РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. М., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20251600100110 по описа за 2025 година
Предявен e осъдителен частичен иск с правно основание чл. 79,ал. 1 във
връзка с чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ за сумата
30 000 лева от общо дължимата такава 122 122.45 лева , която се претендира
ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ищецът Г. Н. М. от село С. твърди в исковата си молба, че в режим на
СИО с ответницата са придобили недвижими земеделски имоти в землището
на с. С., подробно индивидуализирани в исковата молба. С пълномощни с peг.
№ 8887 и 8888/26.09.2023 г. на нотариус В.Т., както и peг. № 7463 и
7464/10.10.2023 г. на нотариус С.С. е упълномощил ответницата да продаде
земеделските им имоти, с право да получи продажната цена и да
преупълномощава с правата. В изпълнение дадените пълномощни
ответницата е сключила три договори за покупка продажба, оформени в
нотариална форма. С НА № 195/10.10.23 г. на нотариус С.С. е продала 7 от
имотите за сумата 246 600 лв., платена по сметка на ответницата в деня на
подписването на договора. С НА № 81/18.10.23 г. на същия нотариус е продала
6 от имотите, притежавани в режим на СИО с продажна цена 981.52 лева. С
НА № 78/19.10.23 г. на нотариус Б.К. ответницата е продала 4 от недвижимите
имоти, притежавани в режим на СИО, за което е получила сумата 46 663 лева.
1
Посочва, че няколко пъти попитал ответницата къде е неговият дял от
съсобствените им имоти, но тя му отговаряла, че на него не му трябват пари,
понеже скоро ще умре. Наред с това сочи, че в края на 2023 г. е завел иск за
147122.45 лв. против ответницата в ОС М., по който е допуснато обезпечение,
след което тя през 2024 г. му превела 25000 лв., за да оттегли иска, но след
това нищо не му издължила. Твърди, че след това плащане ответницата му
дължи още 122 122.45 лв., като в настоящото производство претендира само
30 000 лв. частичен иск от общо дължимите от ответницата 122122.45 лв..
При така поддържаните твърдения се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди П. К. М. да му заплати сумата от 30 000 лева,
главница, предявена като частичен иск от общо дължими 122 122,45 лева,
представляващи сума, неотчетена и непредадена му в изпълнение на поръчки,
обективирани в пълномощни с peг. № 8887 и 8888/26.09.2023 г. на нотариус
В.Т. и рег.№ 7463 и 7464/10.10.2023 г. на нотариус С.С. с peг. № 577 в НК, в
това число 123 300 лв. от сделка по НА № 195/10.10.23 г. на нотариус С.С. ,
490.76 лева от сделката по НА № 81/18.10.23 г. на нотариус С.С. и 23 331.69
лв. от сделката по НА № 78/19.10.23 г. на нотариус Б.К. , ведно със законната
лихва върху главницата от 30000 лв. от датата на исковата молба до
окончателното издължаване, както и да му се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответницата П. К. М. от село С. с подаден в срок писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва предявения иск като неоснователен с твърдения, че
с ищеца са съпрузи. Не спори, че е упълномощена от ищеца да извършва
сделки с притежаваните в режим на СИО земеделски имоти, както и че е
извършила твърдените в исковата молба сделки, за което е получила
продажната цена. Решението за продажба са взели заедно като съпрузи
поради необходимост от средства за заплащане арендна цена за стопанската
2022/2023г. на взети под аренда земеделски имоти, тъй като ищецът е
регистриран като земеделски производител и упражнявал такава дейност чрез
обработка на земеделски имоти. Средства са били необходими и за заплащане
на доставчици торове, семена , препарати във връзка с дейността му като
земеделски производител.
