№ 15759
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110144824 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д. И. Ц. срещу К. Н. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – изпитани неудобства и душевни страдания, вследствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно
образуване на изпълнително дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с
район на действие Софийски градски съд за принудително събиране на доброволно
изплатено парично задължение.
Ищецът Д. Ц. твърди, че с ответника К. М. живеят на един адрес: /адрес/, като
съсобственици на дворното място и индивидуални собственици на съответния етаж от
построената в имота жилищна сграда. Излага, че от повече от 30 години двамата водят
съдебни спорове заради извършвани от ответника строежи в съсобствения на страните
поземлен имот, които ищецът счита за незаконни. Посочва, че по едно от последно
образуваните между страните дела – гр. дело № 80261/2015 г. по описа на СРС, 42 състав,
искът на ищеца бил отхвърлен, поради което последният бил осъден от въззивната
инстанция да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева. За тази сума на 17.05.2021 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист.
Ищецът поддържа, че на 13.12.2023 г. доброволно заплатил на ответника сумата от 500 лева,
чрез пощенски запис. Излага, че въпреки това, на 18.04.2024 г. с ясното съзнание, че дългът
вече е погасен, ответникът подал молба до ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на действие
СГС за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза
изпълнителен лист. Твърди, че по тази молба било образувано изп. дело № 1295/2024 г., в
хода на което съдебният изпълнител издал постановление за разноски, дължими по делото,
като ищецът следвало да заплати разноски по ЗЧСИ в размер на сумата от 2148,05 лева. За
изпълнение на това задължение сумите по спестовните му банкови сметки, вкл. и
получаваната от него пенсия, били запорирани и удържани. Посочва се, че на 15.05.2024 г.
ищецът подал жалба до ЧСИ М.П. с искане за прекратяване на процесното изпълнително
дело, като представил и доказателства, че не дължи търсената от ответника сума поради
плащането й, извършено преди образуване на делото, а на 21.06.2024 г. нова молба с искане
1
да му бъдат възстановени всички запорирани и удържани суми, които впоследствие били
отблокирани и възстановени с разлика, за която ищецът няма претенция. Същият счита, че
ответникът умишлено и целенасочено е поискал от ЧСИ М.П. да образува процесното
изпълнително дело, за да причини на Ц. имуществени и неимуществени вреди, със
съзнанието, че задължението по процесния изпълнителен лист е било изпълнено, с искане за
образуване на изпълнително дело за повторното му принудително събиране. Ищецът твърди,
че вследствие от поведението на ответната страна е претърпял неимуществени вреди –
изпитани неудобства, душевни страдания, които определя като тежки и непоносими. Сочи
се, вследствие от така създалата се обстановка и наложените запори по банковите му сметки,
в т.ч. пенсия, по образуваното от ответника изпълнително дело, ищецът Ц. останал без
всякакви средства, поставен в невъзможност за дълъг период от време да задоволява
текущите си нужди от храна, лекарства и други консумативи, както и да заплаща текущите
си режийни разноски и сметки от всякакъв вид, вкл. и тези към мобилен оператор, принуден
да търси финансова помощ от познати и съседи, като по този начин се озовал в положение
на безпомощност и унижение. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания вследствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно
образуване на изп. дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на
действие СГС за принудително събиране на доброволно изплатено парично задължение.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Н. М., чрез
пълномощника си адв. Л., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира
исковата претенция за недостатъчно конкретизирана по основание, при липсата на изложени
твърдения от ищеца относно характера на претърпените от него неимуществени вреди, а
описаните такива по същество имат изцяло имуществен характер. Намира за неизяснено в
какво се изразяват евентуални болки и страдания, нито причинно-следствената връзка на
същите с поведението на ответника. По същество не оспорва образуването на процесното
изпълнително дело по молба от 18.04.2024 г., посочвайки, че след установяване на
обстоятелството относно заплащане на дължимата сума от ищеца, изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 16.05.2024 г., като всички такси за вдигане на наложените
запори са заплатени от ответника. С отговора същият оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане с доводи за липса на противоправно
поведение, извършено от М. и настъпването на вреди в патримониума на ищеца, а оттук и
наличието на причинно-следствена връзка между действието и вредите, респ. вина у
ответника. Намира, че периодът, в който ищецът евентуално би могъл да претърпени
сочените вреди, е с продължителност по-малка от един календарен месец, а не месеци наред,
както се твърди в исковата молба, поради което е неясно определянето на размер на вредите
от 15 000 лева. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като
неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски, в.ч. за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди
другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава
на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория
противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата
2
императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди
другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие от твърдяно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
съзнателно образуване на изпълнително дело за събиране на вземане, което вече е било
погасено чрез плащане.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на противоправно поведение
от ответната страна (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено
поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по
описания начин; 2). настъпили неимуществени вреди; 3). причинна връзка между
противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетението.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните и конкретните оспорвания, направени с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. ГПК, с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 03.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че на 18.04.2024
г. по молба на ответника е образувано изп. дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег.
