№ 228
гр. Сливен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200536 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "......." ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул. ......... представлявано от К.Й.С.,
чрез адв. П. К. от САК срещу Наказателно постановление № 817724-
F812226/17.03.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-
Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно поради нарушаване на материалния
закон, съществени процесуални нарушения изложени в жалбата.
Артернативно се излагат аргументи в полза на приложението на чл. 28 от
ЗАНН. Моли отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.01.2025 г. в 10. 10 часа актосъставителя Н. – инспектор по
приходите при ЦУ на НАП извършил проверка в стопанисван от
жалбоподателя търговски обект – Hesburger Сливен, находящ се в гр.Сливен,
ул. "Цар Освободител" №20, стопанисван от "......." ЕООД. От наличното и
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство EPSON с ИП на ФУ
ED342769, ИН на ФП 44391052, регистрирано в НАП с потвърждение
№4744761/28.08.2024г. бил изведен ФКБ-копие с №0020398/02.01.2025г.,
видно от който маркираните продажби на обща стойност 11.00лв., са отчетени
в данъчна група "Г" с 9% ДДС, вместо в данъчна група "Б" с 20% ДДС.
Проверката приключила със съставяне на протокол №
0170502/28.01.2025 г. На 27.02.2025 г. на дружеството бил съставен АУАН №
F812225 за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
постъпили писмени възражения по процесния АУАН. На 17.03.2025 г. въз
основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС за нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. и Д. и актосъставителя Н., дадени в съдебно заседание и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства на основание чл. 283 от НПК в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат
въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно описание на
съставомерни обстоятелства на нарушението и освен това, е налице неяснота
относно приложения закон.
На първо място, при установяване на нарушението и налагане на
2
наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл. 42, ал.
1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно
изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението.
В случая в АУАН и в НП е посочена датата на установяването му 28.01.2025 г.
Датата на извършването му не е посочена ясно и еднозначно, а следва да се
извлича по тълкувателен път, като се изхожда от датата на ФКБ-копие с
№0020398/02.01.2025г. Некоректното посочване на този реквизит
представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по
отношение времевите параметри на вмененото нарушение, препятства
извършването на проверка относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и
прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към
момента на извършването му материално право.
На следващо място, налице е неяснота и по отношение основанието за
налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, което гласи: "Когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите на ал. 1. ". Видно е, че тази норма не визира хипотезите,
за които се прилагат санкциите по ал. 1, респ. не съдържа фактически състав, а
е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но
не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се
приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието. Освен
това, в акта и в НП липсват факти дали конкретното нарушение води или не
води до неотразяване на приходи.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното - при
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва
да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е
санкционирано дружеството, следва да се квалифицира като "маловажен
случай". По делото са събрани доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
3
конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за
този вид нарушения, органите по приходите са констатирали, че към момента
на извършване на проверката дружеството вече е било отстранило
нарушението. Дружеството е извършило корекция, като продажбите са
отнесени в група "Б" и е поета разликата още преди проверката, видно от
подадената Декларация по чл.125 от ЗДДС, така не се е стигнало до ощетяване
на държавния бюджет. Не се установява и системност в нарушаване на
данъчното законодателство, а става въпрос за еднократна грешка, която е била
коригирана преди извършване на проверката от данъчните органи. Ето защо,
съдът намира, че преценката на органа е неправилна, а нарушението
съставлява маловажен случай.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани претенции за
присъждане на адвокатско възнаграждение поради което съдът намира, че не
следва да се произнася в тази насока.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 817724-F812226/17.03.2025 г.,
издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Б., Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на "......." ЕООД,
ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ......... е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда лева) лв. за нарушение на чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Сливен
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4