№ 649
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202092 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на А.. Г. А.. ЕГН**********, против НП № 20-
0442-000802/ 20.10.2020г. на Началник Сектор при Четвърто РУ -ОД на МВР-
Варна, с което на въззивника са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание Наредба
N Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка и се иска
отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично,
1
представлява се от адв.Б., надлежно преупълномощен от адв.Ж. Г. и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира
доказателства в подкрепа на същата, като в хода на делото по същество моли
за отмяна на НП, като излага аргументи в подкрепа на становището си, че
липсват доказателства въззивникът да е управлявал МПС под въздействието
на алкохол, тъй като проверката е била извършена след излизането му от
кметството, а не непосредствено след като е слязъл от управлявания от него
автомобил, твърди се, че е възможно жалбоподателят да е консумирал
алкохол след като е слязъл от автомобила и в момент, в който служителите са
загубили визуален контакт с него и в този смисъл не е осъществен съставът
на вмененото нарушение.
Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява в
с.з. като се депозират писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, издадено в унисон с материалния и
процесуалния закон и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 07.10.2020г.,св.П.- районен инспектор при Четвърто РУ-ОД на МВР-
Варна, се свързал по телефона с въз.А. и го поканил да се яви в кметството в
с.Бенковски, тъй като е необходимо да му бъде връчена Заповед за незабавна
защита.В следобедните часове на горепосочената дата св.Н. и колегите му-
св.М. и инспектор С.Р. пристигнали пред кметството в с.Бенковски и около
15,00ч. забелязали , че пред кметството спира л.а.“Нисан Терано“ с рег.№ В
5941 РХ.Водачът на автомобила излязъл от същия и попитал кой е
кварталният, който го търси.Тогава св.П. разбрал, че това е лицето, което е
поканил в кметството за връчване на горепосочената заповед, представил му
се, естановил, че това в действителност е въз.А., след което го поканил в
кметството за оформяне на документите.Докато двамата комуникирали в
стаята на кмета на селото и докато се оформяли документите св.П. усетил
силен мирис на алкохол, попитал въз.А. дали е употребил алкохол, но
последният му отговорил :“Що ме питаш?“, поради което св.П. излязъл от
помещението, за да се увери след разговор с колегите си, че в действителност
именно жалбоподателят е управлявал л.а. .“Нисан Терано“ с рег.№ В 5941 РХ
преди да влезе в кметството.След като другите двама полицейски служители
2
потвърдили, че жалбоподателят се е предвижвал с горепосочения лек
автомобил и именно той го е управлявал, на место бил повикан екип на сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, който се намир в близост, след което св.Н. извършил
проверка на въззивника за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510
АRRЕ № 0233, като техническото средство отчело концентрация на алкохол
в издишания от въззивника въздух 0,93 промила.
За констатираното нарушение – управление на лек автомобил с
недопустима концентрация на алкохол срещу въззивника бил съставен
АУАН, който бил подписан от нарушителя без възражения. Издаден бил и
талон за кръвна проба, което обстоятелство също било вписано в съставения
АУАН, като изрично в талона въз.А. вписал, че приема показанията на
техническото средство.
От материалите по преписката е видно,че въззивникът не се е
възползвал от възможността да даде кръвна проба за изследване.Този факт не
е оспорен в нито един момент от АНП, не се оспори и в с.з.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П., М. и Н., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви по между си,.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-,
НП, АУАН, заповед, талон за медицинско изследване, от др. писмени
материали, приобщени по делото, както и от показанията на свидетелите П.,
М. и Н.,.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
3
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентно лице.
НП и АУАН са издадени при спазване на сроковете, визирани в ЗАНН и
съдържат всички необходими реквизити.Нарушението е описано пълно точно
и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които е
извършено, посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на
АНП, посочена е нарушената правна норма, поради което съдът не
констатира служебно нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН..В този смисъл
съдът намира, че по никакъв начин, при изчерпателно посочени факти, не е
било ограничено правото на защита на нарушителя, който е имал възможност
да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.Конкретни
процесуални нарушения в жалбата и в с.з. не се сочат, поради което съдът не
би могъл да изложи други конкретни мотиви.
Срещу АУАН не са били подадени възражения, които АНО да прецени
преди да се произнесе по преписката, не са били налице спорни
обстоятелства, които да се разследват или да се събират допълнително
доказателства в подкрепа на констатираното нарушение, поради което съдът
намира, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от
ЗАНН.Фактическата обстановка не е оспорена и в с.з.
По приложението на материалния закон:
Правилно АНО е приел, че въз.А. е извършил нарушение на чл.5ал.3т.1
от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, е управлявал МПС под
въздействието на алкохол и с недопустима от закона концентрация.Вярно е,
че жалбоподателят не е дал кръвна проба, но съгласно разпоредбата на чл.6 от
Наредба №30 от 27.06.2001г. при неявяване в лечебното заведение и при
недаване на кръвна проба за изследване употребата на алкохол се установява
въз основа на показанията на техническото средство, поради което
извършването на административно нарушение е било безспорно доказано в
хода на АНП.Твърдения, че е дадена кръвна проба, не са направени в нито
един момент от производството, поради което този въпрос допълнително не е
4
изследван.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, не е доказано по следните съображения.
На първо място, безспорно въззивникът е управлявал процесното МПС
до кметството, бил е посрещнат от св.П. и е бил възприет от св.М. като водач
на МПС. Непосредствено след като е преустановил управлението на
процесното МПС е бил придружен до кабинет в кметството от св.П., без да е
имал възможност да се отклони и по време на оформяне на нужните
документи св.П. е възприел силният мирис на алкохол от страна на
въззивника.
По делото не са ангажирани никакви доказателства въз.А. да е носил
някакъв алкохол в себе си и да е консумирал такъв след като е преустановил
управлението на МПС, такива възражения е липсвало и в хода на цялата
АНП, а безспорно се установи, че в кметството никой не е предлагал алкохол
за почерпка на жалбоподателя.
Концентрацията на алкохол, установена с техническото средство, е
била 0,93 промила, която съвсем не е незначителна и за съда е нелогично
такава концентрация да се достигне в рамките на минути, а и не е ясно какво
точно количество алкохол е следвало да бъде прието за тези няколко минути,
от момента в който св.П. е изгубил въззивника от поглед, за да се убеди, че
правилно е възприел управлението от негова страна на лек автомобил, до
завръщането му в кабинета на кметството, за да се достигне такава
концентрация и в какъв съд би следвало да се е намирало това количество
алкохол.
Необорени по никакъв начин са и твърденията на св.П., че от
въззивника се е носила силна миризма на алкохол още след влизането му в
кметството, поради което съдът намира, че неубедителните предположения за
употреба на алкохол от страна на жалбоподателя след момента, в който той е
напуснал автомобила, са изцяло защитна теза и то недоказана по никакъв
начин.
Предвид горното правилно АНО е наложил санкция на основание
5
чл.174ал.1т.2 от ЗДвП, като наложените административни наказания :
„Глоба” от 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
дванадесет месеца и доколкото тази санкционна норма визира абсолютен
размер на административните наказания за управление на МПС с
концентрация на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда включително, а именно
глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12м. , а установената концентрация на алкохол е 0,93 промила, съдът ги
намира за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те
следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление,
същите са извън предмета на настоящия въззивен контрол, отнемането им не
се оспорва в нито един момент, поради което съдът намира, че не следва да се
произнася.
При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци
на НП, които да налагат отмяната му.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати
на административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл.78 ал.8 от
ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, изискваща завишени усилия от страна на
процесуалния представител на АНО и производството по делото е
приключило в едно заседание.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000802/ 20.10.2020г. на Началник
Сектор при Четвърто РУ -ОД на МВР- Варна, с което на А.. Г. А..
ЕГН********** са наложени административни наказания, както следва:
6
“Глоба” в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание Наредба N Із-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА А.. Г. А.. ЕГН********** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП и оригинал на НП да
се изпратят на по компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7