Р Е Ш Е Н И Е № 260184
гр. Пловдив, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 944 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
негаторен иск по чл. 109 от ЗС, искане по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното
удостоверяване в нот. акт № 4, том 2, рег.№ 2357, нот.д.№ 204/17.04.2009 г. на нотариус М.С., рег.№ ** на НК,
и иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Пловдивска епархия /Митрополия/
- **, БУЛСТАТ **, представлявана от Пловдивският Митрополит Н., със съд. адрес:***,
чрез адв. Е.К., е предявил срещу ответника „Торгоекспрес“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителен негаторен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на част от
постройка, обективно кумулативно съединен с иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД и искане за обявяване нищожността на нот.
акт, поради противоречие със закона.
Твърди, че с влязло в сила съдебно решение
по в.гр.д.№ 83/2015 г., **, му е възстановена собствеността на част от 371 кв.м
от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР на гр. **, на **, целият с площ от
764 кв.м, която част попада между буквите
ВГДЕЖЗИЙВ от скицата към заключението на вещото лице М.К.К.– Т.от 13.06.2013 г., която скица е неразделна част от
решението. Ответното дружество притежава временна постройка без траен
градоустройствен статут с идентификатор 56784.519.781.1 с площ от 216 кв.м,
като част от нея от 124 кв.м попада върху реституирания на ищеца недв. имот. В цит. съдебно
решение е установено, че тази постройка е временна, без траен градоустройствен
статут по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) и е била такава към 02.01.2003 г.
и тъй като няма проведени процедури нито по ЗТСУ (отм.), нито по § 17 от ПР на
ЗУТ, тя подлежи на премахване без да се заплаща.
Въпреки това, ответникът се е снабдил с
нот. акт № 9107/17.04.2009 г., акт № 105, том 13,
дело № 430/2009 г. на СВ – **, който е нищожен, поради противоречие със закона,
тъй като нот. акт се съставя само за недв. имоти, а временни постройки без траен
градоустройствен статут са движими вещи.
С нот. покана
рег.№ 227 на нотариус Т.К., получена на 02.04.2018 г., ответникът е поканен да
предаде на ищеца реституирания недв. имот в 14-дневен
срок, както и да заплати обезщетение за ползването, от което е бил лишен ищеца,
в размер на общо 50 000 лв. за период от 5 г. преди получаване на
поканата.
Тъй като и до момента ответникът нито е
предал владението на имота, нито е заплатил дължимото обезщетение, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне за своя
сметка частта от 124 кв.м от временната постройка с идентификатор
56784.519.781.1, попадаща в реституирания на ищеца недв.
имот и подробно описана в ИМ, която част е идентична с ПИ с идентификатор
56784.519.1177 според последното изменение на КККР от 28.06.2018 г., както и да
му заплати обезщетение в размер на средния пазарен наем за 5 г. преди
получаване на нот. покана или общо 102 000 лв.,
ведно със законните последици.
Моли също съда да обяви за нищожен нот. акт, с който се е снабдил ответника, тъй са нарушени
разпоредбите на чл. 569, т. 2 и чл. 576 от ГПК – нот.
акт се съставя само за собственост на недв. имот, а
не на движима вещ, каквато представлява процесната постройка.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и
експертизи.
Ответникът „Торгоекспрес“
ЕООД – Пловдив, бул. Шести септември 159, ет. 7, ап. 71, ЕИК *********, с ** В.Г.,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.И., е подал отговор, както
и допълнителен такъв, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове и
моли същите да бъдат отхвърлени.
Твърди, че ищецът некоректно цитира
съдебното решение на **, тъй като с него ответникът е осъден да предаде на
ищеца част от 247 кв.м от признатите за собственост на ищеца 371 кв.м от ПИ с идентификатор 56784.519.781
по КККР на гр. **, но за останалата част от 124 кв.м от същия недв. имот искът е отхвърлен.
Заявява, че дружеството държи постройка
в част от имота на ищеца на законно правно основание, построена и снабдена с
всички разрешителни, като това фактическо положение може и следва да продължи
до започване на строителство на сграда с траен градоустройствен статут.
Държането на постройка при тези условия, посочени и в решението на съда, не
представлява неоснователно действие, което пречи и смущава упражняването в
пълен обем на правото на собственост от страна на ищеца, поради което така
предявеният негаторен иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Относно претендираното обезщетение от 102 000
лв. твърди, че именно отказът на съда да се уважи иска за предаване на
владението на частта от 124 кв.м от процесната постройка води до
неоснователност на претенцията. Ответното дружество ползва на правно основание
посочените 124 кв.м от собствеността на ищеца, а и в имота на ищеца няма реституирани
сгради, от чиито наем да е лишен ищеца, поради което искът е изцяло
неоснователен.
