№ 15
гр. Ловеч, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20244300900035 по описа за 2024 година
Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 3102/10.05.2024 г. от Ч. А. К.,
ЕГН: ********** и В. О. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Г., общ. Т,
ул. „****“ № 42, чрез адвокатско дружество „М и Д.“, БУЛСТАТ: ****,
действащо чрез адвокат П. Д., САК, срещу „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, бул. „***“ № 87,
представлявано от С. С. П. – изпълнителен директор, с посочено правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на исковете 140,000.00 лв.
Посочват, че на 06.01.2024 г., около 11:35 часа на път I - 4 е настъпило
пътно-транспортно произшествие между л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“,
с peг. № СА *** НТ, с водач С. Б. Т. и л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с
peг. № OB **** ВС, с водач Ч. А. К., като виновен за пътния инцидент е
водачът С. Б. Т., който губи контрол над управлявания от него автомобил,
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в правомерно
насрещно движещия се л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг. № OB ****
ВС.
Излагат, че отговорността на виновния водач, управлявал л. а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с peг. № СА *** НТ е застрахована в ЗД „Бул Инс“
АД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“, валидна от
1
19.10.2023 г. до 18.10.2024 г., а настъпилото произшествие е удостоверено с
констативен протокол за ПТП № К-1/06.01.2024 г. и във връзка с настъпилото
ПТП е образувано досъдебно производство № 17/2024 г. по описа на РПУ Т.
Твърдят, че в резултат на процесното произшествие са пострадали
водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг. № OB **** ВС Ч. А. К.
и спътничката му В. О. К., които са претърпели множество, посочени в
исковата молба увреждания. Изтъкват, че след инцидента Ч. А. К. е откаран
от Спешна помощ в МБАЛ „Д-р Параскев С.ов“ АД гр. Ловеч, където е
хоспитализиран в Хирургично отделение за периода от 06.01.2024 г. до
09.01.2024 г., а В. О. К. е откарана от Спешна помощ в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, гр. Плевен, където е хоспитализирана в Клиниката по
неврохирургия от 06.01.2024 г. до 09.01.2024 г., като по време на престоя си в
болничните заведения ищците са изпитвали интезивни и продължителни
болки и страдания.
В. К. и Ч. К. сочат, че изпитват силен стрес и страх, вследствие на
изживения инцидент, чувстват се тревожни и изнервени, като е нарушена
способността им да спят. Същите не могат да се отърсят от чувството и
мисълта в каква опасност е бил техния живот и колко близо са били до
възможен фатален край на същия. Вследствие на настъпилото произшествие е
затруднен нормалният им начин на живот, както и този на техните близки,
които са полагали и полагат грижи за тях, поради невъзможността им да се
обслужват самостоятелно.
Твърдят, че съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ, на 19.01.2024 г.
ищците са завели пред ответното дружество претенции за изплащане на
обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди,
като към настоящия момент ответното дружество не им е изплатило
застрахователно обезщетение.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ЗД „Бул
Инс“ АД да заплати на Ч. К. застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) и на В.
К. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), в следствие на ПТП от 04.01.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до
2
окончателното изплащане на същото. Претендират сторените разноски в
настоящото производство. Прилагат писмени доказателства и правят
доказателствани искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба с
вх.№ 3884/12.06.2024 г. от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ****, със седалище и дарес
на управление: гр. С, район Л, бул. „***“ № 87, чрез пълномощника адв. Д. Н.,
в която оспорва изцяло предявените искове. Счита, че исковата молба не
отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като не съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Оспорва механизма
на ПТП, като счита че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за
спиране на производството по делото, поради което моли същото да бъде
спряно до приключване на образуваното досъдебно производство 17/2024г. по
описа на РПУ - гр. Т.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно
(чл.15, НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва
твърдяните от ищците увреждания да се намират в причинна връзка и да са
следствие от процесното ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване от
страна на пострадалите, тъй като няма данни дали те са били с поставен
предпазен колан и дали другия водач е управлявал собственото си МПС при
спазване на императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса му
е много над 70%.