Твърди, че веднага след първата продажба превела по сметката на ищеца
в ДСК сумата от 25000 лв., тъй като така се били разбрали с него. Наред с това
2
сочи, че двамата с ищеца решили остатъкът от продажната цена на имотите да
остане в наличност по нейната банкова сметка, за да може да изплаща както
рентата, така и всички други задължения, които възникват, включително
плащания към доставчици на торове, семена, осигуровки и прочее, а когато
той има нужда от пари за себе си, да му дава на ръка или да му превежда по
банкова сметка. Излага, че за времето от 31.10.2023 г. до 28.12.2023 г., с парите
от продадените земеделски земи, е изплатила вместо ищеца рента в общ
размер 43639,51 лв. Рентата я давала предимно срещу РКО в брой на ръка на
съответния арендодател или я заплащала от своята банкова сметка към
посочена сметка на арендодател, когато арендодателят поискал така. Изтъква,
че е платила рентата по поръчка на ищеца и вместо него, за което представя
счетоводна справка. Релевира доводи, че до завеждането на настоящото дело,
по банков път изцяло е изплатила на ищеца дължимите от продажбите на
съсобствените им имоти суми, което било видно от представеното извлечение
от нейната банкова сметка към неговите три такива. В тази връзка твърди, че
преведената от нея сума, от продажбата на съсобствените им имоти,
надвишава дължимата за отчет половина от продажната цена на земеделските
земи, а именно: по сметка на ищеца в банка ДСК АД, за времето от 12.10.2023
г. до 04.11.2024 г. - общо сумата от 85490,00 лв.; по банковата сметка на ищеца
в ПроКредит Банк (България) АД за времето 24.10.2023 г. до 02.01.2025 г. е
превела сума в размер - 35330,00 лв.; сумата от 25000,00 лв. на дата 23.05.2024
г. по банковата сметка на ищеца в ОББ АД, за която сума той признава, че е
платена; по същата негова сметка в ОББ АД е внесла на каса, в брой,
съответно - 09.01.2025 г. сумата от 1502,00 лв., а на 26.02.2025 г. - сумата от
1000,00 лв. При тези твърдения ответницата поддържа, че от получената от
продажбата на съсобствените им имоти обща сума 294 244,91 лв., половината
от която е 147 122,45 лв., само по банков път е превела на ищеца (или е
заплатила дължима от ищеца рента), в размер на 191 961,51 лв. Твърди, че на
20.01.2025 г. е дала на ищеца на ръка срещу разписка сумата от 15 650,00 лв.,
15 000 от които той внесъл на следващия ден по своята сметка в ОББ АД. Така
общата сума, която му предала/превела по сметка възлизала 207 611,51 лв.,
като тази сума не включвала здравните осигуровки на ищеца, които тя
заплатила вместо него за времето от м.10.2023 г. до м.12.2024 г. - общо 1119,60
лв. за 15 месеца. Съобразно гореизложеното моли съда да отхвърли
предявеният частичен иск като неоснователен, както и да присъди
3
направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като по реда на чл. 176
ГПК ответницата е дала обяснения. След преценка на доказателствата в
тяхната взимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
Безспорно е между страните, че са съпрузи, сключили граждански брак
преди много години, от който имат един син, св. К.Г., 29-годишен. Безспорно
е, че ищецът е регистриран като земеделски производител и като такъв е
извършвал дейност по обработка на земеделски земи, собствени на страните,
придобити в режим на СИО, както и такива по сключени договори за аренда и
наем. Дейността като земеделски производител ищецът е извършвал лично
докато не се е разболял 2021г., когато е получил мозъчен инфаркт , видно от
приложената по делото епикриза , като с експертно решение на ТЕЛК от
06.04.2023г. му е определена за срок от една година 78% загубена
трудоспособност, поради последици от мозъчен инфаркт. След като се
разболял дейността му продължила да извършва съпругата му –ответницата
по делото. Признава се от ищеца, че счетоводно дейността му като земеделски
производител е обслужвана от счетоводител И.П.. По делото не са
представени доказателства регистрацията на ищеца като земеделски
производител да е прекратена и дейността му като такъв да е преустановена.
От около една година страните са във фактическа раздяла.
Безспорно е , че по време на брака си са придобили в режим на СИО
недвижими земеделски имоти в землището на село С.. С пълномощни с
нотариално заверени подписи и удостоверено съдържание от 26.09.2023г. /рег.
№ 8887 и рег. № 8888 на нотариус В.Т./ и от 10.10.2023г. /рег. № 7463 и рег.№
7464 на нотариус С.С./ ищецът Г. Н. М. упълномощил съпругата си П. К. М. да
се разпорежда с притежаваните от съпрузите земеделски имоти по нейна
преценка без ограничения като договаря каквито условия прецени и намери
за добре, включително и да договаря сама със себе и го представлява пред
съответните органи и институции във връзка с извършваните сделки,
включително да получи продажната цена по своя банкова сметка. В
изпълнение на дадените й с пълномощните права ответницата в периода
10.10.2023г.-19.10.2023г. сключила три договора за покупко-продажба, с които
продала в лично качество и като пълномощник на ищеца притежавани от тях в
4
режим на СИО недвижими земеделски имоти , за което получила общо сумата
294 244.91 лева продажна цена по своята банкова сметка.
От показанията на св. К.Г. Н., син на страните, се установява, че майка
му и баща му, задно с него като семейство есента на 2023г. са взели решение
за продажба на притежаваните от тях земеделски имоти, тъй като имали
нужда от средства за заплащане рента за наети земеделски земи, както и за
други задължения във връзка с дейността на баща му като земеделски
производител. Съгласили са се сумите от продажбата на земите да остане по
сметка на майка му, за да разплаща задълженията на баща му по повод
упражняваната дейност, както и за разходи на семейството. Дейността като
земеделски производител баща му упражнявал лично до 2019г. след което
била поета от майка му. От края на 2024г. родителите му не живеят заедно,
като баща му многократно е искал от майка му да му даде половината от
получените от продажбата на земите пари без да се интересува има ли разходи
за плащане. От 2014г. С.ят живее в С., но често си идва в село С., като също е
помагал на родителите си в дейността по обработка на земеделски земи.
Получавал и също така средства от продажбата на земите от порядъка на 1000,
2000 лева. Споделя, че майка му е имала собствена наследствена земеделска
земя , която продала 2018, 2020 г. и парите от нея са вложени в дейността на
баща му като земеделски производител без майка му да е претендирала за
това.
Установено е по делото от приложеното удостоверение Изх. № 14-ИСК-
02945 от 05.03.2025г. на Банка ДСК АД , че за периода 10.10.2023г.-
31.01.2025г. П. М. е превела по три банкови сметки на съпруга си Г. М. с
основание „превод“ общо сумата 81 980 лева, в която сума не са включени
преводите с основание превод по фактури. Към тази сума следва да се включи
и извършения на 20.11.2023г. по сметка на Г. М. в Банка ДСК превод от 24 000
лева с посочено основание „плащане на урея“ , която сума Г. М. още същия
ден е превел на фирма А. ЕООД с посочено същото основание „плащане на
урея“ , видно от приложеното по делото от ищеца извлечение от сметката му в
Банка ДСК. По делото са приложени извлечения от банковите сметки на
ищеца в Банка ДСК, ПроКредит Банк и ОББ , от които се установява, че
посочените в удостоверението на Банка ДСК преводи са постъпили по
банковите сметки на ищеца. На 09.01.2025г. по сметка на Г. М. в ОББ
ответницата е внесла сумата 1500 лева /вносна бележка л. 40/ , а на
5
26.02.2025г. по същата сметка му е внесла сумата 1000 лева/ разписка л. 43/ .
