 е
издаден и връчен на 18.11.2024 г., на същата дата, на която е изведено Писмо изх.№ 336000-
9379/18.11.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Русе, поради което е темпорално и житейски
нелогично актосъставителят да е бил информиран за извършваните в ОД на МВР-Русе
(прокуратурата) проверки, което, от своя страна, да обоснове предполагаема негова
заинтересованост от изхода на административното производство.
3. Следва да се отбележи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите
норми на летливи органични съединения (ЛОС), каквито се използват в производството му
и на които вероятно се дължат тези миризми. Към настоящия момент за миризмите няма
установени норми, поради което за тях се явява неприложима Наредба № 7 от 21.10.2003 г.
за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната
среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени
инсталации, която наредба е издадена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЧАВ и които летливи
органични съединения се третират от посочения законов текст като вредни вещества
(замърсители).
В конкретния случай, не е налице замърсяване на атмосферния въздух чрез изпускане
в него на вещества, които предизвикват неприятни миризми. В нито едно от писмените
доказателства Констативен протокол, АУАН, НП, не се твърди замърсяване на атмосферния
въздух чрез изпускане в него на вещества, които предизвикват неприятни миризми за да се
приеме, че това е изпълнителното деяние на нарушението. Единственото нарушение, което е
установено и обективирано в съответните актове, е неизпълнението на Условие от
Комплексното разрешително да не се допуска разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка. За двете деяния - замърсяване на въздуха и
недопускане разпространението на миризми извън границите на производствената площадка
не е налице сходство в същността си. Дружеството е санкционирано за неизпълнението на
Условие 9.4.1., което му вменява задължение да осигури всички дейности на площадката да
бъдат извършвани по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка. Не бива да се смесват Условие 9.4.1. с Условие 9.5. и Условие
9.6. от Комплексното разрешително. Трите условия са отделни, с различен характер и
съществуващи самостоятелно и независимо едно от друго. Установените констатации са за
наличие на миризми извън границите на производствената площадка - Условие 9.4.1.
Последното не конкретизира каква следва да е концентрацията и интензитета на миризмите,
които се разпространяват извън границите на площадката на обекта. С посоченото Условие е
предвидено задължение само и единствено да не се допускат миризми. Не е допустимо
разширително тълкуване на Условието и обвързването му с други Условия, които създават
съвсем различни задължения за оператора /в този см. Решение от 01.08.2023 г. по к. адм. н. д.
№ 437/2023 г. на Административен съд - Монтана/.
15
Настоящият състав не споделя виждането на жалбоподателя, според което миризмата
представлява единствено субективно усещане, а не обективно установено състояние.
Безспорен физичен и физиологичен факт е обстоятелството, че за да бъде усетена миризмата
на дадено вещество, е необходимо отделящите се от него молекули да достигнат до
обонятелните рецептори, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива
областта на горната носна мида и съседния участък от носната преграда, т. е. наличието на
съответното миришещо вещество (одорант) е елемент от обективната действителност, без
който възприятието на съответната миризма е невъзможно.
Науката „Органолептика“ се формира през втората половина на ХХ век. Изследвания
в тази област се използват все по-широко в напредналите страни. Съвременното развитие на
науката органолептика разграничава и регламентира използваните в областта понятия:
- органолептичен методи (органо + leptikos (гр.) - способност да се вземат,
възприемат) – методи за изследване и оценяване качества на обекти от околния свят с
помощта на човешките сетивни органи;
- органолептична оценка - оценка, предизвикана от ответната реакция на сетивните
органи от свойствата на изделието, дефинирани с качествени и количествени методи;
- органолептичен анализ - сензорен анализ на продукти с помощта на обонянието,
вкуса, зрението, осезанието и слуха;
- сензорен анализ - анализ, извършван с помоща на сетивните органи, осигуряващи
информация за заобикалящата ни среда чрез зрение, слух, обоняние, вкус, осезание,
вестибуларни рецептори и “интерорецепции”.
В конкретния случай св. Х. и св. Р. са изследвали качеството на въздуха (като обект от
околния свят) чрез обонянието си.
Lamina cribrosa, през която преминават влакната на обонятелния нерв (nervus
olfactorius) е част от етмоидалната кост (os ethmoidale), разположена централно спрямо
сагиталната линия в състава на костите на неврокраниума – част от носната кухина (cavitas
nasi). От своя страна, лигавицата на носната кухина се дели на дихателна част (pars
respiratoria) и обонятелна част (pars olfactoria).
Именно обонятелната част е тази, която регистрира одорантите (веществата в
атмосферния въздух, които имат способността да предизвикват мирисни /вкусови/
усещания). Протеините, произвеждани от Баумановите жлези концентрират върху себе си
одорантните молекули и ги транспортират до обонятелните рецептори. Точно
взаимодействието между одоранта и одорантния мембранен рецептор стои в основата на
усещането за мирис при човека.
Следователно, субективен, т. е. вариращ в определени граници по отношение на
различните индивиди, е прагът на усещане на миризмата, който наистина зависи от
множество фактори, между които пол, възраст, моментно здравно състояние на съответното
лице, продължителност на въздействието на миришещото вещество и др. под. Субективна е
и оценката на миризмата като приятна или неприятна, включително оприличаването й на
вече познати други миризми. Различното оценяване на миризмата като приятна/неприятна,
респ. различният праг на чувствителност към нея у отделните лица обаче не означава, че
миришещото вещество не е налично във въздуха. Известно е също, че прагът на усещане на
миризма от човека за много от интензивно миришещите вещества е много по-нисък от
законово утвърдените, в това число на ниво ЕС, гранични стойности на концентрацията на
съответните вещества в атмосферния въздух. Обстоятелството, че концентрацията на
определено миришещо вещество не достига минималните прагови стойности, ако същото
представлява и вредно вещество, или пък се касае за вещество, което не е класифицирано
като вредно, но въпреки това е източник на интензивна миризма, не означава, че по този
начин у изложените на миризмата лица не се поражда една значителна степен на дискомфорт
16
и по този начин не се засяга неблагоприятно околната среда /вж. Решение № 38/05.01.2024 г.
по к. адм. н. д. № 306/2023 г. на Административен съд – Русе/. Според легалната дефиниция
на § 1, т. 6 от ДР на ЗООС увреждане на околната среда има и когато е налице такова
изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване
качеството на живот на хората.
