ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 846 13.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Р.-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 538 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева
Георгиева, Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, подадена чрез пълномощник ю.к.Радина
Иванова, против решение № 87/11.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 4980/2018 г.
по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения иск на „Профи
кредит България“ ЕООД против Г.С.Х. *** и З.А.Р. ***, с правно основание чл.422 ГПК за приемане за
установено, че ответниците–съдлъжници Г.Х.
и З.Р. дължат солидарно на ищеца сумата от 5078.18 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 30.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.04.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил
със заповед № 1282/11.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2516/2018г. по
описа на БРС. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците
направените по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно. Оспорва се като неправилен
извода на съда, че ответниците не са получили и не са запознати с общите
условия към момента на подписването на договора, като се сочи, че същите са
отпечатани на гърба на договора за револвиращ заем № ********** и представляват
физически неразделна част от него, като по този начин е осигурено
предоставянето и запознаването на потребителя с общите условия. Посочва се
също, че процесният договор е сключен при действието на отменение ЗПК, поради
което новите норми на чл.147а ЗЗП и чл.11, ал.2 ЗПК са неприложими в случая.
Счита се за неправилен и извода на съда, че окончателните параметри на договора
са били попълнени след подписването от ответниците на бланка и е нямало как те
да се запознаят и да влияят на тях. В тази връзка, въззивникът сочи, че
съгласно уговорките в договора, ответниците с помощта на кредитния експерт са
попълнили всички данни и клаузи до раздел V, което се потвърждава и от
представения от тях проекто-договор, поради което те са били запознати с всички
параметри на кредита към момента на подписване на договора, подписали са се под
него с попълнени параметри и на тази база кредиторът е извършил необходимата
оценка и е одобрил кредита, като сключеният договор за револвиращ заем напълно
отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в ЗПК (отм.), който
е приложимият закон, действащ към момента на сключването му. Счита се, че
районният съд неправилно е приел договора за недействителен на основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми, като се сочи,
че договорът има минимално необходимото съдържание по чл.14 ЗПК (отм.) и
съдържа информацията по чл.7, т.4-14 ЗПК (отм.). В тази връзка, въззивникът е
изложил подробни съображения, че процесният договор за револвиращ заем е
действителен и претендираните по него суми са дължими на валидно правно
основание. Изразява се несъгласие и извода на съда, че уговореното договорно
възнаграждение противоречало на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на
свобода на договарянето и по своя собствена воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит с договорно възнаграждение в размер на 6 912
лв., като ответниците са погасявали и месечни вноски при тези условия. В тази
връзка, въззивникът счита, че след като размерът на договорната лихва не е
ограничен и може свободно да бъде уговарян между страните, то не е налице
нищожност на уговореното договорно възнаграждение поради надвишаване на
трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост между
тях. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважи
исковата претенция. Не са направени нови доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Г.С.Х. и З.А.Р.,
подаден чрез пълномощника им адв.А.. В отговора са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за неоснователност
на исковата претенция. Моли се потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 332/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД
и постъпилия отговор от въззиваемия-ответник Слави Янков Славов.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез процесуалните
им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.