РЕШЕНИЕ
№ 21061
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110121195 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса на застраховането
(КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за заплащане на сумата от
8 389,35 лева, с включени в нея ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева,
представляващи регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение за претърпени вреди на лек автомобил „БМВ“ с рег.№: СВ5610ТН, при ПТП,
причинено виновно от водача на л.а. „М.“ с рег.№ .., застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -12.04.2024г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 01.06.2023г., около 13:00 ч. в гр. София, ж.к. „М.“ на ул. „Ф. А.“ и
ул. „Б.“, водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ... П. А., управлявайки автомобила си се удря в
задната част на спрял на червен сигнал на светофарната уредба л.а. „БМВ“ с рег.№: ...,
управляван от М. Х. и собственост на М. Ив. М.-Х.. Твърди, че пътнотранспортното
произшествие (ПТП) се е случило поради нарушаване правилата за движение по пътищата
поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходима дистанция от страна
на водача на първото МПС. Ищецът сочи, че вследствие на реализираното ПТП са
настъпили значителни щети по лекия автомобил „БМВ“. Твърди, че към момента на
твърдяното ПТП за увреденото МПС имало сключена валидна застраховка „Каско+“,
„Клаузи Премиум и Чужбина“ при ищеца. Заявява, че след направена справка за
1
управлявания от виновния за ПТП водач – П. А. на л.а. „Мерцедес“, има сключена с
ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
действие от 20.09.2022г. до 19.09.2023г. Сочи, че е платил обезщетение за вредите по л.а.
„БМВ“ с рег.№ ..., застрахован при него по застраховка „Каско+“, в размер на 8374.35 лева
на собственика му съгласно платежно нареждане от 13.11.2023г., след което поканил
ответника да му плати тази сума, ведно с ликвидационни разноски от 15.00 лева, или сума в
общ размер на 8389.35 лева, по която покана получил отказ. С оглед липсата на плащане,
предявява претенция за осъждане на ответника да му заплати горепосочената сума от 8
389,35 лева по повод щета № ...., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на задължението. Прави доказателствени искания за допускане и
назначаване на съдебна автотехническа експертиза, искане за допускането до разпит като
свидетел при режим на призоваване и за представяне на заверено копие от
застрахователната полица „Гражданска отговорност“ от страна на ответника. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер като неоснователен и
необоснован. Оспорва механизма на ПТП, описан от ищеца в исковата молба и твърди, че
същият не е изяснен и не съответства на действителния. Оспорва автентичността
(авторството) на представения с исковата молба двустранен констативен протокол - твърди,
че същият не е бил подписан от П. А., както и неговото съдържание. Възразява, че
поведението на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ .... е противоправно. При условията на
евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
уведения автомобил, който рязко намалил скоростта на движение и по този начин
допринесъл за настъпване на инцидента. Твърди, че вредите по л.а. „БМВ“ с рег.№: .... са в
резултат на друго произшествие и не се намират в причинна връзка с ПТП от 01.06.2023г.
Обяснява, че от снимковия материал не се виждат следи от синя боя по увреденото МПС.
Оспорва иска по размер с довод, че е завишен и неотговарящ на действителната стойност на
труд и материали. Оспорва иска за присъждане на лихва като неоснователен предвид
неоснователността на главния иск. Прави доказателствено искане за допускане на един
свидетел при режим на призоваване. Не възразява по допускането на автотехническа
експертиза. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
2
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се доказва от материалите по делото - застрахователна полица
№..../2022г., че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско +“ с клауза
„Пълно Каско“, валидна към датата на произшествието, или за периода 26.08.2022г.-
25.08.2023г., за л.а. „БМВ“ с рег.№ ..... Не се спори, че съгласно ОУ, приложими към
договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътно-транспортно
произшествие, се покриват от застрахователя.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 01.06.2022г., с който водачите на
участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
местонастъпването му, понесените материални щети, както и механизма. В протокола са
отразени участниците – превозно средство А – л.а. „БМВ“ с рег.№ ... и превозно средство Б –
л.а. „Мерцедес“ с рег. № ..... В графа 12 – „Обстоятелства“ е отразено, че произшествието е
настъпило за превозно средство „А“ в паркирано/спряло състояние, а за превозно средство
„Б“ удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата
лента. В схемата е отразено движението на автомобилите до удара, както и понесените от
превозно средство А щети – заден ляв стоп, броня, калник, генерация, капак на багажника.
Попълнена е „забележка“, че водача на превозно средство „Б“ е виновен за удара.
Истинността на протокола е оспорена, но от разпита и на двама свидетели, участници в
произшествието и страни по протокола, оспорването остава неуспешно, тъй като и двамата
водачи потвърждават, че подписите в него са положени от тях.
Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по л.а. „БМВ“ с рег.№
..., същите са настъпили в гр. София, ж.к. М., ул. „Ф. А.“ и ул. „Б.“, когато водачът на
автомобила спира на червен светофар и в този момент МПС-то зад него го удря.
Обявено е за безспорно между страните, че ответникът е застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка л.а. „Мерцедес“ с рег. №
СВ9850СА, валиден към датата на ПТП.
