Р Е Ш Е Н И Е
№ 260089
гр.Кюстендил,08.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,гражданска колегия,първи
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и
двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния секретар - протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1332/2020 год.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
А.З.С., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***,
партер, офис 16, чрез адв. Й. С. Л. – П. и адв. Г. С. Х., е предявил против „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, обективно съединени осъдителни
искове да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумите, както
следва:250 евро – обезщетение за отменен полет FB438 от летище Франкфурт, Германия,
без прекачване, до летище София, терминал 2, планиран по разписание на
16.03.2020 г. с час за излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението; 171,95 лв. – главница, представляваща
неизползван билет за отменен полет FB438 от летище Франкфурт, Германия, без
прекачване, до летище София, Терминал 2, планиран по разписание на 16.03.2020
г., с час на излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът
не взима становище по исковите претенции, прави възражение за евентуална
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
КРС,
след като обсъди при усл. на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От следните писмени доказателства, а именно: Електронен билет №
6232404078109 за полет FB438, обслужван от ответното ТД, от летище
Франкфурт, Германия, без прекачване, до летище София, терминал 2,
планиран по разписание на 16.03.2020 год. с час за излитане 13,40 часа и час на
пристигане 17,00 часа на стойност 171,95 лв. се установява това,че същият е
закупен от ищецът.Няма доказателства, оборващи твърденията на ищеца, че не е
бил уведомен от ответника преди деня на полета, че същият е отменен и
премаршрутиран за датата 28.03.2020 г. с час на излитане по разписание 8:40
часа и с час на пристигане 12:00 часа,както и такива , че не му е било
предложено настаняване в хотел за сметка на превозвача, както и превоз между
летището и мястото за настаняване. Ищецът признава, че не се е съгласил с
предложеното премаршрутиране поради това, че било неудобно. Не се спори между
страните, че разстоянието между двете летища Франкфурт и София е равно, или
по-малко от 1500 км.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Ищецът е основал претенцията си за
заплащане на обезщетение за вреди в размер на 250-двеста и петдесет евро за
отменения полет FB 438, с твърдения за
причинени неудобства от неизпълнени в срок договорни задължения за
осъществяване на въздушен превоз на пътници по маршрут Франкфурт,
Германия-София, България за отмяната на полет FB438 на 16.03.2020 год.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът "БЪЛГАРИЯ ЕР" АД, не е депозирал
писмен отговор, не е оспорил факта на отмяната на полета и премаршрутирането
му, не е ангажирал доказателства.
Правилата относно отговорността на
въздушния превозвач при превоза на пътници във вътрешното ни право се съдържат
в Закона за гражданското въздухоплаване
(ЗГВ), Глава шеста, "Договор за
превоз на пътници", чл. 65- чл. 81а, Наредба №
261 от 13.07.2006 г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на
пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на
въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет издадена от министъра на транспорта. Приложение към
уреждането на този вид отговорност намират и правилата на Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), относно сключването на договор при
общи условия, правилата за определяне на размера на неимуществените вреди и
неизпълнение на задълженията по договора, а също и разпоредбите на Търговския закон, относно търговски сделки при общи условия и договора за
превоз.
Като страна-членка на Европейския съюз, на
територията на Република България действа Регламент (ЕС) №
261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 288, ал. 2 от
Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС)
Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави-членки. Регламентът има силата на закон и може
да се прилага от съда на държавата-членка пряко без да е нужно неговото
транспониране във вътрешното законодателство.
За полети от една държава членка до друга
държава членка, осъществявани по силата на договор, сключен с един въздушен
превозвач, който е опериращият въздушен превозвач, иск за обезщетение съгласно
регламента може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е
компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане,
посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕО) №
1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета ("Брюксел I"). Съгласно член 4, параграф 1
от Регламент "Брюксел I"
пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по
местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач) – в този смисъл
т. 8. 1 от дадените от Комисията тълкувателни насоки за приложението на Регламент (ЕО) №
261/2004.
В случая, полетът е от РГермания до
РБългария, които са страни-членки на ЕС, поради което ищецът има правото да
предяви иск именно в Република България, където се намира седалището на
въздушния превозвач "България ЕР" АД. Ищецът има качеството на
потребител по сключен договор за въздушен превоз с "България ЕР" АД,
като същият е предявил своите искове пред надлежния родово компетентен съд
РС-Кюстендил по неговия постоянен адрес, с оглед качеството му на потребител по
смисъла на чл. 113 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че исковете
са процесуално допустими.
Регламент (ЕО) №
261/2004 се прилага по отношение на
закъснели полети на пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията
на държава-членка – чл. 1, т. 1, б. "в" и чл. 3, т. 1, б.
"а" от Регламента. По силата на чл.5,т.1,б.в от Регламента всеки
пътник има право на обезщетението по чл.7, освен ако превозвачът не докаже
изпълнението на изискванията на подточки от една до трета на регламента/освен
ако не са:i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на
полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем
дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране,
което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета
по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от
четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за
отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един
час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание./ Нормата на чл.7 от регламента предвижда изплащане на
обезщетения в лимитирани размери от 250, 400 и 600 евро за посочените полетни
разстояния и хипотези. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за
изплаща обезщетение по член 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. По
силата на чл.12 от Регламента пътникът може
да търси обезщетение за нанесените му вреди и
извън лимитираните обезщетения по чл.7, т.е последните определят размер на
вредите, който не подлежи на доказване при осъществяване на предвидените
хипотези.
По делото се установи, че между ищеца и
"България ЕР" АД е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на
пътници, съгласно чл.
65 от ЗГВ, по силата на който превозвачът
"България ЕР" АД се е задължил да превози на 16.03.2020 год.ищеца от
гр. Франкфурт до гр. София срещу заплащане на превозна цена. Облигационното
правоотношение между страните се установява от представения по делото самолетен
билет, който представлява форма за доказване на сключения договор за превоз
съгласно на изричната разпоредба на чл. 66 от ЗГВ. От представения билет се установяват всички реквизити на
сключения неформален договор – имената на страните-пътника и въздушния
превозвач, предмета на договора-начална точка и крайната дестинация, началната
дата и час на полета FB 438, продължителността му, номер на резервация и др.
Представеният билет не е оспорен от
"България ЕР" АД, същият не отрича възникналата договорна връзка с
ищеца, поради което съдът приема този факт за доказан пълно и главно. Ответникът
не стори доказването по смисъла на чл.77 ЗГВ, при което и с оглед безспорно
установеното, че ищецът е закупил самолетен билет за полет, осъществяван от
последния, че той не е уведомил своевременно същия за премаршрутирането (като
отделно и предложеното премаршрутиране е за близо 2 седмици след датата на
отменения полет), поради което иска за
обезщетение за горната сума е основателен и следва да се уважи.
По отношение на дължимостта на законната
лихва, съдът намира, че ответникът "България ЕР" АД дължи на общо
основание законната лихва върху главницата от 250.00 евро от датата на исковата
молба до окончателното заплащане на тази сума, тъй като присъждането на такава
лихва се явява законна последица от предявените основателни искови претенции.
Що се отнася до претенцията за сума от
171,95 лв., представляваща заплатен, но неизползван
самолетен билет по отменен полет FB 438 от Франкфурт до
София, съдът намира иска за основателен и доказан.
В чл. 8 от Регламент
261/2004 г. е въведено правото на пътника да поиска възстановяване
на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът
повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за
пътуване. Съдът намира иска за посочената сума за
основателен с оглед установената по делото фактическа обстановка, а именно –
заплатена сума в посочения размер (спр. л. 16 от делото), както и липса на
оспорване от ответната страна досежно отмяната на процесния полет и
предложеното от същия премаршрутиране за близо 2 седмици по-късно от датата на
отменения полет (16.03.2020 г. и новопредложена дата – 28.03.2020), поради
което и отказът от съгласие с предложеното премаршрутиране ( по което
обстоятелство ответната страна не спори) е извършен правомерно и добросъвестно
доколкото не са изпълнени от ответното дружество залегналите в акта на
вторичното общностно право изисквания досежно премаршрутирането на полети и
условията съпътстваща тази дейност в контекста на незасягане правата на
насрещната страна, а именно пътника. Отказът от предложеното премаршрутиране
като отрицателен факт, не подлежи на доказване от страната, която го твърди, а
от насрещната такава – ответника в настоящото, който не изложи никакви
правоизключващи възражения, а още по-малко – доказа такива.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва
да заплати на ищецът разноските за настоящото производство. Ангажирани са
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лв. и адвокатско
възнаграждение от 600,00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора,
предмет на делото, съобразено и с разпоредбите на чл.2,ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения /300 лв. /,
съдът намира това възражение за неоснователно.Ответникът ще бъде осъден да
заплати на ищеца пълният размер на сторените разноски по делото.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА А.З.С., ЕГН: **********,***
сумите, както следва: 250,00 /двеста и
петдесет/ евро – обезщетение за отменен полет FB438 от летище Франкфурт, Германия, без
прекачване, до летище София, терминал 2, планиран по разписание 16.03.2020 г. с
час за излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението; 171,95
/сто седемдесет и един и деветдесет и пет/лв. – главница, представляваща
неизползван билет за отменен полет FB 438 от летище Франкфурт, Германия, без
прекачване, до летище София, терминал 2, планиран по разписание 16.03.2020 г. с
час за излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (17.07.2020 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА А.З.С.,ЕГН **********,*** сторените в
производството разноски в общ размер на 700.00 /седемстотин/лева,от която
600.00 /шестотин /платено адвокатско възнаграждение и 100.00/сто/лева държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: