№ 2174
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110105303 по описа за 2023 година
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение от № 2992 от 06.08.2024 г. съдът е допуснал да се
извърши съдебна делба на жилище апартамент № **, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ 65.04 кв.м., при съседи: на
същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, с прилежащи части: изба №
** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот *** по кад.карта
на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**, ет.** при равни квоти: 1/2 /една втора/ идеална
част за А. И. А., ЕГН ********** и 1/2 /една втора/ идеална част за Р. И. П., ЕГН
**********, на осн.чл.69 ЗН.
В първо съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата са приети на осн.чл. 344, ал. 2 ГПК, чл.346, вр.чл.31, ал.2 ЗС и чл. 349 от ГПК
допустими следните претенции:
Приета за разглеждане в производството по извършване на делбата е
претенцията с пр.осн.чл.346 ГПК, вр.чл.31, ал.2 ЗС на А. А. срещу Р. П. за
заплащане на обезщетение в размер на месечния наем за собствената му 1/2
идеална част от допуснатия до делба имот в размер на 200 лв., за периода от
01.05.2023 г. до 31.08.2024 г.
Приета за разглеждане в производството по извършване на делбата е
претенцията с пр. осн. чл.344, ал.2 от ГПК на А. А. за определяне на
обезщетение, дължимо от Р. П. за ползването на собствената му 1/2 идеална част
от имота, считано от 01.09.2024 г. до окончателното извършване на делбата в
размер на 300 лв. на месец.
Приета за разглеждане в производството по извършване на делбата е
1
претенцията на Р. П. за възлагане на допуснатия до делба имот, на осн.чл.349,
ал.2 ГПК.
Съдът като взе предвид влязлото в сила решение по допускане на делбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Относно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата:
От заключението на вещото лице М.Т., приложено на лист 109 от делото,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано, компетентно дадено се установява, че
допуснатият до делба с влязло в сила решение имот - апартамент № **,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена
площ 65.04 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта:
няма, с прилежащи части: изба № ** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор ***, разположена
в поземлен имот *** по кад.карта на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**, ет.** е реално
неподеляем. Пазарната му стойност е 201 600 /двеста и една хиляди и шестстотин/
лева.
Поради оспорване от страна на ищеца и по негово искане е допусната повторна
СОЕ. От заключението на повторната СОЕ от 31.03.2025 г., което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че пазарната стойност
на жилище – ап.№ ** към датата на изготвяне на заключението е 217 500 лева.
Заключението не е оспорено от страните.
Съдът като взе предвид, че се извършва делба на наследствен недвижим имот,
че страните не са постигнали спогодба, че дяловете на съделителите са равни и
приетата за разглеждане претенция на ответника за възлагане в дял на имота, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съделителят Р. П. е посочил, че няма друго жилище, че е живял в допуснатия до
делба имот с наследодателите като се е грижел за тях, освидетелстван е от ТЕЛК още
през 1992 г. като последното решение на Комисията е от 17.10.2018 г., към момента е
пенсионер. Представена е справка от Служба по вписвания-Варна. Не са представени
доказателства, че същият притежава друго жилище.
С протоколно определение от 22.01.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, твърдението, че съделителят Р. П. е живял в
допуснатия до делба имот преди смъртта на наследодателите и към настоящия момент
2
продължава да живее в същото.
Съдът като взе предвид, че са налице основанията, визирани в разпоредбата на
чл.349, ал.2 ГПК, намира искането за допустимо и основателно, поради което делбата
следва да се извърши по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, чрез възлагане на имота на
съделителя Р. П., при условие, че на осн. чл.349, ал.6 ГПК същият заплати за
уравняване на дела на съделителя А. А. сумата 108 750 лева съгласно заключението
на повторната СТОЕ, което не е оспорено от страните.
По сметките:
От заключението на вещото лице по СОЕ от 13.02.2024 г. /допусната в първата
фаза на делбата/, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено
се установява, че пазарния месечен наем за жилището е 610 лева.
