№ 210
гр. Шумен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200923 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №РД-05-13 от 09.04.2025 год. на Директора на
РЗИ-Шумен, с което на Б. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново,
област Велико Търново, ул.********************* е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.54а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като в жалбата си излага конкретни мотиви, поради които обжалва
наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител, който поддържа жалбата и излагат конкретни съображения в
подкрепа на искането, направено с нея.
Процесуалният представител на Директора на РЗИ-Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2024 год. свидетелят П. В. Д., който е служител на ДАНС, се намирал в
дискотека „Мегаденс“ в гр.Шумен, заедно с компания. Тъй като възприел две лица, с
поставени на лицето черни маски, които продавали балони с диазотен оксид /райски газ/,
подал сигнал на тел.112. На место пристигнали два полицейски екипа, състоящи се от
свидетелите М. И. Д., Х. Ю. В., А. Д. Н. и И. С. Г.. При влизането си в заведението
посочените полицейски служители видели, че на една от масичките, тип „щъркел“ стоят две
лица, като пред тях се намират два флакона. При вида на влизащите полицейски служители
едното от лицата хвърлило едната бутилка на земята и направило опит да избяга, но било
заловено. Изхвърлената бутилка не била открита. Второто лице останало на местото си, като
пред него останал вторият флакон, на който имало надпис на английски език „Exotic Whip“.
Двамата били отведени извън дискотеката, като им били снети писмени сведения.
Материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура – Шумен с оглед
данни за извършено престъпление от общ характер. С Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 09.12.2024 год. било отказано образуване на наказателно
производство, а преписката била изпратена на РЗИ-Шумен с оглед преценка относно
реализиране на административно-наказателната отговорност на двете лица.
До жалбоподателя били изпратени две покани, съответно изх.№05-1-1/17.01.2025 год.
и изх.№05-01-3/23.01.2025 год., с които бил поканен да се яви първоначално на 27.01.2025
год., а след това на 03.02.2025 год. в сградата на РЗИ-Шумен за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. По делото липсват доказателства посочените
покани да са били връчени на лицето. Видно от приложените известия за доставяне първата
покана е била върната с отбелязване, че е непотърсена, а втората с отбелязване, че адресатът
е непознат.
На 18.02.2025 год. на жалбоподателя, в негово отсъствие бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №111, като актосъставителят е посочил като
нарушена разпоредбата на чл.54а, т.1 от ЗЗ. Актът бил връчен на жалбоподателя на
24.03.2025 год., като последният го е подписал, като е изложил, че има възражения по него.
Впоследствие в срока по чл.44 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения,
като е посочил, че у него не са били открити балони или парична сума, като не е било
установено и съдържанието на описания флакон. Не е било посочено и по какъв начин е
извършвал твърдяната продажба, на кого е продавал, кога и какво количество и на каква
цена. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление
№РД-05-13 от 09.04.2025 год. на Директора на РЗИ-Шумен, с което на Б. М. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, област Велико Търново,
ул.********************* е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5000
/пет хиляди/ лева за нарушение по чл.54а, ал.1 от ЗЗ.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Л. П. А., на свидетелите М. И. Д., Х. Ю. В., А. Д. Н., И. С. Г. и П. В. Д., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното като доказателство
веществено доказателство – 1 брой флакон под налягане с надпис „Exotic Whip“ с
вместимост 670 грама, който е предявен на страните по реда на чл.284 от НПК.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Л.
П. А., М. И. Д., Х. Ю. В., А. Д. Н., И. С. Г. и П. В. Д.. Същите са еднопосочни,
последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. В същото време свидетелите М. И. Д., Х. Ю. В., А. Д. Н., И. С. Г.
и П. В. Д. имат преки наблюдения над фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и
пресъздават личните си възприятия в тази насока. По отношение на свидетелските
показания на свидетеля Л. П. А. съдът установи, че независимо, че същата не е пряк
свидетел на извършената проверка, последната се е запознала с фактите по делото въз
основа на съставените писмени доказателства и пресъздава преките си впечатления от
същите, както и направените в тази насока изводи. Показанията й също са последователни и
както бе посочено и по-горе кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което също следва да бъдат кредитирани изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.54а, ал.1 от ЗЗ Забранява продажбата на диазотен оксид (райски
газ) и пълнители с него, включително и онлайн на физически лица, извън случаите на
еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид
(райски газ) на търговци по смисъла на Търговския закон.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят към момента на извършване на проверката се е намирал в дискотека
„Мегаденс“ в гр.Шумен, като на масичка пред него е имало флакон с надпис на английски
език „Exotic Whip“. В същото време обаче от материалите по делото не може да бъде
установено по безспорен начин, че Н. е продавал балони с диазотен оксид. В тази връзка
съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М. И. Д., Х. Ю. В., А. Д. Н. и И. С. Г., които са участвали в
извършената проверка в дискотеката и които по категоричен начин заявяват, че не са видели
продажба на райски газ в заведението, а у жалбоподателя не са били намерени балони или
парични средства, за които да се направи извод, че същите са получени от продажбата.
В същата насока са и показанията на свидетеля П. В. Д., който е подал сигнала до
тел.112, но който в съдебно заседание заявява, че не може да каже дали лицата, които са били
изведени от дискотеката са именно тези лица, които са имали черни маски на лицето и които
3
е видял да продават балони в заведението.
Липсват категорични доказателства и относно съдържанието на намереният флакон в
заведението, а още по-малко дали същият съдържа веществото диазотен оксид (райски газ).
Административно-наказващият орган, чиято е доказателствена тежест да докаже
извършеното от жалбоподателя нарушение не успя да ангажира такива категорични
доказателства, от които да се направи единствено възможен извод, че следва да бъде
ангажираната административно-наказателната отговорност на Н. за вмененото му
нарушение по чл.54а, ал.1 от ЗДвП. А с оглед на изложеното обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и като такова следва да бъде отменено.
В същото време съдът при преценка законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление установи, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване процесуалните права на нарушителя. Видно от материалите по делото актът,
въз основа на който е издадено атакуваното наказателното постановление е съставен в
отсъствие на нарушителя. С оглед процедурните правила, очертани в разпоредбите на
ЗАНН, принципно правило, визирано в чл.40, ал.1 от ЗАНН е, че “актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя”. Изключенията от
това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, са
изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а
именно, “когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви
за съставянето на акта”. В тази връзка обаче на плоскостта на конкретния казус съдът
констатира, че прилагането на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставянето на
процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. В този
смисъл съдът намира, че актосъставителят не е имал правната възможност да състави акта в
отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, необходимо условие за
осъществяването, на която е наличието на отправена и получена покана или невъзможност
извършителят да бъде намерен. Видно от материалите по делото до жалбоподателя са били
изготвени две покани, с които е нарушителят е бил поканен да се яви първоначално на
27.01.2025 год., а след това на 03.02.2025 год. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Видно от материалите по делото поканите са били изпратени
чрез Български пощи за връчване на нарушителя на регистрирания му постоянен адрес в
гр.Велико Търново. Видно от приложените по делото известия за доставяне първата покана
е била върната с отбелязване, че е непотърсена, а втората с отбелязване, че адресатът е
непознат.
Следователно, с оглед липсата на надлежно връчване на поканата на лицето не са
били налице условията, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН акта за
установяване на административно нарушение да бъде съставен в отсъствие на нарушителя и
то преди получаване на доказателства, че поканата е връчена или след изчерпване на
възможностите лицето да бъде открито. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството,
че още в хода на водената проверка по преписка вх.№5008/2024 год. по описа на ШРП
4
лицето ясно е заявило, че е студент и през по-голямата част от времето живее на квартира в
гр.Варна, на адрес: ул.“Света Ирина“ №5, а не на постоянния си адрес в гр.Велико Търново.
Въпреки това обстоятелство лицето е било търсено единствено на посочения постоянен
адрес, но не и на посочения от него адрес в гр.Варна.
Посоченото нарушение настоящият състав счита за съществено, тъй като е довело до
невъзможност жалбоподател да организира защитата си по един адекватен начин. Същото не
може да бъде санирано нито след редовното последващо връчване на акта за установяване
на административно нарушение, нито в хода на съдебното производство. В подкрепа на
изложения извод е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №274 от
16.11.2021 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №259/2021 год.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 700 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №РД-05-13 от 09.04.2025 год. на Директора на
РЗИ-Шумен, с което на Б. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново,
област Велико Търново, ул.********************* е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.54а, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА РЗИ-Шумен да заплати на Б. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Велико Търново, област Велико Търново, ул.********************* сумата от 700 лева
/седемстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
5
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6