Общо предадените от П. на Г. суми по негови сметки с основание превод след
10.10.2023г. са 108 480 лева, в която сума не са включени предадени му от нея
общо 55 490 лева от продажба на инвентар. Сумата 55 490 лева включва 24640
лева преведени му по банкова сметка в Банка ДСК на 04.11.2024г. с основание
фактура № 111/31.10.2024, 8000 лева преведени му на 04.11.2024г. по
банковата сметка в ПроКредит Банк с основание същата фактура, 7200 лева
преведени му на 10.10.2024г. с основание фактура № 110/07.10.2024г. , както и
предадени му на ръка в брой 15650 лева по разписка № 1/20.01.2025г. . От
отговорите на ответницата по реда на чл. 176 ГПК на въпроси, поставени от
ищеца се установява, че сумата 55 490 лева е цялата сума, получена от
продажба на инвентар, а не половината от получените при продажби на такъв
суми , както твърди ищеца. В подкрепа на този й отговор е приложената от
ищеца на чл. 58 от делото фактура № 110/07.10.2024г. установяваща продажба
от ЧЗП Г. М. на универсална сеялка за сумата 7200 лева с ДДС. Предвид
начина на поставяне към ответницата въпросите по чл. 176 ГПК, то съдът
приема, че между страните няма спор, че земеделския инвентар, предмет на
продажби също е придобит от страните като съпрузи в режим на СИО.
Ответницата е представила разписка № 1 /20.01.2025г. , според която е броила
на Г. М. сумата 15650 лева . От своя страна Г. М. представя разписка №
1/20.01.2025г. с дописан ръкописен текст, според който П. е получила
половината от сумата по разписката от продажбата на трактор 1/2 MF 41-14
собственост на Г. М.. Според обясненията на П. текста по разписката е
дописан от нея по настояване на ищеца. Подпис на П. под дописания текст за
получаване половината от сумата 15650 лева в представената от ищеца
разпискат няма, като предвид обстоятелството, че на 21.01.2025г. ищецът е
внесъл по своята банкова сметка в ОББ сумата 15 000 лева /вносна бележка л.
42/ , то следва да се приеме за достоверна разписката № 1/20.01.2025г. ,
представена от ответницата. При липса на спор между страните, че и
разпоредения чрез продажба инвентар е придобит от тях в режим на СИО,
като цялата сума от продажбата му е предадена от П. на Г., то половината от
55 490 лева или 27 745 лева се явява платена без основание, съответно следва
да се приеме за превод на средства от продажбата на земеделските имоти.
От извлечението аналитичен дневник /журнал/ по партида „ други
кредитори“ , воден от счетоводител И.П., на който е възложено чрез фирма П.
6
ООД счетоводното обслужване дейността на Г. М. като земеделски
производител , се установява, че в периода 01.10.2023г -01.12.2023г. е
изплатена с два РКО от каса в лева рента на физически лица за стопанската
2022/2023г. в общ размер 22170 лева / РКО от 30.10.2023г. за 2120 лева и РКО
от 01.11.2023г. за 20050 лева/ . Останалите суми като рента в същия период,
включени в извлечението са платени на физическите лица С. П. , Т.Р., М.Р.,
Д.С., Ц.Г., Л.Т. по банков път от самия ищец, видно от извлечението от
банковата му сметка в Банка ДСК , в което като основание за плащане е
посочена рента и сумите съвпадащи с отразените такива в извлечението.
Факта, че в този дневник са отразени наредено от самия ищец суми за плащане
на дължима рента на посочените физически лица е индиция за верността на
отразените в извлечението обстоятелства. Самият ищец признава, че
съпругата му е продължила да извършва дейността му като земеделски
производител след като преди три години той поради заболяването си не е
бил във възможност да я извършва. Доказателство, че тази дейност
продължава да се извършва са данните от извлечението от сметката на Г. М. в
Банка ДСК за получавани плащания от ДФ Земеделие след 01.10.2023г.,
плащания на задължения към НАП, както и такива към доставчици на услуги
– Мек Балкан ЕООД, Балкан АС ЕООД и други. П. е извършвала тази
дейност от името на Г. М. и като негова съпруга предвид общия им бизнес по
обработка на земеделски земи, собствени и наети, за което не е необходимо да
е налице изрично упълномощаване. Платените от П. суми от 22170 лева от
името на Г. М. с РКО суми като рента на физически лица за 2022/2023г. следва
да се включат към сумата 108 480 лева преведена по сметки на Г. М. , като се
включи и сумата 27745 лева , представляваща собствени на П. средства от
продажба на инвентар или общо предадените и отчетени на Г. М. от П. М. за
периода след 10.10.2023г. суми са 158 395 лева. Несъмнено е, че в периода
01.10.2023г. до края на 2024г. страните са обитавали общо домакинство, за
поддържането на което задължения са имали и двете страни като съпрузи.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът
приема следното:
Безспорно е установено наличието на договорни отношения между
страните по делото с основание договор за поръчка , който е неформален ,
консенсуален и подлежи на установяване с всички доказателствени средства.