Счита обезщетението, което се претендира за силно завишено и не
отговарящо на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения
за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от
ЗЗД, като очевидно се търси не реално репариране на вредата, а обогатяване от
настъпилия инцидент, като в тази връзка оспорва предявените искове и по
размер. Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенцията за
3
неимуществени вреди като неоснователни по съображенията за
неоснователност на главните искове, възразява и счита за неоснователно и
искането от страна на ищеца за присъждане на законна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции, като изцяло неоснователни и недоказани. Алтернативно моли съда
да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като размерите им
не кореспондират с принципа на справедливост и установената съдебна
практика. Претендира направените в производството разноски съдебни и
деловодни разноски и адвокатски хонорар. В случай че претендираното от
ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над
минималния, прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78
ал. 5 ГПК съда да го намали.
Прави доказателствени искания и изразява становище по представените
от ищците доказателства и направените доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба с вх.
№ 4706/12.07.2024 г. Считат възраженията на процесуалния представител на
ответника, че исковата молба е нередовна, защо не е описан механизма на
процесното ПТП и фактическата и пътната обстановка, както и това за липса
на виновно поведение от страна на водача, чиято отговорност за вреди,
причинени на трети лица е застрахована в ответното дружество за
несъстоятелни. Посочват, че констативният протокол за ПТП представлява
официален свидетелстваш документ по смисъла на чл. 179 ГПК, носещ
материална доказателствена сила, относно описаните в него факти – същият е
издаден от кометентните полицейски органи, в кръга на своята компетентност
и в едномесечния срок, зададен в чл. 3, ал. 2 от Наредба № I-41/12.01.2009 г.
Във връзка с оспорването от страна на ответника на претърпените от ищците
вреди, описани в исковата молба по своя вид, медико-биологичен характер,
сочат че са ангажирани писмени доказателства, като за доказване на
причинно-следствената връзка между процесното произшествие и
неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени от ищците, считат,
че същите ще бъдат доказани, посредством изготвянето на поисканата с
исковата молба СМЕ. Твърдят, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, който въпрос ще бъде изяснен, след като
се изясни механизма на процесното ПТП, за което е поискана САТЕ. Във
4
връзка с оспорване от страна на ответника на размера на претендираното
застрахователно обезщетение като прекомерно завишен, сочи че
възражението на ответното дружество е неоснователно, за което развива
подробни съображения. Поддържат всички доказателствени искания,
направени с исковата молба и изразяват становище по направените от
ответника доказателствени искания.
В законоустановения срок след размяна на книжата, по реда на чл. 373,
ал.2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор. Поддържа изцяло депозирания
отговор, всичко изложено в него, както и доказателствените искания, ведно с
възраженията, които са изложени подробно и обосновано.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
От приложения констативен протокол за ПТП № 1/ 06.01.2024 година се
установява, че на същата дата около 11.35 часа на Път І-4 км. 12+950, Община
Т, водачът С. Б. Т. губи контрол върху управлявания от него л.а. „Форд
Мондео“, с рег. № СА *** НТ, навлиза в лентата за насрещно движение и удря
челно насрещно движещ се автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС,
и реализира ПТП, вследствие на което на автомобила са нанесени материални
щети, а на пътуващите в него телесни повреди.
В констативния протокол е отразено, че процесният автомобил, има
активна застраховка, валидна до 18.10.2024 година - застрахователна полица
№ BG/02/1230**** с ответното дружество ЗК "БУЛ ИНС" АД, в т.ч. към
момента на ПТП-то.
По случая е образувано ДП№ 17/ 2024 година по описа на РУ – МВР,
град Т.
Представена е медицинска документация, от която се установява, че
ищците са били приети съответно Ч. К. в МБАЛ „Д-р Паскев С.ов“ АД –
Ловеч и В. К. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен на 06.01.2024
година, като са изписани на 09.01.2024 година. Вследствие на ПТП Ч. А. К. е
получил фрактура на ребра 4,5,6,7-мо в дясно по предна аксиларна линия.
Лекуван е консервативно с обезболяващи.
В. О. К. е получила следните телесни увреждания: разкъсно-контузна
5
рана на лява лицева половина; разкъсно-контузна рана на главата вляво
фронто-темпоро-париетално; разкъсно-контузна рана в областта на лява
гривнена става по външната й повърхност. Извършена е оперативна
реплантация на скалп.
С молби вх. №№ ОИ – 46206 и ОИ – 46208/ 19.02.2024 г. от адв. П. Д.,
като пълномощник на Ч. и В. К.и, са заявени писмени претенции за изплащане
на обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди. Няма данни
за произнасяне.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Анета Ч.ова Славеева и С. Б. Т..
Свидетелят Т., водач на МПС-то, с което е причинено ПТП, посочва, че
ПТП-то станало по обяд. Пътувал от С към Лясковец, хапвал си брускети и
решил да пийне вода. Тъй като имало много завои в този участък шишето
било в далечния край. Навел се към него, като преди това се огледал напред
назад, но не успял да го хване. Като се изправил, видял, че е навлязъл в
насрещната лента за движение, предполага, че като се е навел е извършил и
движение с волана. Твърди, че не е карал с превишена скорост, нито той, нито
другият водач. Преценил, че ще успее да се изтегли, но изведнъж на два–три
метра от него насрещният автомобил не намалил, а рязко завил към него.
Тогава се ударили, като ударът бил в неговата лента. От автомобила на ищците
първо излязла жената, била охлузена по челото и имала червено от лявата
страна, малко неадекватно си държала лявата ръка.
По делото е разпитана като свидетел дъщерята на ищците А.С., която
посочва, че като разбрала за катастрофата отишла на място. Главата на майка
й била „разлупена“, цялата в кръв, лявата и ръка била разкъсана, имало кръв.
Баща й имал болки в гърдите, тъй като бил със счупени ребра. Твърди, че
майка й изпитвала силни болки, най-вече в ръката. Стояли четири дни в
болницата, но откакто ги изписали вече десет месеца, тя се грижи за майка си
и баща си. Твърди, че все още майка й не може да се самообслужва, тъй като е
левичарка и не може да хваща нищо с лявата ръка. Баща й бил вече по-добре,
но все още имал болки в гърдите. Посочва, че майка й не излизала от дома им,
тъй като два пъти като излизала, падала, тъй като й се виело свят. Забелязала,
че клепачът на дясното око й бил паднал, затова я завела на преглед.
Установило се, че има два скъсани нерва. Посочва, още, че майка й не искала
6
да излиза, тъй като се срамувала, че има белег. След катастрофата и двамата
изпитвали страх да се возят в автомобил, а баща й вече не шофирал.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза съгласно чието
заключение се установява, че ищецът Ч. К. е получил гръдна травма със
счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно и е лекуван
консервативно с обезболяващи, антибиотик и пр. в Хирургично отделение при
МБАЛ „Проф. д-р П.С.ов“ АД – Ловеч.
В. К. е получила травма на главата с голяма разкъсно-контузна рана,
започваща от средата на лявата буза през слепоочието с частично отлепване
на скалпа (окосмената част на главата) стигаща до окципиталната част на
главата; голяма разкъсно – контузна рана на гърба на лява ръка; счупване на
медиална фаланга на четвърти пръст на дясна ръка; счупване на медиална
фаланга на четвърти пръст на дясна ръка; счупване на девети гръден
прешлен. Лекувана е в Клиника към неврохирургия към УМБАЛ „Д-р
Г.Старнски“ ЕАД – Плевен като е проведено оперативно лечение –
реплантация на скалпа, хирургична обработка на раните. Посочва, че
описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Ч. К. е търпял
изключително силни по интезитет болки в гръдния кош при вдишване, като не
се е възстановил напълно, като прогнозата е постепенно да намаляват. При В.