Значителните трудности при измерването посредством специализирана апаратура на
миризми от промишлени обекти, каквато апаратура и административнонаказващият орган и
жалбоподателят сочат, че не е и налична в страната, е поставил органолептичното
изследване в основата на действащия в ЕС понастоящем стандарт БДС EN 13725:2022
„Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса чрез
динамична олфактометрия и степента на излъчване на мириса“. В неговата основа стои
оценката на миризмата именно по органолептичния метод - от състав (панел) от човешки
акцептори (оценители), които в лабораторни условия се подлагат на експозиция на миризма
от проба от въздух и по описания в метода начин определят прага на усещане на съответната
миризма, съответно нейната концентрация в пробата. Тук следва да се посочи обаче, че,
понастоящем в страната не са налице акредитирани от ИА „Българска служба по
акредитация“ лаборатории, които да прилагат метода на динамичната олфактометрия за
определяне на тази концентрация. Всъщност липсва законово изискване за прилагането на
посочения стандарт при проверката за спазване на условията по издаденото комплексно
разрешително. Следва да се допълни, че дори и посочения метод да беше приложен, то
резултатите от него не биха имали предварително определена доказателствена сила, която да
обвързва съда в административнонаказателното производство - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН, а на общо основание - чл. 107, ал. 5 от НПК, те следваше да бъдат
подложени на внимателна оценка заедно с всички останали събрани доказателства.
Според чл. 117, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и
експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени
дейности по Приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително
съгласно разпоредбите на този раздел. Такова в полза на жалбоподателя е налице -
комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда за експлоатация на инсталации и съоръжения за
следните категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС: 1. Инсталация за
производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и
полиестерни смоли (т. 4.1, б. „б“ от Приложение № 4 към ЗООС); 2. Инсталация за
производство на акрилатни дисперсии и лепила (т. 4.1, б. „а“ от Приложение № 4 от ЗООС).
Както се посочи, законът - ЗООС и Директива 2010/75/ЕС, не установяват конкретен
метод, по който следва да бъде проверявано дали това условие от комплексното
разрешително е спазено. Насоки как следва да става това се съдържат в съображение 26-то
от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е записано следното: „За да се гарантира
ефективното изпълнение на настоящата директива и осигуряване на прилагането й,
операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади относно
спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че
както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите,
когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за
екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен
на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното
осъществяване на тези инспекции“. Според чл. 23, § 5 от същата директива, нерутинни
екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната
среда. От гледна точка на националното ни законодателство, екологичните инспекции се
осъществяват по реда на глава девета „Контрол“ от ЗООС, в конкретния случай по реда на
контрола, за който и на основание чл. 155, ал. 1 от ЗООС е съставен и Констативен протокол
№ 17-ЯХ/2024 г. По тези съображения, с оглед спецификата на определяне концентрацията
17
на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид
обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство (вж. чл. 148, ал. 3
от ЗООС), възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените
комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, съдът намира, че
концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на жалбоподателя, е
определена законосъобразно - пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище
е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите
умения, опит и квалификация и съобразно явяващия се най-подходящ метод - чрез
органолептично възприемане на миризмата.
Следователно, за преценка законосъобразността на АУАН-а и НП следва да се
изследва въпросът какви технически и производствени процеси са извършвани от оператора
на 09.10.2024 г., възможно ли е отделянето на миризми от това производство, както и
възможно ли е тези миризми да са достигнали до индивидуализираните в АУАН-а и НП
места в град Русе.
Не се спори, че на процесната дата операторът е извършвал производствена дейност
на площадката си като са извършвани процеси на синтез на смоли, произвеждани са
алкидна, полиестерна и акрилатна смола, като режимът е бил трисменен, т.е. на пълно
работно време.
Съдът кредитира показанията на св. Х., че е усетил процесната миризма. Същият е
инспектор в РИОСВ-Русе, еколог по образование. В служебно качеството, по повод
извършване на проверки, многократно е посещавал производствената площадка на
жалбоподателя (през 2024 г. е участвал в не по-малко от четири планови и извънредни
проверки на площадката на жалбоподателя), както и тези на намиращите се в близост други
предприятия. Свидетелят е категоричен, че усетената при извършения на 09.10.2024 г.
вечерта обход на описаните в наказателното постановление конкретни места, извън
производствената площадка на оператора - на моста, водещ към Западна промишлена зона
бул. „Трети март“ (19,50 ч.), по бул. „Трети март“, до производствената площадка на
оператора (21,05 ч.), при Художествената галерия в ж.к. Хъшове (след получен в 21,07 ч.
сигнал от г-жа Матеева) е специфична за производствената дейност именно на
санкционираното дружество (миризма на смола). Определя я като много специфична и
характерна за производството на жалбоподателя, наподобяваща смес от летливи органични
съединения, лесно разпознаваема поради органичния си характер като заявява, че миризмата
на бул. „Трети март“ и тази на ул. „Борисова“ била идентична. Х. сочи, че е запознат с
миризмите, отделяни при производствения процес на другото, намиращо се в близост
предприятие – „Оргахим“ АД, както и че ги различава една от друга. При обхода, заедно със
св. Р. извършили проверки пред производствени площадки на жалбоподателя, „Оргахим“
АД, „Винпром“, „Еконт 91“ и „Юта“. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
актосъставителят не притежава „обективните знания, за да може да прецени само със
субективното си усещане налице ли е или не миризма“. Както бе посочено и по-горе,
свидетелят разполага с нужното образование и професионален опит за преценка на миризми,
а по отношение на субективното възприятие, вече бяха изложени аргументи по отношение
на органолептичния метод. Не се споделят и доводите, касателно извършването на
проверката „извън дружеството“ без контролния орган да е посетил площадката на
оператора. Съгласно Условие 9.4.1 операторът следва да извършва всички дейности на
площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка“, т. е. съставомерността на деянието е допускане на миризми
извън границите на производствената площадка и се явява ирелевантно има ли наличие на
миризми на същата площадка (в границите й) или не.
Не се споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че св. Р. е
определил усещаните от него миризми като от енергийна напитка, а от приетата по делото
18
справка за получените сигнали за цялата 2024 г. е видно, че никое от лицата, подавали
сигнали, не е определило миризмата, от която се оплаква като такава на енергийна напитка.
Действително, свидетелят е определил „според него“ миризмата на енергийна напитка, но
сочи, че усетената от него миризма е „като от смоли, характерни за производството“ (ред 13,
стр. 7 от Протокол № 281/07.02.2025 г.), „характерна миризма леко сладникава, не знам как
да я определя, на смоли, просто е характерна за самото производство, оттам я знам тази
миризма“ (ред 31, 32, стр. 7 същия протокол), „основно мога да я характеризирам като леко
сладникава, неприятна и доста остра“ (ред 14, 15, стр. 8). Отделно от изложеното същата
изрично посочва, че асоциира с като идентична с усетена от него по предходно посещение в
административната сграда на „Оргахим Резинс“ АД, която е в близост до производствената
площадка на дружеството. Характерната за оператора специфична миризма на готовите
смоли се установява и от показанията на св. П..
От заключението на вещите лица химици се установи, че всеки от извършвани на
09.10.2024 г. процеси с използваните химични вещества „растително масло, пентаеритрит,
фталов анхидрид, глицерин, малеинов анхидрид, гликоли, бензоена киселина, ксилен,
стирен“ в цех „Смоли" би могъл да бъде източник на миризми. Вещите лица изнасят данни,
че при нормална, безаварийна работа на производствени мощности и при спазване на
технологията вредни емисии в атмосферата се изпускат от организирани източници. По
отношение на организираните и неорганизираните миризми настоящия състав по-горе в
решението вече обоснова неприложимостта на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за
допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в
атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.
Съдът приема за неотносими констатациите на вещите лица по отношение на
евентуални миризми от канализационната мрежа, доколкото в производството се установиха
миризми във въздуха, а не миризми от канализационната мрежа, житейски нелогично е
миризми от канализационната мрежа по бул. „Трети март“ пред № 21 да могат да бъдат
усетени по ул. „Борисова“ в град Русе, в близост до „Художествената галерия“, поради което
и не обсъжда събирането на реакционни води в IBC контейнери, постъпването им в
събирателен съд за гравитачно разделяне на два слоя- горен ксилен, а долен вода, с цел
кселена да бъде върнат обратно в рецикъл за използване, както и обстоятелството, че на
09.10.2024 г. тези води не са били прехвърляни от събирателни съдове в IBC контейнери.
Механизмите за предотвратяване допускането на миризми извън производствената
площадка, изразяващи се в нормална работа на описаните в посочените от вещите лица
съоръжения за процесната дата, въведени от оператора на база данни от резултатите от
ежедневен мониторинг на контролираните параметри на пречиствателните съоръжения,
извършван в съответствие с Условие 9.1.1.2 от КР са неотносими. Съдът не споделя тезата
на жалбоподателя, че операторът е длъжен не да забранява разпространението на миризми
извън производствената площадка, а да ги ограничава, което задължение следвало да се
тълкува като предприемане на всички възможни дейности с цел ограничаване напускането
на миризмите извън територията на предприятието, аргументи, за което ще бъдат изложени
по-долу в настоящото решение.
Вещите лица по комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, сочат че на
09.10.2024 г. е имало възможен източник на миризми на други предприятия, разположени на
територията на Западната промишлена зона на гр. Русе, които да наподобяват миризми,
близки с генерираните от жалбоподателя.
Следователно, спорен остава въпроса усетените на посочените в АУАН /НП/ места
миризми, такива от производството на жалбоподателя ли са или е възможно да бъдат от
производството на друго дружество /оператор/.
От заключението на вещото лице метеоролог се установи, че на 09.10.2024 г. вятърът
в районен е бил от западната четвърт на спектъра, предимно от югозапад при наличие на т.
19
нар. „топла адвекция“ като: от 16:45 до 18:20 ч. вятърът е бил с посока от юг-югозапад до
запад-югозапад, предобладаващо от югозапад, и скорост от 3 до 9 м/сек, предимно 6-9 м/сек,
т. е. умерен до полусилен (съотв. 4-та 5-та степен по скалата на Бофорт); от 18:20 до 20:50 ч.
вятърът е бил с посока от юг-югозапад до запад, преобладаващо от югозапад, и скорост до 2-
5 м/сек, т. е. лек до слаб, а от 20:50 ч. до полунощ на 09/10.10.2024 г.- с посока от юг-
югоизток до запад- югозапад, преобладаващо от югозапад, и скорост до 1-3 м/сек, т. е. много
слаб до лек.
Районът на Художествената галерия, ж.к. „Хъшове“ (ул. Борисова) се намира на
около 2.5 - 3 км., североизточно от територията на производствената площадка на „Оргахим
Резинс“ по бул. „Трети март“ № 21 в Западната промишлена зона на гр. Русе. Налице е
вертикална разчлененост по трасето между двата обекта в района на Сарайския мост над р.
Русенски Лом, тъй като десният източен бряг е по-висок. Ориентацията на бул. „Трети
март“, представляваща дълга ок. 3 км и широка ок. 20 м пътна артерия с посока на
простираме от югозапад на североизток. Това разположение значително подпомага и
допълнително насочва югозападния вятър директно към западната част на града, в т. ч. и
към района на „Художествената галерия“ по ул. „Борисова“. Ориентацията на речната
долина на р. Русенски Лом, преминаваща успоредно на бул. „Трети март“ в сочената
промишлена зона в посока от от югозапад на североизток също спомага за насочване и
подсилване на преноса от югозапад, изразяващ се във вятър от тази посока.
Вещото лице сочи, че сравнително високите температури, не голямата относителна
влажност (45-60%) и преобладаващо слънчевото време на 09.10.2024 г. в съчетание със слаб
вятър, допринасят за по-голямо изпарение и летливост на веществата, носители на миризми.
При продължителен вятър (какъвто е имало на 09.10.2024 г.), със западна компонента на
посоката (от юг-югозапад до север- северозапад, но най-вече от югозапад), със скорост от I-
ва до долния праг на V-та степен по скалата на Бофорт, част от емисиите и техните миризми
с евентуален източник в районен на производствената площадка на жалбоподателя в
намалена концентрация, ще достигнат след известно време до западната част на град Русе и
по-конкретно кварталите Сарая, Веждата, Хъшове, Мидия-Енос, Централен южен район,
значителен дял от централната градска част. Следователно, при отделяне на миризми
(независимо от техния произход и вид) с източник в района на бул. „Трети март“ № 21 при
установената синоптична обстановка на 09.10.2024 г. и с оглед на ориентацията на бул.
„Трети март“ и долината на р. „Русенски Лом“, те биха напуснали територията на
производствената площадка и биха достигнали до „Художествената галерия“ по ул.
„Борисова“ в ж.к. Хъшове.
Вещото лице сочи и че при установената за 09.10.2024 г. синоптична обстановка е
възможно всички други вещества и техните миризми (ако има такива), с предполагаеми
източници на емисиите в участък 1 (между м-н „Метро“ и производствената площадка на
жалбоподателя на бул. „Трети март“ № 21), да достигнат в намаляващи концентрации, както
производствената площадка на оператора, така и да продължат своето разпространение на
североизток към западните части на гр. Русе, вкл. и „Художествена галерия“. Вещества и
техните миризми с предполагаеми източници на емисиите в участък 2 (между
производствената площадка на жалбоподателя и „Художествената галерия“) не биха били
усетени осезаемо в района на участък 1, доколкото те остават от наветрената страна, но биха
били доловени в западната част на гр. Русе, вкл. и „Художествена галерия“.
Следва да се отчете и фактът, че самият градски ландшафт обективно предполага
наличието на участъци с по-силно изразена осезаемост на миризмата. Причината е
рециркулацията на въздушните маси и наличните локални завихряния, обусловени от
наличния ландшафт. Предхождащата 09.10.2024 г. метеорологична обстановка, скоростта,
посоката и силата на вятъра обуславят натрупване на миризмата в посочените в НП
участъци, където е била усетена. Вещото лице сочи и че съобразно топографските
20
особености на постилащата повърхност при установената сила и посока на вятъра
миризмата би достигнала до централната градска част в рамките на 30 до 60 минути.
С оглед установени в производството факти, че при извършвания обход е установена
миризма на моста, водещ към Западна промишлена зона, бул. „Трети март“, по самия
булевард, до производствената площадка на оператора (21,05 ч.) и при „Художествената
галерия“ настоящият състав формира извод, че не е възможно процесната миризма да бъде с
източник в участък 2 (посочен от вещото лице метеоролог). Това е така, защото не е
възможно при тази посока и скорост на вятъра миризмата да се разпространи срещу него и
да достигне до района на бул. „Трети март“ № 21.
В „участък 1“ са разположени, освен жалбоподателя, следните, посочени и от вещите
лица, дружества: „Оргахим“ АД (бул. „Трети март“ № 21, следва да се отбележи, че
[1]
административния адрес на № 21 е с продължение по булеварда от повече от 200 метра);
„Тих Труд – Русе“ ЕООД (бул. „Трети март“ № 33) и „Екон-91“ЕООД (ул. „Капитан Райчо
Николов“ № 11).
Видно от заключението на вещите лица химици „Оргахим“ АД е специализирано в
производството на различни лаково-бояджийски продукти. Доколкото от показанията на св.
Х. и Р. се установи, че миризмата се свързва със (наподобява тази на) смола. Доколкото
[2]
смолата е предимно с въглеводороден състав, тя попада във веществата посочени в т. 4 от
Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС. Следователно промишлената химична или
биологична обработка на това вещество следва да се извършва от дружества, притежаващи
комплексно разрешително по смисъла на чл. 117, ал. 1 от ЗООС. С Решение № 15-Н0-И1-
А1/15.01.2014 г. Изпълнителният директор на ИАОС е изменил Решение № 15-Н0-И0-
А1/2010 г. за актуализиране на Комплексно разрешително № 15/2004 г. като за нов оператор
е определен „Оргахим Резинс“ АД на същата производствена площадка. Следователно с
влизане в сила на Решение № 15-Н0-И1-А1/15.01.2014 г. „Оргахим“ АД е загубил качеството
оператор и не разполага с комплексно разрешително, т. е. не притежава площадка за
производство на категориите дейности, посочени в т. 4 от Приложение № 4 от ЗООС.
Идентична е ситуацията и с ТД „Тих труд – Русе“ ЕООД. Дружеството няма качеството
оператор и не разполага с комплексно разрешително, т. е. не притежава площадка за
[3]
производство на категориите дейности, посочени в т. 4 от Приложение № 4 от ЗООС.
[1] https://www.google.com/maps/place/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0% B0%D0% B4%D0%BD% D0% B0
+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0,+%D0%B1%D1%83%D0%BB.+%E2%80%9E3-
%D1%82%D0%B8+% D0
%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%E2%80%9C+21,+7000+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5/@43.8268913,25.9338466,17z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x40ae60f452c85dd3:0xbd3d18810faf51b6!8m2!3d43.8268913!4d25.9364215!16s%2Fg%2F11c4r900bz?
entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MTAwOC4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D)
[2] https://chem21.info/info/1157089/
[3]https://registers.moew.government.bg/kr/?
offset=0&limit=10&supervisorId=11&ekDistrictId=18&ekMunicipalityId=194&ekSettlementId=4102
ТД „Екон-91“ ЕООД притежава КР № 311-Н0/2008 съгласно Решение № 311-Н0-
А0/08.10.2008 г. на МОСВ. Производствената площадка на същото е разположена в гр. Русе,
Западна промишлена зона, ул. „Капитан Райчо Николов" № 11. Видно от Условие 8.3 от КР в
производствената си дейност дружеството използва суровини, в голяма степен
припокриващи се със използваните от жалбоподателя суровини. До колкото, всички те се
отнасят към ЛОС, вещите лица считат, че генерираните от това производство емисии
миризми „ще са подобни, идентични на емисиите, генерирани и от „Оргахим Резинс" АД“.
Настоящият състав счита, че констатираните миризми на местата, посочени в процесното
наказателно постановление не е възможно да бъдат резултат от производствената дейност на
„Екон-91“ ЕООД, поради следното: първо, производствената площадка на „Еконт-91“ се
намира в северна посока от производствената площадка на „Оргахим резинс“; второ
21
разстоянието между двете площадки е между 600 и 1000 метра; трето, на североизток от
производствената площадка на „Екон-91“ е река Дунав; четвърто, вятърът в процесния ден е
бил от югозапад към североизток; пето, ориентацията на бул. Трети март, който
представлява дълга ок. 3 км и широка ок. 20 м пътна артерия е с посока на простираме от
югозапад на североизток, което разположение значително подпомага и допълнително
насочва югозападния вятър директно на североизток (западната част на града); шесто, речна
долина р. Русенски Лом е също с ориентация от югозапад на североизток в протежение на
близо три км и предполага насочване и подсилване на преноса от югозапад, изразяващ се
във вятър от тази посока (следва да се отбележи и че производствената площадка на
жалбоподателя е на бул. „Трети март“ и в близост до р. Русенски лом, за разлика от
производствената площадка на „Екон-91“. Следователно, дори и в процесния ден да е имало
производствени дейности в „Екон-91“, както и допускане на миризми извън границите на
производствената му площадка, то съобразно установеното в производството - нахлуващият
предимно от югозапад топъл и сух лек въздух, с умерен до полусилен вятър след обяд,
особено късния такъв, допълнително насочван по дългия и широк булевард Трети март през
Западната промишлена зона и успоредната спрямо булеварда долина на р. Русенски Лом,
както и подложната равнина и характерния за терена ландшафт не е възможно тези миризми
(от производствената площадка на Екон) да бъдат усетени на бул. „Трети март“ № 21, както
и до Художествената галерия по ул. „Борисова“, а същите повлияни от вятъра биха
„отишли“, биха се пренесли в посока р. Дунав. С оглед изложено, съдът счита, че
установените миризми са от производствената площадка на жалбоподателя.
Действително диспозицията на приетата за нарушена норма на чл. 123в, т. 2 от ЗООС
е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение на оператора на
инсталацията е формулирано по-най общ начин - същият е длъжен да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Това налага при повдигане на административнонаказателното
обвинение нормата да бъде попълнена със съдържание като бъде посочено кое конкретно
условие не е изпълнено и в какво се изразява неговото неизпълнение. В случая и в АУАН и в
НП е посочено, че касаторът не е изпълнил Условие 9.4.1 от комплексното разрешително,
което гласи притежателят на разрешителното извършва всички дейности на площадката по
начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената
площадка. Така спорът се концентрира върху това дали задължението на оператора е за
резултат или за поведение. Според развитата от жалбоподателя теза операторът е длъжен не
да забранява разпространението на миризми извън производствената площадка, а да ги
ограничава, което задължение следвало да се разбира като предприемане на всички
възможни дейности с цел ограничаване напускането на миризмите извън територията на
предприятието (производствената му площадка).
Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя. Глаголът „ограничавам“ означава
чрез някакви средства или действия да бъде създадена граница, предел, отвъд който някой,
нещо не може да излезе, премине, да се разпростре и др. Следователно ограничаване
разпространението на миризмите извън границите на производствената площадка означава
недопускане на тяхното разпространение извън тези граници, т. е. задължението на
оператора на инсталацията е именно за резултат, а не за поведение или усилия, както
поддържа процесуалния представител на жалбоподателя /вж. Решение № 38/05.01.2024 г. по
к. адм. н. д. № 306/2023 г. на Административен съд – Русе/. Поради това посоченото условие
от комплексното разрешително би се оказало нарушено, а оттам нарушена би била и
нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, дори и в случаите, когато операторът е взел всички
обективно възможни мерки, но миризмата от производствената му дейност така или иначе е
напуснала границите на производствената му площадка. Вземането на мерки, видът и
обемът им, както и адекватността им за възможността да не се допусне разпространението
на миризма извън площадката, следва да намерят отражение при индивидуализацията на
наказанието по реда на чл. 27 от ЗАНН, наред с другите установени обстоятелства -
22
интензитета на миризмата, обхвата на територията (местата), на която тя е била усетена,
продължителността на емисията, респ. нейната повтаряемост, начина, по който миризмата е
засегнала качеството на живот на гражданите, честотата на неизпълнение на условията по
комплексното разрешително и др. под.
Поради изложено съдът счита, че от обектива страна жалбоподателят е допуснал
нарушение на издаденото КР № 15-Н1/2019 г. и по-точно на условие 9.4.1 като на 09.10.2024
г. е допуснал разпространението на миризми извън границите на производствената си
площадка.
Тъй като в разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, като субект на нарушението по чл.
123в, т. 2 от ЗООС са предвидени юридическите лица - оператори на инсталация и доколкото
нарушението е резултатно - а именно констатиране на нарушение на забраната за допускане
на миризми извън производствената площадка, самият установен факт, води до основание за
ангажиране на отговорността на юридическото лице, като безвиновна такава. При
поведението си операторът дължи резултат - спазване на задълженията по комплексното
разрешително, и е без значение като предвидената за юридическите лица административна
отговорност (когато такава се предвижда в съответен нормативен акт) е безвиновна, т.е.
обективна /така и Решение № 809/19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 241/2021 г. на
Административен съд - Пловдив/. Предвид, че е ангажирана безвиновна отговорност на
юридическо лице, то налице е и субективната страна на нарушението.
По друг начин казано, нарушението е извършено от юридическото лице „Оргахим
Резинс“ АД и попада в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е
обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. В тази връзка не подлежи на изследване и
обсъждане въпросът за вината, тъй като юридическото лице не може да формира субективно
отношение към деянието. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни
органи извършването на административно нарушение, за да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена
предвидената в закона имуществена санкция /така Решение № 17332/21.05.2025 г. по к. адм.
н. д. № 3007/2025 г. на Административен съд – София/.
4. Неоснователно е и реферирането от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя към съображение 12 от Директива № 2010/75/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно
предотвратяване и контрол на замърсяването) по отношение на актовете на държавната
администрация, с които се регламентира работата на частноправните субекти.
Съображение 12 от директивата предвижда, че „Разрешителното (има се предвид
КР) следва да включва всички мерки, необходими за постигане на висока степен на опазване
на околната среда като цяло, и да гарантира, че инсталацията се експлоатира в
съответствие с общите принципи, уреждащи основните задължения на операторите.
Разрешителното следва също така да включва нормите за допустими емисии на
замърсяващи вещества или равностойни показатели или технически мерки, подходящи
изисквания за опазване на почвата и подземните води и изисквания за мониторинг.
Условията на разрешителното следва да бъдат определени въз основа на най-добрите
налични техники“.
Съгласно § 2в от ДР на ЗООС със закона са въведени разпоредбите на глави първа и
втора и приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно
предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). Именно
с ЗИД на ЗООС - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г. са въведени изискванията на
директивата, намерили отражение и в гл. VII, раздел 2 от закона по отношение издаването на
комплексни разрешителни. Глави първа и втора и приложение № 3 на Директива 2010/75/ЕС
са транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на Наредбата за
23
условията и реда за издаване на комплексни разрешителни - вж. § 1а от ДР на същата, която
е приета по законова делегация в чл. 119, ал. 1 от ЗООС с постановление на Министерския
съвет.
Настоящият състав намира за неоснователно позоваването от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя на мотивите на Решение на Съда от 15 декември 1987 г.
Ирландия/Комисия на Европейските общности по Дело № 325/85 г. по отношение на
принципа за правна сигурност и защита на оправданите очаквания на правния субект,
поради следното:
Предмет на производството по дело № 325/85 г. е жалба на Ирландия за обявяване на
Решение № 85/458/28.08.1985 г. на Комисията относно уравняване на представените от
Ирландия отчети за Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското
стопанство, гаранционен раздел (наричан по-долу "фондът"), разходи за 1981 г. ( официален
вестник 1981 г., L 267, стр. 1.30) за нищожно. В жалбата са наведените твърдения за липсата
на правомощия от страна на Комисията, която не е могла да приеме валидно за 1981 г. мерки
за опазване на морските ресурси, тъй като между държавите членки и Комисията не е имало
процес на сътрудничество за смекчаване на последиците от бездействието на Съвета. При
условията на евентуалност Ирландия твърди за нарушение на принципите на правна
сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
Съгласно т. 15 от решението позовавайки си на Решение от 05.05.1981 г. по дело
Комисия/Обединено кралство (1981 г.) Дело № 804/1979 г. съдът е приел, че когато Съветът
не е предприел действия, чл.5 от договора изисква от държавите-членки да улеснят
изпълнението на задачата на общността и да се въздържат от всякакви мерки, които биха
могли да застрашат постигането на целите на договора. Следователно чл. 5 налага на
държавите членки специални задължения за действие и въздържане от мерки, когато
Комисията, за да отговори на неотложните нужди от опазване, е представила на Съвета
предложения, които, макар и да не са приети от Съвета, представляват основа за съгласувани
действия на общността. Съдът е приел, че това е област, запазена за правомощията на
общността, в рамките на която държавите-членки могат отсега нататък да действат само
като попечители на общия интерес. В т. 19 съдът приема, че през 1981 г. не са съществували
норми на общностното право по смисъла на чл. 3 от Регламент № 729/70 на Съвета от
21.04.1970 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика и приема
обжалваното решение за нищожно без да се разглеждат другите доводи (т.20).
Аргументите на жалбоподателя не могат да намерят опора и в Заключението на
генералния адвокат Cruz Vilaça представено на 16 септември 1987 г. по съединени дела:
Дело 325/85, Дело 326/85, Дело 332/85, Дело 336/85, Дело 346/85, Дело 348/85, Дело 237/86 и
Дело 239/86. Генералният адвокат е приел, че съгласно Регламент № 729/70 ограничението е
до една година и Декларацията на Комисията относно правното естество на нейните
предложения (27 юли 1981 г.) опровергават схващането, че "ново правно понятие" е
наложено едва след изчистването на отчетите. Сочи, се че ако предложенията на Комисията
биха били обвързващи "общностни правила", отказът да се разреши финансиране би бил в
съответствие с практиката на Съда, но тъй като предложенията на Комисията са след срока,
същите не са задължителни общностни норми и следователно не могат да доведат със
сигурност през 1981 г. до правната последица от отказа да се разреши финансиране (т.т. 156-
162 и т. 209 от заключението). Следователно твърдяната от Ирландия правната несигурност
произтича пряко от несигурността относно съществуването на задължителни общностни
норми, неспазването на които е трябвало да бъде санкционирано от отказа на финансиране
от страна на ФЕОГА. Така напр: Gondrand frères, op . cit., параграф 17, и Kloppenburg, op .
cit., параграф 11 „... необходимо е да се подчертае, както Съдът вече направи неколкократно,
че законодателството на Общността трябва да бъде недвусмислено и прилагането му трябва
да бъде предвидимо за тези, които са обект на него“. Също и Решение от 10.07.1980 г. по
24
дело 32/79 „изискването за правна яснота наистина е наложително в сектор, в който всяка
несигурност може да доведе до инциденти и прилагане на особено сериозни санкции"
(параграф 46 ).
В процесния случай, настоящият състав счита, че не е налице непредвидимо
законодателство и липса на правна яснота. Нормата на чл. 123в, т. 2 вменява на операторът
на инсталацията задължение да изпълнява условията в комплексното разрешително. Същата
е ясна и не се нуждае от тълкуване. Както сочи и самият жалбоподател в § 1, т. 39 от ДР на
ЗООС е дадена легална дефиниция на „Комплексно разрешително". Същото е индивидуален
административен акт, необжалван от жалбоподателя, влязъл в сила и породил действие.
Експлоатацията на дадена инсталация или част от нея се извършва при определени условия.
Съгласно условие 9.4.1. „Притежателят … да извършва всички дейности на площадката по
начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената
площадка“. Т.е. за жалбоподателя е била налице правна яснота какви са неговите задължения
по горепосоченото условие.
Съдът намира за неоснователно и неотносимо и позоваването от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя на Решение от 09.07.2015 г. по дело С-183/14
на СЕС по преюдициално запитване на Апелативен съд, Клуж, Румъния (неправилно
посочено от жалбоподателя, че е по преюдициално запитване на България) по отношение на
принципа за правна сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания на
правния субект, поради следното:
Съгласно т. 30 от решението „принципите на правна сигурност и на защита на
оправданите правни очаквания трябва да се спазват от институциите на Европейския
съюз, но също и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени
им от директивите на Съюза (вж. в този смисъл по-конкретно решения Gemeente Leusden и
Holin Groep, C‑487/01 и C‑7/02, EU:C:2004:263, т. 57, „Goed Wonen“, C‑376/02,
EU:C:2005:251, т. 32 и Elmeka NE, C‑181/04—C‑183/04, EU:C:2006:563, т. 31)“.
Следователно законодателството на Съюза трябва да бъде сигурно и неговото прилагане
предвидимо за правните субекти, а когато става дума за правна уредба, която може да доведе
до финансови последици, това изискване за правна сигурност се налага с особена строгост,
за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя
им налага.
Съгласно т. 41 от решението „принципът на правна сигурност не е пречка за
практика на националните данъчни органи в преклузивен срок да отменят решение, с което
са признали на данъчнозадълженото лице правото да приспадне ДДС, и да му поискат след
нова проверка да заплати този данък в увеличен размер поради закъсняло плащане (вж. в
този смисъл решение Fatorie, C‑424/12, EU:C:2014:50, т. 51)“.
В т. 53, както и в т. 1 от диспозитива на решението е прието, че „… принципите на
правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка за
национална данъчна администрация след данъчна проверка да реши да обложи сделки с
данък върху добавената стойност и да поиска заплащането му в увеличен размер, при
условие че това решение се основава на ясни и точни правила и че практиката на тази
администрация не е била от такова естество, че да събуди в съзнанието на предпазлив и
съобразителен икономически оператор основателно доверие във връзка с факта, че такива
сделки няма да се облагат с този данък, което запитващата юрисдикция следва да
провери. Прилаганото при такива обстоятелства увеличение трябва да е съобразено с
принципа на пропорционалност“.
В конкретния случай издаването на оспореното наказателно постановление се основа
на ясни и точни правила. Нещо повече, практиката на административния орган е била от
такова естество, че не излязла извън правните очаквания на оператора. Както бе посочено и
по-горе нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка издаденото комплексно разрешително
25
е ясна и не създава несигурност в жалбоподателя по отношение определените в КР
задължения. Жалбоподателят е известен за ясните и точни правила, при които е работил
АНО, както и за практиката на тази администрация, доколкото на оператора са съставяни и
влезли в сила Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г., Наказателно постановление №
22/13.02.2023 г., Наказателно постановление № 21/13.02.2023 г., Наказателно постановление
№ 18/07.02.2023 г., Наказателно постановление № 10/10.01.2023 г. Всички те са за нарушение
на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, т. е. за неизпълнение на задължения по КР. Следователно с
процесното НП административно-наказващия орган не е нарушил принципите на правна
сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя.
5. В жалбата си операторът в условията на алтернативност е поискал приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че не се касае за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН или за маловажен случай на нарушение, за
което да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Самият законодател
при определяне на размера на имуществената санкция, която е предвидил за това нарушение
е определил максимален размер от 500 000 лева на санкцията, което от своя страна
обосновава и извод за обществената значимост на защитимите интереси от този тип
нарушения. В производството не се установи по-ниска степен на засягане на обществените
отношения и по-конкретно свързаните такива с опазване на здравословна околна среда, т. е.
не са налице незначителни вредни последици по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Нарушението засяга особено значими обществени отношения, които се защитават с
установяване на строго формален, но необходим режим за осъществяване на дейности,
имащи съществено значение за опазване живота и здравето на членовете на обществото,
както и на чистотата на заобикалящата ни среда. Настоящият състав счита, че при преценка
дали е налице маловажен случай следва да се отчитат и целите по чл. 2 от ЗООС и
спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от същия
закон. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, както беше отбелязано от съда процесният случай разкрива
белезите на по-висока степен от обичайните нарушения от същия вид, като се отчетат
отегчаващи отговорността обстоятелства, за които ще бъдат изложени мотиви по-долу.
В случая, значимостта на обществените отношения, гарантиращи опазването на
околната среда, е толкова висока, че те са уредени на конституционно ниво - чл. 55 от
Конституцията на Република България, както в първичното право на ЕС - дял XX от ДФЕС и
чл. 37 от ХОПЕС. От друга страна, предвид събраните в производството доказателства,
нарушението не е изолиран случай. Както е посочено и в Решение № 38/05.01.2024 г. по к.
адм. н. д. № 306/2023 г. на РАС дискомфортът и влошаване качеството на живот на хората,
които неприятните миризми предизвикват, са продиктували и редица инициативи за
изменение на законодателството (напр. законопроект за изменение и допълнение на ЗЧАВ, с
вх.№ 48-254-01-92/09.12.2022 г. на Народното събрание на Република България).
Приемането на посочените изменения би довело до "обективиране" на иначе субективното
26
усещане за интензитета на миризмите, което се предлага да бъде регламентирано като
показател, с определени допустими стойности, характеризиращи качеството на атмосферния
въздух в приземния слой (предлага се създаването на нова т. 12 в чл. 4, ал. 1 от ЗЧАВ).
Значимостта на обществените отношения, гарантиращи опазването на околната среда
се извежда и от обстоятелството, че е налице открита процедура за Нарушение № 2020/2106
за неизпълнение на задълженията на Република България по чл. 23, параграф 1 от Директива
2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа
(Директива 2008/50/ЕО), самостоятелно и във връзка с чл. 4, § 3 и чл. 19, § 1 от Договора за
ЕС и чл. 47 от Хартата на основните права във връзка с чл. 9, § 3 от Орхуската конвенция.
6. Жалбоподателят е навел съображения, че в НП липсват конкретни мотиви за
определяне на размера на наказанието по чл. 27 от ЗАНН.
Нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Административнонаказващият орган е съобразил част от критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. В наказателното постановление са
изложени аргументи защо е постановена имуществена санкция в размер на 500 000 лв., в
този смисъл са налице мотиви за приетия размер. Така, при определяне размера на
наказанието АНО е взел предвид тежестта на нарушението, с оглед засегнатите обществени
отношения, свързани с опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Като
отегчаващи обстоятелства се отчетени установени нарушения от страна на жалбоподателя
на нормите на екологичното законодателство. В наказателното постановление е посочено,
че: през 2023 г. на дружеството (жалбоподател) е наложена имуществена санкция,
окончателно потвърдена с Решение № 253/31.10.2023 г. по КАНД № 301/2023 г. по описа на
АС – Русе; през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно
потвърдена с Решение № 38 от 05.01.2024 г. по КАНД № 306/2023 г. по описа на АС – Русе;
през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с
Решение № 484/08.02.2024 г. по КАНД № 374/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на
дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение №
304/19.12.2023 г. по КАНД № 304/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на дружеството
е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 2120/08.07.2024 г.
по КАНД № 378/2024 г. на АС - Русе. Наказващият орган е отчел и че по отношение на
жалбоподателя не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
В производството се установи, че по отношение на нарушителя са издадени и влезли
в сила НП № 64/30.11.2023 г., НП № 22/13.02.2023 г., НП № 21/13.02.2023 г., НП №
18/07.02.2023 г. и НП № 10/10.01.2023 г., всички на директора на РИОСВ - Русе,
производства по които са посочени и в обжалваното наказателно постановление.
Настоящият състав формира извод, че е налице системност в нарушенията на екологичното
законодателство от страна на оператора. За период от около две години с влезли в сила
съдебни актове са установени пет нарушения, всички изразяващи се в неизпълнение на
условията на комплексното разрешително.
В конкретиката на настоящия казус се установява, че с допуснатото нарушение се
засягат изложените на миризмата лица, като се поражда една значителна степен на
дискомфорт и по този начин се засяга неблагоприятно околната среда, от където се влошава
качеството на живот на хората. Следва да се има предвид, че опазването, защитата и
подобряването на качеството на околната среда са важна цел на Общността от общ интерес.
Размерът на санкцията се определя в граници, поради което
административнонаказващият орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
но в тези случаи приетото от него нормативно решение следва в най-голяма степен да е
27
обвързано с приобщени изрични мотиви по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН /така Решение № 484/08.02.2024 г. по к. адм. н. д. № 374/2023 г. на Административен
съд – Русе/.
При определяне размерът на имуществената санкция административнонаказващият
орган правилно е отчел превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства.
Наказващият орган, обаче не е изследвал и взел предвид имотното състояние на нарушителя.
Финансовото състояние на нарушителя не е обстоятелство, което следва да се отчита като
смекчаващо или отегчаващо, доколкото то не оказва влияние на обществената опасност на
деянието или на дееца. Видно от текста на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН имотното състояние на
нарушителя (в случая финансовото състояние на наказаното дружество) не е нито
отегчаващо, нито смекчаващо вината обстоятелство, но е обстоятелство, което отделно и
допълнително се съобразява при определяне на конкретния размер на наказанието, наравно
с тежестта на нарушението, подбудите на дееца и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства /така Решение от 19.09.2022 г. по к. адм. н. д. № 212/2022 г. на
Административен съд – Русе/.
Съобразявайки установените отегчаващи обстоятелства, системност в нарушенията
на екологичното законодателство, липсата на смекчаващи обстоятелства и финансовото
състояние на дружеството – годишният финансов отчет на дружеството за 2024 г. е
публично достъпен и обявен по партидата му в ТРРЮЛНЦ на 13.08.2025 г.
(https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********), както и
декларирани приходи по договори с клиенти за 2023 и 2024 г. настоящата инстанция приема,
че за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН с предупредително и превъзпитателно
въздействие, както и за целите на предупредителен ефект върху останалите субекти,
наложената санкция следва да бъде коригирана под максималния размер на наказанието и
индивидуализирана на 400 000 лева, който е съобразен с тежестта на нарушението и
засегнатите обществени отношения.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът счита, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, във вр. с Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на
ОСНК на ВКС – т. 2 б. „а“ от диспозитивната му част. Приложимостта на визираната по-
горе норма на НПК не се обоснова и от чл. 84 от ЗАНН, доколкото в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е
налице изрична препратка към реда на Административно-процесуалния кодекс. В чл. 143 от
АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично
уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл. 144 от АПК следва да се
приложи ГПК и относимата норма на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя „Оргахим Резинс“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, съответстващи на измененото наказателно постановление, в частта,
касаеща намаления с 20 % размер на имуществената санкция /от 500 000 лева на 400 000
лева/. В полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнграждение съобразно потвърдения размер на имуществената санкция.
По идентичен начин следва да бъдат разпределени между страните и разноски за изготвена
съдебна технико-икономическа експертиза и съдебно-метеорологичната част към нея.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било
представлявано от упълномощен защитник - адв. П. И. от Адвокатска колегия- Русе. В
производство са представени доказателства за заплатен по банков път хонорар в размер на
28
12 000 лева. С жалбата адв. И. е претендирала присъждането на така направените разноски
за адвокатско възнаграждение. В хода на производството процесуалният представител на
АНО е направил възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18 от Наредба за
възнаграждения за адвокатската работа, съгласно който ако административното наказание е
под формата на имуществена санкция, какъвто е и процесния случай, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а именно върху стойността на санкцията.
В случая чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен
материален интерес от 500 000 лева възнаграждението е в размер на 24 650 лева.
Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о. на ВКС,
зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в настоящия случай- на чл.
63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в определението на ВКС
разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за
причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в
повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е
„прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара,
при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в
съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. В
настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е подал подробна жалба.
Процесуалният представител на жалбоподателя се е явявал и вземал участие във всички
проведени съдебни заседания, участвал е активно, представял е молби, правил е
доказателствени искания и е изразил становище по същество на спора. Отчитайки така
изложеното, обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е два пъти по-
малко от предвидения в наредбата размер, както и че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява основателно, а възражението за прекомерност следва да бъде отхвърлено. Поради
изложено съдът присъжда в полза на „Оргахим Резинс“ ЕАД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 2 400 лева (12 000 лева х 20%).
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай
е РИОСВ-Русе.
В полза на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с ал. 1, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер на 190 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на РИОСВ-Русе, която
29
инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗООС.
Поради изложено съдът присъжда в полза на РИОСВ-Русе разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 152 лева (190 лева х 80%).
С оглед изхода на делото, разноски по компенсация в размер на 2 248 лева следва да
се присъдят в полза „Оргахим Резинс“ ЕАД.
По делото са сторени разходи за изготвена съдебна технико-икономическа експертиза
и съдебно-метеорологичната част към нея, за която с протоколно определение от 24.06.2025
г., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Русе да се
издадат РКО на вещото лице И. в размер на 414,70 лева, на вещото лице Е. в размер на
3202,52 лева и на вещото лице Р. в размер на 1696,27 лева, съгласно представените по
делото справки-декларации. Поради изложеното и с оглед изхода на делото, следва
разноските за изготвената технико-икономическа експертиза и съдебно-метеорологичната
част към нея в общ размер на 5313,49 лева, да бъдат възложени на страните съобразно
изменения размер на имуществената санкция. В тежест на „Оргахим Резинс“ ЕАД следва да
бъдат възложени разноски в размер на 4 250,79 лева (5 313,49 лева х 80%) като ги заплати на
Съдебната власт по сметка на Районен съд Русе (в този смисъл мотивите на ТР №
4/11.02.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС). В тежест на РИОСВ-Русе следва да
бъдат възложени разноски в размер на 1 062,70 лева (5 313,49 лева х 20%).
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 2, вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 31 от 18.12.2024 г., издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, с което на „Оргахим Резинс“
ЕАД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 123в, т. 2 и на основание чл. 164, ал. 1 от Закона
за опазване на околната среда е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 000,00 лева като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 500 000 лева на 400
000 лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ –
РУСЕ, Булстат ********* да заплати на „Оргагим Резинс“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер на 2 248,00 лева /две хиляди двеста четиридесет и осем/ лева, представляваща
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Оргахим Резинс“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на Висшия
съдебен съвет по сметка на Районен съд - Русе сумата в размер на 4 250,79 лева /четири
хиляди двеста и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за
изготвена технико-икономическа експертиза и съдебно-метеорологичната част към нея.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
– РУСЕ, Булстат *********, да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на
Районен съд - Русе сумата в размер на 1 062,70 лева /хиляда шестдесет и два лева и
седемдесет стотинки/, представляваща разноски за изготвена технико-икономическа
експертиза и съдебно-метеорологичната част към нея.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
30
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
31