Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Русе, 22.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тринадесети януари, две
хиляди и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1636 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
С.Д.–
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на
12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т. е сключен Договор за стоков кредит
№277000, по силата на който банката се задължила да предостави в заем на
ответника 1222.69 лева за закупуване стоки от „Технополис България“ ЕАД –
мобилен телефон Samsung S7 EDGE с цена 1149 лева и сключване на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Грепама Застраховане“ ЕАД по
пакет „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер на 73.69 лева.
Съобразно
т.3 от контракта, кредитополучателят приел да усвои еднократно предоставената
му заемна сума, чрез превод по банкова сметка ***, като плащането по посочения
начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави
кредита, предмет на договора. Въз основа извършения превод, Търговецът издал
дубликат от фактура №**********/12.07.2017г. за закупената от ответника стока.
Страните
постигнали съгласие относно: срока на договора; фиксирания лихвен процент, с
който се олихвява кредита – 37.75%; дължимите лихви и такси. Молителят
пояснява, че общата стойност на плащанията, съобразно условията по кредита
възлизала на 1570.95 лева и следвало да бъде погасена на 16 месечни вноски:
първите 15 в размер на 98.43 лева, а 16-та – 94.50 лева за периода 10.08.2017г.
– 12.11.2018г. вкл.
При
забава в плащанията уговорили мораторна лихва, определена като договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
С.Т.
не изпълнила задълженията си, произтичащи от контракта. Заплатила единствено
сумата 214.87 лева, с която банката погасила: 90.67 лева – договорна лихва и
124.20 лева – главница.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на
11.04.2018г. и допълнително споразумение от 15.05.2018г., кредиторът цедирал
вземането си, произтичащо от Договор за стоков кредит №277000, на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски.
Процесното вземане било индивидуализирано в приемо – предавателен протокол от
15.05.2018г. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на
закона, с писмо изх.№УПЦ-П-ДСК/277000/29.05.2018г. (получено от длъжника на
04.06.2018г.), ищцовото дружество уведомило С.Т. за извършената продажба на
вземането.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №8244/2018г. по
описа на РРС срещу С.К.Т. за сумите: 1098.49 лева – главница по 14 погасителни вноски за
периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г., дължима по договор за стоков кредит
№277000, сключен на 12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното й
изплащане; 257.59 лева – договорна лихва за периода 10.10.2017г. –
12.11.2018г.; 64.46 лева – обезщетение за забава за периода 10.10.2017г. –
06.12.2018г. вкл., както и направените по делото разноски в размер на: 28.41
лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането
следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата
държавна такса.
По
изложените съображения, С.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че С.К.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С.сумите: 1098.49 лева – главница по 14
погасителни вноски за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г., дължима по договор
за стоков кредит №277000, сключен на 12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното й изплащане; 257.59 лева – договорна лихва за периода 10.10.2017г.
– 12.11.2018г.; 64.46 лева – обезщетение за забава за периода 10.10.2017г. –
06.12.2018г. вкл.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.Е.Г. -
особен представител на ответника С.К.Т. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Приема за нищожен договора за цесия, тъй като С.Т. не
е дала изрично съгласие за прехвърляне на вземането.
Възразява срещу искането на ищеца, известието за
цедиране на вземането да бъде връчено чрез особения представител, тъй като
последният не разполагал с изричните пълномощия да го приеме.
Намира за неравноправни клаузите в ОУ и договора за
стоков кредит, като уговорени, в по-голямата си част, в полза на кредитора.
Поддържа, че фиксираният лихвен процент и определеният в договора ГПК са
прекалено завишени.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т. е сключен Договор за стоков кредит
№277000, по силата на който банката се задължила да предостави в заем на
ответника 1222.69 лева за закупуване стоки от „Технополис България“ ЕАД –
мобилен телефон Samsung S7 EDGE с цена 1149 лева и сключване на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Грепама Застраховане“ ЕАД по пакет
„Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер на 73.69 лева.
Кредитополучателят
приел да усвои еднократно предоставената му заемна сума, чрез превод по банкова
сметка ***, като плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави кредита, предмет на договора. Страните
постигнали съгласие относно: срока на договора – 16 месеца, считано от датата
на неговото усвояване; фиксирания лихвен процент, с който се олихвява кредита –
37.75%; ГПР – 44.89%; договорната лихва – 348.26 лева; дължимите такси. Общата
стойност на плащанията, съобразно погасителен план възлиза на 1570.95 лева и
следва да бъде погасена на 16 месечни вноски в периода 10.08.2017г. –
12.11.2018г. вкл., с падеж 10-то число на месеца, като първите 15 са в размер
на 98.43 лева, а 16-та – 94.50 лева. При забава в плащанията е уговорена мораторна
лихва, определена като договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.
Въз
основа извършен превод на продажната цена – 1149 лева, „Технополис България“
ЕАД издало дубликат от фактура №**********/12.07.2017г. за закупената от
ответника стока.
В
чл.16 от ОУ по договорите за стокови кредити, съставляващи неразделна част от
Договора за стоков кредит е предвидено правото на кредитора да прехвърли на
трето лице правата си по договора за кредит.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на
11.04.2018г. и допълнително споразумение от 15.05.2018г., кредиторът цедирал
вземането си, произтичащо от Договор за стоков кредит №277000, на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски.
Процесното вземане било индивидуализирано в приемо – предавателен протокол от
15.05.2018г. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на
закона, с писмо изх.№УПЦ-П-ДСК/277000/29.05.2018г. (получено от длъжника на
04.06.2018г.), ищцовото дружество уведомило С.Т. за извършената продажба на
вземането.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№4445/11.12.2018г., издадена по ЧГД №8244/2018г. по описа на РРС срещу С.К.Т. за сумите: 1098.49 лева – главница по 14
погасителни вноски за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г., дължима по договор
за стоков кредит №277000, сключен на 12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното й изплащане; 257.59 лева – договорна лихва за периода
10.10.2017г. – 12.11.2018г.; 64.46 лева – обезщетение за забава за периода
10.10.2017г. – 06.12.2018г. вкл., както и направените по делото разноски в
размер на: 28.41 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането
следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата
държавна такса.
С
оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по
делото доказателства и документацията предоставена от счетоводствата на „Банка
ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вещото лице е установило
непогасената част от задължението по процесния договор: 1098.49 лева – главница;
257.59 лева – договорна лихва за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г. и 64.46
лева – лихва за забава за периода 10.10.2017г. – 06.12.2018г. вкл.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1098.49 лева – главница по 14
погасителни вноски за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г., дължима по договор
за стоков кредит №277000, сключен на 12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното й изплащане; 257.59 лева – договорна лихва за периода
10.10.2017г. – 12.11.2018г.; 64.46 лева – обезщетение за забава за периода
10.10.2017г. – 06.12.2018г. вкл.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4445/11.12.2018г. по
ЧГД №8244/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №8244/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по
договор, сключен на 12.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т..
Ответницата
счита, че ищецът не се легитимира като неин кредитор. Съдът намира доводите за
неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице, ако в контракта е предвидена
такава възможност. В случая, кредитополучателят се е съгласил „Банка ДСК“ ЕАД
да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит (чл.16 от ОУ).
Вземането
по договор за кредит №277000 е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Цедентът
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да уведоми от негово име всички
длъжници по вземанията, които банката е цедирала, между които и процесния
договор за стоков кредит.
Правата
по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора,
поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че
ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по
договора за кредит, респективно установяване на вземанията си.
Кредиторът
положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомление за
цедиране на вземането. От приобщеното по делото известие за доставяне е видно,
че ответникът е получил съобщението, в което е указан размера на дълга и способ
за погасяването му. При това положение прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съдът
намира за неоснователни наведените от ответника доводи относно наличието на
клаузи, противоречащи на ЗПК.
Изхождайки от предмета на Договор за стоков кредит №277000 и страните по
него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките
на своята професионална компетентност и кредитна институция по смисъла на чл.2,
ал.1 ЗКИ, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор
за потребителски кредит не нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
действителен. Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Съдържа предвидените в чл.11 ЗПК реквизити. Уговорена е
възнаградителна лихва, дължима при фиксиран лихвен процент – 37.75% и не е
необходимо да бъде посочена методика за изчисляването му. Съобразно чл.11, т.10 ЗПК са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение №1 начин. Указана е общо дължимата сума в
погасителния план, съставляващ неразделна част от договора, както и размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Потребителят не е
лишен от нужната информация, за да престира надлежно и интересите му не са
накърнени. Поради това възражението на ответника е неоснователно и съдът счита,
че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума и заплащане
възнаграждение под формата на лихва.
Ответникът
не релевира доказателства установяващи, че е погасил дълга.
От
заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно,
че задължението възлиза на: 1098.49 лева – главница; 257.59 лева – договорна
лихва за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г. и 64.46 лева – лихва за забава за
периода 10.10.2017г. – 06.12.2018г. вкл., с оглед което претенциите като
доказани следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 78.41
лева (28.41 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение),
които ответникът следва да поеме.
В
исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 791.59 лева (заплатена
държавна такса – 121.59 лева, възнаграждения за процесуално представителство - 550
лева и вещо лице -120 лева).
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че С.К.Т., ЕГН ********** дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С.сумите:
1098.49 лева – главница по 14 погасителни вноски за периода 10.10.2017г. – 12.11.2018г.,
дължима по договор за стоков кредит №277000, сключен на 12.07.2017г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и С.К.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.12.2018г. до окончателното й изплащане; 257.59 лева – договорна лихва за периода 10.10.2017г. –
12.11.2018г.; 64.46 лева – обезщетение
за забава за периода 10.10.2017г. – 06.12.2018г. вкл., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№4445/11.12.2018г. по ЧГД №8244/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 791.59
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 78.41
лева – разноски по ЧГД №8244/2018г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: