№ 16324
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110158625 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ от ищеца *** срещу
ответника ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9154,75
лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
претенция щета № *** от 16.06.2023 г. за претърпени имуществени вреди на моторно
превозно средство лека автомобил марка ****лна полица № *** г., вследствие на настъпило
застрахователно събитие на 16.06.2023 г., при което неизвестно лице е причинило щети на
МПС м...., с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 26.10.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. П., твърди, че
застрахованият е собственик на МПС м...., с рег. № ***. Сочи, че по отношение на лекия
автомобил, на 16.06.2023 г., в гр. София, е настъпило застрахователно събитие – неизвестно
лице е нанесло умишлено щети на лекия автомобил: счупено стъкло на задна дясна врата,
увредена задна дясна врата, увредена електрическа инсталация. Твърди, че бил подаден
сигнал и било образувано досъдебно производство № 225-22899/21.06.2023 г. по описа на 01
РУ на СДВР. Твърди, че към дата на събитието лекият автомобил е застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ответника. Сочи, че застрахователят бил
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като му били предоставени всички
необходими документи. Застрахователят издал възлагателно писмо до автосервиза ***,
където бил извършен ремонт, за който застрахователят платил само част като отказал пълно
плащане на основание т. 12.9 от ОУ, а сумата по фактура **********/10.10.2023 г. за 9154,75
1
лева била платена от ищеца в полза на доверения сервиз по банков път. Възразява, че
клаузата, на която ответникът основава отказа си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното прави
искане сумата да му бъде заплатена ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, с който оспорва предявения иск. Сочи, че безспорно се установява, че
реализираният риск е изключен от застрахователното покритие по т. 12.9 от ОУ и се
позовава на т. 119.2 от приложимите ОУ. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност
на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Предвидената в нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ отговорност
на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически
състав, който включва следните елементи: наличие на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществената застраховка между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на
вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на
застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване. В тежест на застрахователя, съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е да докаже, че са налице материални предпоставки, при възникването на които може
обосновано да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 19.06.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че л.а. марка ***, с рег. № ***, към дата
на събитието е бил застрахован при ответника *** по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
събитие, представляващо умишлено нанасяне на щети на застрахования лек автомобил,
както и че част от стойността на ремонта за отстраняване на щетите е заплатен от
застрахователя в полза на договорения сервиз.
2
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с уведомително
писмо от 23.06.2023 г., застрахователят е уведомил застрахования, че на основание т. 12.9 от
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователят не обезщетява претенции
за липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване и принадлежности, поради
което частично е отказал изплащане на застрахователно обезщетение за мултифункционален
дисплей, мултифункционален джойстик/управление и бленда за средна конзола.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото САТЕ, на което
съдът дава вяра, се установява, че сочените детайли – мултифункционален дисплей,
управляващ елемент средна конзола, бленда средна конзола и управляващ блок са фабрично
монтирано оборудване.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
поради наличие на изключен риск, предвижда безспорно установяване на осъществяване на
фактите, към които следва да се приложи конкретния текст на ОУ, на които ответникът се
позовава – т. 12.9. Според настоящия състав редакцията на т. 12.9 от ОУ, които са приети от
ответника, не води до категоричен извод, че при кражба на части от автомобила, които
засягат неговата функционалност и цялост, застрахователят се освобождава от задължението
да изплати застрахователно обезщетение следствие на кражба. Текстът предвижда, че не се
покриват липсващи части, възли, детайли, агрегати или оборудване. При тълкуването на
клаузата на т. 12.9 от ОУ съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, във връзка с т. 7.5 от ОУ,
както се отчете, че при неяснота на уговорката, същата следва да се тълкува с смисъл,
ограничаващ правата на страната, която я е предложила и която цели да се ползва от нея, се
налага извод, че нарушаване на системата на автомобила чрез увреждане на
мултифункционален дисплей, мултифункционален джойстик/управление и бленда за средна
конзола представлява нарушаване на функционалната цялост на автомобила като сложна
съставна вещи, а не представлява кражба или увреждане на отделна част по смисъла на т.
