№ 44039
гр. С., 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110112234 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от ответника Е. Д. Д. с вх. № 335836/15.10.2025 г. с искане за
допълване на прекратителното определение от 08.10.2025 г., с което производството по
делото (в частта за главницата) е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК,
с присъждане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, каквото
искане е направено и в откритото съдебно заседание.
От насрещната страна в откритото съдебно заседание е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
С протоколно определение от 25.01.2023 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК
производството по гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав в частта по иска за мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 128,92 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 12.11.2021 г.;
обезсилена е заповед за изпълнение от 30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64945/2021 г. на СРС, 48
състав в частта, с която е разпоредено длъжникът Е. Д. Д. да заплати на заявителя Етажните
собственици на сграда в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М./Д.С.“ № 30, мораторна лихва за периода
01.08.2017 г. - 12.11.2021 г. в размер на 128,92 лв., както и сумата от 2,95 лв. - държавна
такса и 5,90 лв. - юрисконсултско възнаграждение; осъдени са етажните собственици на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М.“ № 30-32 да
заплатят на Е. Д. Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 400 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 08.10.2025 г. (чието допълване се иска) е прекратено
на основание чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав, в
частта по иска за главница в размер на 962,67 лв., ведно със законна лихва от 12.11.2021 г. до
изплащане на вземането; обезсилена е заповед за изпълнение от 30.11.2021 г. по ч. гр. д. №
64945/2021 г. на СРС, 48 състав, в частта, с която е разпоредено длъжникът Е. Д. Д. да
заплати на заявителя Етажна собственост на сграда в кв. „Р.“, ул. „Г.М./Д.С.“ № 30, главница
в размер от 962,67 лв. за неплатени задължения към етажната собственост: вноска за
настилка на наземен паркинг, месечни такси полезни разходи и вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ и вноски за такса професионален домоуправител, ведно със законната лихва от
12.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски над сумата от 2,95 лв. до сумата
от 25 лв. - държавна такса и над сумата от 5,90 лв. до сумата от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. С посоченото определение съдът не се е произнесъл по отговорността за
съдебните разноски.
1
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая подадената молба
има характер на такава за допълване на определението, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл. 233 ГПК – поради отказ на иска, доколкото в същото съдът не
се е произнесъл по дължимостта на разноски в полза на ответника.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК
не е предпоставка за допустимост на искането по арг. от т. 8 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска допълване, а не изменение на
определението в частта за разноските), поради което същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на разноски в размер
на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно споразумение за адвокатско
възнаграждение от 23.12.2022 г. и платежно нареждане от 25.07.2022 г., удостоверяващо
заплащането на адвокатското възнаграждение.
В случая делото е прекратено по причина извън поведението на ответника – отказ от
иска за главница. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск,
връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може
да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението
за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК. В разглежданата хипотеза на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът, като съдът приема, че в
негова полза следва да се присъди допълнително сумата от 600 лв. (каквото е и заявеното
искане над присъдените с влязлото в сила определение 400 лв.). Възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като следва да се
посочи, че съдът се произнася по това възражение само за сумата от 600 лв. – по иска за
главница, тъй като по отношение на присъдените 400 лв. за прекратената част по иска за
лихва ищците не са възразили. Според настоящия състав сумата от 600 лв. не е прекомерна
предвид фактическата и правната сложност на делото (обусловена и от другите водени
между страните дела, в които са оспорени решенията на етажната собственост, въз основа на
които са заявени претенции в настоящото производство и представителната власт на
управителя на етажната собственост), проведените общо четири открити съдебни заседания,
в които са се явили представители на ответника (и за всяко следващо след второто се дължи
допълнително възнаграждение), както и приложимите към датата на уговаряне на
възнаграждението разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (така решение № 5990/03.10.2025 г.
по в. гр. д. № 5878/2024 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав). Ето защо на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъди допълнително възнаграждение в
размер на 600 лв., за което следва да се допълни в частта за разноските протоколното
определение от 08.10.2025 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, протоколно определение от 08.10.2025 г. по
гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М.“ № 30-32, да заплатят на Е. Д. Д. с ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
2
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3