7
Наличието на договорно правоотношение не е спорно между страните и се
установява както от упълномощителните сделки от 26.09.2023г. и от
10.10.2023г. , така и от извършените от ответницата от името и за сметка на
ищеца въз основа на упълномощаването три сделки в периода 10.10.2023г.-
19.10.2023г. , видно от приложените по делото нотариални актове. С
извършване на сделките за ответницата като довереник съгласно чл. 284,ал. 2
от ЗЗД е възникнало задължението да даде на ищеца като доверител сметка и
да му предаде всичко , което е получила в изпълнение на поръчката. Случая
от съществено значение е обстоятелството, безспорно между страните, че
имотите предмет на трите продажби са притежавани от страните в режим на
СИО, която по дефиниция е бездялова и разпореждането с общо имущество
следва да се извършва съвместно от двамата съпрузи- чл. 24 от Семейния
кодекс /СК/, като към настоящи момент бракът между страните не е
прекратен.
Безспорно е, че получените от продажбата на притежаваните от страните
като съпрузи в режим на СИО суми в общ размер 294 244.91 лева , макар и да
са преведени по лична банкова сметка на ответницата са общи на двамата
съпрузи. Доколкото паричните влогове са изключени от обхвата на СИО
съгласно чл. 21 СК, то ответницата дължи на ищеца извършване на отчет за
получените от продажбата на земеделските имоти суми и ищецът има право
да претендира предаване на половината от тази сума или сумата 147 122.46
лева . По делото е установено от съдържанието на упълномощителните
сделки, че ищецът се е съгласил продажната цена по сключените от
ответницата в лично качество и като негов пълномощник договори за
продажба на притежаваните в режим на СИО земеделски имоти да бъдат
преведени по нейна лична банкова сметка. Установява се също така от
обясненията на ответницата и показанията на св. К.Г. М., син на страните, че
решението за продажбата е взето от родителите му поради нужда от средства
във връзка с извършваната от баща му като регистриран земеделски
производител дейност по обработка на земеделски земи, включително и наети
такива с договори за наем и аренда. Формално регистрацията на ищеца като
земеделски производител не е прекратена , въпреки заболяването му и
признанието му, че от три години тази дейност се извършва от съпругата му,
поради влошено негово здравословно състояние . По силата на чл. 29а,ал.7
ЗДДФЛ земеделските производители са длъжни да прилагат Закона за
8
счетоводството, съответно да водят счетоводни книги, като счетоводното
обслужване дейността на ищеца като земеделски производител е
осъществявана от счетоводител И.П. чрез фирма П. ООД гр. С., видно от
приложеното по делото извлечение от аналитичен дневник, факт признат и от
самия ищец. Съгласно уговорката между страните ответницата е превеждала
на ищеца от своята банкова сметка в Банка ДСК по негови лични банкови
сметки различни суми, като за периода 10.10.2023г. – 31.01.2025г. му е
превела общо сума в размер на 81 980 лева с посочено единствено основание
„превод“ . На 20.11.2023г. му е превела сумата 24 000 лева с основание
„плащане на урея“, с която сума още същият ден ищецът се е разпоредила в
полза на търговско дружество с посочено същото основание. На 09.01.2025г. е
внесена от ответницата по сметка на ищеца в ОББ сумата 1500 лева, а на
26.02.2025г. чрез Изи пей е превела по сметката му в ПроКредит Банк сумата
1000 лева. Общо предадените от ответницата на ищеца сума е 108 480 лева.
По негова сметка са постъпили и сумите от продажба на земеделски
инвентар, представляващ общо имущество на съпрузите , в общ размер
55 490 лева, половината от които или сумата 27 745 лева като лична на
ответницата също е предадено на ищеца и следва да се приеме като част от
продажната цена на земеделските имоти, отчетена от ответницата . Вместо
ищеца ответницата е изпълнила задълженията му за заплащане рента за
стопанската 2022/2023г. по сключени договори с физически лица в общ
размер 22170 лева, платени чрез РКО на 31.10.203г. и на 30.11.2023г. видно от
извлечението от аналитичния дневник. Общата отчетена от ответницата на
ищеца сума е в размер на 158 395 лева. В периода 01.10.2023г. до края на
2024г. страните като съпрузи са обитавали общо домакинство. Съгласно чл. 17
СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството, като в този период са разходвани и суми за
задоволяване нуждите на семейството, включително са предоставяни и суми
на синът им Калин.
Предвид гореизложеното съдът приема предявеният частичен иск за
неоснователен. Ответницата в изпълнение на изискванията на чл. 284,ал.2
ЗЗД , при съобразяване и качеството на страните на съпрузи, е изпълнила
задължението си да отчете на ищеца половината от получената от
продажбата на притежаваните от двамата в режим на СИО земеделски имоти
9
чрез преводи по негови сметки на различни парични суми , изпълнение на
негови задължения за плащане на рента за стопанската 2022/2023г. , както и е
плащала други разходи вместо ищеца предвид продължаване дейността му
като земеделски производител и такива за издръжка на семейството.
Доводите на ищеца, че не е налице точно изпълнение по смисъла на чл.
63 ЗЗД са изцяло неоснователни. От съществено значение за изпълнение на
задължението за отчет е обстоятелството, че при упълномощаването и при
сключване на договорите за продажба, както и в периода до края на 2024г.
страните са живели като съпрузи, бракът им не е прекратен, съответно не е
прекратена и имуществената им общност, а дейността на ищеца като
земеделски производител за период три години назад, от 2021г., е извършвана
вместо него от ответницата. Дейността по обработка на земеделски земи е
осъществявана с активното участие на ответницата , включително и на сина на
страните до 2014г., когато се преместил да живее в гр. С., като същата
представлява семеен бизнес . В случай, че ищецът не е имал желание тази му
дейност да продължи да извършва съпругата му, то е следвало да се
дерегистрира като земеделски производител и прекрати извършването й. По
делото е установено, че и през 2023 и 2024г. ищецът е получавал плащания от
ДФ Земеделие, изпълнявал е свои задължения към НАП, както и сам е плащал
дължими суми по сключени договори за наем/аренда , както и към доставчици
на услуги. Доказателствата по делото сочат , че причината за продажба на
притежаваните от страните земеделски имоти е нуждата от средства именно
във връзка с дейността на ищеца като земеделски производител , като са
налице и доказателства, че в същия период са извършвани продажби и на
земеделски инвентар.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК на
ответницата се следват съдебни и деловодни разноски, установени в размер
на 3000 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. М. , ЕГН **********, с адрес село С.,
обл. М., ул. ХХХ № ** срещу П. К. М., ЕГН **********, с адрес село С., обл.
М., ул. ХХХ № ** осъдителен иск за заплащане сумата 30 000 лева , частичен
10
иск от общо 122122.45 лева , представляваща получени от П. М. в изпълнение
на договори за поръчки суми по договори за продажба на притежавани в
режим на СИО от страните недвижими земеделски имоти, материализирани в
нотариални актове № 195/10.10.2023 г. и №81/18.10.2023 г. по описа на
нотариус С.С., нотариален акт №78/19.10.2023 г. по описа на нотариус Б.К.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Н. М. , ЕГН **********, с адрес село С., обл. М., ул. ХХХ
№ ** да заплати на П. К. М., ЕГН **********, с адрес село С., обл. М., ул.
ХХХ № ** сумата 3000 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
11