№ 5617
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110144964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД срещу Г. А. А. и Р. А.
П., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при равни квоти
следните суми: сума в размер от 72,79 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.11.2020г.
до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., аб.№ ..., сума в размер от
18,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 24.07.2023г., сума в размер от 5,45 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до
м.10.2020г., и сума в размер от 1,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 24.07.2023г.
В исковата молба ищецът излага, че ответниците в качеството им на
съсобственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че
през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е
1
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните
приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Посочва, че ответниците не са
изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия
и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и
мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите
условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената
защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. А. П., която не оспорва предявените искове. Поддържа, че е
погасила изцяло задълженията, като представя доказателство за извършено
плащане в полза на ищеца.
Ответникът Г. А. А. не е депозирал отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.03.2025г. ищецът
чрез процесуалния си представител заявява, че действително е получил плащане в
погашение на вземанията предмет на исковите претенции. Поддържа искането си
за присъждане единствено на сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по
което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане стойността на
потреблението.
С оглед твърденията за извършено плащане в погашение изцяло на
предявените вземания за главници и мораторни лихви, съставляващо признание на
вземанията както по основание, така и по размер, съдът намира за безспорни
всички посочени правопораждащи факти. Поради това съдът приема за установено
съществуването на соченото от ищеца правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот през исковия
2
период, по което в изпълнение на задълженията си е доставил топлинна енергия за
имота в количество на стойност съответна на начислената цена на потреблението и
е извършвал дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
Ответниците потребители по договора не са погасили задълженията си за
заплащане цената на топлофикационната услуга в срока, предвиден в
приложимите към договорното правоотношение Общи условия на
топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача са възникнали и
вземания за мораторна лихва в предявените размери за сочените от него периоди
на забава.
От ответната страна е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. От приет като
доказателство фискален бон от 5.08.2024г. се установява, че на посочената дата в
полза на ищеца е заплатена сумата от 163,16 лв. с указано основание за плащането
погашение на вземанията предмет на предявените искове, по които е образувано
настоящото производство. Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца
суми по главните и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така извършеното
плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им размер начислените за
исковия период задължения по партидата на процесния имот, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно
предявените вземания е основателно и предвид извършеното плащане на
дължимите суми в хода на висящия процес, което съдът съобразява съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК, исковите претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските: Доколкото плащането е извършено след съдебното
предявяване на вземанията, на ищеца се следват сторените от него разноски.
Между страните не е спорно, а и видно от представения платежен документ, наред
с вземанията предмет на исковете, са платени и направените разноски за държавна
такса, поради което от страна на ищеца е заявено искане за присъждане само на
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват
в минималния размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., срещу Г. А. А., ЕГН **********, и Р. А. П., ЕГН **********,
двамата с адрес: ...., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сума в размер от 72,79 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода от м.11.2020г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ....,
аб.№ ..., сума в размер от 18,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.07.2023г., сума в размер от 5,45
лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за
периода от м.06.2020г. до м.10.2020г., и сума в размер от 1,65 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
24.07.2023г., претендирани в условия на разделност, при равни квоти.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, и Р. А. П., ЕГН **********, двамата с
адрес: ...., да заплатят на „...“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4