№ /номер/ с район на действие СГС с длъжник ищецът по делото, впоследствие прекратено.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че с изпълнителен лист от 17.05.2021 г., издаден по гр. дело № 80261/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 42-ри състав, на основание влязло в сила съдебно
Решение № 182638/01.08.2019 г., вр. с Решение от 02.07.2020 г. по в. гр. дело № 15556/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, Д. И. Ц. (ищецът по
настоящото дело) е осъден да заплати на К. Н. М. (настоящия ответник) сумата от 500 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разписка за приемане на паричен превод от 13.12.2023 г., издадена от
„Български пощи“ ЕАД, ищецът Д. И., като подател, е извършил пощенски превод на
сумата от 500 лева с получател К. Н. М., с отразено съобщение до получателя: „за дължими
разноски по в. гр. дело № 15556/2019 г. по описа на СГС“.
Не се спори, а и от материалите, съдържащи се в приобщения препис от изп. дело №
2024/номер/0401295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано по молба с вх. №
39335/18.04.2024 г. на ответника К. М., чрез пълномощника му адв. Л., за събиране на
вземането по процесния изпълнителен лист от 17.05.2021 г., издаден по гр. дело №
80261/2015 г. по описа на Софийски районен съд. С молбата на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние
на длъжника и др. действия, необходими за събиране на вземанията. Посочена е и банкова
сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума по изпълнителния лист в размер от 500
лева, както и адвокатското възнаграждение за изпълнителното дело.
Установява се, че с постановление за разноски на съдебния изпълнител от 18.04.2024 г.
и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК е прието събирането в рамките на изпълнителното
производство на следните разноски: такса по т. 1 за образуване на изпълнително дело в
размер на сумата от 24 лева; такса по т. 2 за цялостно проучване на имущественото
3
състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и др., за определяне на начина
на изпълнение, в размер на сумата от 60 лева; такса то т. 5 за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3
ГПК, в размер на сумата от 24 лева; такса по т. 9 за налагане на запор без извършване на
опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, в размер на 126 лева;
такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане в размер на сумата от 187,45 лева; такса по
т. 31 за допълнителни разноски в размер на сумата от 24 лева и адвокатско възнаграждение
за изпълнително дело в размер на сумата от 1200 лева.
Съдържащите се в преписа от изпълнителното дело материали сочат, че в хода на
същото и за събиране на удостовереното в изпълнителния лист вземане, въз основа на
запорни съобщения на съдебния изпълнител от 18.04.2024 г., е наложен запор върху
вземанията на длъжника Д. И. Ц. в „Токуда Банк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Балгаро-
американска кредитна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна
банка“ АД. В отговор, с писмо с вх. № 40836/22.04.2024 г. „Токуда Банк“ АД уведомява, че
признава вземането за основателно, че запорът е наложен, а на 19.04.2024 г. е преведена
сумата от 1817,67 лева; с писмо с вх. № 40982/22.04.2024 г. „Банка ДСК“ АД уведомява, че
длъжникът има открити банкови сметки в търговската банка, като запорът е наложен, а
доколкото по блокираната сметка постъпват суми от пенсия, то запорът ще се изпълнява за
горницата над размера на минималната работна заплата. С писмо с вх. № 44691/30.04.2024 г.
„Централна кооперативна банка“ АД уведомява ЧСИ, че длъжникът има открита банкова
сметка в търговската банка, към датата на налагане на запора сметката е с наличност, като е
направен превод на цялата дължима сума от 2 148,05 лева. С писмо с вх. № 44829/30.04.2024
г. „УниКредит Булбанк“ АД уведомява, че признава за основателно вземането, върху което е
наложен запорът, поради което и сметките на длъжника са блокирани. Отразено е, че
дължимите суми по запора са преведени изцяло, а въз основа на съобщение за това,
получено на 30.04.2024 г., запорът е вдигнат.
Изяснява се, че на 23.04.2024 г. на длъжника Д. Ц. е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен общ размер на дълга по изпълнителното дело от 2 148,05
лева, от които 500 лева присъдени разноски, 1202,60 лева разноски по изпълнителното дело,
445,45 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 07.05.2024 г. С депозирана пред
частния съдебен изпълнител жалба с вх. № 47959/15.05.2024 г. от длъжника и ищец по
настоящото дело Д. Ц., чрез пълномощника си адв. А., е отправено искане за издаване на
постановление за прекратяване на изпълнителното дело, с довод за липсата на фактическо и
правно основание за образуваното му. Посочено е, че сумата по процесния изпълнителен
лист е преведена лично от длъжника на взискателя с пощенски запис от 13.12.2023 г., като
въпреки доброволното изпълнение е образувано изпълнително дело. Изложени са
съображения, касаещи извършени изпълнителни действия. Към жалбата е приложено копие
от разписката за приемане на паричен превод от 13.12.2023 г.
Установява се, че с постановление на ЧСИ Петков от 16.05.2024 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, при съобразяване на депозирана молба с вх. № 47959/15.05.2024 г.,
производството по изпълнителното дело е прекратено. Със съобщения от 25.04.2024 г. на
ЧСИ, адресирани до „Балгаро-американска кредитна банка“ АД, „Токуда Банк“ АД, „НОИ,
София-град“, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД е наредено
вдигане на запорите, наложени в хода на изпълнителното дело.
Страните не спорят, че сумата от 500 лева по процесния изпълнителен лист от
17.05.2021 г. е била изплатена от ищеца на ответника чрез пощенски паричен превод на
13.12.2023 г., като в отговора на исковата молба ответникът изрично посочва, че след
установяване на това обстоятелство изпълнителното дело е прекратено, обосновавайки по
този начин краткият период от време, през който ищецът евентуално е претърпял вреди.
4
В проведеното първо по делото о.с.з. ответната страна не оспорва, че плащането на
сумата от 500 лева от ищеца на ответника е осъществено и, че това е направено на
13.12.2023 г., от която дата се твърди и в полза на ответника да е дължима лихва за забава
върху сумата по изпълнителния лист. Този довод се поддържа и в депозираната по делото
писмена защита от ответника, с изложени в същата твърдения, че плащането от ищеца е
извършено едва на 13.12.2023 г., поради което е налице допусната забава от около 2 години.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно и установено по делото, че сумата по
процесния изпълнителен лист от 17.05.2021 г. в размер от 500 лева, представляваща
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. дело № 80261/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 42-ри
състав, вр. с решение по в. гр. дело № 15556/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е
изплатена от длъжника – ищеца по делото Д. Ц. на кредитора – ответника К. М. чрез
паричен превод на 13.12.2023 г., съобразявайки съвпадащите твърдения на страните по
отношение на факта на плащане на сумата и момента, в който е осъществено това и ценейки
тези твърдения на ответната страна по реда на чл. 175 ГПК, като направено признание за
посочените обстоятелства в хода на съдебния процес.
Този извод не се разколебава от въведеното от ответника едва в първото по делото
съдебно заседание, а с това и извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, възражение
срещу погасяването на сумата по изпълнителния лист с довод, че с осъщественото плащане
на 13.12.2023 г. на сумата от 500 лева ищецът е погасил натрупаната лихва върху главното
вземане по листа и само част от главницата, като към момента продължава да дължи сума в
размер от 176,98 лева, от която 149,94 лева главница и 27,04 лева лихва, тъй като от една
страна не се отрича самият факт на осъществено на 13.12.2023 г. плащане на сума в размер
от 500 лева, от който момент се претендира като дължима лихва за забава, а се отрича
неправомерния характер на действието по образуване на изпълнителното дело, с оглед
продължаваща дължимост на суми по листа.
Съдът намира, че така въведеното възражение е и преклудирано, като несвоевременно
заявено съгласно чл. 133 ГПК, тъй като е могло да бъде релевирано от ответника с отговора
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради което не
следва да бъде разглеждано и обсъждано от съда в настоящия съдебен акт. В тази връзка
съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът може да
направи това възражение, но само ако докаже, че пропускът му се дължи на особени и
непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело №
1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява от ответната
страна.
Наред с това, единствено за пълнота на изложението и правна прецизност, съдът
намира за необходимо да отбележи, че в процесния изпълнителен лист е удостоверено
единствено вземане, представляващо присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,
като върху същото не е присъдена и законна лихва, считано от определен момент до
окончателното му плащане. В поканата за доброволно изпълнение до длъжника Д. Ц. в хода
на образуваното изпълнително дело № 1295/2024 г. е посочен общ размер на дълга, от който
сумата от 500 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело и такси
по Тарифата към ЗЧСИ, но не е отразено като дължимо вземане за лихва за забава върху
сумата от 500 лева.
По делото се установи, че въпреки осъщественото погасяване чрез плащане на
задължението по процесния изпълнителен лист, по молба на ответника К. М. от 18.04.2024 г.
и за принудително събиране на удостовереното в изпълнителния титул вземане е образувано
изпълнително дело № 2024/номер/0401295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ на
КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК (в приложимата редакция към
5
релевантния за спора период) съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. С депозирането на молбата кредиторът упражнява процесуалното
си право за принудително изпълнение на вземането си срещу длъжника, като отправя искане
за предприемане на действията, включени в съответния изпълнителен способ, за
удовлетворяване на притезанието си. Упражняването на това процесуално право е
обусловено от съществуването в полза на кредитора и взискател в изпълнителния процес на
изпълняемо материално право, което подлежи на принудително изпълнение, като ликвидно
и изискуемо, и с оглед липсата на доброволното му удовлетворяване.
Ето защо, поначало само по себе си действието по депозиране на молбата от 18.04.2024
г. от ответника К. М., в качеството му на кредитор на вземането по изпълнителния лист от
17.05.2021 г. срещу длъжника Д. Иванов, е форма на упражняване на
законоворегламентирано процесуално право за индивидуално принудително изпълнение на
притезанието и не може да се приеме като нарушаващо забраната да не се вреди другиму.
В настоящия случай обаче, съдът намира, че образуването от ответника и
поддържането на висящността на изпълнителен процес за принудително събиране на
вземане, което вече е било погасено чрез плащане в полза на кредитора от длъжника, по
съвпадащи твърдения на страните на 13.12.2023 г., т.е. по отношение на което е било налице
доброволно изпълнение, има характера на увреждащо действие по см. на чл. 45, ал. 1 ЗЗД
спрямо длъжника и ищец в настоящия процес.
За да достигне до този извод съдът съобрази и данните, следващи от приобщения
препис от изпълнителното дело, сочещи за прекратяването му с постановление на частния
съдебен изпълнител от 16.05.2024 г. именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. В мотивите на постановлението съдебният изпълнител изрично се е позовал и
на депозирана молба с вх. № 47959/15.05.2024 г. Както се изясни, под този номер е
входирана жалба от длъжника Д. Ц. до ЧСИ, в която същият посочва, че присъдената сума
по изпълнителния лист е доброволно заплатена на взискателя чрез превод с пощенски запис
от 13.12.2023 г.