К. е претърпяла силни болки в главата с временна загуба на съзнание от много
големите рани на главата и гърба на лявата ръка, като с течение на времето
отшумяват непълно. Раните по главата и гърба на лявата ръка са заздравели,
но функционално възстановяване напълно е невъзможно. Загрозяващите
белези по лицето, главата и ръката ще останат до края на живота й и тъй като
са видими ще й създават неудобство при контактуване с други хора. Болките
от счупения гръбначен прешлен все още продължават пи леки натоварвания,
но дали ще изчезнат напълно е трудно предсказеумо. Контрактурата на
четвърти пръст не може да бъде преодоляна, а се очаква да се задълбочи. Най-
вероятно ще се наложи оперативно лечение относно пропадане на левия горен
клепач на окото на В. К.. Експертът счита, че пострадалите са били с
предпазни колани, тъй като при този механизъм получените травми биха били
по-тежки. Гръдната травма и счупените ребра категорично говорят за силата
на челния удар и значението на предпазните колани.
От назначената автотехническа експертиза се установява механизмът на
7
ПТП-то: На 06.01.2024 г. л. а. „Форд Транзит“ с peг. № OB ****ВС се движи
по път I-4 в посока гр. С. В него освен водача Ч. А. К. от с. Г., на предна дясна
седалка пътува и съпругата му – В. О. К.. В обратна посока се движи лек а-л
автомобил „Форд Мондео“ с peг. № СА ****НТ и водач С. Б. Т. от гр. С. Около
11,35 часа при ясно и сухо време двата а-ла се срещат при км 12+500. Пътното
платно е двупосочно с маркировка - единична непрекъсната линия - тип M1.
Участъкът е прав след лява крива посока Варна. Водачът Т. поради
отклоняване на вниманието от пътната обстановка и навеждайки се надясно,
насочва посредством волана автомобила си на ляво в насрещната пътна лента,
достигайки до ляв край на платното за движение. Т. прави опит да възстанови
правилната траектория на движение, завъртайки волана на дясно. В същото
време водачът на насрещно движещото се МПС свива волана наляво при опит
да се разминат обратно. Коридорите на двете МПС -та се срещат и настъпва
удар с челните им части. Вследствие на удара те получават значителни
пластични деформации и остават на мястото, където са намерени и описани в
Протокола за оглед.
Експертът посочва, че от техническа гледна точка непосредствената
причина довела до настъпване на процесното ПТП е отвличане на вниманието
на водача на л. а „Форд Мондео“, отклоняване на същия наляво и не
своевременно предприемане на спиране. Пострадалият, като водач на л. а.
„Форд Транзит" също не е употребил своевременно спирачки, а се е опитал
чрез въртене на волана наляво да реализира обратно разминаване. Скоростите
на двата автомобила са били съответно - „Ф. Мондео“ - 77 км/ч и „Ф.
Транзит“ - 52 км/ч и опасните им зони съответно „Ф. Мондео“ - 58 метра и
„Ф. Транзит" - 33 м. Тъй като водачът на л. а. „Форд Мондео“, не е употребил
спирачки, то дори и водачът на другия автомобил да го е установил (спрял)
преди мястото на удара, то такъв пак би настъпил, само, че изместен
назад/посока огледа и наляво - изцяло в лентата за С със съответна промяна на
посоката на ударните импулси/.
Било е възможно ударът да се избегне при запазване на траекторията на
л. а. „Форд Транзит“ изцяло в неговата лента и успешно прибиране на л. а. „Ф.
Мондео“ в дясната лента - посока Варна.
Първопричината за настъпилото ПТП е внезапната промяна на посоката
на движение на л. а "Форд Мондео“ от дясна пътна лента - посока Варна до
8
крайна лява част на насрещната, въпреки, че по нея се е движел а-ла на
ищците. Втората причина е отклоняване на л. а. „Форд Транзит" на ляво и
частично навлизане в лентата за към гр. Варна.