Съображения за това излага в отговорите
си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С протоколно определение от съдебно
заседание на 09.05.2019 г. е определена
по реда на чл. 70 от ГПК от съда цената на исковете - негаторният
иск по чл. 109 от ЗС е с цена 141 200 лв. за частта от имота от 124 кв.м –
предмет на този иск, спрямо пазарната оценка към 18.05.2018 г. на целия недв. имот от 371 кв.м от общо 422 500 лв., а за иска
по 576, вр. чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на
нотариалното удостоверяване е определена цена към 30.01.2019 г. в размер на
106 000 лв., въз основа на представените от ищеца извънсъдебни пазарни
оценки.
С влязло в сила Определение № 336/11.08.2020
г. по в.ч.гр.д.№ 319/2020 г., **, е потвърдено протоколно определение от
20.05.2020 г., с което е отказано на ищеца допускане на увеличение по реда на
чл. 214 от ГПК на негаторния иск по чл. 109 от ЗС
чрез премахване и на всички обслужващи и прикрепени към постройката от 124 кв.м
вещи – метален навес, тоалетна и 2 постройки в северния ъгъл на имота.
С нот. акт за
констатиране право на собственост № 4, том 2, рег.№ 2357, нот.д.№
204/17.04.2009 г. на нотариус М.С., рег.№ ** на НК, на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК ответникът „Торгоекспрес“
ЕООД е признот за собственик на недв.
имот, а именно: търговски обект с предназначение „Сервизна база с технически канцеларии, ателиета /6 бр.
магазини/ и складова база“, представляващ масивна сграда със застроена площ от 247 кв.м, намираща се в дворно място
съставляващо имот № **, с площ от 765
кв.м, включен в отреждане за УПИ XII - базар и подход църква от кв. ** по плана
на гр. ** „**”, одобрен със Заповед ОА-1927/29.12.2000 г., с адм. адрес: **, при граници: УПИ XIII-912, УПИ VII-913, УПИ X-909, УПИ XI-910 и ул.**.
С влязло в сила на 02.02.2016 г. Решение №
127/13.07.2015 г. по в.гр.д.№ 83/2015 г. на АС - **, с което е отменено изцяло
решението по гр.д.№ 3905/2012 г., **,
е признато за установено по отношение на
Община Пловдив, ЕИК *********, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че Пловдивска
Митрополия е собственик на
основание § 5, ал.1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на следния недвижим
имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: **, целият с площ 764
кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - за друг обществен обект, комплекс; с номер по предходен план **,
квартал **, парцел **, при съседи на имота: 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783,
56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер 371 кв.м, очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от гр.д.№
3905/2012 г., **) към заключението на вещото лице М.К.К.-Т.от
13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ,
която скица да се счита неразделна част от настоящото решение, който имот в
посочената част от 371 кв.м е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м,
при граници на имот пл.№ 12: на запад – ул. **, на север - имот пл.№ 13, на изток
- имот пл.№ 12 от кв. 10 по плана на СГЧ-**, одобрен със Заповед №
2632/19.05.1955 г., с адрес на имота: **, отчужден от Пловдивска Митрополия на
основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ ХII-Базар и подход църква, кв. ** по действащия регулационен
план на гр. ** и съставляващ част от ПИ пл.№ ** от кв. ** по плана на СГЧ-**,
одобрен със заповед № ОА-1927 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с
площ от 765 кв.м, който поземлен имот сега е съответен на ПИ с идентификатор
56784.519.781 по КККР на гр. **, одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г.
на ИД на АГКК, и е отхвърлен установителния
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Пловдивската Митрополия
срещу Община Пловдив, по отношение на 24
кв.м от същия ПИ с идентификатор 56784.519.781.
За тези 24 кв.м от процесния ПИ е
отхвърлен и предявеният от Пловдивска Митрополия срещу „Торгоекспрес“
ЕООД, ЕИК *********, ревандикационен иск по чл. 108
от СЗ.
Със същото съдебно решение е осъден
настоящия ответник „Торгоекспрес“ ЕООД на основание чл. 108 от ЗС да
предаде владението на Пловдивска Митрополия като на собственик на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗВ на следния
недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: **, целият
с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс; с номер по
предходен план **, квартал **, парцел **, при съседи на имота: 56784.519.780, 56784.519.779,
56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер 247 кв.м, очертана с червен щрих на
скица № 8 към заключението на вещото лице М.К.-Т.от 13.06.2013 г. и попадаща
между буквите ВГДЕЖЗКЙВ, която скица
да се счита неразделна част от настоящото решение, който имот в посочената част
от 371 кв.м е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м, при граници на
имот пл.№ 12: на запад – ул. **, на север - имот пл.№ 13, на изток - имот пл.№
12 от кв. ** по плана на СГЧ-**, одобрен със Заповед № 2632/19.05.1955 г., с
адрес на имота: **, отчужден от Пловдивска Митрополия на основание чл. 39 от
ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ ХII-Базар и подход църква, кв. ** по действащия регулационен
план на гр. ** и съставляващ част от ПИ пл.№ ** от кв. ** по плана на СГЧ-**,
одобрен със заповед № ОА-1927 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с
площ от 765 кв.м, който поземлен имот сега е съответен на ПИ с идентификатор
56784.519.781 по КККР на гр. **, одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г.
на ИД на АГКК.