По претенцията на А. А. срещу Р. П. на осн.чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на
обезщетение в размер на месечния наем за собствената му 1/2 идеална част от
допуснатия до делба имот в размер на 200 лв. на месец за периода от 01.05.2023 г. до
31.08.2024 г. /15 месеца х 200 лв./, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им; Когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване – ал.2. Това
обезщетение е за минал период от време, при който въпреки отправена писмена
покана единият съсобственик е продължил самостоятелно да използва целия имот без
да предложи начин на другия съсобственик да ползва частта си или да му заплати
обезщетение.
С покана от 27.04.2024 г. ищецът А. е направил искане ответникът П. да му
заплаща месечен наем в размер на 200 лева и с покана от 28.08.2024 г. А. е направил
искане ответникът П. да му заплаща месечен наем в размер на 300 лева. Няма
доказателства за получаване на поканите от ответника, поради което искането за
заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за минало време следва да се отхвърли
като неоснователна.
По претенцията на А. А. с пр. осн. чл.344, ал.2 от ГПК за определяне на
обезщетение, дължимо от Р. П. за ползването на собствената му 1/2 идеална част от
имота, считано от 01.09.2024 г. до окончателното извършване на делбата в размер на
300 лв. на месец, съдът намира следното:
В хода на производството след подаване на отговора с молба от 18.10.2023г.
ищецът е направил искане за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 от
ГПК и осъждане на ответника да му заплаща по 300 лева месечно обезщетение за
еднолично ползване на допуснатия до делба имот ап.№ **. Твърденията в молбата са,
3
че ищецът е лишен от ползването съсобствения имот. Ответникът е изразил
становище за неоснователност на искането.
Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.2 от ГПК в решението по ал.1 или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице по смисъла на чл.344, ал.2
ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. В
посочената разпоредба се разграничават две хипотези, а именно: за разпределение на
ползването или за заплащане на обезщетение. С молбата в която е направено искането
ищецът е заявил, че е лишен от ползването на делбения имот, поради което
претендира обезщетение за лишаване от ползване на неговия дял до приключване на
делбата. С отговора на частната жалба се е позовал на невъзможност апартамента да
се ползва от двамата собственици едновременно, поради което е заявил, че искането е
съдът да постанови кой от наследниците ще ползва имота до окончателното
извършване на делбата, което е относимо към другата хипотеза на чл.344, ал.2 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е лишен от ползване на
своята част от процесния имот, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. С
протоколно определение е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът
живее в жилището. Той е възразил на твърдението, че ищецът е възпрепятстван да
ползва своята част от наследствения имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви
и граждански плодове.
В искането си ищецът не е посочил по какъв начин му е ограничено ползването
и не е доказал такова поведение на ответника, което да го възпрепятства да ползва
частта си. С влязло в сила определение по ч.гр.д.№ 1659/2024 г. на ВОС е отхвърлено
искането на съделителя Р. И. П., ЕГН ********** за осъждане на съделителя А. И. А.,
ЕГН ********** да му заплаща всеки месец сумата 300 лева, съответстваща на
месечния наем за дела на А. за ползването на допуснатия до делба имот - жилище
апартамент № **, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
със застроена площ 65.04 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***,
над обекта: няма, с прилежащи части: изба № ** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот *** по кад.карта на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**,
ет.**., считано от влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК до
окончателното извършване на делбата.
4
В мотивите е прието „Искането трябва да е за изрично определяне по преценка
на съда кой съделител ще ползва имота или да е доказано, че единият съсобственик
няма възможност да ползва своята част поради поведението или заявеното от страна
на другия съсобственик намерение да ползва целия имот. В конкретния казус нито е
изследвана възможността дали имотът може да се ползва от двамата съделители и по
какъв начин, нито са събрани каквито и да било доказателства, обосноваващи
претенцията на ищеца да бъде обезщетен за невъзможността да ползва частта от имота
си, въпреки изричното изявление на ответника, че не препятства достъпа му до
имота“.
В производството във втората фаза на делбата по същото искане ищецът не е
ангажирал доказателства за доказване на претенцията му да бъде обезщетен от
ответника за невъзможността да ползва частта от имота си, въпреки изричното
изявление на ответника, че не препятства достъпа му до имота, както и доказателства
за възможността имотът да се ползва от двамата съделители. Съдът намира, че
искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Всеки съделител е направил искане за заплащане на разноски за производството
на осн.чл.78 ГПК от насрещната страна. Исканията са своевременно направени и
допустими, поради което следва да се уважат.
Ищецът А. А. е представил доказателство за платено възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на 1000.00 лева. Молбата е основателна и
следва да се уважи.
Процесуалният представител на ответника Р. П. е осъществил защита по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА и моли да му се определи възнаграждение. Съдът като взе предвид, че
производството се е развило в две фази, фактическата и правна сложност на делото,
както и извършените процесуални действия от адв.К. за защита интересите на
доверителя й, намира, че следва да й определи възнаграждение в размер на 1000.00
лева.
По въпроса за дължимата държавна такса:
На осн.чл.355 ГПК страните дължат държавна такса за производството за делба
в размер на 4 % върху стойността на дяловете им. Всеки съделителите следва да
заплати държавна такса за производството в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна на осн.чл.8 от Тарифа за ДТСС по ГПК в сила от 30.05.2008 г.,
вр.чл.355 ГПК в размер на 4 % върху стойността на дела му или 4350.00 лева. Ищецът
дължи държавна такса и за отхвърлените осъдителни искови претенции с цена,
определена на осн.чл.69, т.1 и т.7 ГПК.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ Р. И. П., ЕГН ********** жилище -
апартамент № **, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
със застроена площ 65.04 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***,
над обекта: няма, с прилежащи части: изба № ** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот *** по кад.карта на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**,
ет.** при условие, че изплати в шестмесечен срок парично уравнение на съделителя
А. И. А., ЕГН ********** за ½ ид.част в размер на 108 750 лева /сто и осем хиляди
седемстотин и петдесет лева/, на осн.чл.349, ал.6 ГПК.
Пазарната цена на имота съгласно заключението на СТОЕ от 31.03.2025 г. е
217 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. И. А., ЕГН ********** срещу Р. И. П., ЕГН
********** за заплащане на обезщетение в размер на месечния наем за собствената му
1/2 идеална част от допуснатия до делба имот жилище - апартамент № **,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена
площ 65.04 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта:
няма, с прилежащи части: изба № ** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор ***, разположена
в поземлен имот *** по кад.карта на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**, ет.** в
размер на 200 лв. на месец за периода от 01.05.2023 г. до 31.08.2024 г., на осн. чл.31,
ал.2 ЗС .
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. И. А., ЕГН ********** срещу Р. И. П., ЕГН
********** за определяне на обезщетение за ползването на собствената му 1/2 идеална
част от допуснатия до делба имот жилище - апартамент № **, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ 65.04 кв.м.,
при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, с прилежащи
части: изба № ** с площ 5.88 кв.м. и 0.6060 % ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот
*** по кад.карта на гр.В., район П., ж.к.Ч., бл.**, вх.**, ет.** в размер на 300 лева на
месец, считано от 01.09.2024 г. до окончателното извършване на делбата, на осн.
чл.344, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН ********** да плати на А. И. А., ЕГН **********
6
разноски за производството за възнаграждение на адвокат в размер на 1000 /хиляда/
лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да плати на адв.Д. Ж. К. от АК Варна,
служ.адрес гр.В., бул. В.В. № **, ет.**, ап.** възнаграждение по договор за правна
защита с ответника Р. П. в размер на 1000 /хиляда/ лева, на осн.чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Варна държавна такса за делбата в размер на 4350.00
лева и държавна такса за отхвърлените претенции по сметки в размер на 552.00 лева,
на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН ********** да плати държавна такса за делбата в
размер на 4350.00 лева, на осн.чл.355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7