Правилното поведение от страна на водача К. от техническа гледна точка
е било да се движи по средата на своята пътна лента/тази за С/ и да започне
аварийно спиране при създалата се опасност, а именно от момента на
пресичане на предна лява част на л. а. „Ф. Мондео“ на разделителната осева
линия и навлизане му в насрещната пътна лента.
„Форд Транзит" е снабден с обезопасителни колани на всички
пътнически места в кабината.
По отношение предотвратимостта на удара експертът е посочил, че
участъкът от пътя в района на ПТП е прав и двамата водачи са имали
видимост един към друг. От техническа гледна точка при отС.ието на което са
се намирали двата а-ла преди началото на навлизане на л. а. „Мондео“ в
насрещната лента е 107 м, което е по-голямо от сбора на опасните им зони - 91
м, т. е. двамата водачи чрез своевременно аварийно задействане на спирачните
системи са можели да предотвратят настъпването на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е
сезиран с пряк иск от увредените лица срещу застрахователя по чл. 432 от
Кодекса за застраховането и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на:
40 000 лева за причинените на Ч. А. К. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
му телесни увреждания: гръдна травма със счупване на четвърто, пето, шесто
и седмо ребро вдясно;
100 000 лева за причинените на В. О. К. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания: контузио капитис; комоцио церебри със загуба на
съзнание; фрактура на тялото на Th9 на гръбначния стълб; огромна разкъсно-
контузна рана в областта на лявата ръка; фрактура на лява ръка,; фрактура на
ІV пръст; огромна разкъсно контузна рана на лявата половина на лицето и
главата, вследствие претърпяното на 06.01.2024г, около 11.35 часа ПТП на
главен път І-4 км 12+700, местността Роденец в землището на с. Български
извор, Община Ябланица, Ловешка област, с водач С. Б. Т., който
9
управлявайки лек автомобил рег.№ СА **** НТ, марка Форд Мондео, при
нарушаване на правилата за движение по пътищата навлязал в лентата за
насрещно движение, като реализира ПТП с материални щети с ранени водач и
пътник, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на управлявания от причинителя на деликта
автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В конкретния казус не се спори, че е налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. По делото не са представени
доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, но ответната
страна не оспорва този факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по
претенцията е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка
увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е:
застрахователят да не плати в срока по чл. 496; да откаже да плати
обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор
„Гражданска отговорност”, следва да се установят кумулативните
предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на
застрахования - противоправно деяние (действие или бездействие), вреда,
причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени в настоящото
10
производство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обясненията на
ищците по реда на чл. 176 от ГПК, както и от заключенията на съдебно-
автотехническата експертиза, лекият автомобил е бил управляван от св. С. Б.
Т. и причина за настъпването на ПТП-то е отклоняване вниманието, като
водачът е нарушил чл. 16 и чл. 20 от Закона за движението по пътищата, който
задължава водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства,
които управляват, и когато платното за движение има две пътни ленти – да
не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. В този смисъл е налице противоправно
поведение, като вината предвид нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД на делинквента
се предполага до доказване на противното. От събраните по делото
доказателства тази презумпция не е оборена. Безспорно се установява и
настъпилата вреда, в резултат на причиненото от Т. ПТП.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е
причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на
застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността
на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
конкретния случай ищецът Ч. К. е предявил претенция за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните гласни доказателства. От заключението на експерта се
установяват причинените на Ч. А. К. телесни увреждания - гръдна травма със
счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно. В съдебно заседание
експертът посочва, че острият период на болките е около 15-20 дни,
впоследствие болките са отшумели. Съгласно заключението получените
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази
конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените
11
болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия,
обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие ищецът е получил гръдна травма със счупване на четвърто,
пето, шесто и седмо ребро вдясно. Лечението е консервативно и най-вече
болкоуспокояващи, като не се очакват трайни последици от тази повреда.