12.9 от ОУ. Чрез посоченото въздействие е нарушена функционалната цялост на автомобила,
като сложна съставна вещ, при чието функционално единство същият е изправен, поради
което в случая е налице повреда на автомобила, която подлежи на обезщетяване (в този
смисъл и Решение № 4927 от 20.07.2018 г. по в. гр. д. № 13683/2017 г. на СГС, Решение от
13.09.2021 г. по гр. дело № 8817 по описа за 2020 г. на СГС, II-Г въззивен състав).
Регламентираните в общите условия на застрахователя изключения в т. 7.4.1 и 7.5 касаят
само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия
или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона
автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване, какъвто не е процесния
случай с фабрично монтираното мултимедийно оборудване и липсващите елементи.
От друга страна с клаузата на т. 119.2 от ОУ търговецът ограничава размера на
отговорността си за риска „кражба“ на фабрично мултимедийно оборудване до 5 % от
застрахователната стойност. Тази уговорка представлява по същността си определяне на
подлимит (сублимит), който нарушава принципа на добросъвестност, тъй като води до
значително небалансиране между задълженията на двете страни по договора - покритието,
3
което застрахования разумно очаква (и е платил премия за него), се свива до размер,
лишаващо клаузата от икономически смисъл. Подлимитът е легитимен инструмент за
управление на риска, само ако е прозрачен и пропорционален на заплатената премия.
Ограничаването на отговорността на застрахователя по риск, който е част от главния
предмет на договора, би било оправдано, само ако се отразява пропорционално и върху
размера на застрахователната премия. С оглед изложеното клаузата на т. 119.2 от ОУ към
застрахователния договор, която дава възможност на застрахователя едностранно да
изключи или силно да ограничи покрит риск е нищожна (в този смисъл Решение № 2735 от
05.05.2025 г. по възз. гр. д. № 8398/2024 г. на Софийски градски съд във връзка с
тълкуването на ОУ на ответното дружество в сходна хипотеза).
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи следва да се
отбележи, че не намира приложен разпоредбата на чл. 387 КЗ - страните по
застрахователния договор да определят договорена застрахователна стойност, която е
фиксирана парична сума, с която се изключва чл. 386, ал. 2 КЗ. Законодателят допуска
отклонение от предвидения начин на определяне и размер на застрахователното
обезщетение, което застрахователят следва да заплати на застрахования в случай на
настъпили застрахователно събитие, само когато е предвидена конкретна парична стойност
на обекта още при сключването. Уговорката на страните за лимитиране на отговорността на
застрахователя до размер по-малък от застрахователната стойност обхваща или всички или
определени рискове (кражба, пожар, природни бедствия и т.н.), докато в случая е налице
различна хипотеза - ограничаване на размера на обезщетението за загуба на отделни
елементи на застрахована сложна съставна вещ. Предвид изложеното към настоящия случай
следва да бъде приложена нормата на чл. 386 КЗ – дължи се действителната
възстановителна стойност на липсващите части (фабрично монтирано в автомобила
оборудване) съгласно заключението на САТЕ.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на
което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че стойността на увредените детайли е в
размер на 10827,80 лева, ето защо, тъй като исковата претенция е в рамките на заявената
сума, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 9154,75 лева ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяването му – 26.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производство. Същият е сторил разходи за държавна такса в размер на 366,19
лева (л. 6), 250 лева и 150 лева – депозити за вещо лице (л. 45, 77) , както и разноски за
адвокат в размер на 729,60 лева, платени по банков път по договор за правна защита и
съдействие от 16.10.2023 г., което се установява от представеното платежно нареждане
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
4
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът счита за
неоснователно, тъй като последното е уговорено под възприетия за ориентир в практиката
минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в относимата към правоотношението редакция.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 1495,79 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г*** *, на основание чл. 405 от КЗ,
сумата в размер на 9154,75 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ по претенция щета № *** от 16.06.2023 г. за претърпени
имуществени вреди на моторно превозно средство лека автомобил марка ****лна полица №
*** г., вследствие на настъпило застрахователно събитие на 16.06.2023 г., при което
неизвестно лице е причинило щети на МПС м...., с рег. № ***, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г*** *, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 1495,79 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5