Представена е преписка по щета № ......./2022г. на ищеца, от която се установява, че л.а.
„БМВ“ с рег.№ ...., е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка.
Стойността на щетите била определена на 8374.35 лева, заплатени от „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД на собственика на автомобила и е сторил ликвидационни разходи в
размер на 15 лева, които обстоятелства са обявени за безспорни с доклада по делото, срещу
който няма възражения.
Приложена е покана от ищеца до ответника /л.7-8/, от която се установява, че сумата,
3
ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, т.е. общо 8389.35 лева,
е била предмет на регресна претенция, получена от адресата. В отговор на поканата,
ответникът е отказал плащане с писмо, получено от ищеца.
За изясняване на спора по делото са разпитани водачите на двата леки автомобила – М.
Х. и П. П. А., от показанията на които еднопосочно се установява механизма на
произшествието, а именно в гр. София, на ул. Ф. А., на светофар, при движението на двата
леки автомобила един след друг и в една пътна лента по път с две пътни ленти, л.а. „БМВ“ с
рег.№ ... намалил при жълт сигнал на светофарната уредба и спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, а движещият се след него л.а. „Мерцедес“ с рег. № .... не успял да спре
и да избегне удара, при което го ударил. Ударът настъпил в предна дясна част за л.а.
„Мерцедес“ и в задна лява част за л.а. „БМВ“. Показанията и на двамата свидетели се
ползват с доверие от съдебния състав като обективно дадени от лица, възпроизвеждащи
лични възприятия, чийто разказ е последователен, логичен и взаимно припокриващ се.
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е
дало заключение, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.
Механизмът на произшествието е описан по следния начин – л.а. „БМВ 850i“ се движи по
ул. „Филип Аврамов“ и на кръстовището водача спира на забраняващ сигнал на
светофарната уредба. По същото време л.а. „Мерцедес S220“ се движи след процесния
автомобил и поради неуправление от водача на достатъчно разстояние от л.а. „БМВ 850i“
реализира ПТП, като удря с предна дясна част неговата задна лява част. Отговорено е, че
вредите по л.а. „БМВ 850i“ са в резултат на удара и стойността им по средни пазарни цени
възлиза на 8803.86 лева, като към датата на произпествието л.а. е бил на 32 години, 5 месеца
и 13 дни след пускане в експлоатация.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, както и дали виновен за него е
водачът на л.а. „Мерцедес S220“. Изясняването на спора обаче е направено със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице. Анализът им
дава основание на съда да приеме, че ПТП-то се е случило в гр. София, при движение на
двата автомобила по ул. „Ф. А.“ един след друг и в една пътна лента, при което и след
намаляване на скоростта от л.а. „БМВ 850i“ и спиране на автомобила на червен сигнал на
светофарната уредба, движещия се след него л.а. „Мерцедес S220“ не е могъл да спре
навреме и е реализирал удар. Установеното поведение на водача на л.а. „Мерцедес S220“ –
движение зад друг автомобил на разстояние, което не му позволява да спре безопасно,
представлява нарушение на правилото по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, който текст изисква „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
4
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.“. С поведението си водачът на л.а. „Мерцедес S220“ е
нарушил посоченият законов текст и е реализирал удар с движения се пред него л.а. „БМВ
850i“, в резултат на което за последния са настъпили вреди. При тези съображения
възражението за изключителна вина на пострадалия водач не се споделят. От
доказателствата по делото не може да се извлече и съпричиняване поради рязко спиране от
водача на л.а. „БМВ 850i“. Текстът на чл. 24, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно
превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. По делото няма доказателства за рязко
спиране, напротив, от показанията на свидетеля А. се извежда, че водачът на увреденото
МПС първо е намалил, а после е спрял и то поради преминаваща светлина от жълто към
червено на светофарната уредба. Ето защо, възражението за съпричиняване е неоснователно.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на
произшествието.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на към датата на
произшествието. Съобразявайки изложеното и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което не е оспорено от страните, дължимото обезщетение възлиза на 8803.86
лева, или сума по-голяма от търсената и заплатената от застрахователя, към която сума се
прибавят ликвидационните разноски от 15.00 лева, или вземането възлиза в общ размер на
8818.86 лева. Доколкото съдът е ограничен от поисканото с исковата молба и в принципен
план на присъждане подлежи платеното от застрахователя, след като се позовава на
регресното си право, то на присъждане подлежи в пълен размер претендиранто вземане.
5
Вземането се присъжда със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане като акцесорна последица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 1824.50 лева, от които 335.60
лева държавна такса, 50.00 лева разноски за призоваване на свидетел, 300.00 лева депозит за
вещо лице и 1138.90 лева адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, тъй като е определено в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, поради което не подлежи на
намаляване. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. С.“ № .., ет. .., да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В.“ № ..., сумата 8 389,35 лева, с включени в нея ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева, представляващи регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение по щета № ..../2022г. за претърпени вреди на лек автомобил „БМВ“ с рег.№:
СВ5610ТН, при ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ .....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -12.04.2024г., до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ...., да
заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 1824.50 лева – разноски по
делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: BG ..... при „ОББ” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7