Също така е признато за установено
по отношение на „Торгоекспрес“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 108 от ЗС, че Пловдивска Митрополия е собственик на основание § 5,
ал.1 от ПЗР на ЗВ и на следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор
56784.519.781 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: **, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг обществен
обект, комплекс; с номер по предходен план **, квартал **, парцел **, при
съседи на имота: 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023,
която част е с размер 124 кв.м,
очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М.К.-Т.от
13.06.2013 г. и заключена между буквите ИЙКЗИ,
която скица да се счита неразделна част от настоящото решение, попадаща под
сградата, построена от ответното дружество с идентификатор 56784.519.781.1. по
КККР, който имот в посочената част от 124 кв.м е част от бивш имот пл. № 12 с
площ от 395 кв.м, при граници на имот пл.№ 12: на запад – ул. **, на север -
имот пл.№ 13, на изток - имот пл.№ 12 от кв. ** по плана на СГЧ-**, одобрен със
Заповед № 2632/19.05.1955 г., с адрес на имота: **, отчужден от Пловдивска Митрополия
на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ изцяло в
УПИ ХII-Базар и подход църква, кв. ** по
действащия регулационен план на гр. **и съставляващ част от ПИ пл.№ ** от кв. **
по плана на СГЧ-**, одобрен със заповед № ОА-1927 29.12.2000 г., целият
застроен и незастроен с площ от 765 кв.м, който поземлен имот сега е съответен
на ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР на гр. **, одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД
на АГКК, но искът по чл. 108
от ЗС е отхвърлен в осъдителната му част за предаване на владението на процесните 124 кв.м, заключени между
буквите ИЙКЗИ по скицата на вещото лице, тъй като тази част от ПИ попада под
сграда, построена от ответното дружество, с идентификатор 56784.519.781.1. по
КККР, видно от приложеното съдебно решение, скицата на вещото лице М.К.към него и скица №
13738/26.04.2013 г. на СГКК - **.
По молба на Пловдивска Митрополия и
въз основа на Решение № 5486 от 26.04.2018 г. по адм.д.№
12546/2017 г., **, е издадена Заповед № 18-5382/28.06.2018 г. на Началника на
СГКК – **, с която е одобрено изменение на КККР, като сграда за търговия с
идентификатор 56784.519.781.1 и площ от 216 кв.м е заличена, а са нанесени нови
обекти: сграда за търговия с идентификатор 56784.519.1177.1 с площ от 129 кв.м
и сграда за търговия с идентификатор 56784.519.1178.1 с площ от 87 кв.м, като
двете сгради са получени чрез разделяне на сграда с идентификатор
56784.519.781.1 по имотните граници на двата ПИ.
С нот. покана до „Торгоекспрес“
ЕООД, връчена на ** му на 02.04.2018 г. чрез нотариус Т.К., рег.№ ** на НК,
Пловдивската Митрополия е поканила ответното дружество, въз основа на влязлото
в сила съдебно решение, да ѝ предаде в 14-дневен срок като на собственик
частта от 371 кв.м от процесния недв. имот,
съставляващ ПИ с идентификатор 56784.519.781, както и да ѝ заплати сумата
50 000 лв. – обезщетение за ползването на описания недв.
имот за 5 г. назад, считано от получаване на нот.
покана.
Дружеството – ответник е изпратило до ищеца на 17.04.2018 г. чрез нотариус Т.К.,
рег.№ ** на НК, отговор на нотариалната покана, в който заявява, че с влязлото
в сила съдебно решение е осъдено да предаде собствеността и владението само на
247 кв.м от недв. имот, а по отношение на останалите 124
кв.м, върху които има постройка, собственост на „Торгоекспрес“
ЕООД, ревандикационният иск на Пловдивската
Митрополия е отхвърлен в осъдителната му част.
Ето защо счита, че не е налице задължение на дружество за предаване на 124
кв.м, както и за заплащане на обезщетение за ползите, от които е била лишена
Пловдивската Митрополия за тези 124 кв.м, като по отношение на останалите 247
кв.м от същия недв. имот ответникът не е препятствал
по никакъв начин възможността на ищеца да ги ползва.
Представени са и сключените от ответното дружество „Торгоекспрес“
ЕООД договори за наем, а именно:
- 2-годишен Договор за наем от 20.02.2007 г. с „Бибтекс
П“ ЕООД – ** относно „магазин № 1 от страна на ** „**“ с месечен наем в размер
на 1 000 лв., ведно с Анекс към него от 01.12.2008 г., като предмет на
договора е „магазин № 1 и магазин № 2 от страна на ** „**“ с обща площ от 80
кв.м, с месечен наем в размер на 2 000 лв., и Анекс от 01.03.2012 г. с
месечна наемна цена в размер на 1 300 лв.;
- 3-годишен Договор за наем от 01.06.2012 г. със „Силк
– 84“ ЕООД – ** с предмет магазин № 3 със застроена площ от 37 кв.м, състоящ се
от търговска площ и санитарен възел, с месечен наем в размер на 500 лв.;
- 3-годишен Договор за наем от 19.10.2015 г. с „Гуерес“
ООД – ** с предмет магазин № 3 със застроена площ от 45 кв.м, с месечен наем в
размер на 600 лв.
От ответника е представена и справка за получените от него наеми за
магазините на ул. ** за периода 2013 г. – 2018 г., подробно посочени в нея по
периоди и суми (л. 296).
По делото са приети заключенията на 2 съдебно-оценителни експертизи с вещо
лице И.С.Г., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и
неоспорени от страните.
От приетата в съдебно заседание на 18.09.2019 г. експертиза се установява, че
средно-пазарната стойност на търговския обект с идентификатор 56784.519.1177.1
с площ от 124 кв.м е 122 000 лв.
От приетата в съдебно заседание на 21.11.2019 г. експертиза на същото вещо
лице се установява, че средно-пазарния наем за периода 02.04.2013 г. –
02.04.2018 г. за площта от 124 кв.м е 690 лв. месечно или общо 41 400 лв.,
а за площта от 371 кв.м за същия период – 1 700 лв. месечно или общо
102 000 лв., като лихвата върху тези суми е съответно 10 689,41 лв. и
26 335,48 лв. за периода.
Приети са също основно и 2 допълнителни заключения на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице **. А.И.Т., които съдът възприема като компетентни,
безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От тях, от приложените скици
и снимков материал, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното
заседание на 18.09.2019 г., се установява, че частта по решението на ** от ПИ с
идентификатор 56784.519.781 и ПИ с идентификатор 56784.519.1177 по КККР на гр. **
са идентични, като през годините при изработване на нови кадастрални и застроителни планове някои от характеристиките на имота са
променяни: през 2001 г., 2009 г.. 2012 г., 2013, 2015 г. и 2016 г. се променя
идентификатора на имота – съответно на **, 56784.519.781 и 56784.519.1177,
както и предназначението на УПИ парцел ** – за базар и подход за църква; за битов комбинат; за др.
обществени дейности.
Съгласно изменение на ЗРП и ЗКСП на част от кв. ** по плана на ** на **,
одобрено със Заповед № ОА-462/15.03.1995 г. на **, за парцел ** е предвидено
1-етажно и 3-етажно застрояване (магазини + 2 етажа) в северозападната част на
УПИ, както и 4-етажно застрояване (магазини + 3 етажа) в югоизточната част на
УПИ ** на калкан със застрояването в УПИ парцел **.
Обособяването на ПИ с идентификатор 56784.519.1177 е извършено със Заповед
№ 8-5643/14.07.2016 г. на Началника на СГКК – **, влязла в сила на 28.04.2020
г., съгласно представеното Решение № 750/03.04.2019 г. по адм.д.№
2722/2018 г. на Адм.С – **. Със същата заповед е
обозначена процесната сграда като самостоятелен обект с идентификатор
56784.519.1177.1, попадаща в ПИ със застроена площ от 129 кв.м, брой етажи – 1;
с предназначение – сграда за търговия.
С Предавателен протокол от 28.08.1968 г. СП „Жилфонд“ предава на ДСП „ЦМБ“
– ** празно дворно място, в което въз основа на Строително разрешение №
111/1968 г. и Протокол за дадена стр. линия от 14.08.1968 г. е дадена линия за
застрояване на „Временен подвижен сглобяем сервиз“ в парцел VI – битов комбинат от кв. ** по плана на II и IV градска част на гр.**. Няма данни процесната сграда да е придобила траен
градоустройствен статут по реда на § 50-а от ПЗР на ЗТСУ (ДВ, бр. 124/1998 г.,
отм.). Липсва проект за частично изменение на ЗРП за процесния имот, както и на
данни по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ относно временните обекти, изградени върху
държавни или общински терени, тъй като сградата е изградена в реституиран
частен имот.
За сградата с идентификатор 56784.519.781.1 разрешението за изграждане на
временна постройка за стопански нужди е издадено преди влизане в сила на ППЗТСУ
(отм.), като временен подвижен сглобяем сервиз за хладилна техника.
Впоследствие този вид застройки се разрешават и третират съгласно чл. 120 от
ППЗТСУ (отм.), според който след 3-годишен или друг уговорен срок за временно
ползване на обекта той следва да бъде премахнат. За сградата липсва одобрен
инвестиционен проект, на базата на който да се издаде строително разрешение.
Действителното състояние на процесната сграда, която е с трайно прикрепена към
терена метална носеща конструкция на монолитни фундаменти, съответства по-скоро
на монолитно строителство. Сградата не може да бъде преместена без да загуби
своята конструктивна цялост, тъй като тя не е преместваем
обект (павилион).
През 2012 г. са издадени проект, конструктивно становище и разрешение за
строеж за Смяна на предназначението на магазин за промишлени стоки в магазин за
готова храна, находящ се в ХII от кв. ** по плана на СГЧ на **, който е 6-ти от
редицата магазини на ул. **. На тази основа строителните книжа за единичния
обект по отношение на конструкции и начално строително изпълнение са валидни за
целия обект с идентификатор 56784.519.1177, в т.ч. и за подобект
56784.519.1177.1.
Незастроената част от реституираният на ищеца ПИ с идентификатор
56784.519.1177 е недостъпна от ул. **, поради съществуващата застройка, в т.ч. и
с процесната сграда с идентификатор 56784.519.1177.1, и оградите на съседните
имоти. Третият (южен) магазин от редицата магазини има изход към вътрешната
незастроена част от реституирания недв. имот.
Северната незастроена, според кадастралния план, част от имота е приобщена с
масивна стена – калкан към двора на съседния ** и няма връзка с незастроената
източна част от процесния недв. имот.
Според издадената скица, между сградата с идентификатор 56784.519.1177.1 и
северната граница на същия имот съществува отстояние
(проход) с ширина от около 2 м откъм ул. ** и от около 1,80 м във вътрешността
му, който проход е застроен и се ползва като площ за разполагане на маси към
ресторант в съседния имот от северозапад.
В незастроената част от процесния недв. имот, прилежаща към съществуващите магазини, има
метален навес с ширина около 2 м, в който е изградена действаща тоалетна. В
северния ъгъл на имота – към източната /вътрешна/ стена на крайния магазин са
изградени 2 пристройки, които са неизползваеми и полуразрушени.
По делото е прието и заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо
лице **. В.В.Х., което е компетентно и безпристрастно
изготвено, но е оспорено от ответника. От него се установява, че стойността на
разходите за материали и труд, необходими за премахване на частта от временната
постройка с площ от 124 кв.м, е общо 4 488 лв., а за премахване на същата
постройка заедно с др. съоръжения – навеси, … и т.н. – е общо 6 395 лв.
Във връзка с оспорването на единичната СТЕ е допусната тройна такава с вещи лица **. В.В.Х.,
**. Л.И.Ш. и **. Х.Г.П., заключението на които съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се
установява, че стойността на разходите за материали и труд, необходими за
премахване на частта от временната постройка с площ от 124 кв.м, е общо 3 074
лв., а за премахване на същата постройка заедно с др. съоръжения – навеси, … и
т.н. – е общо 4 967 лв.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният осъдителен негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС е допустим,
а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Негаторният иск е средство за
правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, с което без да
се отнема владението върху имота, се ограничава и/или се пречи на собственика
да осъществява спокойно и в пълен обем своето право на собственост, като искът е допустим и срещу съсобственик, а също и
когато неоснователното действие се състои в извършен незаконен строеж. За да се
уважи такъв иск, е необходимо да се докажат
кумулативно две предпоставки, а именно: ищецът да е собственик
на имота и върху вещта ответникът
да извършва неоснователно действие, с което пречи на
упражняване на правото му на собственост
или го смущава.
Ищецът Пловдивска Митрополия се легитимира надлежно с
влязло в сила на 02.02.2016 г. съдебно Решение № 127
от 13.07.2015 г. по в.гр.д.№ 83/2015 г. на АС – **, като собственик на основание реституция, настъпила
по силата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията, на недвижим имот, подробно описан по-горе, представляващ част от 124 кв.м, очертана с червен
щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М.К.-Т.от 13.06.2013 г. и заключена
между буквите ИЙКЗИ, която скица е неразделна част от съдебното решение, и
които процесни 124 кв.м са част от ПИ с идентификатор
56784.519.781, с адрес: **, целият застроен и незастроен от 765 кв.м, който
поземлен имот е съответен на ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР на гр. **,
одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, както и на ПИ с
идентификатор 56784.519.1177 по КККР на гр. **, последно изменени с влязла в
сила на 28.04.2020 г. Заповед № 8-5643/14.07.2016 г. на Началника на СГКК – **, съгласно
Решение № 750/03.04.2019 г. по адм.д.№ 2722/2018 г.
на Адм.С – **.
Със съдебно решение на Апелативен съд - ** е отхвърлен
предявеният от Пловдивска Митрополия срещу „Торгоекспрес“
ЕООД, ЕИК *********, ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС в
осъдителната му част за предаване на владението на същия недв.
имот от 124 кв.м, тъй като тази
част от ПИ попада под сграда, построена от ответното дружество, с идентификатор
56784.519.781.1, която сграда според последното изменение на КККР със Заповед №
8-5643 от 14.07.2016 г. на Началника на СГКК – **, в сила
от 28.04.2020 г., е заснета като самостоятелен обект с идентификатор
56784.519.1177.1, видно от събраните писмени доказателства и от експертизите на
вещото лице **. А.Т..
От тях се установява също, че за процесната сграда през 1968 г. са издадени
строителни книжа за застрояване на „Временен подвижен сглобяем сервиз“ в парцел
VI – битов комбинат от кв. ** по плана
на II и IV градска част на гр. **, и няма данни сградата да е
придобила траен градоустройствен статут по реда на § 50-а от ПЗР на ЗТСУ (ДВ,
бр. 124/1998 г., сега отм.), тъй като липсва проект за частично изменение на
ЗРП за процесния имот, поради което обекта следва да бъде премахнат. Липсва и
одобрен инвестиционен проект, на базата на който да се издаде строително
разрешение, като действителното състояние на процесната сграда не е преместваем обект (павилион) по смисъла на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ, а металната носеща конструкция е трайно прикрепена към терена на
монолитни фундаменти и сградата не може да бъде преместена без да загуби своята
конструктивна цялост, като съставлява монолитно строителство, за което няма
надлежно издадени строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ,
поради което е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване /събаряне/,
съгласно чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ.
Съгласно трайната практика на ВКС, наличието на извършено незаконно
строителство е действие, препятстващо упражняването на правото на собственост
върху съответния имот, като собственикът не
е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото
право на собственост от създаденото състояние, което е нетърпимо според закона, тъй като съгласно чл.
55 от ЗТСУ /отм./,
респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежите могат да се
извършват, само ако са разрешени
според закона и разпоредбите по неговото приложение. И тъй като не се спори, че процесната незаконна сграда е построена и се
ползва от ответното дружество „Торгоекспрес“ ЕООД
чрез отдаването му под наем на трети лица, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява материалноправната
легитимация на страните по делото и елементите на фактическия състав на негаторния иск по чл.109 от ЗС, поради което искът се явява
основателен и следва да се уважи, като се осъди ответника да премахне за своя
сметка извършеното незаконно строителство в имота на ищеца.
Тъй като цената на негаторния иск по чл. 109 от
ЗС е определена от съда приблизително по реда на чл. 70
от ГПК по пазарна оценка в размер на 141 200 лв. за частта от имота от 124
кв.м – предмет на този иск, съдът намира, че цената на иска следва да се
определи от размера на разходите за материали и труд, необходими за премахване
на сградата, съгласно т. 1, пр. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г., ОСГК. Според заключението на тройната
СТЕ стойността на разходите за материали и труд, необходими
за премахване на частта от временната постройка с площ от 124 кв.м, е общо 3
074 лв., поради което цената на негаторния осъдителен иск за заместими
действия по чл. 109 от ЗС, определена на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК от съда,
е в размер на 3 074 лв., а дължимата ДТ е 123 лв.
Ето защо, на основание чл. 70,
ал. 3 от ГПК на ищеца Пловдивска Митрополия следва да се възстанови
надвзетата държавна такса по иска по чл. 109 от ЗС в размер на 1 289 лв.
(1 412 – 123).
Предявеният осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустим, а
разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 – 58 от ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В случая няма спор, че ищецът Пловдивска Митрополия е собственик по
реституция, призната с влязло в сила на 02.02.2016 г.
Решение № 127 от 13.07.2015 г. по в.гр.д.№ 83/2015 г. на АС – **, на недв. имот, съставляващ части от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. **, целият с площ
764 кв.м., които части са с размери: 247 кв.м, очертани с червен щрих на скица
№ 8 към заключението на вещото лице М.К.-Т.от 13.06.2013 г. и попадаща между
буквите ВГДЕЖЗКЙВ, която скица е неразделна част от съдебното решение, и която
част ответникът е осъден да предаде на ищеца; 124 кв.м, очертани с червен щрих
на същата скица и попадащи между буквите ИЙКЗИ, който имот в посочените части
от общо 371 кв.м е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м, при граници
на имот пл.№ 12: на запад – ул. **, на север - имот пл.№ 13, на изток - имот
пл.№ 12 от кв. 10 по плана на СГЧ-**, одобрен със Заповед № 2632/19.05.1955 г.,
с адрес на имота: **.
Няма спор, и че ответното дружество е
ползвало през исковия период 02.04.2013 г. - 02.04.2018 г. собствените
на ищеца 371 кв.м от поземления имот, подробно описан по-горе, чрез отдаване
под наем на трети лица на построените в него сгради за търговия с площ от общо
124 кв.м, и е препятствал ползването от ищеца на прилежаща площ от 247 кв.м,
достъпът към която се осъществява само от сградата (магазина), което се
установява и от представените договори и справка, изготвена от ответника, за
получените от него наеми, както и от приетите експертизи. По делото не се
твърди и не се установи някакво годно правно основание за това от страна на
ответника. Не се установи и ответника да е предал на ищеца като на собственик
на отдадените под наем недв. имоти събраните през
процесния период наеми.
Ето защо, съдът намира, че по този начин ответното дружество е лишило ищеца
от възможността да ползва спокойно собствените си 371 кв.м от недв. имот, представляващи съгласно СТЕ сгради за търговия
и прилежащ терен с достъп само от сградата (магазина), и да получава блага от
тях, като се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на ищеца до
размера на наема им, който наем ищецът би получил през исковия период.
Ето защо, съдът намира, че искът по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание и
следва да бъде уважен.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че съгласно т. 4 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.д.№ 1/79 г., Пленум на ВС, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка
на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил,
но само до
размера на обедняването, т.е. дължи се
връщането на по-малката сума между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. Според представените наемни договори, за
исковия период 02.04.2013 г. - 02.04.2018 г. ответникът „Торгоекспрес“
ООД е получавал както следва: по 1 300 лв. месечен наем (60 мес.) за магазини 1 и 2, съгласно Анекс от 01.03.2012 г.
към Договор за наем с „Бибтекс“ ЕООД; по 500 лв.
месечен наем (26 мес.) за магазин № 3 през периода
01.06.2012 г. – 01.06.2015 г., съгласно Договор за наем със „Силк 84“ ЕООД; по 600 лв. месечен наем (30 мес.) за магазин № 3 през периода 19.10.2015 г. –
19.10.2018 г., съгласно Договор за наем с „Гуерес“
ООД. Или за претендирания период ответникът е получил
от трите магазина общо наеми в размер на 109 000 лв., според сключените
наемни договори.
Според второто заключение на СТЕ с вещо лице И.Г.,
средно-пазарния месечен наем за исковия период за сградата от 124 кв.м е
41 400 лв., а за имота на ищеца от 371 кв.м - 102 000 лв. Ето защо, съдът
намира, че ответникът се е обогатил за сметка на собственика със сумата на
получените наеми от имота и следва да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за
пропуснатите от него ползи през
исковия период,
според пазарния наем в размер на общо 102 000 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск
по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи в посочения размер, ведно със законната
лихва, дължима съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от 16.04.2018 г. – 14 дни след
получаване на нот. покана от ответника на 02.04.2018
г., до окончателното плащане.
Няма предявен иск за обезщетение за
забава по чл. 86 от ЗЗД, поради което такова не се присъжда.
Предявеният иск с правно основание чл.
576, вр. чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване е
допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 587, ал. 1 от ГПК, когато
собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с
такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса
своето право. В случая, по този ред е издаден нот.
акт № 4, том 2, рег.№ 2357, нот.д.№ 204/17.04.2009 г.
на нотариус М.С., рег.№ ** на НК, с който на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК
ответникът „Торгоекспрес“ ООД е признат за собственик
на търговски обект с предназначение „Сервизна
база с технически канцеларии, ателиета (6 бр. магазини) и складова база“,
представляващ масивна сграда със застроена площ от 247 кв.м, намираща се в
дворно място, съставляващо имот пл.№ **, целият с площ от 765 кв.м, включен в
отреждане за УПИ ХII-базар и подход
църква от кв. ** по плана на СГЧ на гр. **, одобрен със Заповед №
ОА-1927/29.12.2000 г., с адм. адрес: **.
Според чл. 576 от ГПК, нотариалното
действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569,
чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), а според чл. 569, т. 2 от ГПК
нотариални са производствата, по реда на които се извършва удостоверяване на
право на собственост върху недвижим имот, … и др.
Ищецът твърди, че извършеното
нотариално удостоверяване на правото на собственост с констативен нот. акт № 4/2009 г. на нотариус М.С., рег.№ ** на НК, е
нищожно, тъй като описания в него обект не е недвижим имот, а процесната
постройка представлява движима вещ, за която нотариусът няма право да състави нот. акт.
Тези твърдения на ищеца, обаче не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Напротив, от заключенията на
СТЕ с вещо **. А.Т. се установява, че сградата е трайно прикрепена
към терена на монолитни фундаменти и не може да бъде преместена без да загуби
своята конструктивна цялост, като съставлява монолитно строителство, а не преместваем обект, поради което твърденията на ищеца, че се
касае за движима вещ са изцяло недоказани и неоснователни, поради което
предявеният иск по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на констативен нот. акт следва да се отхвърли.
Цената и на този иск е определена от съда приблизително по реда на чл. 70 от ГПК в размер на
106 000 лв. за частта от имота от 247 кв.м – предмет на този иск, тъй като
ищецът твърди, че липсва данъчна оценка, то окончателната цена на иска,
определена на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК от съда, е в размер на 190 924
лв., колкото е данъчната оценка на имота, посочена в самия нот.
акт № 4/2009 г. на нотариус М.С., рег.№ ** на НК. Затова ищецът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК по сметка на Окръжен съд –
Пловдив допълнителна държавна такса в размер на 1 % до пълния размер на
данъчната оценка на правото на собственост, предмет на констативния нот. акт, или още 849 лв. ДТ по иска по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 от ГПК.
Тъй като по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК следва да се възстанови на ищеца надвнесена ДТ по иска по чл. 109 от ЗС в размер на 1 289 лв., то след компенсация на двете суми за ДТ на ищеца следва да се възстанови разликата от 440 лв. (1 289 – 849).
Ищецът е направил разноски по делото в
размер на общо 9 267 лв., от които: 5 134 лв. - ДТ по чл. 59 от ЗЗД;
123 лв. – ДТ по чл. 109 от ЗС; 1 060 лв. – ДТ по чл. 576 от ГПК; депозити
за вещи лица – 250+200+100+50+250 лв.; платено адв.
възнаграждение 2 100 лв. (л. 28).
Направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адв.
възнаграждение, заплатено от ищеца, е изцяло неоснователно, тъй като само за
иска по чл. 59 от ЗЗД, който е с цена от 102 000 лв., дължимото минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 3 570 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по съдебното
производство, съразмерно с уважената част от исковете, или общо 4 630 лв.
Ответникът е направил разноски по
делото в размер на общо 1 750 лв., от които 1 000 лв. – платено адв. възнаграждение (л. 93) и 750 лв. – разноски за
експертизи. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените от него разноски по съдебното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете или 880 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Торгоекспрес“
ЕООД – Пловдив, бул. Шести септември 159, ет. 7, ап. 71, ЕИК *********, с ** В.Г.,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.И., на основание чл.
109 от ЗС да премахне за своя сметка съществуващата
незаконна постройка с площ от 124
кв.м, очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М.К.-Т.от
13.06.2013 г. и заключена между буквите ИЙКЗИ, която скица е неразделна част от
Решение № 127 от 13.07.2015 г. по в.гр.д.№ 83/2015 г. на
АС – **, която постройка е заснета като самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.781.1 по
КККР на гр. **, а сега - с кадастрален идентификатор 56784.519.1177.1 по КККР,
последно изменени със Заповед № 8-5643 от 14.07.2016 г.
на Началника на СГКК – **, в сила от 28.04.2020 г., построена без надлежни
строителни книжа от „Торгоекспрес“ ЕООД, ЕИК *********, в поземлен имот, който в посочената част
от 124 кв.м е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м, при граници на
имот пл.№ 12: на запад – ул. **, на север - имот пл.№ 13, на изток - имот пл.№
12 от кв. ** по плана на СГЧ-**, одобрен със Заповед № 2632/19.05.1955 г., с
адрес на имота: **, отчужден от Пловдивска Митрополия на основание чл. 39 от
ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г. и реституиран на основение
§ 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията, попадащ изцяло в УПИ ХII-Базар и подход църква, кв. 10 по ЗРП на гр. ** и
съставляващ част от ПИ пл.№ ** от кв. ** по плана на СГЧ-**, одобрен със
заповед № ОА-1927 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765
кв.м, който поземлен имот е съответен на ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР
на гр. **, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, както и на поземлен
имот с идентификатор 56784.519.1177 по КККР, последно изменени със Заповед № 8-5643 от 14.07.2016 г. на Началника на СГКК – **, в сила от 28.04.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК окончателна цена на негаторния осъдителен иск за заместими
действия по чл. 109 от ЗС в размер на 3 074 лв. (три хиляди седемдесет и
четири лв.), според заключението на тройната СТЕ.
ВРЪЩА на основание чл. 70,
ал. 3 от ГПК на ищеца Пловдивска Митрополия надвзетата държавна такса по
иска по чл. 109 от ЗС, след компенсация с дължимата държавна такса по иск по чл. 576, вр.
чл. 569, т. 2 от ГПК, в размер на 440 лв. (четиристотин и четиридесет лв.).
ОСЪЖДА „Торгоекспрес“ ЕООД – Пловдив, бул. Шести септември 159, ет.
7, ап. 71, ЕИК *********, с ** В.Г., със съд. адрес:***, чрез адв. Г.И., да заплати на Пловдивска епархия /Митрополия/ - **,
БУЛСТАТ *********, представлявана от Пловдивският Митрополит Н., със съд.
адрес:*** , чрез адв. Е.К., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 102 000 лв. (сто и две хиляди лева), с която дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на Пловдивска
Митрополия, представляваща средно-пазарния месечен наем за периода 02.04.2013
г. - 02.04.2018 г. за процесния недв. имот от 371
кв.м, съставляващ поземлен имот с актуален кадастрален идентификатор
56784.519.1177 по КККР на гр. **, последно изменени със Заповед № № 8-5643 от
14.07.2016 г. на Началника на СГКК – **, в сила от 28.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2018 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК сумата 4 630
лв. (четири хиляди шестстотин и тридесет лв.) - такси и разноски по съдебното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Пловдивска епархия /Митрополия/ - **, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Пловдивският Митрополит Н., със съд. адрес:***, чрез адв.
Е.К., срещу „Торгоекспрес“ ЕООД – Пловдив, бул. Шести
септември 159, ет. 7, ап. 71, ЕИК *********, с ** В.Г., със съд. адрес:***,
чрез адв. Г.И., иск по чл. 576, вр.
чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено с
констативен нот. акт № 4, том 2, рег.№ 2357, нот.д.№ 204/17.04.2009 г. на нотариус М.С., рег.№ ** на НК,
като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК окончателна цена на иска по чл. 576, вр.
чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване на правото на собственост в размер на 190 924
лв., според данъчната оценка на спорното право, констатирано с нотариален акт №
4, том 2, рег.№ 2357, нот.д.№ 204/17.04.2009 г. на
нотариус М.С., рег.№ ** на НК.
ОСЪЖДА Пловдивска епархия /Митрополия/ - **, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Пловдивският Митрополит Н., със съд. адрес:***, чрез адв.
Е.К., да запплати на „Торгоекспрес“
ЕООД – Пловдив, бул. Шести септември 159, ет. 7, ап. 71, ЕИК *********, с ** В.Г.,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.И., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК общо сумата 880 лв. (осемстотин и осемдесет лв.) – разноски по
съдебното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/