№ 45245
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110122216 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „П.И.Б.“ АД да
заплати на „П.С.“ ЕООД сумата от 2623.75 лева, представляваща вземане за възстановяване
на недължимо платена комисиона за предоговаряне с анекс № 3 от 10.11.2023г. на условията-
крайния срок, на сключен между страните Договор за банков кредит № 013LD-S-
000233/03.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитополучател сключил с „П.И.Б.“ АД
Договор за банков кредит № 013LD-S-000233/03.04.2019г., както и анекс № 2 и анекс № 3 от
10.11.2023г. към него, като с последния бил изменен крайният срок на договора- от
20.03.2029г. на 22.01.2024г., и в тази връзка била уговорена дължимостта от
кредитополучателя на комисиона в размер на 2867.10 лева, равняваща се на 3 % от
стойността на непогасената към датата на предоговарянето главница. Ищецът излага
подробни съображения, поради които счита, че при определяне на размера на следващата се
на ответника комисиона за изменение на кредитното правоотношение следвало да бъде
приложена тарифата на банката, съобразно която общият размер на комисионата възлизал на
сумата от 243.35 лева. С оглед на това счита, че заплащането на разликата над последната
сума до посочената в анекс № 3 комисиона от 2867.10 лева било извършено без основание,
поради което претендира тази разлика да му бъде възстановена, като му бъдат присъдени и
законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки,
че в случая е налице основание за заплащане комисиона в размер на 2867.10 лева, а именно-
сключените между страните договор за кредит и анекс № 3 от 10.11.2023г. към него, в който
страните доброволно били постигнали съгласие за определянето на комисионата в този
размер. Изяснява, че правилата на тарифата на банката са приложими в случаите на изрично
препращане от страните към тях, респ. при липса на изрична уговорка, какъвто настоящият
случай не бил, тъй като в процесното допълнително споразумение страните, действайки
съобразно принципа на свободата на договаряне, били уговорили конкретен размер на
следващата се в полза на заемодателя комисиона. Претендира разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
По така заявената претенция процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи, че между страните е съществувало договорно
правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, вкл. относно начина на
определяне на дължимите от кредитополучателя комисиони, както и че е заплатил в полза
1
на ответника както процесната комисиона, така и всички свои задължения по релевантното
кредитно правоотношение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
наличието на годно правно основание да получи плащане на комисиона за предоговаряне на
условията по процесния договор за банков кредит в размера, в който твърди, че такава е
била дължима, респ. да задържи същата.
Съобразно конкретните твърдения и оспорвания от името на страните на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че ищецът е заплатил в полза на
ответника както процесната комисиона, така и пълния размер на паричните си задължения
по процесния договор за банков кредит.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба доказателства.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи по делото анекс № 2 към договора за кредит, доколкото същият е представен от
ответното дружество с отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени от ищеца с исковата молба и от ответника- с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190, ал.
1 ГПК на ответника да представи по делото анекс № 2 към договора за кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2025г. от
10:20 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2