Действително, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и в кой
момент да го упражни, или да не го упражни. Ето защо, упражняването на едно материално
или процесуално право поначало е правомерно. Когато обаче това право е упражнено при
несъблюдаване на принципа за добросъвестност, то същото е от естество да причини вреди
другимо, които подлежат на обезщетяване на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Възможността да
се търси защита за вреди вследствие от неоснователна или недобросъвестно потърсена
защита на субективни права, в т.ч. чрез изпълнително производство, е приета и в практиката
на върховната инстанция – в т.см. Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1149/2009 г., IV г.о., ГК, Решение № 105 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2020 г., III г.
о., ГК.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице първият и основен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане като извъндоговорен източник на
задължения, а именно увреждащо деяние, изразяващо се в неоснователно потърсена от
ответника защита на субективно материално право чрез образуване на изпълнителен процес
за принудително събиране на вземането, въпреки вече осъщественото погасяване на
задължението от длъжника и знанието за това у кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъде
имуществени или неимуществени, последните под формата на болки и страдания –
6
негативни психически преживявания за увредения.
В настоящия случая, за установяване на конкретно претърпените от ищеца вреди
вследствие от образуването на изпълнителния процес, въпреки доброволното изпълнение на
дълга, по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Д. И.а К.
В разказа си пред съда същата споделя, че познава ищеца Д., като възпитател в училището,
в което същата е учила, като го е срещната отново преди 5-6 години при адв. А., във връзка с
водени от ищеца дела. Свидетелката посочва, че работи като технически сътрудник при адв.
А. – пълномощника на ищеца по делото, в което качество го подпомага при работата му с
делата и конкретно с написването на документите. Разказва, че в края на 2023 г. ищецът
потърсил адв. А. с молба да отидат заедно да преведат чрез „Български пощи“ дължима от
Ц. сума за разноски, присъдени по едно от водените от него дела. Споделя, че през 2024 г.
ищецът отново посетил кантората, като споделил, че банковите му сметки са запорирани.
Впоследствие получил покана за доброволно изпълнение, от която узнал, че се касае за
образувано изпълнително дело за вече преведената от него сума. Свидетелката споделя, че
ищецът бил притеснен, тъй като се издържа сам от доходите, които били запорирани. Пред
св. К.той споделил, че въпреки годините си, не е изпадал в такова състояние, като няма с
какво да заплати консумативите и лекарствата си, а всичките му сметки били запорирани.
Впоследствие заедно с пълномощника си ищецът често ходел при частния съдебен
изпълнител, като всичко продължило около месец или малко повече. Свидетелката разказва,
че ищецът е подвижен, не се нуждае от чужди грижи и се обслужва сам. Споделя, че не е
възприела в периода април - май през изминалата година същият да се е намирал в по-
особено психическо състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като житейски логични, последователни
и непротиворечиви, израз на преките й впечатления относно случилото се във връзка с
образуваното изпълнително дело, предприетите действия в хода на същото, в т.ч. от ищеца,
както и за състоянието, в което се е намирал той през този този период. В тази връзка и с
оглед проведеното оспорване от ответната страна с довод за невъзможността същата да има
качеството на свидетел, предвид служебната й ангажираност при процесуалния
представител на ищеца, съдът намира за необходимо да отбележи, че наличието на служебно
правоотношение с пълномощник на страната не е сред основанията, изключващи
възможността едно лице да бъде разпитано като свидетел по делото по арг. от чл. 166 ГПК.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК показанията на посочения в нормата
свидетели, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една
от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост.