Пострадалият е търпял интензивни болки около 15-20 дни, като постепенно
отшумават.
Съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания,
продължителността на страданието - болките са в продължение на 15-20 дни,
лекува се консервативно – болкоуспокояващи, както и че няма да има трайна
последица, липса на оперативни интервенции и свързаните с тях
допълнителни болки и страдания, не е имало открита фрактура, няма да
останат обезобразяващи белези, липсата на психични страдания,
надвишаващи нормалните при такъв вид стресова ситуация.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищцецът неимуществени вреди е обезщетение в
размер на 20 000 лева.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на предпазния колан. Предпоставка за приложение разпоредбата
на чл. 51, ал.2 от ГПК е увреденият да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредите. В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че автомобилът е разполагал с обезопасителен колан, като от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, К. е бил с обезопасителен
колан, а и няма доказателства в обратна посока. При това положение не може
да се приеме, че пострадалият е съпричинил увреждането си чрез бездействие.
Предвид тези съображения, настоящият състав счита, че исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в
размер на сумата от 20 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран
размер на сумата от 40 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да
12
бъде отхвърлена.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.05.2024 година до окончателното плащане на сумата.
По отношение заявената претенция от В. О. К. за заплащане на
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП в размер на 100 000
лева.
От събраните по делото доказателства се установява че, вследствие на
претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила следните
телесни увреждания: голяма разкъсно-контузна рана, започваща от средата на
лявата буза през слепоочието с частично отлепване на скалпа (окосмената част
на главата) стигаща до окципиталната част на главата; голяма разкъсно –
контузна рана на гърба на лява ръка; счупване на медиална фаланга на
четвърти пръст на дясна ръка; счупване на медиална фаланга на четвърти
пръст на дясна ръка; счупване на девети гръден прешлен. Проведено
оперативно лечение – реплантация на скалпа, хирургична обработка на
раните. В. К. е претърпяла силни болки в главата с временна загуба на
съзнание от много големите рани на главата и гърба на лявата ръка, като с
течение на времето отшумяват непълно. Острият период според експертът е
поне 15-20 дни. Раните по главата и гърба на лявата ръка са заздравели, като
загрозяващите белези по лицето, главата и ръката ще останат до края на
живота й, същите са видими, което създава неудобство при контактуване с
други хора. Болките от счупения гръбначен прешлен все още продължават при
леки натоварвания. Контрактурата на четвърти пръст не може да бъде
преодоляна, а се очаква да се задълбочи. При К. е констатирано и пропадане
на левия горен клепач на окото, вследствие на скъсани нерви, като най-
вероятно ще се наложи оперативно лечение, но крайният резултат според
становището на вещото лице в съдебно заседание не е обнадеждаващ.
Експертът счита, че пострадалата е била с предпазни колани, тъй като при
този механизъм получените травми биха били по-тежки в случай на липсата
му.
Съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания на К.,
продължителността на страданието - болките са в продължение на 15-20 дни,
като постепенно отшумяват, проведеното оперативно лечение и свързаното с
13
него допълнителни болки и страдания, прогнозата, че получените увреждания
както ще имат трайна последица – ограничената подвижност на четвърти
пръст няма да бъде преодоляна и се очаква да се задълбочи, ще останат
обезобразяващи белези, пропадането на левия горен клепач и недобрата
прогноза за възстановяването му, липсата на психични страдания,
надвишаващи нормалните при такъв вид стресова ситуация.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в
размер на 60 000 лева.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на предпазния колан, тъй като от събраните по делото
доказателства и заключението на експертите, се установява, че В. К. е била с
предпазен колан.
Предвид тези съображения, настоящият състав счита, че исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в
размер на сумата от 60 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран
размер на сумата от 100 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.05.2024 година до окончателното плащане на сумата.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна
такса върху размера на уважената сума – 4 000 лева, както и за изготвяне на
експертизи 428,57 лева, съобразно уважената част. Възнаграждението на адв.
Д. следва да се определи съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване
на уважената част от иска в размер на 4 000 лв., предвид направеното
възражение за прекомерност в отговора на исковата молба, която се възложи в
тежест на ответника. При определяне размер на адв. възнаграждение на
процесуалния представител съдът съобразява решение от 25.01.2024 година на
СЕС по дело С-438/ 22 г., вида на спора, вида и количеството на извършената
14
работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно
заплащане на труда.
Разноски в производството е направил и ответника за адвокатско
възнаграждение в размер на 14 598 лева, видно от договора за правна помощ и
документа за извършено плащане, както и 600 лева за експертизи и 50 лева
депозит за свидетел, общо 15 248 лева. С оглед направеното възражение за
прекомерност адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 4 000
лева, При съобразяване решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/
22 г., вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата
и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда,
което следва да бъде възложено на ищците. Ищците следва да заплатят на
ответника 4 000 (четири хиляди) лева, разноски за адвокатско възнаграждение,
както и съответно 162.50 (сто шестдесет и два 0.50) лева и 130 (сто и
тридесет) лева разноски по делото за вещи лица и свидетел, съобразно
отхвърлената част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, бул. „*****“ № 87,
съдебен адрес: гр. С, бул. „****" №87, ет. 2, на основание чл.432 от Кодекс за
застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Ч. А. К., ЕГН: **********, от с.
Г., общ. Т, ул. „****“ № 42, съдебен адрес: град С, район С, ул. „В“ № 6, ет.3,
ап.8, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на претърпените телесни увреждания от ПТП
възникнало на 06.01.2024г, около 11.35 часа на главен път І-4 км 12+700,
местността Роденец в землището на с. Български извор, Община Ябланица,
Ловешка област, с водач С. Б. Т., който управлявайки лек автомобил рег.№ СА
**** НТ, марка Форд Мондео, при нарушаване на правилата за движение по
пътищата навлязал в лентата за насрещно движение, ведно със законна лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като искът за сумата от 20 000 лева до
претендираната сумата 40 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
15
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, бул. „*****“ № 87,
съдебен адрес: гр. С, бул. „****" №87, ет. 2, на основание чл.432 от Кодекс за
застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на В. О. К., ЕГН: **********, с
адрес: с. Г., общ. Т, ул. „****“ № 42, съдебен адрес: град С, район С, ул. „В“ №
6, ет.3, ап.8, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на претърпените телесни увреждания от ПТП
възникнало на 06.01.2024г, около 11.35 часа на главен път І-4 км 12+700,
местността Роденец в землището на с. Български извор, Община Ябланица,
Ловешка област, с водач С. Б. Т., който управлявайки лек автомобил рег.№ СА
**** НТ, марка Форд Мондео, при нарушаване на правилата за движение по
пътищата навлязал в лентата за насрещно движение, ведно със законна лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като искът за сумата от 40 000 лева до пълния
размер на претендираната сума от 100 000 лева, като неоснователен и
недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
****, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на по
сметка на Окръжен съд Ловеч, държавна такса върху размера на уважената
сума – 4 000 (четири хиляди ) лева, 428,57 (четиристотин двадесет и осем
0.57) лева - възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
****, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на адвокат
П. Б. Д., САК Ловеч, с адрес: град С, район С, ул. „В“ № 6, ет.3, ап.8,
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Ч. А. К., с горните данни, и
В. О. К., с горните данни, да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„БУЛ ИНС" АД, с горните данни, 4 000 (четири хиляди) лева, разноски за
адвокатско възнаграждение, както и съответно 162.50 (сто шестдесет и два
0.50) лева и 130 (сто и тридесет) лева разноски по делото за вещи лица и
свидетел, съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
16
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17