В случая, разказаното от свидетелката се подкрепя и от обективните данни, съдържащи
се материалите от приобщения по делото препис от изпълнително дело, от които се
установява, че в хода на същото са наложени запори върху вземания на ищеца от трети за
процеса лица – търговски банки, в т.ч. върху вземането му за пенсия. Установява се също, че
в хода на изпълнителния процес от страна на длъжника Д. Ц. и ищец в настоящия процес са
депозирани жалба от 07.05.2024 г. срещу постановлението за разноски, жалба от 15.05.2024 г.
с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради осъществено плащане на
присъдената в полза на взискателя сума, молба от 21.06.2024 г. с искане за възстановяване на
удържани суми под формата на банкови такси, което подкрепя разказа на свидетелката в
частта относно ангажираността на ищеца във връзка с изпълнителното дело, честите
посещения в кантората на пълномощника му и при съдебния изпълнител.
Същевременно по делото не са налице доказателства, които да опровергаят разказа й
относно изпитаното притеснение от ищеца във връзка с образуваното изпълнително дело.
Споделеното от свидетелката, че не е възприела психическото състояние на ищеца в периода
на висящност на изпълнителния процес да е било по-особено отколкото друг път също не
7
опровергава разказаното, че същият изглеждал притеснен от случилото се, тъй като се касае
за различна форма на негативно отразяване върху състоянието на лицето
Ето защо, съдът намира за установено по делото, че вследствие от образуването от
ответника на изпълнителното дело, въпреки доброволното изплащане на задължението в
предходен момент, и по време на висящността на процеса, ищецът е преживял негативни
емоции и душевни страдания, изразяващи се в притеснение от случващото се – от
неочакваното за него образуване на изпълнително дело, от наложените в хода на същото
запори и реално удържани суми за вече погасени задължения. В тази връзка съдът намира за
ирелевантно за възникване на негативните преживявания какъв конкретно е бил
разпологаемият размер на сумите по сметките на ищеца след налагането на запорите, което
обстоятелство е от значение да влияе върху интензитета на притеснението, но не и за
неговото реално проявление.
Както се изясни, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като в случая тази
презумпция не бе опровергана с конкретни доказателства от ответната страна, предвид и
образуването на изпълнителен процес за събиране на вече погасено чрез плащане вземане и
знанието за това на кредитора, респ. продължилата висящност на процеса и прекратяването
му вследствие от подадена жалба от насрещната страна.
Следователно, в случая са налице всички предпоставки, обуславящи възникване в
полза на ищеца Д. Ц. на вземане за парично обезщетение за причинените му неимуществени
вреди вследствие от процесното поведение на ответника К. М. в нарушение на забраната да
не се вреди другиму.
При определяне на конкретния му размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Доколкото неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи негативно отражение върху психиката, в социален
дискомфорт в определен период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай съдът съобрази, от една страна, характера и вида на претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца душевни страдания, конкретно
изпитано притеснение вследствие от образуването на изпълнителното дело, от
едновременно наложените в хода на същото запори, довели и до реално удържане на суми
от сметките му, възрастта на ищеца, данните по делото, следващи от показанията на
свидетелката, за честите му посещения при съдебния изпълнител, сочещи за пряка
ангажираност на вниманието на ищеца със случая, което по същество засилва негативното
отражение на случилото се, както и, че същият се издържа сам от запорираните доходи.
От друга страна, съдът взе предвид продължителността на изпълнителния процес от
около 1 месец – образуван по молба от 18.04.2024 г. и прекратен с постановление на ЧСИ от
16.05.2024 г., респ. последвалото вдигане на запорите със запорни съобщения от 16.05.2024
г., както и връщане на удържаните суми на ищеца, съгласно изявленията му в депозирана
8
жалба до ЧСИ от 21.06.2024 г.
Същевременно съдът съобрази, че от страна на ищеца не се установи негативните
емоции да са продължили след този период, както и същите да са били със силен интензитет.
Не се доказаха и изложените твърдения, че вследствие от наложените запори същият е
останал без никакви средства за издръжка, а с това е изпаднал в състояние на безпомощност
и унижение за търсене на средства за оцеляване. В показанията си свидетелката К.разказва
за споделеното пред нея от самия ищец, че вследствие от образуваното дело и запориране на
сметките му същият е в невъзможност да заплаща консумативите и лекарствата си. В тази
част обаче показанията й не са преки такива, а израз на споделеното й от ищеца, поради
което и при липсата на други доказателства в подкрепа на същите, съдът намира за
неустановен твърденият от ищеца характер на вредите като тежки и непоносими такива.
Следва да се отбележи и, че съгласно материалите от приобщения препис от изпълнително
дело, в запорните съобщения, с което съдебният изпълнител налага запори по вземания на
ищеца от трети задължени лица, е отразено, че същите се налагат до размера на дължимата
сума от 2148,05 лева, изчислена към 02.05.2024 г., а съгласно писмо от 22.04.2024 г. от
„Банка ДСК“ АД, доколкото по блокирана въз основа на запора банкова сметка на длъжника,
открита в търговската банка, постъпват суми от пенсия, то на разпореждане на титуляря
ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а запорът
ще се изпълнява с горницата. Наред с това, съдът съобрази и приложената по
изпълнителното дело справка салда по сметки към 11.05.2024 г., издадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД, сочеща за нетна раполагаема наличност по сметки с титуляр
ищеца по делото. Следва да се отбележи и, че от ищцовата страна не се оспорва
съществуването на наличност по банкови сметки на ищеца, с твърдение, че същата е
блокирана в цялост, което не се установи по делото.
Ето защо, не може да се приеме за доказано по делото, че ищецът е останал без
средства за своята издръжка, което да е обусловило преживени от него тежки страдания,
респ. силни притеснения.
Предвид изложеното, съобразявайки посочените групи обстоятелства, както и
времевото отражение на случилото се, съдът намира, че справедливият размер на търсеното
обезщетение възлиза на сумата от 800 лева, което обуславя уважаване на исковата претенция
до този размер и отхвърлянето й до пълния претендиран такъв от 15 000 лева или за сумата
от 14 200 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, следва
да бъде присъдена сумата от 149,33 лева – сторени разноски по настоящото дело за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за
последното съдът намира за установено, предвид отразеното в представеното по делото
пълномощно от 08.07.2024 г., подписано от упълномощител и от упълномощен представител
(л. 13 от делото) заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част същото има
характера на разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Съдът присъди пълния
претендиран размер, съразмерно с уважената част от иска, при липсата на релевирано от
ответната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде присъдена
сумата от 757,33 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на
разхода за което следва от представения по делото договор за правни услуги от 25.03.2025 г.
(л. 48 от делото) и отразеното в същия заплащане на уговореното възнаграждение в брой.
Размерът на последното съдът определи на сумата от 800 лева без вкл. на ДДС, предвид
9
липсата на доказателство за регистрация по ЗДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намирайки и за основателно
възражението на ищцовата страна за прекомерността му. В тази връзка съдът съобрази
разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
преюдициално запитване, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа),
като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото и действително извършената работа. Предвид това, отчитайки от
една страна, че предмет на делото е една осъдителна искова претенция, определяща и
предмета на доказване по делото, както и приключване на същото в рамките на две открити
съдебни заседания, при съобразяване с липсата на ангажирани многобройни и разнородни
доказателства, както и с конкретно извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на ответника и положените усилия, изразяващи се в депозиране
на писмен отговор на искова молба и процесуално представително в проведените о.с.з., от
друга страна, съдът намира, че така определеният размер е справедлив и обоснован.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на Д. И. Ц., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изпитани неудобства и
душевни страдания – притеснения, вследствие от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в съзнателно неоснователно образуване на изпълнително дело №1295/2024 г.
по описа на ЧСИ М.П. с рег. № /номер/ и с район на действие Софийски градски съд за
принудително събиране на доброволно изплатено парично задължение, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 800 лева до пълния предявен размер от 15 000
лева или за сумата от 14 200 лева.
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на Д. И. Ц., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 149,33 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на К. Н. М., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 757,33 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10